НАЙ-ДОБРИТЕ СЪВЕТСКИ ИГРАЧИ СЛЕД РАЗПАДАНЕТО НА СЪЮЗА

НАЙ-ДОБРИТЕ СЪВЕТСКИ ИГРАЧИ СЛЕД РАЗПАДАНЕТО НА СЪЮЗА

Днес ще обърнем внимание на една малко позабравена футболна школа, а именно тази от бившия СССР. Самият съюз, обединявал в себе си 15 различни страни, се разпада през 1991, но преди това постига някои изключителни неща на футболната сцена - Европейски шампион през 1960, както и финалист на първенствата на Стария континент през 1964, 1972 и 1988. В този ред на мисли, в този отбор винаги са се подвизавали невероятни играчи, но днес ще обърнем внимание на тези, които изгряват след 1991. Всички те са играли в топ-първенствата на Европа и са печелили отличия, а класата им пленява сърцата на милиони. Главен виновник за този списък е нашият приятел Иван Деянов, който е голям привърженик на съветския футбол, а имената в статията са по негово предложение! Та ето ги десетте най-добри съветски играчи, изгряли след разпада на СССР:     10) Хенрих Мхитарян (Армения) Започваме с един играч, който направи фурор в последните години, което му издейства няколко големи трансфера. Хенрих Мхитарян е юноша на арменския Пюник, за който дебютира 17-годишен, но преди това изкарва проби в бразилския Сао Пауло. Тогавашният старши-треньор на Пюник настоява той да не бъде продаван и той се завръща в Армения. Добрите му игри и многото му голове му печелят преминаване в по-скромния отбор от украинския град Донецк - Металург. След само един сезон, Мхитарян пленява окото на Шахтьор и бива закупен за сумата от 7,5 млн долара. Там атакуващият халф се утвърждава като един от най-добрите млади играчи в Европа и започва все по-усилено да се говори за негов трансфер. През сезон 2012-13 Мхитарян става голмайстор на украинското първенство и е ясно, че той ще напусне, за да се присъедини към някой от големите западни отбори. Въпреки интереса на английските Челси, Манчестър Сити и Ливърпул, арменецът избира да играе за Борусия Дортмунд, тъй като се възхищава на стила на тогавашния мениджър Юрген Клоп. Мхитарян владее 7 езика, което му помага бързо да се адаптира към живота в Германия и да започне да разсипва противниковите защитници с жълто-черната фланелка. Това, разбира се, му издейства нов мултимилионен трансфер в Манчестър Юнайтед, където така и не успява да се наложи и става разменна монета между "червените дяволи" и Арсенал по преминаването на Алексис Санчес в посока Олд Трафорд. Освен всичко това, Мхитарян държи и рекорда за най-много голове за националния отбор на Армения, а в бившата социалистическа република смятат, че най-добрите играчи в света в момента са трима - Меси, Роналдо и Мхитарян!     9) Анатолий Тимошчук (Украйна) Още един играч, минал през Шахтьор Донецк. Украинският халф всъщност е юноша на Волин Лутск (отбора на родния му град), но качествата му бързо му печелят трансфер при "миньорите" на едва 18-годишна възраст. Там той се утвърждава като един от класните дефанзивни халфове в Европа, като умее добре да задържа топката, а в същото време разполага и с много силен и точен удар. С екипа на Шахтьор, Тимошчук печели всичко възможно в Украйна, а добрите му игри карат отбори като Ювентус, Рома и Селтик да се борят за подписа му. В крайна сметка той преминава в руския Зенит, като почти моментално му е дадена капитанската лента. Мениджърът на тима Дик Адвокаат не пести хвалбите си по негов адрес, а той пасва като дялан камък в халфовата линия на питерци. Солидният украинец е една от основните фигури по пътя на Зенит към трофея от турнира за Купата на УЕФА през 2008. Убедителните му игри печелят нов голям трансфер - в Байерн Мюнхен през лятото на 2009. С екипа на "баварците", Тимошчук играе три финала в Шампионската лига, като печели този през 2013, което пък е последният супер-сезон на Байерн, тъй като освен КЕШ, те печелят требъл. Той е и рекордьор по мачове за националния отбор на Украйна - цели 144.     8) Александър Хлеб (Беларус) Сменяме държавата и отиваме малко по на север. Хлеб, който е юноша на Динамо Минск, изгрява за големия футбол в никому неизвестния по онова време отбор на БАТЕ Борисов, където пък е забелязан от скаутите на немския Щутгарт. "Швабите" купуват Александър и брат му Вячеслав за общо 150 000 евро през 2000 - мизерна сума като за днешните стандарти. Постепенно той започва да се утвърждава като един от най-добрите флангови футболисти в Бундеслигата и се разминава на косъм с титлата в Германия през сезон 2002-03, а в последствие играе в Шампионската лига и дори е сред стартовите 11 при победата на немците над Манчестър Юнайтед с 2:0. През сезон 2004-05, Хлеб е играчът с най-много асистенции в елита на Германия и бива закупен за 15 млн евро от Арсенал. С английския тим достига финала на Шампионската лига през 2005-06 и се превръща в първия беларусин, който да играе в най-големия мач на клубно ниво в Европа. За съжаление редица трайни контузии му пречат да блесне изцяло, а и той уцелва такъв период, в който Арсенал не успява да спечели нито един трофей. Тогава обаче е закупен от Барселона, с които все пак печели КЕШ през 2008-09, но е трудно да се пребори за титулярно място с купищата звездни играчи на "каталунците" и е преотстъпван в редица отбори. В момента Хлеб все още е активен играч, но на 37 и много далеч от най-добрата си форма, доиграва кариерата си в БАТЕ Борисов.     7) Марианс Пахарс (Латвия) Роденият в Украйна нападател първоначално не се увлича по футбола, но след това една визита на старши-треньора на Сконто Рига Юрийс Андрейевс в училище го кара да размисли. Той се записва в школата на друг латвийски тим - Пардаугава и когато става на 19 подписва със Сконто. Невероятните му изяви с тима от Рига и множеството му голове му печелят прякора "Майкъл Оуен от Латвия". През 1998 Пахарс бележи значително количество попадения и е искан на проби от редица европейски отбори и в крайна сметка се озовава в английския Саутхямптън. По това време "светците" вървят към изпадане, но латвиецът ги спасява с два гола в последния кръг срещу Евертън. След смяната на мениджъра, Пахарс е преместен да играе в по-задна позиция, зад централния нападател, тъй като Саутхямптън привличат тарана Джеймс Бийти. Той все пак бележи сериозен брой голове, но главно използва добрата си техника и скорост за да създава положения за съотборниците си. Всичко върви добре, но тук някъде късметът се обръща и Пахарс започва да получава тежки травми. Първо, той е опериран от херния, а след това къса връзки в глезена си. Така Пахарс играе все по-рядко и по-рядко, а Саутхямптън все пак изпадат през сезон 2004-05. Следващата кампания е последна за него при "светците" и той напуска, но проблемите с контузии така и не му позволяват да върне старата си форма. С Латвия взима участие на Европ 2004, но и в трите срещи в груповата фаза е резерва, тъй като не е в кондиция да играе цял мач. По настоящем Пахарс е треньор на латвийския Йелгава.     6) Андрей Канчелскис (Русия) Стигаме и до първият руснак в списъка, въпреки че той е роден в Кировоград, Украйна, а родителите му са литовци. Кариерата му започва в местния гранд Динамо Киев, като след това играе и за Шахтьор Донецк. На един мач между младежките отбори на СССР и Шотландия е забелязан от самия сър Алекс Фъргюсън, който тогава поема риска да го привлече в Манчестър Юнайтед (по онова време няма почти никакви съветски играчи, които да се изявяват извън съюза). Ходът се оказва изключително успешен, тъй като Канчелскис става лидер на съблекалнята и играе по превъзходен начин рамо до рамо с играчи като Гигс, Шмайхел и Кантона. Печели всички възможни трофеи в Англия, а нивото му е толкова високо, че е избран сред Топ 100 на най-добрите футболисти, играли в отбора според феновете на "червените дяволи". Освен това се превръща и в един от 13-те не-британски или ирландски играча, които се подвизават на Острова по време на дебютния сезон на Висшата лига. По време на финалния му сезон в клуба 1994-95, той е водещ голмайстор с 15 гола в 32 срещи, но контузия го кара да пропусне последните няколко кръга, а Юнайтед губят титлата от Блекбърн. Конфликт между Канчелскис и Фъргюсън води до трансфера на руснака в Евертън, а от там и в още куп отбори, за да се стигне до 2006, когато той прекратява кариерата си в тима на Криля Советов. За националния отбор на СССР/Русия има 59 мача и 7 гола.     5) Дмитрий Аленичев (Русия) Въпреки, че атакуващият халф първо се налага в състава на Локомотив Москва, той става легенда на Спартак, с който печели 4 титли на Русия от 5 сезона, а завоюва още два пъти и Купата на страната. Редица европейски клубове се борят за подписа на Аленичев, но той в крайна сметка преминава в италианския Рома. Там стартира добре в дебютната си кампания, но през втория сезон играе едва 7 пъти и е преотстъпен на Перуджа. Цялостното му представяне в Серия А може да се окачестви като провал, а трансферът му на "апенините" е определен за едно от най-големите разочарования е историята на Калчото. Тогава на спасителния бряг се появява Порто, а Аленичев веднага става любимец на феновете на "драконите", тъй като вкарва гол във вратата на един от големите врагове Спортинг в мача за Суперкупата на Португалия. Руснакът прави добри игри в дебютния си сезон, но след това властта в клуба се променя и новият треньор почти изобщо не разчита на него. За негов късмет, през 2002 Порто назначава Жозе Моуриньо, който веднага вижда в Аленичев перфектният играч за неговата тактическа постройка. Дмитри често не е титуляр, но винаги е първият, който влиза от пейката, когато "Специалния" иска да смени тактиката си от 4-3-3 на 4-4-2. Аленичев печели Купата на УЕФА през 2003 и Шампионската лига през 2004, като става едва третия играч, който бележи в два поредни еврофинала в различните турнири. Другите са Роналд Куман и бразилеца Роналдо. Завършва кариерата си в Спартак Москва през 2006, а по настоящем е треньор, като за кратко бе начело на московския тим.     4) Кахабер Каладзе (Грузия) Още една традиционно силна школа - грузинската, се намесва в нашата статия. Кахабер Каладзе започва кариерата си като нападател в отбора на Локомотив Самтредия, на който баща му е президент, но бързо е привлечен в местния гранд Динамо Тбилиси и дебютира в мъжкия тим на 16-годишна възраст на поста защитник. На 18 печели повиквателна за националния отбор и в един приятелски мач срещу Италия не дава на Кристиан Виери да диша, което впечатлява скаутите на Динамо Киев. По това време там треньор е големият Валери Лобановски, който решава да привлече младия бранител през 1998. Той е част на състава, който прави пробив в Шампионската лига през 1998-99 и достига полуфинал, където губи от Байерн Мюнхен, но преди това побеждава отборите на Реал Мадрид, Барселона и Арсенал. Силните игри на Каладзе продължават и през лятото на 2001 той бива закупен от Милан, като става най-скъпият грузински играч в историята. Там той става част от невероятната защита на "росонерите", която включва още титани като Яп Стам, Алесандро Неста, Паоло Малдини, Алесандро Костакурта, Кафу и т.н. Високият ръст и доброто пласиране на Каладзе му печели титулярно място и той изиграва близо 300 мача за "дявола", като печели всички възможни трофеи, включително и Шампионската лига на два пъти. След отказването си от футбола през 2012, Кахабер става политик, като основната причина за това е смъртта на брат му, който е отвлечен от похитители и в последствие убит. В момента Каладзе е кмет на столицата на Грузия Тбилиси.     3) Александър Мостовой и Валери Карпин (Русия) На тази позиция откриваме два невероятни руски халфа, които са почти на една възраст. Мостовой става легенда на Спартак Москва в края на 80-те и началото на 90-те, но истинските си качества той разкрива след това. Той играе в Бенфика, а в последствие и в Селта Виго, където се превръща в кошмар за испанските грандове, тъй като страхотната му техника и невероятните му удари разплакват Реал Мадрид и Барселона неведнъж. Мостовой е и най-резултатния халф в историята на тима от Виго със своите 72 гола. Карпин, който също се утвърждава в Спартак Москва, първо преминава през други испански отбори - Реал Сосиедад и Валенсия, преди да се озове в Селта и да играе рамо до рамо с Мостовой, бележейки също значително количество голове. С двамата руснаци в състава си, тимът от Виго се наслаждава на страхотен период, като е редовен участник в турнира за Купата на УЕФА, а през сезон 2003-04 играе в Шампионската лига, побеждава Аякс и Милан в груповата фаза и достига до осминафинал, където отпада от Арсенал. Мостовой и Карпин са национали на СССР/Русия, като Карпин се отказва от отбора след световното през 2002, а Мостовой продължава и дори е избран сред 23-мата за Евро 2004 и играе в първия мач срещу Испания, но след това е изгонен от състава, тъй като си позволява да критикува в интервю методите на наставника Георги Ярцев. След този инцидент Мостовой повече не играе и не се занимава футбол, а Карпин в момента е старши-треньор на руския Ростов.     2) Андрей Аршавин (Русия) Може би последният най-ярък талант, излязъл от руската школа. Андрей Аршавин е част от онзи състав на "сборная", който достига до полуфинал на Евро 2008, а преди това играчът е изумил всички с невероятния си сезон за Зенит, помагайки на питерци да спечелят Купата на УЕФА. Бързоногото крило е юноша на клуба от Санкт Петербург и прекарва значителна част от кариерата си в него. Дълги години Аршавин е смятан за най-талантливия играч, раждал се някога в Русия, но чак когато е на 27 идва трансферът му в Арсенал. Той е и най-скъпият играч в историята на "артилеристите" по онова време и веднага показва страхотните си умения. Аршавин бързо става любимец на Арсен Венгер и на феновете на лондонския клуб, бележейки 4 гола на Анфийлд срещу Ливърпул. В индивидуален план, той остава на 6-та позиция в класацията за Златната топка за 2008. Години наред Андрей е основен играч на Арсенал и често блесва със страхотни асистенции или някой невероятен гол, а през 2009 е избран за най-ефективен играч във Висшата лига. По непотвърдени информации, Аршавин има проблеми с алкохола, което е и главната причина за срива във формата му след 2011, като на няколко пъти е сниман от папараците да напуска нощните клубове в Лондон в не особено трезво състояние. Така той се завръща в Зенит, а след това се мести да играе в Казахстан в местния Кайрат, където рита и до днес.   Ако тази статия ти е допаднала, сподели я, за да я прочетат и други! Добави otzasada.com в буукмаркс за бърз достъп и до най-новите статии!   1) Андрий Шевченко (Украйна) Едва ли някой е предполагал, че ще пропуснем именно Шева. Интересното е, че в младежките си години, той тренира и бокс, като има голяма вероятност да стане боксьор. За късмет на нас, футболните фенове, Андрий избира да рита топка, вместо да нокаутира хора. Започвайки кариерата си в Динамо Киев, той дебютира за тима на 18 години, а на 19 вече е голмайстор на украинския гранд. Страхотните му умения пред гола му печелят един много категоричен и показателен прякор - "Дявола от Изток". След гореспоменатия пробив на Динамо в ШЛ през 1998-99, Шевченко е закупен за рекордната сума от 25 милиона долара от италианския Милан и става петия чужденец, който печели Скудетото в дебютния си сезон, а освен това става и голмайстор на Калчото през същата кампания. С фланелката на "дявола" Шева постига абсолютно всичко - печели всички възможни трофеи, а освен това невероятната му класа му печели и Златната топка за 2004. Постиженията и рекордите му валят един след друг, докато не се стигне до черната за всички фенове на Милан 2006-та година и преминаването на украинеца в Челси. Роман Абрамович се прехласва по него и не пести средства, за да го има в състава си. За съжаление в Англия не му потръгва и след 2 неуспешни сезона, той се завръща в Милан под наем, но вече е на години и е изгубил блясъка си. В крайна сметка доиграва кариерата си в родния Динамо Киев, като се отказва от футбола след Евро 2012. Шевченко държи рекорда за най-много голове за националния отбор на Украйна, на който е треньор от 2016 до сега, но не успява да класира тима за Световното през 2018.


Гласували: 0, рейтинг: 0

Добави коментар

Препоръчано за вас

Кариана Ерден: селският отбор, който се бореше наравно с всички
В сянка на иконите: Как се справят със славата братята на Меси и Роналдо
Като по сценарий: Филмът "Купата" и чудото, сътворено от футболен клуб Гретна
Най-паметните фрази в българския футбол
Създаването на един легендарен клуб (Историята на ФК Барселона)
Вратарят, който остана на игрището 15 минути след края на мач заради мъгла
"Македонските" отбори в българския шампионат
Черното лале - история за една легенда
Диего Марадона и връзката му с България
Норман Хънтър - най-твърдият сред най-железните в историята на Лийдс
Резервният играч на Астън Вила, който открадна светлините на прожекторите във финалния мач на Пеле
Най-резултатните български победи в Европа
Из хрониките на съдиите
Най-известните футболни конспирации (в които има доза истина?) Част 2
Най-известните футболни конспирации (в които има доза истина?) Част 1
Да вкараш 6 гола и все пак да загубиш
Как се справиха световно известните чуждестранни треньори в българската „А“ група?
Трагедия от бялата точка: Топ 10 решаващи дузпи, пропуснати в последната минута
Геният на Арсен Венгер саботира... Арсен Венгер
Сезон 2005-2006: Най-добрият в кариерата на Роналдиньо