Чуждестранни клубове, където българи са оставили сериозна следа

Чуждестранни клубове, където българи са оставили сериозна следа

 Преди няколко дни ви запознахме с част от интерестните чужди дестинации, където българи се състезават в местния шампионат. Днес обаче ще сменим посоката и ще намерим популярни клубове, в чиито редици дълго време са се подвизавали родни футболисти и след напускането си са останали любимци на феновете и дори легенди.

 Вероятно вече се досещате за няколко такива случая, така че започваме:

Барселона
 Най-явното име от този списък. Един от най-големите клубове в света винаги е приютявал някои от най-добрите футболисти на планетата. За наше щастие, ние също имахме играч, който бе сред най-добрите в историята на играта. Христо Стоичков изкара общо 6 сезона и половина на "Камп Ноу", в които спечели редица трофеи. "Камата" помогна на Барса да завоюва 5 пъти Ла Лига, веднъж Купата на Краля, три пъти Суперкупата на Испания, Купата на Европейските Шампиони, КНК и два пъти Суперкупата на Европа. Освен това Стоичков бе награден и със "Златната топка" по време на престоя си в каталунската столица. Феновете на Барселона все още го почитат като Господ, въпреки че след него на "Камп Ноу" играха идоли като Ривалдо, Роналдиньо и Лионел Меси. Когато "Камата" реши да направи своя бенефис, арената, която прие шоуто, бе тъкмо тази в Барселона. 

Кайзерслаутерн
 В момента този легендарен немски клуб се намира на незавидно място в средата на таблицата в Трета Бундеслига, но в края на миналия век това далеч не бе така. "Лаутерите" успяха да спечелят 2 от 4-те си титли на Германия тъкмо през 90-те, които се оказаха и бурен период в тяхната история. През лятото на 1997г. Каузерслаутерн тъкмо си бяха спечелили промоция в елита, когато при тях пристигна един висок и рус български полузащитник. Това, разбира се, е Мариан Христов, който бе част от онова невероятно чудо, което разтърси немския футбол. "Червените дяволи", както е прозвището на тима, успяха да станат шампиони на Първа Бундеслига в дебютния си сезон след промоцията, а Христов бе основна част в схемата на легендата Ото Рехагел. Българинът помогна за завоюването на Сребърната салатиера с 5 гола, включително и в мрежата на Байерн Мюнхен. Мариан остана на "Фриц-Валтер Щадион" чак до 2004г., когато бе продаден на Волфсбург, но все още името му е тачено от феновете на "лаутерите".

Спортинг 
 Тук има много сериозна българска следа. В началото на 90-те цели трима българи дружно се присъединиха към лисабонския Спортинг. Това са Красимир Балъков, Бончо Генчев и Ивайло Йорданов. И докато Генчев изигра само 2 мача за "лъвовете", то другите двама останаха няколко години на "Жозе Алвеладе" и записаха стотици мачове със зелено-бялата фланелка. Може би Балъков бе по-яркият талант, но той бе продаден през 1995г., докато Йорданов остана в Лисабон до самия край на кариерата си. Тя дойде доста преждевременно, след като той дълго време бе аут заради контузии, а освен това бе диагностициран с множествена склероза през 1997г. Въпреки всичко това, той успя да стисне зъби и да помогне на Спортинг да станат шампиони на Португалия за сезон 1999/00, записвайки 11 мача и 1 гол на сметката си. 

Порто
 Разбира се, че включваме и този португалски клуб заради Емил Костадинов. С него в състава си "драконите" се наложиха като доминанти в португалския футбол в началото на 90-те и за 5 години спечелиха 3 пъти титлата, 2 пъти купата и 4 пъти Суперкупата на страната. Разбира се, Емил Костадинов бе с огромен принос за всичките тези успехи. Той изкара на "Ещадио даш Анташ" между 1990 и 1994г, след което бе продаден на Депортиво Ла Коруня, а от там заигра в Байерн Мюнхен, където пък се превърна в първия и единствен до момента българин, отбелязвал гол в европейски клубен финал. Той стори това в турнира за Купата на УЕФА, а "баварците" спечелиха отличието след победа в 2 мача над Бордо.

Портсмут
 По настоящем този английски клуб се намира в третото ниво на футболната йерархия на Острова, но в зората на новия век Помпи бе един доста вълнуващ тим. Тогава в техните редици се подвизаваше българският нападател Светослав Тодоров, а начело на тима бе легендата Хари Реднап. През сезон 2002/03 Портсмут успяха да спечелят промоция във Висшата лига, за пръв път от 15 години насам, а тъкмо Светльо бе голямата звезда на отбора. Той наниза 26 гола в Чемпиъншип (тогава Първа дивизия), за да осигури титлата на своите в дивизията. Тодоров завърши кампанията и като голмайстор на Първа дивизия, но за негово огромно съжаление, той пропусна целия дебютен сезон на Помпи във Висшата лига заради тежка контузия в предсезонната подготовка. Лошият късмет и травмите продължиха да го преследват и той успя да вкара едва 6 гола в английския елит в продължение на 4 сезона. Въпреки това феновете на клуба от "Фратън Парк" продължават много да го обичат.

Щутгарт
 Всички знаем кой бе големият любимец на феновете на "швабите". Това отново е Красимир Балъков, който се присъедини към клуба през 1995г. и помогна на Щутгарт да спечели Купата на Германия и да достигне до финал в турнира за КНК. Българинът бе част и от така нарченото "магическо трио" на тима, което включваше още нападателите Фреди Бобич и Джоване Елбер. Балъков изкара на "Готлиб-Даймлер Щадион" (по настоящем "Мерцедес-Бенц Арена") чак до 2003г., когато окачи бутонките, въпреки че помогна на тима да стане вицешампион на Германия, което му осигури участие в Шампионската лига за следващия сезон. След като се отказа от футбола, Бала бе избран за най-добрия футболист на Щутгарт за всички времена от феновете на клуба. 

Селтик
 По онова време може и да не осъзнавахме, че нашенец се състезава в един от двата най-големи клуба в Шотландия. Трансферът на Стилиян Петров от ЦСКА в гранда Селтик бе наистина внушителен, а и той бе доста млад. Въпреки това шотландците оцениха подобаващо неуморното му тичане по целия терен и сърцатата му игра. Той се превърна в истинска емблема на клуба, с който спечели 10 трофея за 7 сезона на "Паркхед". С всяка следваща година Стенли играеше все по-добре и бележеше все повече и повече голове, така че бе въпрос на време да бъде трансфериран в по-голям клуб. Когато Астън Вила го купи, той бе изиграл над 300 мача за "детелините". Въпреки че периодът му във Висшата лига също бе доста успешен и той стана и кампитан на Вила, когато трябваше да изиграе своя бенефис, той го направи тъкмо на "Паркхед", а не в Бирмингам. Петров си остава легенда и любимец на феновете на Селтик и до ден днешен.

Бурсаспор
 Знаете ли, че турският клуб има една-единствена титла от Суперлигата на сметката си? А знаете ли, че тя идва през сезон 2009/10, когато вратар на клуба е нашият Димитър Иванков? Той отбеляза 4 гола за тима си по време на похода на Бурсаспор към титлата на Турция, а цялостно има 6 гола на сметката си за този тим. Иванков бе титуляр и по време на единствения сезон на клуба в Шампионската лига през следващата кампания, но не му се отдаде възможност да отбележи в най-престижния европейски клубен турнир. Той също така е носител и на Купата на Турция с тима на Кайзериспор за 2008г., така че кариерата му в съседката ни бе доста успешна.

Амкар Перм
 Този руски клуб дори бе наричан "българският Амкар", защото толкова много наши сънародници се състезаваха в него. Човекът, който отвори вратата за българите в Перм, бе десният бранител Захари Сираков. След това там пристигнаха още Мартин Кушев, Георги Пеев, Благой Георгиев и Петър Занев. Кушев дълги години бе и водещият голмайстор за Амкар в руския елит в цялата им история. В последствие Пеев подобри постижението му. В даден период дори начело на руснаците бе и Димитър Димитров-Херо. Амкар достигна финал за купата на Русия през 2008г., но загуби от ЦСКА Москва. Въпреки това тимът получи шанс да играе в европейските клубни турнири. По настоящем Амкар Перм вече не съществува, но привържениците на тима винаги ще помнят добрите дни на своите любимци, както и българския принос за това.

Мюнхен 1860
 Последните 9 сезона в елита на този мюнхенски клуб са безусловно обвързани с българско участие. Мюнхен 1860 бе редовен член на Първа Бундеслига в периода 1994-2004, което до голяма степен съвпада с престоя на Даниел Боримиров в баварския град. Най-доброто класиране на мюнхенските "лъвове" си остава 4-то място през сезон 1999/00, което им осигури място в квалификациите за Шампионската лига. През 2004г. обаче 1860 се срина и изпадна във Втора Бундеслига, заради което голяма част от футболистите на клуба напуснаха. Боримиров изигра близо 250 мача за баварците, в които отбеляза 36 гола. По настоящем Мюнхен 1860 се намира в Трета Бундеслига, като до скоро дори бе в регионалните дивизии.

Металург Донецк
 Този скромен украински клуб може и да просъществува едва 19 години, но в този кратък период един българин успя да остави следа там. Това, разбира се, е Велизар Димитров, който дори завърши кариерата си в Украйна и след това започна работа в отбора като скаут. Металург има 3 трети места в украинската Премиер лига, няколко участия в квалификационните кръгове на Лига Европа, както и 2 загубени финала в турнира за Купата на Украйна. Димитров игра над 100 пъти за тима и бе много тачен от местните фенове. Трябва да допълним, че единият от походите на Металург към финала за Купата на Украйна бе под ръководството на друг българин - Николай Костов. През 2015г. поради утежнената политическа обстановка в източната част от страната, донецкият клуб обяви фалит и прекрати съществуването си. 

Ашдод
 Гмуркаме се надълбоко, чак до дълбините на израелския футбол. Вероятно мнозина от вас се досещат кой е този българин, оставил следа в скромния тим на Ашдод. Това е нападателят Димитър Макриев, който за 2 сезона и половина с червено-жълтата фланелка отбеляза 44 гола. Той първо собственоръчно спаси Ашдод от изпадане във второто ниво на футбола в Израел, а след това попаденията му спомогнаха за стабилизиране на позициите на клуба в елита. След като напусна и игра в Русия и Украйна, той се завърна за един финален сезон с Ашдод през 2012/13, в който вкара нови 9 гола. 

Терек (Ахмат) Грозни
 У нас бившият полузащитник на Славия е известен повече с множеството си татуировки и обилния брой разводи, но в Русия, и по-специално в Чечня, хората го помнят с друго. Благой Георгиев имаше възможността да играе в редица европейски отбори, сред които Алавес, Цървена Звезда и Дуисбург, където се представи нелошо, но в Терек той остави най-голяма следа. Благо бързо стана капитан и голяма звезда на клуба от Грозни, който наскоро промени името си на Ахмат. Българинът бе и сред любимците на собственика на тима и солидна политическа фигура в Чечня Магомед Даудов, който му купуваше лъскави коли и му плащаше тлъсти бонуси. 

Унион Берлин
 Тук в началото на новия век играха редица българи като Емил Кременлиев, Адалберт Зафиров, Костадин Видолов, Христо Коилов и Ивайло Андонов. Те колективно оставиха следа, най-вече под ръководството на Георги Василев, който превърна скромния столичен клуб във втория най-популярен отбор в Берлин. В онзи култов сезон 2000/01 Унион спечели промоция във Втора Бундеслига и игра финал в турнира за Купата на Германия, загубен с 0:2 от Шалке, но пък това му осигури мачове в Европа наесен. Това може да се счита за най-големия успех в историята на клуба до лятото на 2019г., когато за пръв път берлинчани влязоха в Първа Бундеслига. Името "Георги Василев" и до момента буди уважение на "Старото лесничейство", а привържениците на Унион добре си спомнят неговия принос за клуба.

Хамбургер ШФ 
 Включваме тук и този немски клуб, защото в него няколко години изкара нашата легенда Данчо Лечков. За съжаление, периодът не бе сред най-успешните за Хамбургер, тъй като в годините между 1992 и 1996, когато сливналията носеше белия екип, те не успяха да спечелят нищо. Въпреки това Лечков изигра над 100 мача за Шпорт Ферайн и отбеляза 14 гола в Първа Бундеслига.

 

БОНУС:

Любослав Пенев
 Ако трябва да сме честни, "Любоминатора" (както го наричат червените запалянковци) остави доста по-сериозна следа в тима на Валенсия, отколкото където и да било другаде. 6 сезона и 67 гола за "прилепите" в Ла Лига не са малко, но пък най-голямото постижение на Пенев си остава шампионската титла с Атлетико Мадрид, където той изкара само един сезон, но пък наниза 16 гола в първенството. През същата кампания "дюшекчиите" спечелиха и Купата на Краля, записвайки единствения дубъл в цялата си история.

Димитър Бербатов
 Трудно можем да наречем Берба легенда на даден отбор, тъй като той игра на високо ниво в няколко чужди тима. Финалист в ШЛ с Байер Леверкузен и Манчестър Юнайтед, голмайстор на Висшата лига и шампион на Англия, както и носител на Купата на Лигата с Тотнъм Хотспър. Определено всеки един от тези три отбора има своите причини да си спомня Митко с добро.


Гласували: 14, рейтинг: 4.5

Коментари
Орлин 12.07.2020 00:11

Имах късмета да посетя Щутгарт в 2004-та година и когато пристигнах на стадиона работеше само фен-магазина, но казах,че съм българин и те веднага предложиха да ме снимат до плаката за бенефисния му мач, после разпечатаха снимката за спомен и говориха с Краси директно да го питат кой ден ще е на стадиона за да се видим с него. Наистина се усещаше, че е много обичан в този град.

Отговори 2 0
Добави коментар

Препоръчано за вас

Рядкост във футбола: вратарите, които успяха като мениджъри
Как Алекс Фъргюсън е отказал да купи Роналдо
Най-елементарният хет-трик, който Мартин Палермо така и не реализира
Многото рекорди на Севиля в Лига Европа
Как легендарният Брайън Клъф изпратил вратаря си да пази в отбор от Неделната лига
Отборите, достигали до златен требъл
Треньори, спечелили трофей и уволнени още през лятото
Йон Дал Томасон – От скромното момче от Копенхаген до златната резерва на Карло Анчелоти
Да проследим дългогодишната афера на Дон Диего със забранени субстанции
Звездите, които окачиха бутонките през 2020г.
Десет легенди от Южна Америка, за които не знаете, че никога не са печелили Копа Америка
Какво се случи с кариерата на всеки носител на приза "Най-добър играч на сезона" в Чемпиъншип
Как Рой Ходжсън продал погрешен играч на Ливърпул
Какво се случи с кариерата на всеки носител на приза “Най-добър млад играч” на Световно първенство (1958 г. - 2018 г.)
Как се стигна дотук: Лийдс покориха Чемпиъншип и се завръщат в елита
Някои от най-причудливите имена на футболни отбори по света
Фаталните индивидуални грешки, които костваха голям трофей
Клубове, които пенсионираха някои от номерата си (част 1)
11 известни футболисти, които играха в България на Евро U17 2015
Съвременната футболна бизнес политика – най-добрите отбори, създадени през XXI век