ЗЛАТНИЯТ КЕВИН КИЙГЪН

ЗЛАТНИЯТ КЕВИН КИЙГЪН

Златната топка... Най-голямата индивидуална награда в света на футбола... Ежегодно се връчва на най-заслужилия (или поне такава е била първоначалната идея) играч в Европа. Първият й носител е англичанина сър Стенли Матюс, който с изявите си за клубния Блекпул и националния отбор печели вота. От тогава до сега 25 различни играча от 19 различни националности са били награждавани с трофея. Благодарение на Христо Стоичков, Бъглгария е една от тези 19 държави, които имат представител в този елитен клуб. Донякъде е странно, но също така и логично, че родината на футбола Англия има едва четирима играча, печелили Златната топка. Освен първия, сър Стенли Матюс, останалите са: Боби Чарлтън, който предвожда "трите лъва" по време на единствената им победа в Световната купа; Кевин Кийгън - един от най-талантливите английски нападатели в историята; и Майкъл Оуен - детето-чудо на мърсисайдския Ливърпул. Кийгън обаче остава единственият англичанин, печелил наградата два пъти. Джоузеф Кевин Кийгън, както е цялото име на легендарния нападател, е роден през 1951 в Армторп, предградие на Донкастър. Като ученик кара проби в тима на Ковънтри и успява да впечатли мениджъра Джими Хил, като е един от двамата, които биват задържани за 6-седмичен период, но след това клубът не му предлага договор. Кийгън се пробва и в родния Донкастър, но там също не го харесват заради ниския му ръст. Така на младежа се налага да подпише договор с четвъртодивизионния Скънторп Юнайтед, като по онова време това ниво на английския футбол е било аматьорско, а Скънторп е един от двата тима в тази дивизия, които се водят професионални. В началото на кариерата си, Кийгън е бил използван като плеймейкър заради ниския си ръст - едва 1.73, което автоматично е изключвало възможността да бъде пускан като нападател. Техниката и изобретателността му започват веднага да правят впечатление и едно е ясно - това момче не е за четвърта дивизия. През 1970-71, Кийгън прави много силен сезон и отбелязва 11 гола в 52 мача за "железните". Това достига до ушите на един шотландски мениджър и той праща най-опитния си и уважаван скаут Джеф Туентимен да наблюдава 20-годишния младеж. Туентимен е категоричен - това момче трябва да бъде взето в отбора. За късмет на Кийгън, този шотландски мениджър е Бил Шенкли, а клубът, който води, е Ливърпул. Платени са смешните 35 000 паунда за супер-таланта. Кийгън пасва веднага като дялан камък в схемата на тима от Мърсисайд и формира един от най-добрите нападателни партньорства заедно с Джон Тошак. По това време Ливърпул не са ставали шампиони на Англия от 1966 и търсят рецептата към успеха. В дебютния си сезон Кигън отбелязва нови 11 гола във всички турнири и помага на тима да завърши на трето място в крайното класиране, което е подобрение спрямо предишните пети места. През сезон 1972-73 обаче няма кой да спре Ливърпул и "мърсисайдци" печелят титлата в Англия и Купата на УЕФА, а Кевин отбелязва 22 гола във всички турнири, включително и два във финала за Купата на УЕФА срещу Борусия Мьонхенгладбах. През следващите два сезона Кийгън добавя още съответно 19 и 12 гола към сметката си, но Ливърпул завършва и двете първенства на второ място - 1973-74 зад Лийдс, а 1974-75 зад Дарби Каунти. Следващия сезон обаче отново е успешен за тима от града на "Бийтълс" и е завоювана титлата и отново Купата на УЕФА, а Кийгън отново бележи във финала срещу белгийския Брюж. Той се е превърнал във витална фигура за клуба и националния отбор на Англия и единственото, което му липсва е Купата на Европейските Шампиони. Сезон 1976-77 е върхов за Кевин Кийгън и Ливърпул, тъй като те отново печелят шампионата, но освен това печелят и първия КЕШ в историята си. На финала отново е победен Борусия Мьонхенгладбах. Кийгън не отбелязва, но той е голмайстор на тима с 20 попадения във всички турнири. Цяла Англия се прехласва по къдрокосия нападател и той се превръща в най-добрия и най-важния играч на Острова. Тогава обаче се случва нещо странно. Кевин решава, че е постигнал всичко с екипа на Ливърпул и иска трансфер. Собственикът на клуба сър Джон Смит не е доволен, но не пречи на Кийгън да напусне. Разбира се, интересът към него е огромен! Отбори от цяла Европа започват да излизат с оферти за Кевин, а той се спира на Хамбургер. Немският клуб тъкмо е спечелил КНК и Кийгън решава, че това е правилното място за него. Трансферът е за 500 000 паунда, а Ливърпул го заменя с нападателя на Селтик Кени Далглиш. Хамбургер прави Кевин най-високоплатения играч в цяла Германия, а според мнозина тъкмо той е човекът, който да донесе огромна слава на този клуб. Първите няколко месеца за англичанина са спорни. Първо, той отбелязва в контрола срещу Барселона, хвърляйки всички в екстаз. След това обаче Хамбургер губи финала за Суперкупата на Европа именно от Ливърпул, а Кени Далглиш показва, че Кийгън не липсва на никого на Анфийлд. След това Кевин е изгонен по време на контрола срещу аматьорския Любек, защото удря с юмрук противников играч в лицето. Всичко това, допълнено от факта, че къдрокосия нападател не влага усилия да научи немски език, започва да настройва обществеността срещу него. През този сезон Хамбургер завършват 10-ти в първенството, но 12-те гола, които Кийгън отбелязва, му печелят първата Златна топка - повратен момент в кариерата му. Сезон 1978-79 е изключително успешен. Кийгън е прероден и извежда Хамбургер то титлата в Първа Бундеслига - тяхна първа от 19 години насам. Освен това отбелязва и 17 гола, с което печели за втора поредна година Златната топка. Промяната е очевидна не само на терена но и извън него. Кевин е много дисциплиниран, научава немски език, съсредоточен е в тренировките и всичко това му печели прякора "Могъщия мишок" (Mighty Mouse) от феновете на отбора. Сезон 1979-80 също е много силен, като Хамбургер достига финал за КЕШ, но го губи от Нотингам Форест, а на местно ниво губи титлата от Байерн Мюнхен. Кийгън се завръща на Острова и подсилва южняците от Саутхямптън. "Светците" плащат на германския вицешампион 500 000 паунда, за да имат Кевин в редиците си. Мениджърът на клуба Лори МакМенеми обявява още през Февруари, че носител на Златната топка ще се присъедини към състава, като по онова време Кийгън е и капитан на Англия. Саутхямптън е малък отбор, но МакМенеми събира добри играчи и "светците" са замесени дори в борбата за титлата до средата на Март. Слаба финална серия и само две победи от десет мача отказват Кийгън и компания от върха, като тимът завършва на шеста позиция в крайното класиране, но футболът, който показва е впечатляващ. Отбелязани са 76 гола. Следващият сезон е най-силният в кариерата на Кевин, като той вкарва 30 гола и Саутхямптън са лидери в първенството до края на Януари, но нова слаба финална серия ги срива чак до седмото място. Кевин изразява разочарованието си от мениджъра МакМенеми, обвинявайки го че не е успял да заздрави защитата. Тимът отбелязва нови 72 гола, но допуска цели 67 попадения и това им коства добро класиране в края на шампионата. Кийгън решава да напусне и новата дестинация в кариерата му е Нюкасъл Юнайтед. "Свраките" се състезават във Втора английска дивизия, но на 31-годишния Кийгън така или иначе му е писнало от напрежение. Въпреки че клубът е амбициран да се завърне в елита и разполага с млади надежди като Крис Уодъл и Питър Биърдсли, сезон 1982-83 е разочароващ. Кийгън отбелязва 21 гола, но те не стигат за промоция. Нюкасъл все пак успява да се завърне в Първа Дивизия през следващата година, а Кевин е сметнат за герой с неговите 27 попадения. Нападателят също изразява обичта си към клуба, но в същото време започва да губи страстта си към играта и обявява края на кариерата си в последния мач на "свраките" на Сейнт Джеймсис Парк срещу Брайтън. Разбира се, организиран му е бенефис между Нюкасъл и отбора, с който постига най-много - Ливърпул. Кевин напуска терена с хеликоптер и обявява, че повече никога няма да се занимава с футбол. По-късно той нарушава това обещание и води тимовете на Нюкасъл, Фулъм, Манчестър Сити и националния отбор на Англия, като със "свраките" губи титлата в последния кръг на сезон 1995-96 от Манчестър Юнайтед, а с "трите лъва" отпада още в групите на Евро 2000. Въпреки всичко, Кевин Кийгън е смятан за един от последните наистина супер-талантливи английски футболисти, заедно с Пол Гаскойн, а двете Златни топки са потвърждение за това. Човекът просто успява да спечели всичко!


Гласували: 0, рейтинг: 0

Добави коментар

Препоръчано за вас

Войните на Арсен Венгер
Бивш национал на САЩ заменен от дете
Случаят „Дони ван де Бек“ – играчи, станали заложници в своите клубове
Най-тежките загуби на Жозе Моуриньо
Блатер не искал Световното да е в Катар
2. Бундеслига си има своят Робърт Левандовски: Симон Тероде
Фалкао: една (не)осъществена мечта
Звездни играчи, за които не знаехте, че са изгърмели с допинг
Как Томас Тухел изкачи футболния Еверест
Най-шокиращите победи на аутсайдери в Шампионската лига
Да обиколиш света за една футболна кариера
Синовете, които избягаха от сянката на легендарните си бащи
Пет сензационни факта за най-емблематичното представяне на Левандовски
Падението на Шалке 04
Малките отбори, които събраха заедно големи играчи
Треньорите, напуснали своите отбори преди да са изиграли официален мач
Повелителите на дузпи на Световни първенства
Неповторимият Жан-Пол Белмондо и връзката му с ПСЖ
Най-срамните (и абсурдни) мачове в историята на футбола
Мачът на живота им: най-големият шок на Световните първенства