Човекът-отбор: Лудата история на Джеферсън Луис

Човекът-отбор: Лудата история на Джеферсън Луис

 Българският футбол е изпълнен от какви ли не колоритни образи, но сякаш откровяващ се над общата маса е неповторимият Валери Божинов. Бившата голяма надежда, някога нареждаща се сред топ-талантите в света, не успя да достигне предричаните върхове и се превърна в безкраен извор на откачени лафове и неуморна смяна на клубове.

 Дори и Генерал Божигол обаче може искрено да завиди на постижението на човек на име Джеферсън Луис. Роденият в Лондон нападател определено не е сред известните в света на футбола, но пък постижението (или анти-постижението), което стои в неговата визитка, е наистина уникално.

 Джеферсън е сменил клубната си принадлежност цели 47 пъти! През февруари той ще навърши 43 години, но все още не мисли за отказване. След като е играл за отбори от ранга на Банбъри Юнайтед, Браксли Таун, Линкълн Сити и Уеймут, Луис все още таи нестихваща любов към играта, макар че сам признава, че е правил огромен брой грешки по време на пребогатата си кариера.

 "Крепи ме страстта и обичта към футбола." - казва той. - "Съблекалнята, закачките, да съм сред момчетата и да помагам на младите играчи. Ако мога да избутам някого от отбора да стане професионалист, определено ще го направя."

 "Обичам да се състезавам. Винаги искам да печеля и да вкарвам голове. В миналото играех за себе си, вълнуваха ме само головете ми, но сега адаптирам играта си, за да мога да помагам за развитието на отбора."

 Вероятно ако не бе станал футболист, животът му щеше да се развие по доста по-различен начин.

 "Няма да лъжа, докато растях в Лондон бях бунтар. Не криех чувствата си. Хората не ме разбираха. Когато си млад, хората не искат от теб да споделяш мнението си. Идвам от голямо семейство, така че бях отгледан по такъв начин - ако искаш хората да те слушат, трябва да казваш какво мислиш."

 Тази философия му е носила проблеми неведнъж в клубовете, в които се е подвизавал. 

 "Когато бях на 14 и отидох на проби в Милуол, те ме искаха, но един от треньорите ми каза нещо, което не ми хареса. Предизвиках го и те веднага си помислиха: "Това момче не става"."

 Буйният му нрав му отрежда редица неравности по пътя, включително и престой в затвора.

 "Имаше един инцидент през 2001г., когато ме обиждаха на расистка основа, докато гледах един мач на Англия. Този тип ме провокираше и когато го видях месец по-късно на улицата го предизвиках. Сбихме се мъжката и го пребих, но не знаех, че полицията ме търси. Един ден си карах колата и полицаите се опитаха да ме накарат да отбия. Аз обаче излязох от пътя, искочих от колата и се опитах да избягам, но ме арестуваха. Осъдиха ме за опасно шофиране и за нанасяне на средна телесна повреда."

 Луис изкарва 6 месеца зад решетките, което го мотивира да промени начина си на живот. Мениджърът на тогавашния му отбор, Тейм Юнайтед, Анди Синот, го подкрепя, така че Джеферсън го определя като човека, "изстрелял кариерата му в космоса". Скоро след това нападателят се мести в Оксфорд Юнайтед, които пробиват до третия кръг на ФА Къп.

 Джеферсън е отявлен фен на Арсенал, а неговият идол е големият Иън Райт. Жребият определя Оксфорд да се изправят срещу "топчиите", а преживяването е сюрреалистично за Луис.

 "Дните преди мача и вниманието, което пресата ми отдели, бяха невероятни. Когато пристигнахме за двубоя, Арсен Венгер ме приветства на вратата. Беше ми трудно да повярвам. Това беше най-великото изживяване в живота ми."

 Въпреки че Оксфорд губят безславно, представянето на Луис води до интерес от страна на големи клубове. Астън Вила отправя оферта за нападателя, но тя е отхвърлена. Джеферсън повече никога не получава подобна възможност за трансфер в отбор от такъв калибър.

 "Поглеждам назад и си мисля: "Представи си Оксфорд да се бяха съгласили. Щях да играя във Висшата лига!" Само че не съжалявам особено, това е част от живота. Твоят път е предначертан преди да го осъзнаеш. Поглеждайки назад не мисля, че е трябвало да направя нещата по друг начин. Всичко се случва с причина и съм щастлив от това какъв живот живея в момента."

 От всички клубове, за които е играл, Рексъм е може би сред най-реномираните, а Джеферсън споделя, че там се е чувствал и най-добре. Той изкарва в уелския тим един сезон - 2008/09, като едновременно с това получава повиквателна и за националния отбор на Доминика.

 "В Рексъм ме обичаха най-много. Усещах любовта на феновете. Усещах, че всичко, до което се докосна там, се превръщаше в злато. Това беше заради мениджъра. Браян Литъл наистина вярваше в мен. Той ме накара да мисля, че всичко, което правя, е правилно."

 Превъртаме лентата до октомври 2021г. Джеферсън Луис вече е на 42 години, но вместо да се откаже, преминава в клуб номер 41 в кариерата си - Норт Лейг, които се състезават в седмото ниво на футбола в Англия.

 Ще ни отнеме известно време, но ще изброим всички отбори, за които някога се е състезавал: Рисбъро Рейнджърс, Тейм Юнайтед (2 пъти), Айлсбъри Юнайтед, Оксфорд, Уокинг (2 пъти), Грейвсенд и Нортфлийт, Форест Грийн Роувърс, Бристол Роувърс, Хемел Хемпстед Таун, Люис, Уортинг, Стивънидж, Ийстлейг, Йединг, Хавант и Уптърлувил, Уеймут, Мейдънхед Юнайтед (2 пъти), Мансфийлд Таун, Рексъм, Ръшдън и Даймъндс, Рексъм, Кроули, Гейнсбъро Тринити, Дарлингтън, Хейс и Йединг Юнайтед, Бракли Таун (2 пъти), Линкълн Сити, Нюпорт Каунти, Уайтхоук, Хендън, Марджейт, Лоустофт Таун, Уелдстоун, Стейнс Таун, Банбъри Юнайтед, Чешъм Юнайтед, Фарнбъро, Хемптън и Ричмънд, Сейнт Албанс Сити, Бийконсфийлд Таун, Норт Лейг.

 Определено клубовете, за които Луис играе не са от най-реномираните, но пък той определено е футболистът, който е сменил най-много отбори в кариерата си. Нещо, което едва ли може да се види някъде другаде... 


Гласували: 6, рейтинг: 4.8

Добави коментар

Препоръчано за вас

Нигерия - една необикновена олимпийска история
Ниските централни защитници, които разбиха стереотипа
Футболисти, които започнаха да блестят късно (част 1)
Ще бъде ли полезен „хърватският вариант“ за efbet Лига?
Кой е "психически силен" за Моу?
Новото име в Европа: Антони
Полевите играчи с най-много минути за 2021г.
Рубен Аморим - поредната перла от новото поколение млади треньори
Роял Юнион Сент-Жилоас: възкръсналият белгийски хегемон
Стремглавото падение на Легия (Варшава) – от действащ шампион до борещ се за оцеляване
Какво се случи с Филипе Коутиньо?
Най-смъртоносните голови триота на 21-ви век
Коледната лудост за Евъртън: 3 мача в рамките на 2 дни
Как разкъсваният от проблеми Райо изумява футболна Европа
Били Дейвис - един от най-ужасните мениджъри за всички времена?
Япония - страната на изгряващите таланти
Дани Агер – една необикновена история
"Помогнали" финалът на Световното през 1998г. да е точно между Франция и Бразилия
Серо Портеньо – да станеш шампион в 101-ата минута
Източните варвари срещу западните джентълмени