Чуждестранни клубове, където българи са оставили сериозна следа

 Преди няколко дни ви запознахме с част от интерестните чужди дестинации, където българи се състезават в местния шампионат. Днес обаче ще сменим посоката и ще намерим популярни клубове, в чиито редици дълго време са се подвизавали родни футболисти и след напускането си са останали любимци на феновете и дори легенди.

 Вероятно вече се досещате за няколко такива случая, така че започваме:

Барселона
 Най-явното име от този списък. Един от най-големите клубове в света винаги е приютявал някои от най-добрите футболисти на планетата. За наше щастие, ние също имахме играч, който бе сред най-добрите в историята на играта. Христо Стоичков изкара общо 6 сезона и половина на "Камп Ноу", в които спечели редица трофеи. "Камата" помогна на Барса да завоюва 5 пъти Ла Лига, веднъж Купата на Краля, три пъти Суперкупата на Испания, Купата на Европейските Шампиони, КНК и два пъти Суперкупата на Европа. Освен това Стоичков бе награден и със "Златната топка" по време на престоя си в каталунската столица. Феновете на Барселона все още го почитат като Господ, въпреки че след него на "Камп Ноу" играха идоли като Ривалдо, Роналдиньо и Лионел Меси. Когато "Камата" реши да направи своя бенефис, арената, която прие шоуто, бе тъкмо тази в Барселона. 

Кайзерслаутерн
 В момента този легендарен немски клуб се намира на незавидно място в средата на таблицата в Трета Бундеслига, но в края на миналия век това далеч не бе така. "Лаутерите" успяха да спечелят 2 от 4-те си титли на Германия тъкмо през 90-те, които се оказаха и бурен период в тяхната история. През лятото на 1997г. Каузерслаутерн тъкмо си бяха спечелили промоция в елита, когато при тях пристигна един висок и рус български полузащитник. Това, разбира се, е Мариан Христов, който бе част от онова невероятно чудо, което разтърси немския футбол. "Червените дяволи", както е прозвището на тима, успяха да станат шампиони на Първа Бундеслига в дебютния си сезон след промоцията, а Христов бе основна част в схемата на легендата Ото Рехагел. Българинът помогна за завоюването на Сребърната салатиера с 5 гола, включително и в мрежата на Байерн Мюнхен. Мариан остана на "Фриц-Валтер Щадион" чак до 2004г., когато бе продаден на Волфсбург, но все още името му е тачено от феновете на "лаутерите".

Спортинг 
 Тук има много сериозна българска следа. В началото на 90-те цели трима българи дружно се присъединиха към лисабонския Спортинг. Това са Красимир Балъков, Бончо Генчев и Ивайло Йорданов. И докато Генчев изигра само 2 мача за "лъвовете", то другите двама останаха няколко години на "Жозе Алвеладе" и записаха стотици мачове със зелено-бялата фланелка. Може би Балъков бе по-яркият талант, но той бе продаден през 1995г., докато Йорданов остана в Лисабон до самия край на кариерата си. Тя дойде доста преждевременно, след като той дълго време бе аут заради контузии, а освен това бе диагностициран с множествена склероза през 1997г. Въпреки всичко това, той успя да стисне зъби и да помогне на Спортинг да станат шампиони на Португалия за сезон 1999/00, записвайки 11 мача и 1 гол на сметката си. 

Порто
 Разбира се, че включваме и този португалски клуб заради Емил Костадинов. С него в състава си "драконите" се наложиха като доминанти в португалския футбол в началото на 90-те и за 5 години спечелиха 3 пъти титлата, 2 пъти купата и 4 пъти Суперкупата на страната. Разбира се, Емил Костадинов бе с огромен принос за всичките тези успехи. Той изкара на "Ещадио даш Анташ" между 1990 и 1994г, след което бе продаден на Депортиво Ла Коруня, а от там заигра в Байерн Мюнхен, където пък се превърна в първия и единствен до момента българин, отбелязвал гол в европейски клубен финал. Той стори това в турнира за Купата на УЕФА, а "баварците" спечелиха отличието след победа в 2 мача над Бордо.

Портсмут
 По настоящем този английски клуб се намира в третото ниво на футболната йерархия на Острова, но в зората на новия век Помпи бе един доста вълнуващ тим. Тогава в техните редици се подвизаваше българският нападател Светослав Тодоров, а начело на тима бе легендата Хари Реднап. През сезон 2002/03 Портсмут успяха да спечелят промоция във Висшата лига, за пръв път от 15 години насам, а тъкмо Светльо бе голямата звезда на отбора. Той наниза 26 гола в Чемпиъншип (тогава Първа дивизия), за да осигури титлата на своите в дивизията. Тодоров завърши кампанията и като голмайстор на Първа дивизия, но за негово огромно съжаление, той пропусна целия дебютен сезон на Помпи във Висшата лига заради тежка контузия в предсезонната подготовка. Лошият късмет и травмите продължиха да го преследват и той успя да вкара едва 6 гола в английския елит в продължение на 4 сезона. Въпреки това феновете на клуба от "Фратън Парк" продължават много да го обичат.

Щутгарт
 Всички знаем кой бе големият любимец на феновете на "швабите". Това отново е Красимир Балъков, който се присъедини към клуба през 1995г. и помогна на Щутгарт да спечели Купата на Германия и да достигне до финал в турнира за КНК. Българинът бе част и от така нарченото "магическо трио" на тима, което включваше още нападателите Фреди Бобич и Джоване Елбер. Балъков изкара на "Готлиб-Даймлер Щадион" (по настоящем "Мерцедес-Бенц Арена") чак до 2003г., когато окачи бутонките, въпреки че помогна на тима да стане вицешампион на Германия, което му осигури участие в Шампионската лига за следващия сезон. След като се отказа от футбола, Бала бе избран за най-добрия футболист на Щутгарт за всички времена от феновете на клуба. 

Селтик
 По онова време може и да не осъзнавахме, че нашенец се състезава в един от двата най-големи клуба в Шотландия. Трансферът на Стилиян Петров от ЦСКА в гранда Селтик бе наистина внушителен, а и той бе доста млад. Въпреки това шотландците оцениха подобаващо неуморното му тичане по целия терен и сърцатата му игра. Той се превърна в истинска емблема на клуба, с който спечели 10 трофея за 7 сезона на "Паркхед". С всяка следваща година Стенли играеше все по-добре и бележеше все повече и повече голове, така че бе въпрос на време да бъде трансфериран в по-голям клуб. Когато Астън Вила го купи, той бе изиграл над 300 мача за "детелините". Въпреки че периодът му във Висшата лига също бе доста успешен и той стана и кампитан на Вила, когато трябваше да изиграе своя бенефис, той го направи тъкмо на "Паркхед", а не в Бирмингам. Петров си остава легенда и любимец на феновете на Селтик и до ден днешен.

Бурсаспор
 Знаете ли, че турският клуб има една-единствена титла от Суперлигата на сметката си? А знаете ли, че тя идва през сезон 2009/10, когато вратар на клуба е нашият Димитър Иванков? Той отбеляза 4 гола за тима си по време на похода на Бурсаспор към титлата на Турция, а цялостно има 6 гола на сметката си за този тим. Иванков бе титуляр и по време на единствения сезон на клуба в Шампионската лига през следващата кампания, но не му се отдаде възможност да отбележи в най-престижния европейски клубен турнир. Той също така е носител и на Купата на Турция с тима на Кайзериспор за 2008г., така че кариерата му в съседката ни бе доста успешна.

Амкар Перм
 Този руски клуб дори бе наричан "българският Амкар", защото толкова много наши сънародници се състезаваха в него. Човекът, който отвори вратата за българите в Перм, бе десният бранител Захари Сираков. След това там пристигнаха още Мартин Кушев, Георги Пеев, Благой Георгиев и Петър Занев. Кушев дълги години бе и водещият голмайстор за Амкар в руския елит в цялата им история. В последствие Пеев подобри постижението му. В даден период дори начело на руснаците бе и Димитър Димитров-Херо. Амкар достигна финал за купата на Русия през 2008г., но загуби от ЦСКА Москва. Въпреки това тимът получи шанс да играе в европейските клубни турнири. По настоящем Амкар Перм вече не съществува, но привържениците на тима винаги ще помнят добрите дни на своите любимци, както и българския принос за това.

Мюнхен 1860
 Последните 9 сезона в елита на този мюнхенски клуб са безусловно обвързани с българско участие. Мюнхен 1860 бе редовен член на Първа Бундеслига в периода 1994-2004, което до голяма степен съвпада с престоя на Даниел Боримиров в баварския град. Най-доброто класиране на мюнхенските "лъвове" си остава 4-то място през сезон 1999/00, което им осигури място в квалификациите за Шампионската лига. През 2004г. обаче 1860 се срина и изпадна във Втора Бундеслига, заради което голяма част от футболистите на клуба напуснаха. Боримиров изигра близо 250 мача за баварците, в които отбеляза 36 гола. По настоящем Мюнхен 1860 се намира в Трета Бундеслига, като до скоро дори бе в регионалните дивизии.

Металург Донецк
 Този скромен украински клуб може и да просъществува едва 19 години, но в този кратък период един българин успя да остави следа там. Това, разбира се, е Велизар Димитров, който дори завърши кариерата си в Украйна и след това започна работа в отбора като скаут. Металург има 3 трети места в украинската Премиер лига, няколко участия в квалификационните кръгове на Лига Европа, както и 2 загубени финала в турнира за Купата на Украйна. Димитров игра над 100 пъти за тима и бе много тачен от местните фенове. Трябва да допълним, че единият от походите на Металург към финала за Купата на Украйна бе под ръководството на друг българин - Николай Костов. През 2015г. поради утежнената политическа обстановка в източната част от страната, донецкият клуб обяви фалит и прекрати съществуването си. 

Ашдод
 Гмуркаме се надълбоко, чак до дълбините на израелския футбол. Вероятно мнозина от вас се досещат кой е този българин, оставил следа в скромния тим на Ашдод. Това е нападателят Димитър Макриев, който за 2 сезона и половина с червено-жълтата фланелка отбеляза 44 гола. Той първо собственоръчно спаси Ашдод от изпадане във второто ниво на футбола в Израел, а след това попаденията му спомогнаха за стабилизиране на позициите на клуба в елита. След като напусна и игра в Русия и Украйна, той се завърна за един финален сезон с Ашдод през 2012/13, в който вкара нови 9 гола. 

Терек (Ахмат) Грозни
 У нас бившият полузащитник на Славия е известен повече с множеството си татуировки и обилния брой разводи, но в Русия, и по-специално в Чечня, хората го помнят с друго. Благой Георгиев имаше възможността да играе в редица европейски отбори, сред които Алавес, Цървена Звезда и Дуисбург, където се представи нелошо, но в Терек той остави най-голяма следа. Благо бързо стана капитан и голяма звезда на клуба от Грозни, който наскоро промени името си на Ахмат. Българинът бе и сред любимците на собственика на тима и солидна политическа фигура в Чечня Магомед Даудов, който му купуваше лъскави коли и му плащаше тлъсти бонуси. 

Унион Берлин
 Тук в началото на новия век играха редица българи като Емил Кременлиев, Адалберт Зафиров, Костадин Видолов, Христо Коилов и Ивайло Андонов. Те колективно оставиха следа, най-вече под ръководството на Георги Василев, който превърна скромния столичен клуб във втория най-популярен отбор в Берлин. В онзи култов сезон 2000/01 Унион спечели промоция във Втора Бундеслига и игра финал в турнира за Купата на Германия, загубен с 0:2 от Шалке, но пък това му осигури мачове в Европа наесен. Това може да се счита за най-големия успех в историята на клуба до лятото на 2019г., когато за пръв път берлинчани влязоха в Първа Бундеслига. Името "Георги Василев" и до момента буди уважение на "Старото лесничейство", а привържениците на Унион добре си спомнят неговия принос за клуба.

Хамбургер ШФ 
 Включваме тук и този немски клуб, защото в него няколко години изкара нашата легенда Данчо Лечков. За съжаление, периодът не бе сред най-успешните за Хамбургер, тъй като в годините между 1992 и 1996, когато сливналията носеше белия екип, те не успяха да спечелят нищо. Въпреки това Лечков изигра над 100 мача за Шпорт Ферайн и отбеляза 14 гола в Първа Бундеслига.

БОНУС:

Любослав Пенев
 Ако трябва да сме честни, "Любоминатора" (както го наричат червените запалянковци) остави доста по-сериозна следа в тима на Валенсия, отколкото където и да било другаде. 6 сезона и 67 гола за "прилепите" в Ла Лига не са малко, но пък най-голямото постижение на Пенев си остава шампионската титла с Атлетико Мадрид, където той изкара само един сезон, но пък наниза 16 гола в първенството. През същата кампания "дюшекчиите" спечелиха и Купата на Краля, записвайки единствения дубъл в цялата си история.

Димитър Бербатов
 Трудно можем да наречем Берба легенда на даден отбор, тъй като той игра на високо ниво в няколко чужди тима. Финалист в ШЛ с Байер Леверкузен и Манчестър Юнайтед, голмайстор на Висшата лига и шампион на Англия, както и носител на Купата на Лигата с Тотнъм Хотспър. Определено всеки един от тези три отбора има своите причини да си спомня Митко с добро.