НАЙ-ДОБРИТЕ СЪВЕТСКИ ИГРАЧИ СЛЕД РАЗПАДАНЕТО НА СЪЮЗА

НАЙ-ДОБРИТЕ СЪВЕТСКИ ИГРАЧИ СЛЕД РАЗПАДАНЕТО НА СЪЮЗА

Днес ще обърнем внимание на една малко позабравена футболна школа, а именно тази от бившия СССР. Самият съюз, обединявал в себе си 15 различни страни, се разпада през 1991, но преди това постига някои изключителни неща на футболната сцена - Европейски шампион през 1960, както и финалист на първенствата на Стария континент през 1964, 1972 и 1988. В този ред на мисли, в този отбор винаги са се подвизавали невероятни играчи, но днес ще обърнем внимание на тези, които изгряват след 1991. Всички те са играли в топ-първенствата на Европа и са печелили отличия, а класата им пленява сърцата на милиони. Главен виновник за този списък е нашият приятел Иван Деянов, който е голям привърженик на съветския футбол, а имената в статията са по негово предложение! Та ето ги десетте най-добри съветски играчи, изгряли след разпада на СССР:     10) Хенрих Мхитарян (Армения) Започваме с един играч, който направи фурор в последните години, което му издейства няколко големи трансфера. Хенрих Мхитарян е юноша на арменския Пюник, за който дебютира 17-годишен, но преди това изкарва проби в бразилския Сао Пауло. Тогавашният старши-треньор на Пюник настоява той да не бъде продаван и той се завръща в Армения. Добрите му игри и многото му голове му печелят преминаване в по-скромния отбор от украинския град Донецк - Металург. След само един сезон, Мхитарян пленява окото на Шахтьор и бива закупен за сумата от 7,5 млн долара. Там атакуващият халф се утвърждава като един от най-добрите млади играчи в Европа и започва все по-усилено да се говори за негов трансфер. През сезон 2012-13 Мхитарян става голмайстор на украинското първенство и е ясно, че той ще напусне, за да се присъедини към някой от големите западни отбори. Въпреки интереса на английските Челси, Манчестър Сити и Ливърпул, арменецът избира да играе за Борусия Дортмунд, тъй като се възхищава на стила на тогавашния мениджър Юрген Клоп. Мхитарян владее 7 езика, което му помага бързо да се адаптира към живота в Германия и да започне да разсипва противниковите защитници с жълто-черната фланелка. Това, разбира се, му издейства нов мултимилионен трансфер в Манчестър Юнайтед, където така и не успява да се наложи и става разменна монета между "червените дяволи" и Арсенал по преминаването на Алексис Санчес в посока Олд Трафорд. Освен всичко това, Мхитарян държи и рекорда за най-много голове за националния отбор на Армения, а в бившата социалистическа република смятат, че най-добрите играчи в света в момента са трима - Меси, Роналдо и Мхитарян!     9) Анатолий Тимошчук (Украйна) Още един играч, минал през Шахтьор Донецк. Украинският халф всъщност е юноша на Волин Лутск (отбора на родния му град), но качествата му бързо му печелят трансфер при "миньорите" на едва 18-годишна възраст. Там той се утвърждава като един от класните дефанзивни халфове в Европа, като умее добре да задържа топката, а в същото време разполага и с много силен и точен удар. С екипа на Шахтьор, Тимошчук печели всичко възможно в Украйна, а добрите му игри карат отбори като Ювентус, Рома и Селтик да се борят за подписа му. В крайна сметка той преминава в руския Зенит, като почти моментално му е дадена капитанската лента. Мениджърът на тима Дик Адвокаат не пести хвалбите си по негов адрес, а той пасва като дялан камък в халфовата линия на питерци. Солидният украинец е една от основните фигури по пътя на Зенит към трофея от турнира за Купата на УЕФА през 2008. Убедителните му игри печелят нов голям трансфер - в Байерн Мюнхен през лятото на 2009. С екипа на "баварците", Тимошчук играе три финала в Шампионската лига, като печели този през 2013, което пък е последният супер-сезон на Байерн, тъй като освен КЕШ, те печелят требъл. Той е и рекордьор по мачове за националния отбор на Украйна - цели 144.     8) Александър Хлеб (Беларус) Сменяме държавата и отиваме малко по на север. Хлеб, който е юноша на Динамо Минск, изгрява за големия футбол в никому неизвестния по онова време отбор на БАТЕ Борисов, където пък е забелязан от скаутите на немския Щутгарт. "Швабите" купуват Александър и брат му Вячеслав за общо 150 000 евро през 2000 - мизерна сума като за днешните стандарти. Постепенно той започва да се утвърждава като един от най-добрите флангови футболисти в Бундеслигата и се разминава на косъм с титлата в Германия през сезон 2002-03, а в последствие играе в Шампионската лига и дори е сред стартовите 11 при победата на немците над Манчестър Юнайтед с 2:0. През сезон 2004-05, Хлеб е играчът с най-много асистенции в елита на Германия и бива закупен за 15 млн евро от Арсенал. С английския тим достига финала на Шампионската лига през 2005-06 и се превръща в първия беларусин, който да играе в най-големия мач на клубно ниво в Европа. За съжаление редица трайни контузии му пречат да блесне изцяло, а и той уцелва такъв период, в който Арсенал не успява да спечели нито един трофей. Тогава обаче е закупен от Барселона, с които все пак печели КЕШ през 2008-09, но е трудно да се пребори за титулярно място с купищата звездни играчи на "каталунците" и е преотстъпван в редица отбори. В момента Хлеб все още е активен играч, но на 37 и много далеч от най-добрата си форма, доиграва кариерата си в БАТЕ Борисов.     7) Марианс Пахарс (Латвия) Роденият в Украйна нападател първоначално не се увлича по футбола, но след това една визита на старши-треньора на Сконто Рига Юрийс Андрейевс в училище го кара да размисли. Той се записва в школата на друг латвийски тим - Пардаугава и когато става на 19 подписва със Сконто. Невероятните му изяви с тима от Рига и множеството му голове му печелят прякора "Майкъл Оуен от Латвия". През 1998 Пахарс бележи значително количество попадения и е искан на проби от редица европейски отбори и в крайна сметка се озовава в английския Саутхямптън. По това време "светците" вървят към изпадане, но латвиецът ги спасява с два гола в последния кръг срещу Евертън. След смяната на мениджъра, Пахарс е преместен да играе в по-задна позиция, зад централния нападател, тъй като Саутхямптън привличат тарана Джеймс Бийти. Той все пак бележи сериозен брой голове, но главно използва добрата си техника и скорост за да създава положения за съотборниците си. Всичко върви добре, но тук някъде късметът се обръща и Пахарс започва да получава тежки травми. Първо, той е опериран от херния, а след това къса връзки в глезена си. Така Пахарс играе все по-рядко и по-рядко, а Саутхямптън все пак изпадат през сезон 2004-05. Следващата кампания е последна за него при "светците" и той напуска, но проблемите с контузии така и не му позволяват да върне старата си форма. С Латвия взима участие на Европ 2004, но и в трите срещи в груповата фаза е резерва, тъй като не е в кондиция да играе цял мач. По настоящем Пахарс е треньор на латвийския Йелгава.     6) Андрей Канчелскис (Русия) Стигаме и до първият руснак в списъка, въпреки че той е роден в Кировоград, Украйна, а родителите му са литовци. Кариерата му започва в местния гранд Динамо Киев, като след това играе и за Шахтьор Донецк. На един мач между младежките отбори на СССР и Шотландия е забелязан от самия сър Алекс Фъргюсън, който тогава поема риска да го привлече в Манчестър Юнайтед (по онова време няма почти никакви съветски играчи, които да се изявяват извън съюза). Ходът се оказва изключително успешен, тъй като Канчелскис става лидер на съблекалнята и играе по превъзходен начин рамо до рамо с играчи като Гигс, Шмайхел и Кантона. Печели всички възможни трофеи в Англия, а нивото му е толкова високо, че е избран сред Топ 100 на най-добрите футболисти, играли в отбора според феновете на "червените дяволи". Освен това се превръща и в един от 13-те не-британски или ирландски играча, които се подвизават на Острова по време на дебютния сезон на Висшата лига. По време на финалния му сезон в клуба 1994-95, той е водещ голмайстор с 15 гола в 32 срещи, но контузия го кара да пропусне последните няколко кръга, а Юнайтед губят титлата от Блекбърн. Конфликт между Канчелскис и Фъргюсън води до трансфера на руснака в Евертън, а от там и в още куп отбори, за да се стигне до 2006, когато той прекратява кариерата си в тима на Криля Советов. За националния отбор на СССР/Русия има 59 мача и 7 гола.     5) Дмитрий Аленичев (Русия) Въпреки, че атакуващият халф първо се налага в състава на Локомотив Москва, той става легенда на Спартак, с който печели 4 титли на Русия от 5 сезона, а завоюва още два пъти и Купата на страната. Редица европейски клубове се борят за подписа на Аленичев, но той в крайна сметка преминава в италианския Рома. Там стартира добре в дебютната си кампания, но през втория сезон играе едва 7 пъти и е преотстъпен на Перуджа. Цялостното му представяне в Серия А може да се окачестви като провал, а трансферът му на "апенините" е определен за едно от най-големите разочарования е историята на Калчото. Тогава на спасителния бряг се появява Порто, а Аленичев веднага става любимец на феновете на "драконите", тъй като вкарва гол във вратата на един от големите врагове Спортинг в мача за Суперкупата на Португалия. Руснакът прави добри игри в дебютния си сезон, но след това властта в клуба се променя и новият треньор почти изобщо не разчита на него. За негов късмет, през 2002 Порто назначава Жозе Моуриньо, който веднага вижда в Аленичев перфектният играч за неговата тактическа постройка. Дмитри често не е титуляр, но винаги е първият, който влиза от пейката, когато "Специалния" иска да смени тактиката си от 4-3-3 на 4-4-2. Аленичев печели Купата на УЕФА през 2003 и Шампионската лига през 2004, като става едва третия играч, който бележи в два поредни еврофинала в различните турнири. Другите са Роналд Куман и бразилеца Роналдо. Завършва кариерата си в Спартак Москва през 2006, а по настоящем е треньор, като за кратко бе начело на московския тим.     4) Кахабер Каладзе (Грузия) Още една традиционно силна школа - грузинската, се намесва в нашата статия. Кахабер Каладзе започва кариерата си като нападател в отбора на Локомотив Самтредия, на който баща му е президент, но бързо е привлечен в местния гранд Динамо Тбилиси и дебютира в мъжкия тим на 16-годишна възраст на поста защитник. На 18 печели повиквателна за националния отбор и в един приятелски мач срещу Италия не дава на Кристиан Виери да диша, което впечатлява скаутите на Динамо Киев. По това време там треньор е големият Валери Лобановски, който решава да привлече младия бранител през 1998. Той е част на състава, който прави пробив в Шампионската лига през 1998-99 и достига полуфинал, където губи от Байерн Мюнхен, но преди това побеждава отборите на Реал Мадрид, Барселона и Арсенал. Силните игри на Каладзе продължават и през лятото на 2001 той бива закупен от Милан, като става най-скъпият грузински играч в историята. Там той става част от невероятната защита на "росонерите", която включва още титани като Яп Стам, Алесандро Неста, Паоло Малдини, Алесандро Костакурта, Кафу и т.н. Високият ръст и доброто пласиране на Каладзе му печели титулярно място и той изиграва близо 300 мача за "дявола", като печели всички възможни трофеи, включително и Шампионската лига на два пъти. След отказването си от футбола през 2012, Кахабер става политик, като основната причина за това е смъртта на брат му, който е отвлечен от похитители и в последствие убит. В момента Каладзе е кмет на столицата на Грузия Тбилиси.     3) Александър Мостовой и Валери Карпин (Русия) На тази позиция откриваме два невероятни руски халфа, които са почти на една възраст. Мостовой става легенда на Спартак Москва в края на 80-те и началото на 90-те, но истинските си качества той разкрива след това. Той играе в Бенфика, а в последствие и в Селта Виго, където се превръща в кошмар за испанските грандове, тъй като страхотната му техника и невероятните му удари разплакват Реал Мадрид и Барселона неведнъж. Мостовой е и най-резултатния халф в историята на тима от Виго със своите 72 гола. Карпин, който също се утвърждава в Спартак Москва, първо преминава през други испански отбори - Реал Сосиедад и Валенсия, преди да се озове в Селта и да играе рамо до рамо с Мостовой, бележейки също значително количество голове. С двамата руснаци в състава си, тимът от Виго се наслаждава на страхотен период, като е редовен участник в турнира за Купата на УЕФА, а през сезон 2003-04 играе в Шампионската лига, побеждава Аякс и Милан в груповата фаза и достига до осминафинал, където отпада от Арсенал. Мостовой и Карпин са национали на СССР/Русия, като Карпин се отказва от отбора след световното през 2002, а Мостовой продължава и дори е избран сред 23-мата за Евро 2004 и играе в първия мач срещу Испания, но след това е изгонен от състава, тъй като си позволява да критикува в интервю методите на наставника Георги Ярцев. След този инцидент Мостовой повече не играе и не се занимава футбол, а Карпин в момента е старши-треньор на руския Ростов.     2) Андрей Аршавин (Русия) Може би последният най-ярък талант, излязъл от руската школа. Андрей Аршавин е част от онзи състав на "сборная", който достига до полуфинал на Евро 2008, а преди това играчът е изумил всички с невероятния си сезон за Зенит, помагайки на питерци да спечелят Купата на УЕФА. Бързоногото крило е юноша на клуба от Санкт Петербург и прекарва значителна част от кариерата си в него. Дълги години Аршавин е смятан за най-талантливия играч, раждал се някога в Русия, но чак когато е на 27 идва трансферът му в Арсенал. Той е и най-скъпият играч в историята на "артилеристите" по онова време и веднага показва страхотните си умения. Аршавин бързо става любимец на Арсен Венгер и на феновете на лондонския клуб, бележейки 4 гола на Анфийлд срещу Ливърпул. В индивидуален план, той остава на 6-та позиция в класацията за Златната топка за 2008. Години наред Андрей е основен играч на Арсенал и често блесва със страхотни асистенции или някой невероятен гол, а през 2009 е избран за най-ефективен играч във Висшата лига. По непотвърдени информации, Аршавин има проблеми с алкохола, което е и главната причина за срива във формата му след 2011, като на няколко пъти е сниман от папараците да напуска нощните клубове в Лондон в не особено трезво състояние. Така той се завръща в Зенит, а след това се мести да играе в Казахстан в местния Кайрат, където рита и до днес.   Ако тази статия ти е допаднала, сподели я, за да я прочетат и други! Добави otzasada.com в буукмаркс за бърз достъп и до най-новите статии!   1) Андрий Шевченко (Украйна) Едва ли някой е предполагал, че ще пропуснем именно Шева. Интересното е, че в младежките си години, той тренира и бокс, като има голяма вероятност да стане боксьор. За късмет на нас, футболните фенове, Андрий избира да рита топка, вместо да нокаутира хора. Започвайки кариерата си в Динамо Киев, той дебютира за тима на 18 години, а на 19 вече е голмайстор на украинския гранд. Страхотните му умения пред гола му печелят един много категоричен и показателен прякор - "Дявола от Изток". След гореспоменатия пробив на Динамо в ШЛ през 1998-99, Шевченко е закупен за рекордната сума от 25 милиона долара от италианския Милан и става петия чужденец, който печели Скудетото в дебютния си сезон, а освен това става и голмайстор на Калчото през същата кампания. С фланелката на "дявола" Шева постига абсолютно всичко - печели всички възможни трофеи, а освен това невероятната му класа му печели и Златната топка за 2004. Постиженията и рекордите му валят един след друг, докато не се стигне до черната за всички фенове на Милан 2006-та година и преминаването на украинеца в Челси. Роман Абрамович се прехласва по него и не пести средства, за да го има в състава си. За съжаление в Англия не му потръгва и след 2 неуспешни сезона, той се завръща в Милан под наем, но вече е на години и е изгубил блясъка си. В крайна сметка доиграва кариерата си в родния Динамо Киев, като се отказва от футбола след Евро 2012. Шевченко държи рекорда за най-много голове за националния отбор на Украйна, на който е треньор от 2016 до сега, но не успява да класира тима за Световното през 2018.


Гласували: 0, рейтинг: 0

Добави коментар

Препоръчано за вас

2. Бундеслига си има своят Робърт Левандовски: Симон Тероде
Фалкао: една (не)осъществена мечта
Звездни играчи, за които не знаехте, че са изгърмели с допинг
Как Томас Тухел изкачи футболния Еверест
Най-шокиращите победи на аутсайдери в Шампионската лига
Да обиколиш света за една футболна кариера
Синовете, които избягаха от сянката на легендарните си бащи
Пет сензационни факта за най-емблематичното представяне на Левандовски
Падението на Шалке 04
Малките отбори, които събраха заедно големи играчи
Треньорите, напуснали своите отбори преди да са изиграли официален мач
Повелителите на дузпи на Световни първенства
Неповторимият Жан-Пол Белмондо и връзката му с ПСЖ
Най-срамните (и абсурдни) мачове в историята на футбола
Мачът на живота им: най-големият шок на Световните първенства
Герд Мюлер – Бомбардировачът на нацията
7 футболисти, играли и в двата римски клуба
Първите крачки на Лео Меси по пътя към славата
Най-дългата дузпа в света
Скъпите завръщания на "блудните синове"