Футболисти, които изведнъж изчезват от футболната карта

Футболисти, които изведнъж изчезват от футболната карта

 Има играчи, които завинаги ще оставят своя отпечатък върху играта. Такива, чиито кариери са изпълнени с успехи, величие и любов от страна на феновете. Когато настъпи времето, в което играч от такъв ранг трябва да окачи бутонките, хората започват веднага да се оглеждат за негов наследник - някой, за който трибуните отново да викат с пълна сила, някой, който да носи успех на любимия им клуб. Много млади и обещаващи футболисти биват спрягани за именно такава роля във футболния театър, но понякога се случва първоначалният потенциал, който са демонстрирали, напълно да се изпари и споменът за тях самите постепенно да изчезва от съзнанието на запалянковците. Днес ще говорим именно за такива футболисти, на които медиите предначертават бляскаво бъдеще, но постепенно залязват и изчезват безславно от сцената.



Адриано

 В медийното пространство той бе спряган за следващия Роналдо, бъдещето на Бразилия и на футбола като цяло. Най-силният период в кариерата му е с екипа на Интер, за който той има общо 177 мача и 77 гола. Всички погледи са насочени към него, а той успява да оправдае очакванията им преди да получи съдбоносното обаждане, от което научава, че баща му е починал. Така и не успява да се съвземе от шока и се опитва да намери утеха в алкохола. Започва да пропуска тренировки, няколко пъти бива хващан да купонясва в нощни клубове, постепенно губи формата си, губи и доверието на миланския клуб и бива предотстъпен в Сао Пауло, където всички се надяват той отново да започне да тренира редовно и да възвърне предишните си сили. Уви, това така и не се случва. Скоро от бразилския клуб го отпращат обратно в Милано поради неговото неподчинение и несериозност към тренировките. Може да се каже, че кариерата на кариоката в Европа приключва. Сменя няколко отбора в Бразилия, връща се за кратко в Италия с екипа на Рома, но вече нищо не е същото. Няма го момчето, от което се очакваше толкова много, останали са само спомените за това, което беше, и фантазиите за това, което можеше да бъде.

Денилсон

 Когато през 2006 преминава в Арсенал, Арсен Венгер казва, че бразилецът му напомня малко на Томаш Росицки и малко на Жилберто. В началото е много трудно той да се наложи в състава на “артилеристите” поради наличието на много добри и по-опитни от него играчи в халфовата линия. След напускането на някои от тях младокът получава шанс да покаже на какво е способен и той успява да се възползва по много добър начин. Денилсон все по-често играе като титуляр и впечатлява с представянията си. В пика на кариерата си получава контузия и отсъства цели два месеца, а след завръщането си помага на “артилеристите” да завършат трети във Висшата лига. През следващия сезон появата на Джак Уилшър, а и проблемите с контузии на бразилския халф постепенно му загубват титулярното място и в крайна сметка бива изпратен под наем в Сао Пауло. Самия той разказва за депресията, в която е изпаднал, когато е пристигнал в Англия. Твърди, че самотата много му е пречила да се нагоди към живота в островната държава. Разказва, че дори не познавал своите съседи и говори за това колко студени са хората в Лондон. “Виждаш как 90 000 човека викат за теб докато си на терена, но когато всичко приключи нямаш с кого да поговориш” казва Денилсон при завръщането си в Бразилия. Трансферът му става перманентен, а след това никога не заиграва в голям европейски клуб отново. В момента е на 32 и играе в малтийската Висша лига. Историята му показва, че дори да си много добър, няма как да се случат нещата, ако нямаш здрава психика.



Андерсон

 Поредния бразилец, чиято кариера започва с бляскаво начало, но завършва в пълна безизвестност. Когато човек като сър Алекс Фъргюсън подпише с теб, очакванията винаги са големи. От Великобритания отначало отказват да му дадат работна виза, защото няма достатъчно мачове за националния отбор на Бразилия, но от Манчестър Юнайтед успорват решението като твърдят, че той е изключителен млад талант и единствената причина да няма повече мачове за мъжкия отбор на родината си е възрастта му. Още в първия си сезон с екипа на манчестърския гранд печели Висшата лига и Шампионската лига, като вкарва последната дузпа във финала срещу Челси. През следващия сезон започва да получава повече игрово време и да се представя подобаващо, като през декември 2008 печели наградата за най-добър млад играч “Златното момче”. Бележи победната дузпа във финала за Купата на лигата срещу Тотнъм и взима втората си поредна титла от Премиър лийг. Може да се каже, че това са най-добрите му моменти като футболист, защото скоро след това започват проблемите. Той се прибира в Бразилия без предупреждение, за което бива глобен с 80-хиляди паунда. Малко по-късно получава и тежка контузия в коляното, която го изважда от игра за 6 месеца и той пропуска Световното през 2010. По време на възстановителния процес участва в катастрофа, която допълнително усложнява положението му. Прави много добри мачове, но се контузва често и за дълги периоди от време, което вероятно е и причината така и да не се наложи трайно в състава на “Червените дяволи”. След кратък наем във Фиорентина, от Юнайтед го продават на бразилския Интернационал, където успява да получи повече игрово време. В момента е помощник-треньор в турския Адана Демирспор. Контузиите не му позволиха да покаже на света на какво е способен.

Саломон Калу

 Кот д’ивоарецът определено беше един от големите таланти на своето време. Още в периода си с Фейеноорд впечатлява с изявите си и дори печели наградата “Йохан Кройф” за най-обещаващ млад играч през 2005. След трансфера му в Челси Жозе Моуриньо го описва като талантлив, упорит и жаден за успехи играч. Самият Калу казва, че на първата си тренировка с отбора си носи камера, защото не може да повярва, че ще играе рамо до рамо с играчи като Балак, Тери и Дрогба. През първия си сезон с екипа на “сините” той печели Купата на лигата и Купата  на футболната асоциация и демонстрира добра форма в минутите, в които е на терена. През следващата кампания Саломон продължава да играе солидно и да допринася за атаките на лондончани. Голове, асистенции, общо взето нищо не липсваше в играта на Калу в този период, но честите треньорски рокади на "Стамфорд Бридж" може би са камъчето, което обръща каруцата. Нападателят ту е титуляр, ту губи позицията си, после пак я връща в един кръговрат, в който трансферът на Фернандо Торес допълнително усложнява намирането на позиция в състава за кот д’воареца. Въпреки че не се представя никак зле, от Челси решават да не подновят договора му и той преминава в Лил със свободен трансфер, където отново се представя на ниво и през 2014 преминава в Херта Берлин, където се превръща в ключова фигура, но постепенно започва да се представя слабо и да губи доверието на клуба. Отношенията му със столичния тим се изострят до крайна степен, когато през 2020 той пуска предаване на живо във Фейсбук, в което нарушава мерките на социалното дистанциране и открито говори за орязването на заплатите в отбора. От Херта го освобождават след тази проява, а съдбата го отпраща в бразилския Ботафого, далеч от предвижданите за него някога светлини на прожекторите.



Дейвид Бентли

 Още на 16-годишна възраст започва да тренира с мъжкия отбор на Арсенал и печели първия си професионален договор. Неговият единствен гол с екипа на “топчиите” е красив прехвърлящ удар от ръба на наказателното поле при победата над Мидълзбро за ФА Къп с 4-1. Следва наем в Норич Сити, където англичанинът се представя на ниво, но контузия прекъсва неговия подем. Макар добрите представяния след завръщането му, “канарчетата” изпадат от Висшата лига, а самият той казва, че в този период е имал много лични проблеми и е започнал да губи топлите си чувства към футбола, като признава и за своите проблеми с комарджийството, които по-късно успява да превъзмогне. Когато се завръща в Арсенал изразява силното си желание за постоянен трансфер в друг отбор и от Блекбърн Роувърс го привличат (първо изиграва един сезон под наем). Още в дебюта си бележи хет-трик срещу Манчестър Юнайтед при победата с 4-3. Изглежда съдбата най-после му се бе усмихнала, защото той се превърна в редовен автор на попадения с eкипа на Роувърс и въпреки спекулациите относно потенциален трансфер в Юнайтед, собственикът на Блекбърн казва, че Бентли е един от най-големите таланти в страната и ще направи всичко възможно, за да го задържи в клуба. През следващия сезон отборът му не успява да се класира за евротурнирите и Дейвид желае да напусне клуба, продължавайки с добрата си форма. Последвалият трансфер в Тотнъм Хотспър се оказва повратна точка в кариерата на крилото. Англичанинът постепенно губи своята форма и следователно отстъпва титулярната си позиция в полза на добре представящия се Аарън Ленън. Няколко неуспешни наема в отборите на Бирмингам, Уест Хям, Ростов и Блекбърн поставят края на кариерата на Бентли като футболист. През 2013 той се оттегля, едва на 29-годишна възраст, твърдейки че футболът се е превърнал в една предвидима роботизирана игра, към която той вече не изпитва обич. Дали прекалените му амбиции не му костваха възможна по-добра кариера или липсата на желание се оказва ключова при неговото падение като професионалист, можем само да гадаем.


  Прочетете също:  


Гласували: 16, рейтинг: 3.7

Добави коментар

Препоръчано за вас

Дебютантите, които осъществиха европоход
Утопичният и екстравагантен свят на милионерите комарджии: химера или реалност?
Легенди за европодвизите на отборите от провинцията: Марек Дупница
Топ 5 от мъдростите на култовия Георги Попвасилев
Любопитният произход на имената на руските клубове
10 победителя от евротурнирите, които бяха трагични в първенството
Уругвайският номад: Себастиан Абреу
5 "златни случки" от последните 20 години в родния футбол (част 1)
Легенди за европодвизите на отборите от провинцията: Берое Стара Загора
Вилаш-Боаш: Геният-измамник, който изигра всички ни
Гай Апулей Диокъл и най-богатите атлети в историята
Защо феновете носят шалчета?
Футболните легенди, които изгубихме завинаги през 2020 година
Изненадващият произход на най-популярните термини от футболния жаргон
2004 година: най-сензационната в съвременния футбол
Легенди за европодвизите на отборите от провинцията: Спартак Пловдив
Играчите с най-късен хеттрик в Шампионската лига
"Червеният бик", който изуми цяла Австрия
Как Германия остана без шампион
Портсмут – Рединг: най-резултатният мач в историята на Висшата лига