Дани Агер – една необикновена история

Дани Агер – една необикновена история

 Всеизвестен факт е, че професионалните футболисти имат сравнително кратка спортна кариера, наситена с голям брой мачове, ангажименти извън спортната сцена, както и много болка в следствие на мнoжеството контузии, съпътстващи една професионална кариера. Много футболисти остават близо до играта след края на кариерите си под една или друга форма – спортни директори, мениджъри, анализатори и др. Но това не важи за всички такива и много бивши играчи избират живот далеч от футбола. Един от тях е екс защитникът на Ливърпул и националния отбор на Дания – Даниел Агер, чиято кариера и най-вече живот след футбола, са една любопитна история, която напълно отговаря на неговата колоритна личност.

 Дани Агер е роден на 12 декември 1984г. и от малък започва да тренира футбол. На 12-годишна възраст вече е в школата на Брьондби, където се утвърждава като един от най-перспективните млади зашитници в Европа. Напуска като шампион на Дания в посока Ливърпул за малко над 6 милиона евро по време на януарския трансферен прозорец през 2006г. и става важна част в схемата на Рафаел Бенитес. Агер записва 232 мача за червените, печели веднъж Купата на Лигата (2012), като е част от отбора, който губи финала на Шампионската Лига в Атина през 2007г. Това като че ли преобръща кариерата му в Ливърпул и нещата тръгват надолу. Сезон 2007/08 започва с два гола в предсезонната подготовка в Хонг Конг, но и с контузия в крака, която го вади от игра за няколко месеца, в които той губи мястото си за сметка на Сами Хуупия. През януари 2008г. той все пак започва тренироврки с топка, но получава усложнения на същата контузия, което води до нова хирургическа намеса и край на сезона. Въпреки че успява да си върне мястото в отбора през следващия сезон, Агер продължава да страда от травми, най-вече в гърба. През юли 2009г. той получава първо усложнение в гърба по време на турнето на отбора в Сингапур, което отново води до нуждата от хирургическа намеса:

 “Скочих за една висока топка и се приземих на гърба си. Същата нощ трябваше да летим обратно за Ливърпул и аз не можех да седна. От този ден започнаха проблемите с гърба ми. Имах и различни мускулни травми, но винаги беше или гърба, или нещо свързано с него. Болката беше навсякъде. Бях на болкоуспокояващи през цялото време. Продължавах да играя с инжекции. След като се роди синът ми, не можех да го вдигна от леглото. Тогава си казах достатъчно, имам нужда от операция.”

 В следвашите години Агер играе с променлив успех до 2013г., когато губи мястото си в защита за сметка на Мартин Шкъртел и Мамаду Сако. След отказването на Джейми Карагър през 2013г., Агер става втори капитан на отбора, но в рамките на няколко седмици изпада до четвърти избор за централен защитник след Шкъртел, Сако и Коло Туре. Отношенията между Агер и Роджърс се влошават през април, 2014г., когато датчанинът се възстановява от контузия в коляното. Въпреки това, той играе цял мач при победата над Тотнъм с 4:0, като прави доста добър мач на неприличната за него роля като дефанзивен полузащитник. Следва мач срещу Уест Хям, в който Агер настоява да играе, но Роджърс го вади от групата под предлог, че има нужда от него в следващия мач с Манчестър Сити. За всеобща учуда обаче, Агер даже не попада и в групата за този мач.

 Въпреки че записва 20 мача в последния си сезон на "Анфийлд", Агер никога не разбира причината, поради която Брендън Роджърс го вади от състава. В множество интервюта в датската преса и английските таблоиди, той споделя, че е правил множество опити да говори с Роджърс, включително и след отказването си от футбола, но без успех. Според мнозина, отчасти случилото се дължи на личността на датчанина и неговия бунтарски характер. По същата причина Ливърпул се разделя с Дирк Каут, Пепе Рейна, Глен Джонсън, а след напускането на Джерард и Карагър, Агер остава един от малкото бунтари в съблекалнята, което определено не се харесва на Брендън Роджърс.  

 През лятото на 2014г. Агер напуска в посока Дания и се завръща обратно в Брьондби. Въпреки офертите, които получава да остане в Англия, той отказва заради Ливърпул, което му отрежда челно място в сърцата на феновете. Друга причина е това, че датчанинът отказва да премине в Барселона година по-рано. През 2012г. и 2013г. Барселона и Манчестър Сити проявяват открит интерес към него, но той показва лоялност към червените.

 "Колко близко бях до Барселона? Имах договор пред мен, просто трябваше да поставя подписа си върху него. Можех да го направя,.защото Ливърпул договориха цената с Барселона. Тогава 17 милиона лири бяха много пари за защитник. Те приеха, аз приех техните условия. Спомням си, че трябваше да си намаля заплатата, но нямаше проблем за мен. В същия ден Сити изпратиха оферта, която беше по-добра. Тогава Ливърпул отидоха при Барселона отново и казаха "Сега цената е такава"

 Преговорите между Барселона и Ливърпул се провалят, след като Сити на три пъти променят офертата и условията, но Агер е категоричен, че няма да играе за друг клуб на Острова освен Ливърпул. Семейството му се чувства добре в града, а той крои планове даже и да завърши кариерата си при червените. Вместо това, той се озовава обратно в Дания, а Брьондби получава един от най-добрите защитници в Европа в разцвета на кариерата си (29г.) за скромната сума от 3 милиона лири. В Дания, Агер е жива легенда – 75 мача за националния отбор и два пъти футболист на годината. Това обаче се оказва лошо решение за защитника. Брьондби се намира в хаос, огромни дългове и лоша организация, в дъното на класирането, като едва успяват да се спасят от изпадане. В рамките на два сезона, Агер записва 45 мача, но се отказва от футбола заради травмите в гърба. През 2016г., на 31г., той слага край на кариерата си, но и начало на множеството си бизнес идеи. Които са не една или две!

 През 2016г. Агер напуска футбола и се мести в луксозна вила близо до Марбея, Испания, с красива гледка към Гибралтар и Средиземно море. Инвестира в множество проекти и бизнеси, като тук ще разгледаме някои от по-интересните такива.

 През 2013г., още докато е активен футболист, Агер и брат му Марко основават КлоАгер (тоалетната на Агер в буквален превод) – фирма, която се занимава с почистване и дезинфекция на различни видове отпадъци. Агер инвестира 4 милиона крони (около 1 милион лева) в бизнеса, който активно развива в следващите години. Въпреки че има възможност да регистрира фирмата си на друго място, Агер го прави в родния си град, като създава работни места и инвестира в съоръжения, инфраструктура и различни технологии. Особено важна е цялостната дигитализаия, в което са инвестирани много средства и време. Агер също притежава и строителнa фирмa в Испания.

 Още от времето си в Ливърпул, Агер инвестира част от състоянието си в ресторантьорство. През 2007г. той закупува два ресторанта близо до апартамента си в Ливърпул, които специализират в мексиканска и италианска кухня. След края на кариерата си, той придобива и две заведения в Копенхаген - Center Pubben and Rottehullet.

 Съвсем очаквано предвид неговото увлечение по татуировките, Агер развива собствено студио, което в последствие се превръша в сериозен бизнес. Тattoodo дава шанс на млади хора да развият таланта си, а към днешна дата има над 3.9 милиона последователи в Инстаграм. Мобилното приложение има над 12 милиона сваляния, а според Агер има над 20 милиона активни потребители, което го прави най-голямата компания в света на този бизнес. Не на последно място, Агер също притежава и фондация, която се занимава с благотворителност и подпомагане на различни видове проекти.

 И така, стигаме до наши дни. Не намираме Агер нито в студиото за татуировки, нито в някой зает офис. Напротив – Агер отново е свързан с играта, като дори има картотека на състезател, въпреки че едва ли ще запише повторен дебют. В последните 6 месеца той е начело на втородивизионния датски HB Koge. Въпреки всичките си бизнес начинания, нито едно от тях не успява да му предложи тръпката от футболната игра. Това, което го връща в играта, е желанието за успехи, победи и възможността да направи разликата. Особено за младото поколение. Друга причина са амбициите на клуба за промоция в рамките на три години, която е подплатена с инвестиции в играчи и ръководство. Предвидено е и увеличение на капацитета на стадиона до 6000 зрители, както и поставяне на нова изкуствена настилка.

 Дали Даниел Агер има бъдеще в своето ново поприще като мениджър? Определено има желанието и качествата да го направи. Той споделя, че връщането към футбола не е внезапно решение, а дълго обмислено такова. Той всъщност прекарва няколко месеца на стаж в Брьондби, а често споделя, че поддържа много силна връзка със Стивън Джерард. Агер има характер на лидер, завидна футболна визитка и респект сред специалистите, с които е работил, включително Михаел Лаудруп и Рафа Бенитез. Дали може да изведе отбора си до промоция или да застане начело на националния отбор на Дания? Мортен Олсен е най-голямото име в историята на датския футбол, но даже и той не може да се похвали с блестяща кариера извън Дания, като изключим периода му в Аякс и най-вече титлата и купата на страната през 1998г. Михаел Лаудруп беше начело на Хетафе и Суонзи, но кариерата му след това тръгна надолу, като последно водеше катарския Ал-Раян, откъдето си тръгна през 2018. В този ред на мисли, дали Агер може да напише нова страница в историята на датския футбол?


  Прочетете също:  


Гласували: 9, рейтинг: 4.8

Добави коментар

Препоръчано за вас

Нигерия - една необикновена олимпийска история
Ниските централни защитници, които разбиха стереотипа
Футболисти, които започнаха да блестят късно (част 1)
Кой е "психически силен" за Моу?
Роял Юнион Сент-Жилоас: възкръсналият белгийски хегемон
Човекът-отбор: Лудата история на Джеферсън Луис
Стремглавото падение на Легия (Варшава) – от действащ шампион до борещ се за оцеляване
Най-смъртоносните голови триота на 21-ви век
Коледната лудост за Евъртън: 3 мача в рамките на 2 дни
Били Дейвис - един от най-ужасните мениджъри за всички времена?
"Помогнали" финалът на Световното през 1998г. да е точно между Франция и Бразилия
Серо Портеньо – да станеш шампион в 101-ата минута
Мартин Петров попадна в престижна класация
Най-красивите български голове в евротурнирите
Бруталните влизания срещу Пеле преди червените картони (видео)
Първенството на Ватикана
Звезди, които се разминаха с Байерн Мюнхен през годините
Трима вратари, които се разминаха със "Златната топка"
Грегъри Акселрод – „фалшивият“ футболист, който бе на крачка от трансфер в ЦСКА
Последният път, когато Барселона игра в Лига Европа