ЗЛАТНИЯТ КЕВИН КИЙГЪН

ЗЛАТНИЯТ КЕВИН КИЙГЪН

Златната топка... Най-голямата индивидуална награда в света на футбола... Ежегодно се връчва на най-заслужилия (или поне такава е била първоначалната идея) играч в Европа. Първият й носител е англичанина сър Стенли Матюс, който с изявите си за клубния Блекпул и националния отбор печели вота. От тогава до сега 25 различни играча от 19 различни националности са били награждавани с трофея. Благодарение на Христо Стоичков, Бъглгария е една от тези 19 държави, които имат представител в този елитен клуб. Донякъде е странно, но също така и логично, че родината на футбола Англия има едва четирима играча, печелили Златната топка. Освен първия, сър Стенли Матюс, останалите са: Боби Чарлтън, който предвожда "трите лъва" по време на единствената им победа в Световната купа; Кевин Кийгън - един от най-талантливите английски нападатели в историята; и Майкъл Оуен - детето-чудо на мърсисайдския Ливърпул. Кийгън обаче остава единственият англичанин, печелил наградата два пъти. Джоузеф Кевин Кийгън, както е цялото име на легендарния нападател, е роден през 1951 в Армторп, предградие на Донкастър. Като ученик кара проби в тима на Ковънтри и успява да впечатли мениджъра Джими Хил, като е един от двамата, които биват задържани за 6-седмичен период, но след това клубът не му предлага договор. Кийгън се пробва и в родния Донкастър, но там също не го харесват заради ниския му ръст. Така на младежа се налага да подпише договор с четвъртодивизионния Скънторп Юнайтед, като по онова време това ниво на английския футбол е било аматьорско, а Скънторп е един от двата тима в тази дивизия, които се водят професионални. В началото на кариерата си, Кийгън е бил използван като плеймейкър заради ниския си ръст - едва 1.73, което автоматично е изключвало възможността да бъде пускан като нападател. Техниката и изобретателността му започват веднага да правят впечатление и едно е ясно - това момче не е за четвърта дивизия. През 1970-71, Кийгън прави много силен сезон и отбелязва 11 гола в 52 мача за "железните". Това достига до ушите на един шотландски мениджър и той праща най-опитния си и уважаван скаут Джеф Туентимен да наблюдава 20-годишния младеж. Туентимен е категоричен - това момче трябва да бъде взето в отбора. За късмет на Кийгън, този шотландски мениджър е Бил Шенкли, а клубът, който води, е Ливърпул. Платени са смешните 35 000 паунда за супер-таланта. Кийгън пасва веднага като дялан камък в схемата на тима от Мърсисайд и формира един от най-добрите нападателни партньорства заедно с Джон Тошак. По това време Ливърпул не са ставали шампиони на Англия от 1966 и търсят рецептата към успеха. В дебютния си сезон Кигън отбелязва нови 11 гола във всички турнири и помага на тима да завърши на трето място в крайното класиране, което е подобрение спрямо предишните пети места. През сезон 1972-73 обаче няма кой да спре Ливърпул и "мърсисайдци" печелят титлата в Англия и Купата на УЕФА, а Кевин отбелязва 22 гола във всички турнири, включително и два във финала за Купата на УЕФА срещу Борусия Мьонхенгладбах. През следващите два сезона Кийгън добавя още съответно 19 и 12 гола към сметката си, но Ливърпул завършва и двете първенства на второ място - 1973-74 зад Лийдс, а 1974-75 зад Дарби Каунти. Следващия сезон обаче отново е успешен за тима от града на "Бийтълс" и е завоювана титлата и отново Купата на УЕФА, а Кийгън отново бележи във финала срещу белгийския Брюж. Той се е превърнал във витална фигура за клуба и националния отбор на Англия и единственото, което му липсва е Купата на Европейските Шампиони. Сезон 1976-77 е върхов за Кевин Кийгън и Ливърпул, тъй като те отново печелят шампионата, но освен това печелят и първия КЕШ в историята си. На финала отново е победен Борусия Мьонхенгладбах. Кийгън не отбелязва, но той е голмайстор на тима с 20 попадения във всички турнири. Цяла Англия се прехласва по къдрокосия нападател и той се превръща в най-добрия и най-важния играч на Острова. Тогава обаче се случва нещо странно. Кевин решава, че е постигнал всичко с екипа на Ливърпул и иска трансфер. Собственикът на клуба сър Джон Смит не е доволен, но не пречи на Кийгън да напусне. Разбира се, интересът към него е огромен! Отбори от цяла Европа започват да излизат с оферти за Кевин, а той се спира на Хамбургер. Немският клуб тъкмо е спечелил КНК и Кийгън решава, че това е правилното място за него. Трансферът е за 500 000 паунда, а Ливърпул го заменя с нападателя на Селтик Кени Далглиш. Хамбургер прави Кевин най-високоплатения играч в цяла Германия, а според мнозина тъкмо той е човекът, който да донесе огромна слава на този клуб. Първите няколко месеца за англичанина са спорни. Първо, той отбелязва в контрола срещу Барселона, хвърляйки всички в екстаз. След това обаче Хамбургер губи финала за Суперкупата на Европа именно от Ливърпул, а Кени Далглиш показва, че Кийгън не липсва на никого на Анфийлд. След това Кевин е изгонен по време на контрола срещу аматьорския Любек, защото удря с юмрук противников играч в лицето. Всичко това, допълнено от факта, че къдрокосия нападател не влага усилия да научи немски език, започва да настройва обществеността срещу него. През този сезон Хамбургер завършват 10-ти в първенството, но 12-те гола, които Кийгън отбелязва, му печелят първата Златна топка - повратен момент в кариерата му. Сезон 1978-79 е изключително успешен. Кийгън е прероден и извежда Хамбургер то титлата в Първа Бундеслига - тяхна първа от 19 години насам. Освен това отбелязва и 17 гола, с което печели за втора поредна година Златната топка. Промяната е очевидна не само на терена но и извън него. Кевин е много дисциплиниран, научава немски език, съсредоточен е в тренировките и всичко това му печели прякора "Могъщия мишок" (Mighty Mouse) от феновете на отбора. Сезон 1979-80 също е много силен, като Хамбургер достига финал за КЕШ, но го губи от Нотингам Форест, а на местно ниво губи титлата от Байерн Мюнхен. Кийгън се завръща на Острова и подсилва южняците от Саутхямптън. "Светците" плащат на германския вицешампион 500 000 паунда, за да имат Кевин в редиците си. Мениджърът на клуба Лори МакМенеми обявява още през Февруари, че носител на Златната топка ще се присъедини към състава, като по онова време Кийгън е и капитан на Англия. Саутхямптън е малък отбор, но МакМенеми събира добри играчи и "светците" са замесени дори в борбата за титлата до средата на Март. Слаба финална серия и само две победи от десет мача отказват Кийгън и компания от върха, като тимът завършва на шеста позиция в крайното класиране, но футболът, който показва е впечатляващ. Отбелязани са 76 гола. Следващият сезон е най-силният в кариерата на Кевин, като той вкарва 30 гола и Саутхямптън са лидери в първенството до края на Януари, но нова слаба финална серия ги срива чак до седмото място. Кевин изразява разочарованието си от мениджъра МакМенеми, обвинявайки го че не е успял да заздрави защитата. Тимът отбелязва нови 72 гола, но допуска цели 67 попадения и това им коства добро класиране в края на шампионата. Кийгън решава да напусне и новата дестинация в кариерата му е Нюкасъл Юнайтед. "Свраките" се състезават във Втора английска дивизия, но на 31-годишния Кийгън така или иначе му е писнало от напрежение. Въпреки че клубът е амбициран да се завърне в елита и разполага с млади надежди като Крис Уодъл и Питър Биърдсли, сезон 1982-83 е разочароващ. Кийгън отбелязва 21 гола, но те не стигат за промоция. Нюкасъл все пак успява да се завърне в Първа Дивизия през следващата година, а Кевин е сметнат за герой с неговите 27 попадения. Нападателят също изразява обичта си към клуба, но в същото време започва да губи страстта си към играта и обявява края на кариерата си в последния мач на "свраките" на Сейнт Джеймсис Парк срещу Брайтън. Разбира се, организиран му е бенефис между Нюкасъл и отбора, с който постига най-много - Ливърпул. Кевин напуска терена с хеликоптер и обявява, че повече никога няма да се занимава с футбол. По-късно той нарушава това обещание и води тимовете на Нюкасъл, Фулъм, Манчестър Сити и националния отбор на Англия, като със "свраките" губи титлата в последния кръг на сезон 1995-96 от Манчестър Юнайтед, а с "трите лъва" отпада още в групите на Евро 2000. Въпреки всичко, Кевин Кийгън е смятан за един от последните наистина супер-талантливи английски футболисти, заедно с Пол Гаскойн, а двете Златни топки са потвърждение за това. Човекът просто успява да спечели всичко!


Гласували: 0, рейтинг: 0

Добави коментар

Препоръчано за вас

Мачът, в който отбор умишлено си вкара автогол, за да подобри головата си разлика
10 топ футболисти, които банкрутират
Контра: Когато последната минута се оказва златна за нас
Футболисти, играли за 2 национални отбора
Най-грубият мач в света
Скандалният Джоуи Бартън и единственото му дерби от "Старата фирма"
Снежното Класико - Най-студеният мач в света
Мачовете, които големите звезди пропускат поради травми
Най-добрите играчи на Тотнъм в ерата на Висшата лига
От сирак до един от най-могъщите олигарси: Как Роман Абрамович натрупа огромното си богатството
Последната минута - големият враг на българския футбол
Фортуна вместо футбол: Мачове, решени от чоп или монета
Дреболия бави трансфера на Суарес в Юве
Играчите, вкарвали за най-много клубове във Висшата лига
Картел Къп 2020: първото и последно издание на смъртоносния затворнически турнир
Забравените легенди на женския футбол - Ан О'Брайън
Баскът, който шокира модерния футбол
Футболисти, вкарвали и в двата европейски клубни финала
Паралелни таланти: Боян Къркич - геният, който трябваше да задмине Лионел Меси
Треньорите, които властват в турнира Лига Европа