Големият дон Диего става на 58

Октомври се оказва месец, през който са родени някои от най-големите играчи в историята на играта. Преди няколко дни Краля на футбола Пеле стана на 78, а днес рожден ден празнува друг великан - Диего Армандо Марадона! Бившата мегазвезда навършва днес 58 години. Малко история: На 30 октомври 1960 в Ланус, Буенос Айрес се появява на бял свят малкият Диего, като той е четвъртото дете на семейство Марадона. Преди него, те имат три дъщери. Освен тях, Диего има и двама братя - Хуго и Раул, които в последствие също стават футболисти, но нямат таланта на батко си. Бащата на децата, който също се казва Диего Марадона, по прякор "Читоро", е лодкар. Както много други латиноамерикански играчи по онова време, бъдещият идол израства в голяма бедност и нищета, но по футбола се запалва още от ранна детска възраст. В дома на семейството няма нито ток, нито течаща вода, но все пак за третия си рожден ден, Диего получава за подарък топка от братовчед си. Тъй като в къщата няма много мебели, Марадона има позволението и пространството да играе колкото си иска. Все пак, за да припечелва пари, той е принуден да работи - отваря вратите на такситата, продава скрап, събира найлоновите опаковки от кутиите за цигари. Когато е на 8, Марадона е забелязан от скаут на Архентинос Хуниорс да играе мач в махалата. Човекът предлага на Диего да започне да тренира в юношеския отбор на "червените бръмбари", на което хлапето се съгласява. Треньорите веднага разбират, че това не е поредното момче, което идва просто да "рита топка". Франсиско Корнехо, който ръководи формацията, казва "Изглеждаше, че идва от друга планета!" Ниският му ръст и набитата му структура карат доктора на тима да му предпише хапчета и инжекции, които да му помогнат да се развие физически. Няколко години по-късно, той забавлява публиката на почивката на мачовете на мъжкия отбор с невероятните си жонгльорски умения и техника. Толкова е добър, че по време на един мач на Архентинос Хуниорс срещу Бока, хората по трибуните скандират, че искат да гледат Марадона и през второто полувреме. Сензацията е толкова голяма, че Диего се появява и по телевизията, жонглирайки първо с топка, а след това с портокал и с празно шише. Малко след това местен репортер пише статия за него, в която се споменава, че "изглежда че Марадона принадлежи на друга епоха (заради външния му вид и телосложението), но има аржентинска любов към топката и благодарение на него футболът в страната ще достигне нови висини". Очакванията към хлапето са толкова големи, че цялата държава се обединява около идеята, че то ще стане голям футболист. В училище му разрешават да играе по време на часовете, а учителите любезно му пишат добри оценки за изпити, на които не се явява, тъй като е на тренировки, общо взето всичко му е простено. Превъртаме малко лентата малко по-напред до 1976, когато Марадона, едва 15-годишен, дебютира за мъжкия отбор на Архентинос Хуниорс и носи фланелката с номер 16. Само месец по-късно той бележи и дебютния си гол срещу Сан Лоренцо. Диего остава при "червените бръмбари" чак до 1981, като вкарва 115 гола в 167 мача, когато е закупен от гранда Бока Хуниорс за 4 милиона долара! Ривър Плейт също искат подписа на гения, като му предлагат да е най-скъпоплатения играч в отбора, но Диего им отказва, тъй като винаги е мечтаел да играе за Бока. След още един сезон и 28 гола в 40 мача, Марадона е продаден не на кой да е, а на испанския гранд Барселона за почти 8 млн долара. С Бока печели титлата за 1981. Треньор на "каталунците" по това време е друг аржентинец - Сезар Луис Меноти. "Кльощавия", както е прякора на Меноти, е легенда в южноамериканската страна, тъй като под негово ръководство "гаучосите" стават световни шампиони през 1978. С новата си придобивка, Барса веднага печели Купата на Краля и Суперкупата на Испания, като побеждава съответно Реал Мадрид и Атлетик Билбао във финалите. През 1983 "каталунците" побеждават Реал насред Бернабеу, а Марадона вкарва гол, като играта му е толкова вълшебна, че става първият играч на Барселона, който е аплодиран от феновете на мадридчани. От тогава до сега само още двама играчи са аплодирани от белите привърженици на Бернабеу - Роналдиньо през 2005 и Андрес Иниеста през 2015. Всичко върви по мед и масло, но във финала за Купата на Краля през 1984 срещу Атлетик Билбао се случва нещо недопустимо. Защитникът на "баските" Андони Гойкоечеа прави груб фал срещу Марадона, което провокира аржентинеца. Само няколко месеца преди това, същият този Гойкоечеа е счупил глезена на Дон Диего в мач на Камп Ноу. Сега освен грубия фал, защитникът на Атлетик обижда Марадона на расистка основа, което кара звездата да изгуби контрол. Следва масов бой пред близо 100 000 зрители, включително и краля на Испания Хуан Карлос. В мелето се включват хора от щабовете на двата тима и фотографи, които се намират на терена по това време. В крайна сметка над 60 души са ранени, а едно е ясно - Марадона не може да остане повече на Камп Ноу. Той е продаден на Наполи за рекордните 10,5 млн долара. Хората в Неапол са в екстаз от трансфера на Дон Диего и над 75 000 се стичат на Сан Паоло за да наблюдават на живо представянето на идола. До пристигането на аржентинеца, нито един тим от южна Италия не е печелил Скудетото. Традиционно силните северняшки тимове Милан, Ювентус и Интер разделят отличията помежду си с кратки прекъсвания. В дебютния си сезон, Марадона става голмайстор на тима със 17 гола, но Наполи завършва на 8-мо място. Следващата кампания малко по-успешна, като южняците влизат в призовата тройка (Марадона отново е голмайстор - 13 гола), а през сезон 1986-87 мечтата на всеки неаполитанец става реалност - Наполи печели титлата, изпреварвайки големия враг Ювентус. Освен това е завоювана и Купата на Италия. Радостта е толкова голяма, че опиянените от щастие неаполитанци празнуват с дни, а младежите отиват на гробищата и скандират на мъртъвците: "Жалко че не доживяхте да видите това!". В следващите няколко години Наполи печели Купата на УЕФА през 1988-89 и отново Скудетото през 1989-90. И докато на терена всичко върви по мед и масло, в личния живот на идола нещата седят иначе. Той получава редица глоби за употреба на кокаин, а освен наяве излиза история, че Диего има изврънбрачен син. В следствие на това, Марадона получава 15 месеца наказание и напуска Наполи. Интерес има от Реал Мадрид и от френския хегемон по онова време Олимпик Марсилия, но вместо това аржентинецът отива да играе в Севиля. След само един сезон той се завръща в родината си и играе първо за Нюелс Олд Бойс, а след това и в Бока, преди да се откаже от футбола през 1997. За националния отбор на Аржентина Марадона дебютира едва 16-годишен през февруари 1977, но остава извън състава на "гаучосите", който печели световната титла през 1978. На Мундиала през 1982 пък Диего е сред титулярите, но останалите играчи в отбора са застарели и Аржентина не стига далеч. За сметка на това през 1986 нищо не може да спре Дон Диего и компания по пътя към световната титла. Едва ли някой скоро ще забрави "божията ръка", както и легендарния пробив на магьосника, който минава през 6 човека за да вкара втория гол срещу Англия. Попадението е обявено за "Гола на века" през 2002, когато печели онлайн гласуване, организирано от ФИФА. През 1990 пък Марадона играе с контузия в глезена, което допринася за вялото му представяне. Аржентина все пак достига до финала, където губи с 0:1 от Германия. Едва ли е необходимо да припомням историята от 1994, когато Дон Диего почти се е отказал от футбола, но все пак е убеден да вземе участие от старши треньора на "гаучосите" Алфио Базиле. Още след първата среща срещу Гърция, Марадона е дисквалифициран заради положителна допинг проба и се прибира вкъщи, което е и последния мач на идола за националния отбор. От тогава до сега Дон Диего има множество проблеми - с наднормено тегло, с употреба на наркотици, дори и с алкохолизъм. В крайна сметка в момента той води мексиканския Дорадос след кратък престой като изпълнителен директор в Динамо Брест. Той е начело и на Аржентина по време на Мундиала в Южна Африка, където на четвъртфиналите "гаучосите" губят катастрофално от Германия с 0:4. Освен всичко това, Марадона печели и редица индивидуални трофеи и отличия. Награден е и със Златната топка за особени заслуги към футбола през 1996, а Наполи пенсионират тениската с номер 10 през 2000, като и до ден днешен нито един играч не я е носил. Доскоро Дон Диего беше и авторът на най-много попадения с екипа на Наполи със своите 115 гола, но преди година беше задминат от Марек Хамшик. Печели и Златната топка на Световното първенство през 1986. Честит рожден ден, Дон Диего!