Родом от Айлингтън, Англия, Адебайо Акинфенва е познат на повечето фенове на футбола и на популярната игра FIFA като най-силният футболист в света. С еднозначния си прякор "Звярът" той неведнъж е всявал смут и неприятности в противниковото наказателно поле. Умопомрачителните му 102 килограма са в основата на уникалката физика, с която разполага тарана в редиците на Уикъмб Уондърърс.
Първи стъпки във футбола
Започва кариерата си в Атлантас (Клайпейда), където печели Купата на Литва , вкарвайки единствения гол във финала срещу Жалгирис. Времето, прекарано в Прибалтика, не се отразява положително на Акинфенва, след като той е жертва на расистки обиди от феновете, поради което е принуден да напусне отбора от Клайпейда и да търси реализация обратно в Обединеното Кралство, този път в Уелс. Претендентът за титла, Бари Таун, предлага двугодишен договор на Акинфенва, а самият той се захваща да работи върху техниката си и впечатлява треньора на тима, като се разписва почти във всеки мач, в който взима участие. В края на сезона Бари печелят Уелската Премиър Лига, а наесен ги очакват мачове в Евротурнирите, първи двубои от подобен калибър за 21-годишния Адебайо. В първия квалификационен кръг те се изправят срещу Вардар (Скопие), които се оказват непреодолим съперник за скромния тим от Уелс, които в същото време се намират във финансови затруднения.
Акинфенва напуска в посока Трета Лига, като последователно подписва с отборите на Бостън Юнайтед, Лейтън Ориънт и Донкастър Роувърс, а Бари Таун така и не се възстановяват от мини-кризата и отпадат в края на сезона. Именно това решение на Големия Байо бележи началото на неговото пътуване из ниските нива на английския футбол. Акинфенва играе първия си цял шампионат за отбора на Торки в Лига 1 през сезон 2004/05, но въпреки 14-те му попадения през кампанията, те отпадат в по-долната дивизия за сметка на Милтън Кийнс Донс, които се спасяват заради по-добрата си голова разлика.
През сезон 2005/06 Акинфенва е привлечен от амбициозните Суонзи с цел да им помогне да се доберат до Чемпиъншип. Кампанията в Лига 1 не е сред най-обещаващите за Адебайо, но въпреки скромния му актив от 9 попадения в 34 мача, „Лебедите“ се добират до плейоф. Междувременно, „Звярът“ е с основна заслуга за спечеления Трофей на Футболната лига (турнир на отборите извън Висшата Лига и Чемпиъншип), където Суонзи побеждава Карлайл с 2:1, а Големият Байо се превръща в герой за уелсци в 81-та минута, когато отбелязва решителния гол във финала.
В плейофите за Чемпиъншип „Лебедите“ се представят убедително в първия сблъсък срещу Брентфорд, надделявайки с общ резултат 3:1. Във финалният двубой на "Уембли" съдбата ги изправя срещу коравия тим на Барнзли. Суонзи е по-доминиращият отбор в срещата, но пропуски на Акинфенва и Алан Тейт не позволяват на тима от Уелс да си тръгне като победител още в редовното време. Стига се и до дузпи, където именно те са големите грешници за своя отбор (Адебайо праща топката над напречната греда, докато дузпата на Тейт е спасена от вратаря на Барнзли). Суонзи губи след 2:2 в редовното време и 3:4 при изпълнението на дузпи, а доверието на треньора към Акинфенва спада драстично. През следващия сезон, той е ползван главно като „златна резерва“, а шестте му гола, вкарани през кампанията, се оказват крайно недостатъчни и футболистът е преотстъпен на Милуол. Акинфенва така и не може да се обиграе в отбора от Югоизточен Лондон и след 9 мача и 0 попадения е продаден на Нортхемптън Таун. Големият Байо се вписва добре в редиците на тима, като успява да се разпише на 7 пъти в 15 срещи. По онова време, отборът се бори да стигне до плейофите, но головете на Акинфенва, Анди Кърк и Пол Хюберц се оказват недостатъчни и Нортхемптън завършва на 9-то място (на няколко точки извън топ 6). В последвалата кампания отборът така и не успява да намери подходящ партньор на Адебайо в предни позиции и тимът се срива до 21-то място, с което и изпада в Лига 2 (на 1 точка от спасителната зона, на която завършва Карлайл). Любопитното е, че през този сезон, Акинфенва бележи 13 гола в 33 шампионатни срещи, но и това не стига за спасението на Нортхемптън.
През сезон 2009/10 Адебайо прекарва трета поредна година в редиците на Нортхемптън, но и първа от многото предстоящи такива в четвъртия ешелон на Англия. „Звярът“ бележи рекордните за него към момента 17 гола в шампионата, но това единствено е достатъчно за класиране в средата на таблицата. През последвалата кампания, той е преотстъпен на Джилингам, но и с тях Адебайо не успява да се върне в Лига 1, след като отбелязва едва 11 попадения от 44 мача в Лига 2. Отборът завършва на 8-мо място с еднакъв брой точки (68т.) със седмите, Торки, които влизат като последни в плейофите. През сезон 2011/12 Нортхемптън си връща услугите на мощния нападател, а именно в този период, 30-годишният Акинфенва прави най-добрите си изяви на терена. В рамките на 80 срещи, той се разписва 34 пъти (рекордните 18 гола в един сезон, 2011/12), като много от тях са в основата на ключови успехи за тима. През 2012/13 Нортхемптън стига до плейофите в Лига 2, но губи финалния мач на Уембли от Брадфорд с 0:3. Впоследствие, Адебайо отново се връща при Джилингам, играещи в Лига 1, но само за да ги спаси от изпадане със своите 10 гола за кампанията. През 2014г. той преминава в отбора на АФК Уимбълдън в Лига 2, където не блести с качества, а по-скоро натрупаните килограми и години си казват тежката дума и той е все по-малко ефективен на терена. Въпреки това през сезон 2015/16, нападателят на тима, Лил Тейлър, добутва Уимбълдън до плейофите. Там те надиграват Акрингтън с решителни голове на Тейлър и Акинфенва, а във финала се изправят срещу Плимут. Тейлър открива резултата, а Адебайо бележи от дузпа за крайното 2:0 в 101-та минута (90+11). След края на двубоя Акинфенва е повече от категоричен, заявявайки в социалните мрежи, че е говорил с ръководството на Уимбълдън и от следващия ден вече ще е безработен и ако случайно някой отбор има оферти, да се свърже с него.
През сезон 2014/15 Акинфенва има щастието да сбъдне детската си мечта – да се изправи лице в лице с любимия си отбор, Ливърпул. В мач от третия кръг на Купата на Футболната Асоциация, Уимбълдън излиза срещу „Мърсисайдци“, където блестят имената на Стивън Джерард, Фелипе Коутиньо и Джордан Хендерсън. В 12-та минута Стиви Джи открива резултата, за да се стигне до 36-та минута, когато самият Адебайо Акинфенва се разписва във вратата на червените. Ние само можем да си представяме през какви емоции е минавал непоклатимият таран на Уимбълдън по онова време. През второто полувреме Джерард за пореден път показва класата си, реализирайки за крайното 1:2. Един двубой, една мечта, безброй емоции и купища спомени в рамките на 90 минути игра. Двубоят, който най-вероятно ще остане най-близко до сърцето на Акинфенва.
Обратно в Лига 1 с Уикъмб Уондърърс
След периода си в Уимбълдън, изпълнен със спадове и възходи, Акинфенва заиграва за четвъртодивизионния Уикъмб Уондърърс. Въпреки че през 2014 година едвам се спасява от изпадане в Конференцията, Уикъмб е целеустремен и вече гледа по-сериозно към промоция в Лига 1. Сезон 2016/17 олицетворява ситуацията около клуба именно по този начин. Уикъмб завършва на 9-то място, само на точица зад плейофите, но възходът на тима е очевиден и неизбежното сякаш скоро или късно ще се случи. През следващата състезателна година отборът се представя повече от убедително, като стига до 3-то място в крайното класиране, което означава директна промоция към Лига 1. Акинфенуа е в основата на успеха на отбора, отбелязвайки 17 гола в 42 срещи. В първия му сезон от няколко години в Лига 1, Адебайо изпитва затруднения, като се разписва в едва 7 случая от общо 36 мача. Въпреки слабата статистика обаче, Уикъмб успява да закърпи положението и да завърши на 17-то място, което да му отреди поне още една година в този ешелон на Англия.
В началото на тазгодишната кампания Уикъмб и Акинфенва не таят надежди за нещо голямо през сезона, а целите на пръв поглед са по-скоро запазване на статута на отбор от Лига 1. Шампионатът обаче се разви по такъв начин, че Адебайо и компания можеха да помечтаят за чудо. А то беше ей там, на хоризонта – само някой трябваше да се просегне и да го сграбчи. Може би по щастлив начин Уикъмб успя да се добере до плейофите, след като те дори не бяха сред първите шест тима в класирането при спирането на първенството. Само че Английската Футболна Федерация отсъди в тяхна полза и обнови класирането спрямо средните точки на мач, постигнати от отбор. Това решение важеше и за по-долните дивизии и бе взето най-вече заради разминаването в броя на изиграните двубои между тимовете, вплетени в битката за промоция и за оцеляване в отделните първенства. На Уикъмб дори бе отредено третото място в крайното класиране и това ги изправи срещу Флийтууд Таун в първи мач от плейофната фаза. Флийтууд обаче нямаха късмет в първия двубой, след като Люи Койл си изкара бърз червен картон и те загубиха с 1:4 от окрилените Уондърърс. Вторият двубой беше почти без значение, но Флийтууд не се предадоха и до последно обсаждаха вратата на Уикъмб. За тяхно съжаление и за радост на Акинфенва, тимът от Бъкингамшир се добра до успеха в общия резултат с 6:3. А в лудия финал на Уембли, игран пред празни трибуни, Уикъмб успя да надхитри Оксфорд Юнайтед с 2:1 и така за пръв път в кариерата си Големият Байо ще има възможност да вкуси от второто по сила първенство на Англия. През 2005/06 Акинфенва бе най-близо до подобно постижение, но неговият Суонзи загуби във финалния мач от плейофите срещу Барнзли. Няколко сезона по-късно, тимът, базиран на територията на Уелс, си спечели последователно промоция и за Чемпиъншип, и за Висшата Лига, но вече се бе отказал от услугите на мощния нападател. Дебютът му ще стане факт през идния сезон при едно условие – Уикъмб трябва да отчете заслугите на Акинфенва за клуба и да му предложи удължаване на договора. В интервю след мача, Акинфенва сподели: "Искам да благодаря на Господ, защото днес той направи невъзможното възможно. За мен, животът и футболът се градят на мнения. Преди 4 години някой (ръководството на Уимбълдън) изрази мнението си за мен (след като се отказаха от услугите му след победата на "Уембли"). Надявам се, че моята история ще служи за пример, че единственото мнение, което има значение е това, което ти сам имаш за себе си. А аз бях щастливец да попадна на такъв треньор и на такива играчи, които вярваха в мен. Ето, че сме тук днес и ще го кажа за хората отзад. Уикъмб е в Чемпиъншип. Чакай, чакай. Ще го кажа още веднъж. Уикъмб е в Чемпиъншип."
Индивидуални постижения
Освен колективните успехи, Акинфенва може да се похвали и с няколко индивидуални приза. През 2005г. той е избран за играч на сезона за Торки Юнайтед в Лига 1. Пет години по-късно печели същата награда с екипа на Нортхемптън, само че този път в Лига 2. През 2015г. АФК Уимбълдън го поставя като най-ценния играч за тима през сезона. В първите си две години за Уикъмб, Акинфенва печели същия приз за съответно четвърти и пети път в състезателната си кариера. Най-големият му индивидуален успехи обаче идва от втората му година при Уондърърс (2017/18), когато е избран в стартовите XI в отбора на годината за Лига 2.
Акинфенуа и FIFA
В края на 2015г. Адебайо влиза в рекордите на Гинес. Той е обявен за най-силният футболист в сериите на видеоиграта FIFA, след като в 4 от последните 5 издания на играта, Акинфенва разполага с най-високия рейтинг, когато става въпрос за чиста физическа сила. На 38-годишна възраст той продължава да бъде най-силният футболист във виртуалния свят, а от FIFA 16 насам неизменно оглавява тази класация. Именно чрез FIFA Адебайо се сдоби с тази всеобща популярност през последните няколко години. Освен като „Звярът“, той е познат на аудиторията и като изключително харизматичен и земен човек, който винаги е готов да сподели някоя друга история от живота си, примесена със задължителното за него чувство за хумор.
