50-те години на ХХ век. Светът се възстановява от ужаса на Втората световна война. Постепенно започват да се възвръщат спортните мероприятия. Световните първенства през 1950 и 1954 година, както и Олимпийските игри в Хелзинки през 1952 година, предизвикват широк интерес, което показва, че спортът играе много важна роля в живота на обикновения човек. През този период най-популярните международни клубни турнири са Латинската Купа, за която спорят отбори от Испания, Италия, Франция и Португалия, както и Митропа Къп (там сили един срещу друг мерят тимове от Средна Европа и Острова). Престижът на тези турнири се оспорва, като някои специалисти заявяват, че те не са показател за това кой отбор е най-добър в Европа. През 1954 година Уулвърхямптън е обявен за най-силният европейски тим, след като спечелва Митропа Къп. Това принуждава френският журналист Габриел Ано да напише следното: „Те ли са европейските шампиони? Нека първо видим дали биха се справили с водещия отбор на СССР, на Унгария, с испанския Реал и италианския Милан... Нашият континент има нужда от турнир, който да събере всички шампиони".
Именно той, заедно със Сантяго Бернабеу, са едни от учредителите на Купата на Европейските шампиони.
Първото издание на турнира стартира на 4 септември 1955 година. Сред участниците се открояват имената на едни от най-силните отбори по това време - Реал Мадрид, Реймс, Милан, ПСВ Айндховен, Рапид Виена, Партизан Белград, Спортинг Лисабон. Един от фаворитите за трофея е съставът на Реймс. Той си спечелва правото да участва в КЕШ, след като става шампион на Франция с преднина от 4 точки пред отбора на Тулуза. Тимът е ръководен от един от най-успешните треньори на френския футбол Албер Батьо. В състава на френския първенец личат имената на вратаря Рене Жаке, защитниците Симон Зимни, Робер Жонке, Раул Жиродо, халфовете Мишел Идалго, Мишел Леблон, Робер Сиатка, Леон Гловацки, Жан Темплин, голмайстора Рене Блиард и централния нападател - Раймон Копа, наричан още „Наполеон на футбола” (по-късно играе за Реал Мадрид, където спечелва 3 пъти поред КЕШ и "Златната топка").
Героите на нашата история в първия кръг се изправят срещу шампиона на Дания - Орхус. Датчаните не оказват съпротива, записвайки поражение на свой терен с резултат 0-2, като двете попадения са отбелязани от Леон Гловацки. Реваншът се оказва доста по-вълнуващ. Французите повеждат с 2-0 чрез попаденията на Леон Гловацки и Рене Блиард, но датският тим съумява да изравни в края на мача, записвайки престижно равенство. В следващия кръг отборът на Реймс се изправя срещу шампиона на Унгария - Вьорос Лобого Будапеща (днешния МТК). Двата двубоя се оказват голова фиеста. Първият дуел се провежда във Франция. Срещата завършва при резултат 4-2, като попаденията за Реймс отбелязват Леон Гловацки, Мишел Леблонд на два пъти и Рене Блиард, а за унгарците се разписват Ищван Золток и Михали Лантош от дузпа. Реваншът предлага още повече попадения. Гостите повеждат с 1-4 след голове на Леон Гловацки, Рене Блиард(х2) и Жан Темплин, но отново, както срещу състава на Орхус, се отпускат и позволяват да им бъде изравнен резултатът. Срещата завършва при зрелищното 4-4 и с общ резултат 8-6 шампионът на Франция продължава към ½ финалите. Там съперник на Реймс е шотландският първенец Хибърниън. Първият мач се играе на френска територия. Домакините изпитват затруднения да пробият защитата на шотландците, но това все пак се случва в 67-мата минута, когато Мишел Леблонд съумява да отбележи. В самия край на двубоя успехът е подпечатан чрез втори гол, дело на Рене Блиард. По този начин съставът на Реймс успява да извоюва преднина от два чисти гола преди реванша в Шотландия. Срещата в Единбург не предлага атракция, като единственото попадение отбелязва Леон Гловацки. По този начин с общ резултат 3-0 тимът на Реймс достига до финалния сблъсък.
На финала възпитаниците на Албер Бато се изправят срещу колоса на Европа - Реал Мадрид. По това време мадричани притежават изключителна селекция. За „белия балет” играят футболисти като Алфредо ди Стефано, Франсиско Хенто, Ектор Риал, Маркинтос, Мигел Муньос, Анхел Атиенца и вратарят, в ролята на капитан - Хуан Алонсо. Трябва да се отбележи, че една година по-рано двата отбора се изправят един срещу друг на финала за Латинската купа. Тогава надделява съставът на Реал с резултат 2-0. Французите жадуват за реванш пред собствена публика, тъй като последният сблъсък за първото издание на КЕШ ще се изиграе на стадиона в Париж. Както казват хората „У дома и стените помагат!” Дали и в този случай тази поговорка ще се потвърди?
Мачът започва мечтано за Реймс. До 10-та минута резултатът става 2-0 за французите чрез голове на Мишел Леблонд и Жан Темплин. Публиката е на върха на футболното щастие, но не за дълго. Само 4 минути по-късно Алфредо ди Стефано връща едно попадение, а в 30-та минута Ектор Риал изравнява резултата. Двубоят е много оспорван, като двата тима играят на върха на възможностите си. В 62-та минута Мишел Идалго отбелязва и френският шампион повежда с 3-2. Точно когато изглежда, че Реймс ще спечели европейската титла пред своя публика, съдбата за пореден път показва двойствената си същност. Попаденията на Маркинтос и на вездесъщия в тази среща Ектор Риал довеждат резултата до 3-4. В крайна сметка Реал Мадрид спечелва първото издание на КЕШ, осъществявайки един от най-великите обрати в своята история. За състава на Реймс остава утехата, че се бори достойно срещу най-силния отбор в Европа към този момент, като дори го надиграва в отделни периоди от мача. Френският отбор печели овации за представянето си и се утвърждава като един от най-силните тимове на „стария континент”.
