Без съмнения футболната философия на френския маестро Арсен Венгер е легендарна. Визията на бившия наставник е толкова добра, че доведе до възраждането на Арсенал и дори до издигането на негова статуя пред новия стадион на клуба от Лондон.
Малцината са мениджърите, които могат да се похвалят с толкова добре разпознаваема и ясна философия на терена, като тази на мосю Венгер, която над 20 години се превърна в синоним с Арсенал и не само промени облика на клуба, но и ДНК-то му. За жалост това, което направи Арсен успешен при топчиите, доведе и до неговото неизбежно падение.
Ако трябва да се върнем назад към 1996 г., Арсен Венгер и неговата философия пристигнаха на английските брегове и изненадаха местните отбори, които бяха свикнали с типично британски и силов стил на игра. Още по-изненадващо е, че този революционен мислител не идваше от Барселона, Байерн или пък Аякс, а директно от японския Нагоя Грампус Ейт.
Методите му не само трансформираха Арсенал, но и футбола на Острова като цяло. Французинът започва да издирва играчи от места, за които други наставници дори не са чували или забелязвали на картата.
На терена "топчиите" пък са подвижни, технични, бързи, магични и обаятелни. Отборът на Арсенал от края на 90-те е странен, но сполучлив микс от екзотични чужденци, упорити и корави англичани и един чудотворен холандец (който може всичко, освен да се качи на самолет без упойка).
Само две години след пристигането на френския философ на Острова, резултатите от методите му са видни - той е един от малцината, успели да разбят все по-кръвожадната империя в червено със столица Манчестър, като завоюва знаменит дубъл: Купата на ФА (1998) и титлата на Висшата лига (1998). До 2004 г. Арсенал ще станат шампиони на Англия още два пъти.
За жалост тук "Професорът", който със задоволство (и може би лека арогантност) се хвалеше пред медиите, че английският футбол, както го познават е приключен, твърде много повярва в това, което веднъж проработи за него и забрави да научи важен урок от най-големия си съперник и антагонист - сър Алекс Фъргюсън. А именно, че еволюцията подминава тези, които не могат да се адаптират. Те се превръщат във фосили, чиято гибел е изучавана надълго и нашироко и за жалост, именно това се случи с мосю Венгер.
Неговото лекарство, се превърна и в неговата отрова.
Арсен трансформира футбола, като взаимстваше методи извън Англия и дори извън Европа. Попиваше позитивите от различните култури, до които имаше възможност да се докосне и проучи и смесваше всичко това в една превъзходна и нова рецепта.
От днешна гледна точка, можем да кажем, че неговата визия сработи с определен състав от играчи и в конкретен момент от английския футбол. За негова беда, той бързо се превърна в догонващ.
И другите грандове започнаха да търсят под кол и въже млади и екзотични таланти. Започнаха да играят бърз и техничен футбол и да смесват спорта с прогреса на науката.
Алекс Фъргюсън бързо си завърна изгубеното по времето на ранните години на Венгер, а пристигането на безкомпромисния Жозе Моуриньо (друг неверник и рушител на "философията" (tm), го извадиха от спора за големите трофеи и той така и повече не се докосна до короната на Англия.
През 2016 г. дори скромният и почти неизвестен извън Англия отбор на Лестър Сити успя да победи Венгер в собствената му игра. Най-скъпият трансфер за "лисиците" през онзи сезон е на стойност 11 млн. евро. Голмайсторът им пък струва едва 1 млн. По това време всички други грандове изпитват трудности със състава си, начина на игра и/или с наставника си и "топчиите" имаха своя златен и единствен шанс, преди да настъпи тоталната доминация на други двама революционери - Пеп Гуардиола и Юрген Клоп.
И все пак Арсен Венгер отказваше да се промени. Въпреки че отборът бе малтретиран от далеч по-физически здрави тимове както на Острова, така и в европейските турнири. Въпреки че сър Алекс Фъргюсън бе открил формулата, която му позволяваше да побеждава "Професора" в почти всяка една тяхна среща. Въпреки всичко, Венгер отказа да се промени. Отказа дори да се опита да разбере защо трябва да се промени.
Сляпата вяра в методите му го превърна от революционер в изчезнал динозавър. От тези, които закачат в музеите, за да им се любуват ценители, които обаче добре знаят, че никога повече няма да видят доминацията на тези някога могъщи зверове.
Прочетете също:
