Най-Високите Футболисти В Света

Най-Високите Футболисти В Света

Чувайки израза "най-високият играч в света" за кого се сещате на момента? Питър Крауч? Ян Колер? Яник Вестергаард? Бихте били шокирани да разберете, че нито един от тях дори не попада в топ 10! Питър Крауч е висок 201 сантиметра, Колер 202, а Вестергаард скромните 199 сантиметра. Кои обаче са най-големите дългучи в играта? Целта на нашата нова статия е да ви запознаем точно с тях. Някои са известни, други - изобщо, за трети дори трудно се намира информация, но някой някога някъде си е направил труда да ги измери с рулетката и да запише резултатите в официалната статистика. Това са десетте най-високи играча в света:    

 

10) Киел Питер Опхайм, 203 см

Изненадващо или не, в тази класация ще намерим солиден брой скандинавци, и в частност норвежци. Започваме от този човек, който не е много известен, да не кажем изобщо. Опхайм е роден през 1982 и започва кариерата си на вратар в местния ФК Стрин Футбол. Не сте чували за този клуб? Логично, той се подвизава в трета норвежка дивизия и не е мърдал от там в последните няколко десетилетия. Опхайм също така прекарва дадени периоди от кариерата си в малко по-известния тим на Лин, който е двукратен шампион на скандинавската страна, както и в друг клуб, който може би сте чували. Става дума за ФК Мос, който има завоювана една Купа на Норвегия, но през 1983. Между тях има и няколко сезона за Манглеруд Стар, също нискоразряден местен тим. Въпреки страхотната си физика, Опхайм така и не успява да остави следа в норвежкия футбол, както и където и да е другаде. По настоящем той вече се наслаждава на живота след оттеглянето от играта, а е само на 36.    

 

9) Евен Иверсен, 203 см

Втори пореден представител на норвежката футболна школа. За съжаление на Евен Иверсен, той също не е от най-известните високи играчи в историята на футбола. Реално, едва ли някой среднозапознат с играта някога го е чувал. Иверсен също е роден през 1982 и е юноша на тима на родния си град - Флакстад. Професионалния си дебют обаче прави в тима на Осло Ийст, където записва определен брой мачове, преди да последва най-високото стъпало в кариерата му: през 2006 е купен в отбора на Бодьо/Глимт. Този клуб е двукратен носител на Купата на Норвегия, а също така е и трикратен вицешампион в местното първенство, за последно през 2003. Е, както можете да си представите Иверсен не допринася кой знае колко за величието на Бодьо/Глимт и през 2009 е освободен. Той подписва с друг норвежки тим - Фрогнерпарк. Този клуб се състезава в трета дивизия, а през 2013 дори спира да съществува. Така Иверсен се мести в още по-скромния Хасле-Льорен, а в момента не е известно дали този тип все още играе футбол. Всъщност той толкова сериозно се е покрил, че на човек му трябва доста вглъбено да разцъка из Гугъл, за да намери някаква информация за бранителя.    

 

8) Йойвинд Хоас, 203 см

Почти съм убеден, че съм написал правилно името на третия норвежец в тази класация. Този тук обаче е нападател и за разлика от предишните двама, той има с какво да се похвали. Йойвинд Хоас е рожба на Мьолде, но след само един сезон в клуба на легендарния Оле Гунар Солскяер, той е продаден. Въпреки това има 4 мача и 1 гол за младежкия национален отбор на Норвегия. Новият му клуб Фредрикстед обаче е малко по-слабоамбициозен от Мьолде, но дори там таранът записва 47 мача и само 6 гола. Това, с което остава в историята обаче е факта, че е последният играч, който бележи на стария стадион на тима и първият такъв, който вкарва на новото им съоръжение. Само шест гола, но два от тях паметни! Той се разделя с Фредрикстед и се мести във втородивизионния по онова време Сарпсборг 08. В наши дни този клуб дори игра в груповата фаза на Лига Европа през есента, но преди десетина години той не се радва на особени успехи. За пет години и половина в Сарпсборг, Хоас бележи 44 пъти в 128 срещи и е продаден. Новият му клуб се казва Хьонефос, който се бори за оцеляване в норвежкия елит и с привличането на огромния нападател надеждите за спасение се увеличават. За цял полусезон обаче той не успява да отбележи нито веднъж и тимът изпада. За последно Йойвинд е забелязан да се състезава за тима на Кристиансунд през 2015, а от тогава насам историята гузно мълчи за кариерата на огромния таран.    

 

7) Тор Хьоне Аарой, 203 см

Не, че има нужда от пояснение, но става дума за пича вляво на снимката[/caption] Абе тия норвежци да не ги правят на конвейр? Този поне има готино име - Тор. Иначе също като предишния в класацията е нападател. Роден през 1977, той започва кариерата си в никому неизвестния местен Спиелкявик, но бързо е забелязан от господата от Алесунд. Тор Хьоне Аарой не само че е страшно висок, но притежава и изключителна скорост, както и добро първо докосване. Така през 1999 се озовава в най-титулувания отбор в Норвегия - Розенборг. За негово огромно съжаление престоят му при "децата на троловете" е белязан от контузии и той изиграва едва една среща за тях. Следва завръщане в Алесунд, където той изкарва цели 10 години. За този период той взима участие в 242 мача и бележи 90 гола, придобивайки статут на легенда в клуба. През 2011, вече 34-годишен, решава да смени обстановката и се мести в японската Джей-лига, където рита за Джеф Юнайтед, но 12 месеца по-късно отново се завръща в Алесунд. Просто пъпа му е хвърлен там! На 36 обаче Тор вече е загубил скоростта и техниката си и през 2014 слага край на така обещаващата си кариера, която така и не успява да разгърне. Все пак човек може да се замисли как ли би изглеждал норвежкия национален отбор с тези тримата великани (не слагаме вратаря в сметките) при всеки ъглов удар пред вратата на противника?    

 

6) Янг Чангпенг, 203 см

Кой казва, че китайците трябва да са ниски? Оказва се, че Яо Минг далеч не е единственият представител на азиатската страна, който да е над 2 метра висок. Янг Чангпенг е роден през 1989 и е юноша на Вухан Гуанджу, като интересното е, че през 2006 английският елитен Болтън Уондърърс го кани на едномесечни проби. Скаутите на "тротърс" харесват нападателя и желаят да го тестват, като по време на престоя му на Острова, медиите му лепват прякора "Китайския Питър Крауч". За съжаление той не оставя добри впечатления с изявите си и се връща в Китай, където дебютира в мъжкия футбол през 2008. Няколко месеца по-късно пък участва в сбиване на терена и е дисквалифициран за 8 срещи, а Вухан са глобени с 1170 долара. Клубът решава, че тази глоба не е справедлива и взима решение да напусне футболната лига, което пък им струва 44 000 долара. За да платят тази сума, шефовете на тима разпродават или отдават под наем играчите си. Янг се озовава тима на Китайския Университет на Трите Пролома (!?!?), а с това започва и обиколката му из отборите. В последствие той сменя още 5 клуба, а в момента рита за Хенан Жиание. Това, заедно с факта, че е отбелязал 12 гола в 86 мача донякъде ни дава правото да му лепнем друг прякор, по подобие на английските ни колеги - "Китайската Божинка".    

 

5) Костел Пантилимон, 203 см

Ето вече едно познато име! Тъкмо когато започнахте да губите интерес, румънският вратар спаси тази статия. Роден през 1987, той дебютира в първенството на северните ни съседи съвсем млад - на 18 години, а до 24 е първи избор на вратата на Политехника Тимишоара. Даже е и капитан на отбора в една среща! През 2011 той се присъединява към новобогаташите от Манчестър Сити, които го привличат под наем като резерва на абсолютния титуляр и английски национал по онова време Джо Харт. Пантилимон се справя добре в турнира за Купата на Лигата, където получава шанс за изява и през 2012 е откупен за постоянно. Чак през сезон 2013/14 дебютира във Висшата лига, тъй като доверието на Джо Харт постепенно се изпарява. Пантилимон пази в 7 срещи в елита, като в 3 от тях не допуска гол и помага на Манчестър Сити да спечели титлата. За благодарност е отдаден под наем в Съндърланд, където се конкурира с друг английски проектонационал - Джордан Пикфорд за място на резервната скамейка, тъй като абсолютен титуляр е италианеца Вито Маноне. Следват престои в Уотфорд и Депортиво Ла Коруня, а в момента румънецът играе втория си сезон в Нотингам Форест. До момента през кампанията, той е играл във всички 37 срещи на "червените". Заради цялото това лутане, Костел Пантилимон губи титулярното място на вратата на националния отбор на Румъния, като е изместен от Чиприян Татарушану.    

 

4) Ласина Траоре, 203 см

Оказва се, че кота 203 е доста трудно да бъде надмината. А може би тя е и определяща за това дали един спортист ще стане футболист или баскетболист. Е, в случая на този човек, той едва ли има някакъв избор. Ласина Траоре е роден през 1990 в Кот д'Ивоар и дебютира в местния Стад д'Абиджан, а само на 18-годишна възраст вече се мести в Европа. Новият му клуб е румънският Клуж. Траоре веднага започва да получава шансове за изява и ги използва много добре. Нападател по призвание, той бележи редовно в европейските клубни турнири, а през 2009/10 помага на Клуж да спечели титлата на Румъния със своите 6 гола. При последвалото участие на тима в Шампионската лига, той вкарва и в груповата фаза на два пъти срещу Базел и Рома. Още на полусезона е трансфериран в руския Кубан Краснодар. Там пък прави същински фурор, бележейки 19 пъти за 38 мача, което хваща окото на най-силния финансово клуб по това време Анжи Махачкала. Купен е за около 20 млн евро за да си партнира в нападение със Самуел Ето'о. След краха на Анжи, Траоре започва своето лутане. Евертън, Монако, ЦСКА Москва, Спиртинг Хихон и Амиен са новите му отбори, като за последния той не бележи нито веднъж. През февруари 2019 се установява в унгарския Уйпещ. Част е от националния отбор на Кот д'Ивоар, който печели Купата на африканските нации през 2015, но от тогава не е играл за "слоновете".    

 

3) Ваня Ивеша, 206 см

По името на този човек разпознавате, че той е от нашия регион. Ваня Ивеша е хърватин по произход и е роден през 1977 в град Пула. Юноша е и дебютира в мъжкия футбол в местния Истра, а след това започва и колосалната му обиколка из хърватския и световния футбол. Изявява се като вратар. През 1997 е закупен в Риека, но след само 1 мач за 4 години търси друго предизвикателство и напуска в посока Новаля (пак хърватски клуб). През 2002 пък предприема изненадващ трансфер в австралийския Сидни Юнайтед, но 12 месеца по-късно се завръща в родината си. Този път пази за тима на Змин, който играе в нещо като нашата А окръжна група. Следва нова одисея с отбора на Пула (Истра със сменено име), а след това и Славен Белупо. Мести се в Турция през 2008 и пази четири сезона за слабака Ескишехирспор. След това играе три години и в Елажигспор, като тези му престои са и най-силните периоди в кариерата му. През 2015 се завръща в Хърватска и започва да "вършее" - Опатя, Истра, Опатя, Истра, Опатя. Хърватската Божинка? И все пак през 2018 става най-възрастния играч в историята на местното първенство. Постижение, което е единственото, с което ще се запомни, освен високия си ръст, разбира се.    

 

2) Пол Милар, 207 см

Минавайки през целия този списък и доближавайки се до първото място, можем да достигнем до едно заключение - високите хора рядко стават добри футболисти. Така е и с човекът в подножието на върха - шотландския нападател Пол Милар. Той е роден през 1988 в Дънфърмлин, но така и не играе за едноименния отбор от града. Вместо това се записва в гражданските служби и става пожарникар. Високият му ръст все пак му помага да играе в отбора на пожарната (в Шотландия всяко предприятие си има футболен тим, където работниците да разпускат). През 2010 той решава все пак да започне да рита полупрофесионално в тима на Елгин Сити. Дори мениджърът на отбора Рос Джак настоява за привличането му, след като е впечатлен от неговите изяви в приятелска среща на Кралските въздушни сили. За да придобиете ясна представа за ръста му, ще кажем, че клубът трябва да направи по-голяма вратата от съблекалните към игрището, защото Милар постоянно си удря главата в горната рамка. За 4 години той отбелязва 15 гола в 66 мача, което не е чак толкова зле като за пожарникар. Все пак нивото, в което Елдин Сити се състезава, е четвърта шотландска дивизия. За съжаление травма в коляното го кара да прекъсне кариерата си в тима, а по-късно да се присъедини към аматьорския Формартин Юнайтед, след това играе и в Деворънвейл, който е и последният му клуб. От 2016 насам, Милар се фокусира върху пожарникарството.    

 

1) Кристоф Ван Хоут, 208 см

От къде предлагаш да мине топката, колега?[/caption] Ето го и него! Най-високият футболист на планетата! При това той не е швед, норвежец, датчанин или исландец. Кристоф Ван Хоут е белгийски вратар, роден през 1987. Изненадващо, неговата кариера започва в Холандия в състава на Вилем II. Това е клубът, от който произлиза железния Яп Стам и там явно имат таен афинитет към високоръстовите играчи. Още докато е на 20 се мести обратно в Белгия, където рита и до ден днешен с кратко прекъсване. Първо играе за втородивизионния Кортийк, с който печели промоция за елита. Разбира се, Ван Хоут е резервен вратар по време на престоя си там. През 2009 се присъединява към Стандарт Лиеж, но за 2 години играе в само 9 мача, след което се завръща в Кортийк. През 2012 обаче той прави изненадващ трансфер в тима на Гент, с който печели Купата на Белгия през 2012/13. Година по-късно напуска страната и заминава да играе в новосформираната индийска суперлига с екипа на Делхи Динамос, където е съотборник с играчи като Флоран Малуда, Роберто Карлош и Алесандро Дел Пиеро. През 2015 се завръща в родината си и подписва със слабака Вестерло, където се намира и до момента. Странно защо така и не успява да пробие в големия футбол. Та с неговия ръст той лови високите топки дори без да му се налага да скача!


Гласували: 2, рейтинг: 5.0

Добави коментар

Препоръчано за вас

Кариана Ерден: селският отбор, който се бореше наравно с всички
В сянка на иконите: Как се справят със славата братята на Меси и Роналдо
Като по сценарий: Филмът "Купата" и чудото, сътворено от футболен клуб Гретна
Най-паметните фрази в българския футбол
Създаването на един легендарен клуб (Историята на ФК Барселона)
Вратарят, който остана на игрището 15 минути след края на мач заради мъгла
"Македонските" отбори в българския шампионат
Черното лале - история за една легенда
Диего Марадона и връзката му с България
Норман Хънтър - най-твърдият сред най-железните в историята на Лийдс
Резервният играч на Астън Вила, който открадна светлините на прожекторите във финалния мач на Пеле
Най-резултатните български победи в Европа
Из хрониките на съдиите
Най-известните футболни конспирации (в които има доза истина?) Част 2
Най-известните футболни конспирации (в които има доза истина?) Част 1
Да вкараш 6 гола и все пак да загубиш
Как се справиха световно известните чуждестранни треньори в българската „А“ група?
Трагедия от бялата точка: Топ 10 решаващи дузпи, пропуснати в последната минута
Геният на Арсен Венгер саботира... Арсен Венгер
Сезон 2005-2006: Най-добрият в кариерата на Роналдиньо