Малко преди края на отминалата 2020 година завърши норвежката Висша лига. Интрига за първата позиция нямаше, тъй като шампионът на скандинавската страна бе официализиран пет кръга преди края на 30-те двубоя в норвежкия елит, а реално бе ясен много преди това. Името му обаче беше изненадващо – за разлика от други сезони, в които титлата бе традиционно печелена от Молде или Розенборг, то тази година за пръв път в 104-годишната си история шампион стана Будьо/Глимт. Тимът, който до 1971г. не е имал право да участва в елита на Норвегия, финишира с цели 19 точки пред втория Молде. Успехът им е още по-впечатляващ поради факта, че само преди 3 години „мълниите“ са били част от второто ниво на норвежкия футбол. Днес ще ви разкажем как на Будьо/Глимт им бяха нужни 3 сезона и 1 милион евро трансферен бюджет, за да се превърнат от аутсайдер в хегемон на страната си.
Ще започнем историята от по-ранните години, които са били доста тежки за клуба. Будьо/Глимт е един от малкото северни футболни отбори в Норвегия, което меко казано не се харесвало на южните такива. По думите на един от спортните директори в клуба – Оржан Берг, ненавистта към северните норвежки клубове подтиквала всевъзможни рестрикции и подигравки:
„Те ни мислеха за примитивни. Ние бяхме директни, казвахме каквото мислехме, но не бяхме примитивни. В миналото на апартаменти в Осло, които бяха давани под наем, често пишеше ‘без хора от северна Норвегия’. Ние бяхме обиждани, мислеха ни само за фермери и рибари, като дори и днес има такива хора. Не ни бе позволено да играем в националната лига [Висша лига на Норвегия] чак до 1971, защото всички мислеха, че не можем да се борим наравно с клубовете от южна Норвегия.“
1975г. била повратна за Будьо/Глимт, тъй като успели да спечелят купата на Норвегия, което им изградило имидж. Година по-късно пък „мълниите“ за пръв път влезли в елита на страната, след като успели да спечелят плейофите.
Превъртаме лентата напред, за да проследим падението и възхода на Будьо/Глимт. През сезон 2016, когато клубът изпаднал във втория норвежки ешелон, през по-голямата част на годината те се намирали „над чертата“ на изпадащите, но серия от 4 поредни загуби ги пратила на предпоследната 15-та позиция. От този период е интересен трансферът на един от централните защитници на отбора – Заша Мокенхаупт:
„Един от защитниците на Бьоркан [треньор на отбора] се бе контузил и [отборът] имаше нужда от централен защитник. Моят агент беше там случайно. Казах му, че преговорите с Кайзерслаутерн са пропаднали. Той ми разясни ситуацията с Будьо/Глимт и след няколко минути вече имах самолетни билети – отиване и връщане. Никога не бях чувал за Будьо/Глимт, но беше хубаво, че някой отбор толкова много ме иска. Казах на съпругата си, събрахме багажа и тръгнахме. Наехме апартамент до пристанището, беше чудесно.“
Изпадането във втората дивизия провокирало тотална промяна в състава – били привлечени 15 нови играчи без да бъде похарчена нито една крона, а напусналите футболисти били 14, като клубът прибрал над 1 милион евро за тях. Друго, което прави впечатление в трансферната политика на „мълниите“, е желанието за подмладяване на състава – средната възраст на новодошлите играчи през гореспоменатия трансферен прозорец била 23.3, а на тръгналите си състезатели – 26.4.
Норвежкият тим не изпитал особени трудности да се върне отново в елита на страната, завършвайки на 16 точки пред втория в таблицата. Въпреки че не били част от най-доброто първенство на страната, представянията на играчите на Будьо/Глимт били следени от реномирани клубове, което довело и до първия сериозен трансфер – централният полузащитник Матиас Норман бил продаден на английския Брайтън за 1,4 милиона евро. Парите от този трансфер били инвестирани разумно, а единственият новодошъл за трансферна сума през лятото на 2018 бил Филип Синкернагел (200 хиляди евро). Четирима младежи от юношеските формации на клуба намерили място в първия състав през тази година, което отново подсказвало както за подмладяване на състава, така и за вяра в работата на академията. Въпреки това през 2018 изглеждало сякаш нищо не се е променило, тъй като Будьо/Глимт завършили на 11-то място, като през първата половина от сезона често били близо до последните позиции в таблицата.
Неуспехите на „мълниите“ не ги отказали от желанието им да се придържат към своята философия – привличане на млади футболисти и развитие на юношеския футбол. Стигнало се до мениджърска рокада, която според много критици стои в основата на успеха за Будьо/Глимт – на треньорския пост застанал Четил Кнутсен. Заедно със себе си той довел спортно-технически щаб, съставен от шестима англичани. Кнутсен искал от своите играчи да не разчитат само на таланта си, а да се раздават на 100% в мачове и тренировки. Наставникът имал за цел да подобри традиционната за отбора схема (4-3-3), като използва атакуващ стил на игра с интензивна преса.
„Бяхме отбор, който играе на контраатака. Сега комбинираме това с владеене на топката и доминация в голяма част от времето.“ – Азамунд Бьоркан (бивш треньор; спортен директор на клуба)
Работата с психолога на клуба, Бьорн Мансверк, също била ключова за реализирането на таланта на младите играчи. През летния трансферен прозорец на 2019 била запазена тенденцията средната възраст на идващите в тима (20.8) да е значително по-малка от тази на заминаващите (26.4). Всички тези промени, заедно със запазването на познатите идеологии, направили Будьо/Глимт един от най-силно представящите се отбори в страната – „мълниите“ завършили 2019 година на немислимата преди началото на сезона втора позиция. По време на шампионата се изградила една почти несменяема 11-ка, в която всеки знаел своите функции и задължения, което до голяма степен спомогнало за набиране на инерция, самочувствие и добра форма. Макар и само на 19, полузащитникът Хакон Евиен бил един от лидерите в състава, отбелязвайки най-много попадения в норвежката Висшата лига за отбора – 13. За съжаление на Будьо/Глимт обаче, той и още един играч във форма – Амор Лаюни, напуснали в края на сезона. Добрата новина била, че норвежкият клуб получил общо 4 милиона евро за двете си звезди. На въпрос дали е неприятно чувството да откупуват звездите на отбора ти, треньорът Четил Кнутсен отговорил:
„В никакъв случай. Фактът, че продаваме играчи на по-големи клубове, означава, че голяма част от младите играчи ни възприемат като отбор, в който могат да развият своя потенциал и да си проправят път към големия футбол.“
Повечето критици очаквали напускането на основни играчи да предизвика спад във формата на Будьо/Глимт и те да станат поредното „чудо за един ден“, но ръководството не позволило това да се случи. Една четвърт от парите, получени от напускането на Евиен и Лаюни, били инвестирани в две нови попълнения, което до този момент било нещо нечувано за отбора от северните части на Норвегия. Важно е също да се спомене, че всички трансфери стават възможни благодарение на само един скаут в Будьо/Глимт, който има за цел да наблюдава долните нива на норвежкия футбол, както и съседните първенства. Азамунд Бьоркан споделя, че немалка част от бюджета отива за академията на отбора:
„Бюджетът ни е шест милиона евро на сезон. От тях един милион отива за школата – за да произвеждаме футболисти. В противен случай няма да оцелеем.“
В началото на изминалия сезон Будьо/Глимт били безпощадни – от първите си 20 двубоя „мълниите“ спечелили 18, и то с голова разлика 69-21. Малко преди да инкасират първата си, и единствена загуба за сезона, норвежците имаха задължения в квалификационните фази на Лига Европа. След убедителни победи над литовски клубове, в третия кръг Будьо/Глимт имаха почти невъзможната задача да победят италианския Милан на „Сан Сиро“. Въпреки това, момчетата на Четил Кнутсен се бориха до последно и напуснаха турнира с високо вдигната глава, губейки с 2:3. Един от най-добре представилите се играчи не само в този мач, но и през първата половина на 2020, след няколко дни бе купен именно от Милан за 5 милиона евро – Йенс Петер Хауге. 21-годишното крило бе една от движещите сили на тима в преди позиции, вкарвайки 14 и асистирайки за 10 попадения в рамките на 18 срещи. Продажбата на наглед един от силните играчи на клуба не отслабила значително редиците – след загубата от Молде с 2:4, „мълниите“ записали 7 победи и 1 равенство до края на сезона, за да грабнат небезпокоени титлата на страната за пръв път в своята история. Освен Хауге, в основата на невероятния успех стояли рекордният трансфер на тима Каспър Юнкер (27 попадения и 11 голови подавания в 25 срещи), закупеният преди 2 години Филип Синкернагел (19 гола и 24 асистенции в 28 мача) и продуктът от академията на отбора Улрик Салтнес (12 гола и 17 асистенции в 30 двубоя).
Въпреки че очакванията към Будьо/Глимт вече са големи, ръководството няма намерение да променя философията си, съдейки по думите на Азамунд Бьоркан:
„Не можем да купуваме завършени футболисти. Невъзможно е да си го позволим. Знаем обаче какъв е стилът ни на игра и знаем какво търсим – играчи с качество, с Х-фактор в тях. Не взимаме никого заради името му.“
Това бе пътят към върха на един клуб, който успя да стане шампион на своята страна и да привлече вниманието на всеизвестни европейски клубове с помощта на млади и талантливи играчи от академията и долните нива на Норвегия. История, която дори преди спечелването на титлата е била оприличавана на тази на едни наши любимци – Лестър:
„През миналата година [2019], когато завършихме втори, ни сравняваха с Лестър. Е, сега наистина вече може да го правят.“ – Азамунд Бьоркан
Прочетете също:
