Десетте вратари във висшата лига с най-висок процент спасени дузпи

Вратарите, тези толкова толкова важни за един отбор хора, които са способни с добрите си изяви да спечелят мач, че дори и цяла купа. Или пък обратното - с една грешка да закопаят всички останали техни съотборници на терена. Добрият вратар е половин отбор, казал го е някой си не чак толкова известен човек, но с много точна преценка за играта. Схващанията за добър вратар обаче са много различни - едни имат страхотен рефлекс, други пък се пласират прекрасно, трети играят добре с крака, а четвърти са майстори на спасяването на дузпи. Тъкмо на последните ще обърнем внимание в днешната статия. Това са десетте вратари с най-голям процент спасени дузпи в историята на Висшата лига.     10) Симон Миньоле Напоследък белгийският вратар на Ливърпул е взиман повече на подбив отколкото на сериозно. А и причините за това са основателни. Всеки път когато противник нанесе удар в очертанията на вратата, на феновете на "мърсисайдци" им се изправя косата в очакване на поредната детинска грешка от Симон Миньоле. По-младите привърженици на футбола сигурно се чудят как отбор с претенции като Ливърпул се е сдобил с такъв вратар. Истината обаче е следната - Миньоле направи доста добра кариера с екипа на Съндърланд, като през сезон 2012/13 дори запази вратата си суха в огромна част от срещите на тима и бе обявен за най-добър на терена в няколко мача. Той дори бива признат за най-добрия вратар за кампанията от бившия страж на националния отбор на Англия Джо Харт. Освен това, статистически погледнато, Миньоле е спасил 28,6% от всички дузпи, изпълнявани срещу него. Той е бил на вратата в 28 случая, а в 8 от тях е отразил удара от бялата точка. Това е един елемент от играта му, в който той си е класа отвсякъде.     9) Том Хийтън Един от най-подценяваните вратари в английския футбол към момента. Хийтън е юноша на Манчестър Юнайтед, но никога не играе за "червените дяволи". Вместо това е пращан под наем в редица отбори, сред които Суиндън, Антверпен, Кардиф, Куинс Парк Рейнджърс, Рочдейл и Уикъмб. Междувременно, той е и национал във всяка една юношеска формация на "трите лъва". Когато през 2013 Бърнли най-накрая го привлича за без пари от Бристол Сити, той се налага като титуляр на вратата на "виненочервените". Добрите му изяви и след промоцията на тима във Висшата лига дори му печелят повиквателна за националния отбор, където той е резерва на Джо Харт. Все пак има три мача за "трите лъва", но напоследък загуби позициите си, тъй като треньорът на Бърнли Шон Дайш предпочита да залага на вратата на същия този Джо Харт. Освен това в отбора е и друг новоизлюпен национал - Ник Поуп, който дори намери място в състава за световното първенство в Русия през изминалото лято. И все пак Хийтън може да се похвали с добро постижение що се отнася до наказателните удари. От 10 дузпи, той е успял да отрази 3, което е точно 30%.     8) Марк Кросли Познавате ли този вратар? Не? Е, това е титулярният вратар на Нотингам Форест по време на последното им пребиваване в английския елит. Той е юноша на "червените" и от 1989 до 2000 неизменно стои под рамката. Когато Форест изпада, той напуска и подписва с Мидълзбро, но не успява да се утвърди в състава. Даден е под наем в Стоук Сити. Следващият му клуб е Фулъм, където отново е резерва, този път на Едвин ван дер Сар, респективно отново е отдаден под наем в Шефийлд Уензди. В крайна сметка преминава и през Олдъм Алтетик, а кариерата си завършва в Лига 2 в състава на Честърфийлд. Има 8 мача за националния отбор на Уелс, а след прекратяването на кариерата си е асистент, първо в Честърфийлд, а след това и в Нотс Каунти, където дори е временен наставник през 2018. Така и не успява да заблести, нито като играч, нито като треньор до момента, но пък попада в топ 10 на вратарите с най-голям процент спасени дузпи в историята на Висшата лига. Той е отразил 6 от битите срещу него 19 удара, или 31,6%.     7) Дейвид Сиймън Когато след последния съдийски сигнал в мача за третото място на световното в Италия през 1990 Питър Шилтън обявява, че повече няма да пази за националния отбор на Англия, мнозина се притесняват кой ще бъде неговият наследник. Та той е вратар на "трите лъва" в продължение на 20 години, а след края на Мондиала е на 40! Оказва се, че опасенията на английските фенове са били напразни, защото под рамката застава вратарят на Арсенал Дейвид Сиймън. Всъщност той вече има няколко мача за отбора и преди това, докато все още играе за Куинс Парк Рейнджърс. В продължение на 13 години Сиймън е несменяем титуляр на вратата на "артилеристите" и придобива статут на истинска легенда в цялата Висша лига. Качествата му са невероятни. Притежава страхотен рефлекс, играе добре с крака, а освен това и често пресича високи топки, благодарение на големия си ръст. Вратар-мечта! И всичко върви добре до световното първенство в Корея и Япония през 2002, когато Роналдиньо му вкарва ОНЗИ гол и бразилците пращат Англия вкъщи рано-рано. Сиймън, разбира се, е обвинен за отпадането, а кариерата му моментално придобива нова посока. Той не получава нов договор от Арсенал и на 39-годишна възраст напуска клуба. Решава, че му е рано да се отказва и подписва с Манчестър Сити, където изиграва още един сезон. Наред с всичко останало, той спасява 31,8% или 7 от 22-те дузпи, изпълнени срещу него.     6) Марк Боснич По-младите едва ли си спомнят кой точно е този австралийски вратар. Та ето малко информация за него. Марк Боснич, както вече споменахме австралиец по произход, пристига във Висшата лига едва на 18. Първият му клуб е Манчестър Юнайтед, но интересното е че няма договор с него. След като изиграва 3 мача в елита, "червените дяволи" решават, че това не е точният човек за тях и отказват да му предложат контракт. Боснич напуска и се завръща в Австралия, но след само 1 сезон отново се озовава на Острова и пази на вратата на Астън Вила в продължение на 7 години, докато Юнайтед залагат на Петър Шмайхел. След напускането на датчанина, той отново е призован да играе на Олд Трафорд, тъй като по това време е един от най-солидните вратари в лигата. В повечето мачове през 1999/00 е титуляр, но сър Алекс Фъргюсън опитва и други на поста му - Раймонд ван дер Глоу и Масимо Таиби. През лятото на 2000 пък е привлечен световния шампион Фабиен Бартез и мястото на Боснич изстива. Година по-късно той напуска и подписва с Челси, където пък се проваля в допинг тест и е уволнен и наказан да не играе футбол 9 месеца, с което кариерата му приключва. Той е на 31. В автобиографията си, Фъргюсън нарича Боснич "силно непрофесионален", но дори той не може да промени фактите, а именно че австралиецът спасява 33,3% от дузпите, бити срещу него - 6 от 18.     5) Артур Боруц Полският исполин прави фантастична кариера в няколко от топ-първенствата на Европа. Първо играе с екипа на Легия Варшава, а през 2005 е привлечен в шотландския гранд Селтик за да замести Дейвид Маршал, който пък замества Роб Дъглъс, но се контузва. Така Боруц се налага като титуляр и играе за "детелините" в продължение на 5 сезона. През 2010 той преминава във Фиорентина и в началото плана е да е резерва на звездата Себастиан Фрей. Когато обаче и французинът се контузва, Боруц се възползва по най-добрия начин и тотално го измества, а дори и когато Фрей се завръща е продаден на Дженоа. През 2012 пък полякът най-сетне дебютира във Висшата лига с екипа на Саутхямптън, а от тогава до сега до сега той е спасил 5 от 14-те дузпи, които е трябвало да пази. Това са 37,5%. През 2015 Боруц преминава в Борнемут и отново е титуляр, но след някои неубедителни намеси постепенно губи титулярното си място за сметка на Асмир Бегович. Той не играе нито веднъж през сезон 2017/18, а през настоящата кампания има само 2 мача до момента.     4) Браян Гън Обзалагам се, че никой не е чувал за този шотландски вратар. Ето и някои интересни факти за него. Той е юноша на Инвергордън, тотално безизвестен местен отбор, но дебюта си в мъжкия футбол прави в отбора на Абърдийн, където преминава през 1980 на само 17-годишна възраст. На Питодри, Гън остава до 1986, което означава, че той е носител на КНК през 1983, но е твърда резерва на Джим Лейтън. Когато преминава в Норич, той е доста щастлив, защото градът му напомня на Шотландия заради страхотните пейзажи и природа, които го заобикалят. На Кароу Роуд той остава до 1998, като два пъти е избиран за играч на сезона на "канарчетата", а също така в последствие е представен и в Запата на славата на скромния тим. Гън записва и няколко мача за националния отбор на Шотландия, а кариерата си завършва в Хибърниън през 1999. По време на престоя си във Висшата лига, той спасява 4 от 10-те дузпи, които му се налага да пази, или още цели 40%!     3) Павел Сърничък Кариерата на чешкия национален страж е доста разнообразна, но той е една от колоритните фигури, присъстващи във Висшата лига в продължение на доста години. Затова, когато през декември 2015 долетя новината за кончината на Сърничък, мачовете на Острова започнаха с минута мълчание. Юноша на редица чешки отбори, включително и Дукла Прага, той дебютира през 1990 с екипа на Баник Острава. Година по-късно е привлечен в Нюкасъл за скромната сума от 350 000 паунда и няколко месеца след това се превръща в титулярен страж за "свраките". На Сейнт Джеймсис изкарва 7 години, след което започва лутането му. Първо се завръща обратно в Баник, но само няколко месеца след това подписва с Шефийлд Уензди в последния им период във Висшата лига до момента. През 2000 се мести в Италия и прекарва 3 сезона в скромния Бреша, в който по онова време играе и идола Роберто Баджо. Следват кратки престои в Козенца, Портсмут и Уест Хям, преди да акостира в Португалия и да застане на вратата на Бейра-Мар. За последно играе отново за Нюкасъл през 2007, след което прекратява кариерата си. За националния отбор на Чехия пък има 49 мача. С фланелката на Шефийлд Уензди Сърничък спасява две дузпи в един мач, като последователно отказва играчите на Астън Вила Дион Дъблин и Пол Мърсън. Освен тези, спасява още 3 дузпи от общо 12, което прави 41,7%.     2) Мануел Алмуниа Когато през 2004 Арсенал привличат 27-годишния испански вратар на Селта, мнозина изказват съмненията си относно този трансфер. Та той почти не е играл елитен футбол! Юноша на Осасуна, Алмуниа не играе нито един мач за памплонци, след което рита за нискоразрядния Сабадел. Селта го взима, само за да го отдава под наем в продължение на 3 сезона в тимове като Еибар, Рекреативо и Албасете, всички в Сегунда Дивисион. И изведнъж - Арсенал! Отличава се с висок ръст и добро движение по голлинията, но като че ли само толкова. За 8 сезона при "артилеристите", той изиграва 109 мача във Висшата лига, като в по-голямата част от кариерата си е резерва на Йенс Леман. И все пак му се налага да влиза на пожар на финала в Шампионската лига през 2005/06, когато германецът е изгонен още в началото на мача с директен червен картон, той допуска 2 гола в близкия ъгъл. Това кара Леман да го обвини, че не е никак добър вратар и между двамата пламва конфликт, който не стихва. Германецът казва за Алмуниа: "Не е показал, че е достатъчно добър, за да печели мачове", а Мануел отговаря: "Предпочитам да тренирам с Лукаш Фабиански и Вито Маноне. Те и без това са по-добри от него!". Така или иначе по време на престоя си в Англия, Алмуниа спасява 42,9% от дузпите, бити срещу него, или с точност 6 от 14.     1) Дмитрий Харин Нека изброим вратарите на Челси в последните години: Кепа, Тибо Куртоа, Петър Чех, Карло Кудичини, Ед де Гой, Марк Боснич... А преди тях - Дмитрий Харин! Руският страж преминава на Стамфорд Бридж през лятото на 1992 и в началото е резерва на Дейв Безънт, но от следващата кампания застава под рамката и остава там чак до 1999. В последните няколко сезона пропуска голяма част от срещите заради контузия, което налага и привличането на де Гой. Харин е юноша на Торпедо Москва, но след това играе и за другите столични грандове Динамо и ЦСКА. Още там, благодарение на високия си ръст, се представя по отличен начин и дори пази общо 38 пъти за националния отбор на СССР/Русия. През 1999 напуска Челси и се присъединява към Селтик, но отново почти не играе заради постоянните травми, които го съпътстват. През 2002 пък отива да играе в непрофесионалния Хорнчърч, като става известен с това, че бива изгонен в дебюта си. Оставяйки това на страна, Харин държи най-високия процент спасени дузпи в историята на Висшата лига - 45,5% или 5 от 11!