Футболът няма да е същият без един от най-великите си играчи. Новината за кончината на Герд Мюлер бе приета изключително тежко както в неговата родина, така и от целия футболен свят. Животът му е осеян с редица трудности, но той успява да ги превъзмогне и да си изгради статут на един от най-великите централни нападатели в цялата футболна история.
Тежко детство и една футболна мечта
Да се родиш по време на най-опустошителната война в световната история надали е нечия мечта. Именно това е била съдбата на Герд Мюлер, който се появил на бял свят през 1945 година в скромния баварски град Ньордлинген. Няколко месеца преди раждането на Герд, в Ньордлинген 33-ма човека загинали по време на бомбардировките над града, а материалните щети включвали пълното разрушаване на железопътната гара, църквата и част от големите къщи в региона.
Въпреки всичко, Мюлер израснал в този град. За пръв път имал шанса да играе футбол в своето училище, където успява да развие и афинитет към спорта:
Винаги играехме футбол след края на часовете в училище, тъй като нямахме никакво друго развлечение в Ньордлинген. Моите родители бяха бедни, но, за щастие, брат ми си бе намерил добра работа. Той беше първият, който ми купи бутонки.
Когато бил на 9 години, Герд получил място в училищния отбор, а впоследствие и покана в юношеския състав на Ньордлинген. Там неговият талант е забелязан от негови треньори и съотборници, а един негов приятел до такава степен е вярвал в успеха му, че съхранил футболните му обувки, екип и снимка с отбора до ден днешен.
„Един от моите приятели още през 1964 година знаеше, че Мюлер ще стане голямо име във футбола. Той запазил неговите тениска и бутонки [от времето му в Ньордлинген], знаейки че един ден ще бъде голям футболист.“ – Мартин Йероним (приятел на Герд Мюлер)
За да помага финансово на семейството, Герд още като ученик започнал да работи като чирак-заварчик. Футболът си останал неговата най-голяма любов и работил усърдно, за да постигне мечтата си. Той направил своя дебют в първия отбор на петодивизионния Ньордлинген на 19-годишна възраст. Още в първия си сезон реализирал 47 попадения в едва 28 срещи, което провокирало интереса на няколко клуба в страната
Младият Герд много се надявал да получи оферта от Нюрнберг, която нямало да откаже за нищо на света:
Ако ме бе поискал [Нюрнберг], щях да отида там на секундата, щях да направя всичко. Щях да отида с колело до там, тъй като хората от Ньордлинген са големи фенове на Нюрнберг.
Неговият приятел Мартин Йероним също е категоричен, че Нюрнберг бил мечтаният отбор за Мюлер:
Ние заедно ходихме на много мачове на Нюрнберг през 1963 година, когато бе в Бундеслигата. Неговото желание винаги е било да играе за Нюрнберг.
Вместо от „франките“, оферти за Герд дошли от двата мюнхенски клуба – Мюнхен 1860 и Байерн (Мюнхен). В тези времена силите били разменени и Мюнхен 1860 разполагал с далеч по-качествен отбор от своите съседи, което, странно или не, накарало Мюлер да избере по-слабия втородивизионен Байерн. Преди неговото идване, баварците били далеч не просто от трофеите на домашната и европейската сцена, а въобще от елита на Германия.
Първите впечатления на старши треньора на Байерн – Златко Чайковски, от Герд не били добри. Още дори преди да докосне топката във футболен мач, югославският специалист бил недоволен от физиката на нападателя:
„Ние имаме нужда от елегантни, стройни и бързи състезатели, а не от бавни и тромави селяни! Може ли от такава мечка да се издяла футболист?“
Друго „ласкаво“ сравнение също бил прякорът „ниският дебел Мюлер“, имащ за цел да го оприличи на щангист. На практика Герд наистина не притежавал завидна физика – бил сравнително пълен и с доста къси крака, което било нетипично за нападател през 70-те. Той обаче разполагал с много други качества, които били развити чрез много усилени тренировки. Неговият стил на игра бе семпъл и същевременно гениален – перфектно позициониране в противниковата половина, съчетано с бомбастичен удар. Самият той го потвърждава в едно свое интервю:
Когато топката беше в мен, просто гледах да я изстрелям по възможно най-силния начин.
Тези умения убягвали на Чайковски първоначално и в дори в дебютните приятелски мачове с Байерн Герд не получил никакви шансове за изява. Когато попаднал за пръв път в плановете на югославеца обаче, всичко се променило.
Изгряването на една звезда
Още в първия си сезон като играч на баварците, Мюлер отбелязал 39 гола само в 32 мача, които осигурили промоция в Бундеслигата. Той останал неизменна част от стартовия състав и в елитното първенство на страната, като още през първата си година спечели и първия си голям трофей – Купата на Германия. Тя дала право на Байерн да участва за едва втори път в евротурнир – Купата на носителите на купи (КНК).
Именно сезон 1966/67 се оказа и първият, в който Мюлер демонстрирал огромния си потенциал. Той завършил кампанията с 43 попадения в 45 мача, а 8-те му гола в КНК били ключов фактор за спечелването на първа титла от евротурнирите в историята на клуба. Баварците защитили своята купа на страната, а младият нападател спечелил и първите си индивидуално отличия – голмайстор в Бундеслигата с 28 гола и най-добър футболист на Германия за 1967 година.
Все още най-доброто от 21-годишния Мюлер тепърва предстоеше. След един по-слаб сезон, ако 30 попадения в 46 двубоя от всички турнири може да се класифицира като слабо представяне, през 1968/69 Герд отново напомнил за себе си след като нанизал 37 гола в 35 срещи. Спечелил първата си Бундеслига с баварците и за втори път станал голмайстор на първенството с 30 попадения. Третата Купа на Германия в рамките на 4 години пък белязала първия дубъл за Байерн (Мюнхен) от тяхното създаване.
През следващия шампионат Мюлер вкарал цели 38 гола в Бундеслигата и общо 42 във всички турнири, но не успял да спечели нито едно клубно отличие. Той обаче до такава степен е завладял футболния свят с головия си инстинкт, че в края на годината получава първата си и единствена Златна топка. Освен нея, Герд вдигнал и Златната обувка след края на годината, печелейки двете най-престижни индивидуални награди. Дори те обаче не ознаменували пика на кариерата му.
Бомбардировачът-рекордьор, издигнал Байерн (Мюнхен) на футболния връх
Отново било време за затишие пред буря, тъй като през 1970/71 Герд бил малко под стандартите си, реализирайки 39 гола в 47 срещи. Най-осезаемият спад в числата му бе в Бундеслигата, където Мюлер вкарал едва 22 попадения. Въпреки това, отново Купата на Германия била спечелена от баварците.
През сезон 1971/72 започва златната ера на Байерн (Мюнхен), която се смята за причината клубът да е толкова успешен дори и днес. Основна роля в тези успехи има Герд Мюлер, който вече почнал да покорява и рекорди. Именно в гореспоменатия шампионат, Бомбардировачът вкарал ненадминатите доскоро 40 попадения в елита на Германия. Естествено, те били напълно достатъчни за спечелването на титлата. Мюлер, от своя страна, спечелил още веднъж наградата Златна обувка, като по този начин станал първият, спечелил отличието за най-много попадения през сезона 2 пъти.
Следващият сезон, както и календарна година също са исторически за Герд и футболната общественост. През 1972/73 немският стрелец достигнал своите най-големи голови върхове, като приключил сезона с нечуваните 66 гола във всички турнири. Нещо повече – през 1972 година Мюлер поставил още един фамозен рекорд, като завършил календарната година с феноменалните 85 попадения. 2 постижения, ненадминати в продължение на 40 години. Що се отнася до клубно представяне, Бомбардировачът и компания защитили своята Бундеслига от миналия шампионат и отпаднали от Купата на европейските шампиони (КЕШ) от бъдещия носител на трофея – Аякс. И в този турнир Мюлер не можеше да бъде спрян, след като отбелязал 11 попадения само в 6 мача. Чисто в голово отношение, това си остава кулминационният сезон в кариерата на Герд, както и един от най-емблематичните в световната футболна история.
Сезон 1973/74 бе най-специалният в историята на баварците. Те достигнаха абсолютният връх на футболната пирамида, като успяха да направят златен дубъл – трета поредна Бундеслига и първа Купа на европейските шампиони, а голмайстор и в двата турнира беше именно Герд Мюлер. Той донесе двата най-престижни трофея с 30 гола в първия ешелон на страната, както и 8 попадения в КЕШ. Победата в най-престижния европейски клубен турнир дошла след 3 много тежки сблъсъка срещу Атлетико (Мадрид), в които Герд Мюлер отново проявил железния си характер и перфектния си голов инстинкт.
Доминацията на Герд Мюлер и компания на европейската сцена далеч не била пред своя край. През 1974/75 баварците повториха невероятното си постижение в КЕШ, като успяха да спечелят турнира за втори пореден път. Бомбардировачът отново станал голмайстор на най-престижния клубен турнир с 5 гола в 7 мача, а общо за кампанията се разписал 30 пъти.
Финалният акорд в златната ера на Байерн (Мюнхен) е през 1975/76, когато клубът завоюва третата си поредна Купа на европейските шампиони. Феноменално постижение, което бе повторено 42 години по-късно. Формата на 30-годишния Герд Мюлер започнала постепенно да спада, но това не му попречило да вкара 5 гола в КЕШ, както и още 30 гола в останалите турнири през футболната година, а това само по себе си показва какви са ниските стандарти за великия нападател. Няколко месеца по-късно баварците спечелиха и Интернационалната купа (днешното Световно клубно първенство) след победа над бразилския Крузейро.
Това бяха последните отборни трофеи за немския нападател. Той останал на мюнхенския „Олимпщадион“ за още 3 сезона, в които отбелязал респективно 48, 32 и 13 гола с червената фланелка. Така той завършил своя легендарен престой в Байерн с феноменалните 563 попадения за 605 мача, 13 клубни отличия и 34 индивидуални награди по време и след края на великата му кариера в немския гранд.
Любимецът на цяла Западна Германия
Първата си поява с националната фланелка Герд направил в приятелски мач през 1966 година, а първият му голям футболен форум бил квалификацията за Европейското първенство през 1968 година. В тези двубои нападателят реализирал 6 от общо 9-те попадения на Западна Германия, но и това не било достатъчно на немците да стигнат дори до четвъртфиналите и основната част на ЕВРО ‘68.
Мексико ‘70
След силен сезон с Байерн и куп награди през 1969/70, Мюлер получил повиквателна за Световните финали в Мексико през 1970 година.
„Всички немци казват, че най-великото Световно първенство е през 1974 година, но за мен най-доброто беше в Мексико. Всичко мина толкова добре, никой не ни притесняваше и беше чудесно.“ – Герд Мюлер
Немските национали не започнали по най-убедителния начин пътя си в Мексико след като на Уве Зелер и Мюлер им се наложило да правят пълен обрат срещу непретенциозния състав на Мароко. След този мач немският селекционер Хелмут Шьон не бил напълно сигурен в избора си и разчитал основно на религията да му помогне.
„Шьон не можеше да реши кой да играе и всичко се решаваше в последния момент. Преди втория мач [с България] той взе една икона в съблекалнята и се молеше. Той седеше до последно вътре и ние почнахме да се чудим дали въобще ще излезе на терена. Молеше се и се питаше – „Кой трябва да играе?“. Накрая той избра формация, която беше налудничава.“ – Герд Мюлер
Молитвите в крайна сметка довели до успех, тъй като българските национални претърпели тежко поражение с 2:5, а Герд Мюлер вкарал хеттрик във вратата на Симеон Симеонов. Последвалата победа срещу Перу с 3:1 ознаменува края на груповата фаза за немците, в която те натрупали пълен актив от точки. Бомбардировачът пък вече имал внушителните 7 гола след 3-те мача. Основна заслуга за тях, по негови думи, имаше Уве Зелер:
Уве Зелер просто не спираше да тича. За неговата възраст той тичаше като ненормален и много ми помагаше.
В четвъртфиналната фаза феновете станаха свидетели на повторение на финала отпреди 4 години – немците търсеха отмъщение след загубата през 1966 година от Англия. Двубоят започнал идеално за „родината на футбола“, тъй като англичаните взели комфортна преднина от 2 гола след над час игра. Въпреки това, „бундестима“ не се предал до последно и, след попадения на Франц Бекенбауер и Уве Зелер, мачът трябвало да се реши с продължения. И кой по-подходящ да вкара победния гол за Западна Германия от тяхната звезда Герд Мюлер. Актуалният световен шампион трябваше да претърпи тежко отпадане от немската машина, която успя да си вземе реванш за случилото се на предишния Мондиал.
На полуфиналите Западна Германия срещна Италия в един от най-емблематичните мачове в историята на световните футболни финали. Превързаното рамо на Бекенбауер, инфарктният изравнителен гол в 90-тата минута на Карл-Хайнц Шнелингер, първото попадение на Мюлер в добавеното време, обратът на Италия, изравнителното попадение на Герд и „златният“ гол на Джани Ривера запечатаха този двубой завинаги в историята. Приказката за Мюлер и компания завършила по най-горчивия начин, но едно от утешенията за Бомбардировачът са 10-те гола, които го направиха голмайстор на турнира.
Белгия ‘72
Едва 4 месеца след края на Световното първенство започнали квалификациите за европейските футболни финали в Белгия. След откриващото равенство с Турция, немците не изпитали сериозни затруднения да завършат на първа позиция в група 8, противопоставяща ги с Албания и Полша. С 4 успеха и 2 двубоя без победител, Западна Германия продължи към четвъртфиналите – на крачка от същинската част на Еврейското първенство през тези години. Отново съдбата противопоставила Англия и Западна Германия в битка със сериозен залог, като и този път „бундестима“ надделял. Герд Мюлер завършил тази част от надпреварата с 6 гола от 7 срещи.
По този начин Западна Германия бе единият измежду 4 отбора в борбата за европейската титла. На полуфиналите немците били противопоставени срещу домакина Белгия и кой друг, ако не Герд Мюлер да блесне. Бомбардировачът отбелязал 2-те попадения във вратата на белгийците, които били достатъчни за минимална победа с 2:1. В сблъсък за титлата се изправили Западна Германия и СССР, а преди големия финал Герд Мюлер е бил сигурен, че отборът му ще победи:
Ние не се страхувахме от руснаците. Малко преди този мач играхме контрола с тях и ги победихме много лесно.
Увереността на Герд е била напълно оправдана – „бундестима“ успял да победи СССР с класически резултат, а 2 от головете били дело именно на Мюлер. Той завършил Европейското като голмайстор със своите 4 попадения, а на практика бе реализирал общо 10 попадения в мачове, касаещи ЕВРО ’72.
Западна Германия ‘74
Световното първенство у дома неминуемо вдигнало очакванията към Хелмут Шьон и неговите избраници, още повече след триумфа на еврофиналите преди 2 години. В груповата фаза направило впечатление, че двете Германии щяха да мерят сили за пръв и единствен път във футболната история. Другите нации в групата са аутсайдерите Чили и Австралия. В откриващите си мачове и ФРГ, и ГДР успели да спечелят, а след това източногерманците направили равенство с Чили, докато Западна Германия надделяла с класически резултат над австралийците. По този начин битката за първото място трябвало да бъде решена между ФРГ и ГДР в мач на обединението. Над 60 хиляди немци се събират на „Фолкспаркщадион“ в Хамбург, като близо 2000 от тях са от източната част на Берлинската стена. За всеобща изненада, Източна Германия успяла да спечели този знаков двубой с попадението на Юрген Шпарвасер. Така източногерманците завършили на първата позиция, докато ФРГ останала на второто място.
Това обаче по случайност облагодетелства Герд Мюлер и съотборниците му. ФРГ попадна в поток с първенците от групи 2 и 4 (Югославия и Полша), както и подгласника в група 3 (Швеция). От друга страна, Източна Германия трябваше да се изправи в една група с действащия шампион Бразилия, Нидерландия, както и Аржентина. И ако ФРГ съумя да излезе на първо място в своята група с 3 победи от 3 мача, то източногерманците напариха 2 загуби и 1 равенство с Аржентина.
По този начин Западна Германия си осигурила първи финал на Мондиал от злощастната загуба през 1966 година от Англия. Този път на пътя им за титлата стоял вдъхновеният тим на Нидерландия, който притежавал в състава си един от най-легендарните футболисти за всички времена – Йохан Кройф. Неговият гений се проявил още в първите секунди на големия финал, когато след фамозен дрибъл успял да стигне в наказателното поле на немците, където е фаулиран и е отсъдена дузпа за „лалетата“. Тя била вкарана от Йохан Неескенс и поставила ФРГ в губеща позиция. 20 минути по-късно Западна Германия също получила правото да изпълни 11-метров наказателен удар, който бил реализиран от Паул Брайтнер. Така се стигнало до 43-ата минута, в която щастливата звезда на Герд Мюлер блеснала за пореден път. Бомбардировачът съумя да излъже цели трима защитници на Нидерландия и да отбележи победното попадение. За конкретната ситуация Герд сподели:
Когато стигнах в наказателното поле, 3-ма защитници бяха около мен. Успях да направя крачка назад, за да получа топката, а те бяха извън позициите си. След това просто изстрелях топката в ъгъла.
Този гол прати световната титла в Западна Германия. Герд Мюлер вече бе спечелил всеки един възможен престижен трофей на клубно и национално ниво, а цяла една нация го боготвореше.
„Световното първенство е най-голямата титла в кариерата ми. Спечелването на Европейското първенство е едно, но Мондиала е нещо съвсем различно.“ – Герд Мюлер
Това се оказва и бенефисният мач на легендарния нападател с немската фланелка. Той има неразбирателства с футболния съюз и взима решението да прекрати националната си кариера малко след знаменития финал. Герд Мюлер завърши своя 8-годишен престой в немския национален отбор с колосалните 68 попадения в едва 62 мача.
Още преди края на сезон 1978/79, ръководството на Байерн (Мюнхен) вече не проявяваше такъв афинитет към 33-гоишния Герд Мюлер.
„Герд Мюлер нямаше късмет с треньора в Байерн (Мюнхен) [Пал Чернай]. Той просто не го искаше в отбора вече. Герд ставаше все по-стар и не успяваше да държи ниво, а футболът се беше променил.“ – Ули Кьолер (журналист)
Така Герд Мюлер предприел нова стъпка в живота си – преместил се в Америка, където бил привлечен от Форт Лодърдейл Страйкърс. Началото на новата страница в кариерата му обаче не било толкова бляскаво:
Не успях да отбележа нито веднъж в първите 5 мача. Тогава хората там казваха, че искат нападател, който все пак може да вкарва. Когато дойде 5-ия двубой в Едмънтън, аз вкарах 4 пъти. И оттам започна всичко – гол след гол.
Само че Мюлер не беше единствената звезда в този отбор. В същия период към клуба се присъединил и легендарния Джордж Бест, който е бил обсебен от идеята да е по-добър от немския стрелец.
„Беше още на първата им тренировка, когато Бест изрита топката в краката на Мюлер толкова силно, че той не успя да я овладее и тя отлетя на 5 метра от него. Герд бе разстроен от станалото и затова след тренировката отидох да взема интервю на Джордж Бест. Попитах го:
- Какво стана, да не завиждаш на Герд Мюлер?
На този въпрос той ми отговори изключително раздразнен:
- Защо да му завиждам!? Аз съм по-добър футболист от него!“ – Ули Кьолер (журналист)
Герд често е усещал завистта на Бест:
На мен ми се струваше, че Бест се плашеше от мен, защото бях другата звезда в отбора. Той никога не ми подаваше.
Джордж Бест не се задържал дълго в клуба, а Мюлер продължавал да отбелязва мач след мач. Това обаче не му помогнало да се адаптира в САЩ – той изпитвал трудности да създаде приятели заради езиковата бариера и изградил зависимост към алкохола.
„Не беше добро решение да замине за Америка. Мюлер се чувстваше изоставен там. Той отиде в САЩ с жена си, но не знаеше английски. Единственото, което правеше там, е да вкарва голове и когато нямаше хора, с които да общува през останалото време, всичко тръгна надолу за него.“ - Ули Кьолер (журналист)
„Ние се срещнахме с него в най-трудния момент в живота му. Видяхме се на старото летище в Мюнхен. Човек не трябваше да е добър психолог, за да забележи, че Герд имаше огромни проблеми. Аз и Франц Бекенбауер обсъдихме ситуацията накратко и се разбрахме да го заведем при ръководството на Байерн.“ – Карл-Хайнц Румениге (легенда на Байерн)
Така легендарният нападател сложил край на своята феноменална кариера. През 1981 година германецът се завърнал в родината си, а няколко месеца по-късно получил работа в Байерн (Мюнхен).
„Когато дойде при мен, призна за проблемите си и помоли за помощ, ние веднага се отзовахме. Ние осигурихме всичко възможно – от рехабилитация до работа в дублиращия и юношеските отбори на Байерн. Сега вече той e треньор в клуба от над 20 години. Той е тясно свързан с ФК Байерн и отново е онзи страхотен човек“ – Ули Хьонес (бивш играч и дългогодишен член на ръководството на Байерн)
Днес Герд Мюлер вече не е сред нас, но той завинаги ще остане в съзнанието на футболните фенове с това, което умееше до съвършенство – да отбелязва попадения.
Прочетете също:
