С настоящия материал приключваме трилогията от статии, които разглеждат най-великите футболисти на последните три десетилетия. Критериите, които ще използваме, са спечелени трофеи, цялостен принос към футбола за декадата и разбира се, не на последно място - чисто футболни умения. Представяме ви десетте най-велики играчи за 90-те:
10. Питър Шмайхел
Грамадният датчанин е привлечен в Манчестър Юнайтед от Брьондби през 1992г. за половин милион паунда и този трансфер се оказва един от най-сполучливите в историята на клуба, защото той осигурява почти десет години стабилност на в вратата на “дяволите”.
На клубно ниво стражът става шампион на Дания 2 пъти с Брьондби и печели Висшата лига цели 5 пъти с Юнайтед. Купата на лигата е спечелена 1 път, а тази на Ф.А. 3 пъти. Питър Шмайхел е и част от състава, завоювал знаменития требъл през 1999г., който включва Шампионска лига, Висша лига и Купата на Ф.А. В края на декадата, той се премества в Спортинг, където става шампион на Португалия.
С Дания той печели Евро 92’ и Купата на конфедерациите през 1995г.
9. Алесандро Дел Пиеро
Италианецът пристига в Ювентус през 1993 г. от Падова за сумата от 2,5 млн. евро и следващите 7 сезона за него са изключително успешни. Алесандро печели титлата на Серия “А” (x3) и Купата на Италия (x4). В средата на 90-те доминацията на Юве е толкова силна в Европа, че торинци достигат три поредни финала в Шампионската лига. За жалост те печелят само един от тях - през сезон 1995/1996г.
През 1998г. нападателят става голмайстор на най-престижния европейски клубен турнир със завидните 10 гола. Също така на два пъти печели Европейското първенство за младежи с Италия (през 1994 и 1996).
8. Роберто Баджо
Роберто е отличен със “Златната топка” и наградата на ФИФА за “Най-добър играч” през 1993г. За сезон 1992/1993 той записва невероятните 30 гола и 7 асистенции в 43 мача. За десетилетието той става шампион на Италия два пъти - по веднъж с Ювентус и Милан. С “бианконерите” той грабва и Купата на УЕФА през 1993г.
На национално ниво успява да изведе родната Италия до финал на Световното първенство през 1994г., като бележи цели 5 попадения по терените на САЩ. В крайна сметка обаче, Баджо се превръща в големия грешник, като пропуска решаваща дузпа във финала на турнира и по този начин дарява Световната купа на Бразилия.
7. Раул Гонзалес
Легендата на Реал Мадрид минава през няколко нива в академията на клуба, за да дойде 1994г., когато е повикан при мъжете. От този момент той започва да бележи редовно за “кралете” и головете му не стихват до момента, в който Раул окончателно се оттегля от активната си кариера през 2015г.
С екипа на “белите” Раул става шампион на Испания два пъти (през 1995г. и 1997г.) и печели Шампионската лига два пъти (през 1998г. и 2000г.) През сезон 1999/2000 той става и голмайстор на най-комерсиалния клубен турнир със своите 10 попадения. Едно от тях е отбелязано във финалния двубой за победата с 3:0 над Валенсия.
Седмицата на мадридчани е избран и три пъти за “Футболист на годината” на Испания - през 1997, 1999 и 2000г. В последните два футболни сезона от десетилетието, той записва по 29 гола.
6. Христо Стоичков
"Камата" напуска ЦСКА София в посока Барселона за сума, която днес се равнява на 3 млн. евро. В каталунската столица, той става част от “Дрийм Тиима” на Кройф, изпълнен с футболисти, съчетаващи големи характери със завидни спортни умения. Разбира се, за самоуверения Христо конкуренцията не е проблем и той бързо си спечелва място в тима и в сърцата на феновете.
Стоичков си тръгва от София като шампион на България, а с Барса печели Ла Лига (x6), Купата на Краля (x2) и Шампионската лига (x1).
С родината си той достига 1/2 финалите на Световното първенство през 1994г. и също така представя страната на Евро 96’ и Световното през 1998 г.
Стоичков става голмайстор в САЩ със своите 6 попадения и през същата година е отличен със “Златната топка”. Той е единственият българин, постигал този успех. Христо е избиран два пъти за футболист номер 1 в Испания и три пъти на България.
За Барселона той нанизва 114 попадения в 247 срещи.
5. Ромарио
Бразилският нападател се отличава с екипа на ПСВ Айндховен в началото на 90-те, което предизвика интерес от Барселона. Каталунците го привличат за 12 млн. евро в днешни пари и той сформира невероятно нападателно дуо с Христо Стоичков.
За периода той става шампион на Испания (x1), шампион на Нидерландия (x2) и шампион на Бразилия (x1). С екипа на родината си и печели Световната купа през 1994г. и Копа Америка през 1997г.
През тези десет години Ромарио се превръща в един от най-резултатните нападатели на планетата. Той става голмайстор на холандското първенство за сезон 1989/1990 с 23 гола, на Ла Лига за сезон 1993/1994 с 30 гола, на бразилския шампионат през 1999/2000 с 20 гола и на Шампионската лига за сезон 1992/1993 със 7 гола. Той и е футболистът, който е втори по официални голове в историята на футбола, като множесто от тях са вкарани именно през разглеждания период.
4. Зинедин Зидан
Зизу постига невероятни успехи през последното десетилетие на XX-ти век. С Ювентус той става шампион на Италия (x2), а с Франция печели Световната купа през 1998г. и Евро 2000.
На индивиудално ниво той е печели “Златната топка” за 1998г. и наградата на ФИФА за “Най-добър футболист на годината” цели 3 пъти. Във финала за Световната купа в родината си, той бележи два гола за да победата над Бразилия с 3:0.
3. Михаел Лаудруп
Датчанинът е смятан от мнозина за един от най-добрите халфове на 90-те. Михаел притежава уникална визия, а подаванията му майсторски разрязват защитата на съперника и често оставят нападателите на страхотна позиция, за да отбележат.
Лаудруп преминава в Барселона в края на 80-те и също става част от уникалния състав, който ще доминира над цяла Европа в първата половина на 90-те години.
С каталунците той печели Ла Лига (x4), Купата на Испания (x1) и Шампионската лига (x1). Той участва и в паметният разгром над вечният враг Реал Мадрид с 5:0 през сезон 1993/1994. След това той прави трансфер на "Бернабеу" и година след разгрома помага на мадридчани да достигнат до пълно отмъщение. Този път те печелят с 5:0, като датчанинът е абсолютният архитект зад триумфа. С екипа на Реал Мадрид той става шампион на Испания още веднъж, а по-късно през кариерата си преминава в Аякс, където пък печели титлата на страната.
С Дания Лаудруп може да се похвали със спечелването на Купата на конфедерациите през 1995г.
2. Паоло Малдини
Иконата на Милан завинаги ще се помни като един от най-добрите бранители за всички времена.
През последното десетилетие на миналия век, той оставя своята гигантска следа в историята на клуба, печелейки Серия “А” цели 5 пъти, както и Шампионската лига два пъти. Италианецът също така може да се похвали с още 8 по-незначителни трофея от друг турнири, както и участие във всичките 7 двубоя на Световното първенство в САЩ през 1994г. Със страната си Паоло достига и финал на Евро 2000. За жалост и двата финални двубоя са загубени, но никой не може отнеме факта, че Малдини е бил част от сребърния медалист на два големи турнира.
Малдини завинаги ще се помни като една от най-големите икони на италианския футбол и при оттеглянето му от играта, неговият Милан завинаги замрази номер 3 в знак на уважение към големия си капитан.
1. Роналдо
Колко добър бе Роналдо през 90-те? Да кажем, че той абсолютно си заслужава прякора, който му дават запалянковците - “Феномена”. През 1993г. той прави професионалния си дебют за Крузейро, когато е едва на 16 години. Само след няколко месеца, той грабва вниманието на медиите, като бележи цели 5 гола в един двубой. Следва период в ПСВ, където бележи 54 гола в 57 мача.
Следват нови успехи в Барселона и Интер. На клубно ниво той печели щатското първенство на Минейро и Купата на Бразилия, Купата на Нидерландия, Ла Лига, КНК, Купата на Краля и Купата на УЕФА.
С Бразилия Роналдо печели Световната купа през 1994г., макар и да не играе в никой от мачовете, а през 1998 г. родината му достига финала на турнира, бележейки 4 гола. Добавяме и 2 титли от Копа Америка.
През 1997г. Роналдо е отличен със “Златната топка” и “Златната обувка” на Европа.
Играчи, които също заслужават да се споменат
Избирането на едва 10 играчи наистина не бе лесно задача и е важно да се споменат и следните футболисти, които с лекота могат да изместят всеки извън топ 3:
Луиш Фиго, Денис Бергкамп, Патрик Виера, Габриел Батистута, Павел Недвед, Алесандро Неста, Кларънс Зеедорф, Яп Стам, Щефан Ефенберг, Оливер Кан, Райън Гигс, Пол Скоулс, Ерик Кантона, Ривалдо, Диего Марадона, Марсел Десаи, Алан Шиърър, Фернандо Редондо.
Прочетете също:
Десет най-велики играчи в периода 2000-2010г.
Десет най-велики играчи в периода 2010-2020г.
