Големият Марчело Липи остаря с още една година

Големият Марчело Липи остаря с още една година

Днес рожден ден има една от най-легендарните фигури в историята на играта. Марчело Липи, печелил всичко във футбола, член на италианската зала на славата, неколкократен треньор на годината според Института по футболна статистика и история и т.н. Та днес той става на 71!
Роден през далечната 1948г., Липи започва футболната си кариера в отбора в родния му град Виареджио. На 21 е привлечен в Сампдория, където изкарва и по-голямата част от кариерата си. Подвизава се като централен защитник, но не е особено впечатляващ. Играе едва два мача за младежкия национален отбор на Италия и нито един за мъжкия състав. Кариерата му приключва през 1982г. в сркомния Лучезе. 
Дотук с посредствеността!
Марчело Липи веднага се впуска в треньорското поприще. Първо ръководи младежките формации на Сампдория, а след това започва да обикаля из Италия. Понтедера, Сиена, Пистойезе, Карарезе, Чезена, Лучезе, Аталанта и Наполи. В нито един от тези клубове той не се задържа повече от 2 години. Единствено начело на Наполи успява да постигне някакъв успех - класира южняците в турнира за Купата на УЕФА, което е прието като приятна изненада на Ботуша. Все пак неаполитанци вече не разполагат с идола Диего Марадона в редиците си, а и финансовото им състояние е силно разклатено. 
Това привлича интереса на големите риби на Апенините, като най-бърз и съобразителен е отборът на Ювентус. Липи е назначен за старши треньор през лятото на 1994г., като още в дебютната си кампания печели дубъл - титлата и купата на Италия. Освен това тимът играе и финал за Купата на УЕФА, загубен от мощния по това време отбор на Парма. Все пак в състава на "старата госпожа" фигурират имена, които година по-късно ще завоюват Европейската купа - Джанлука Виали, Алекс Дел Пиеро, Фабрицио Раванели, Роберто Баджо, Анжело Перуци, Анжело Ди Ливио, Морено Торичели, Дидие Дешан, Пауло Соуза, Антонио Конте, Алесио Такинарди и Чиро Ферара, който пристига тъкмо от Наполи. След успеха в Шампионската лига, в Ювентус акостират още един куп звезди - Зинедин Зидан, Едгар Давидс, Филипо Индзаги, както и Игор Тудор, Паоло Монтеро и Марк Юлиано. Под ръководството на Липи, този отбор печели още две последователни титли в Калчото през 1996/97 и 1997/98, Суперкупата на Италия през 1997, Суперкупата на Европа за 1996, както и Интерконтиненталната купа. 
След нулевия сезон, който Юве записва през 1998/99, Марчело напуска и поема друг италиански колос - Интер. В първия си сезон при "нерадзурите", той класира тима на четвърто място в Серия А и достига финала за Купата на Италия, но губи от Лацио. Уволнен е още в самото начало на сезон 2000/01 след ранно отпадане от Европейските клубни турнири и загуба в първия кръг от Калчото. 
През лятото на 2001 Липи се завръща в Юве и започва да изгражда нов супер-отбор. Въпреки напускането на Зинедин Зидан в посока Реал и на Филипо Индзаги, продаден на Милан, той успява да привлече добри заместници. В Торино пристигат чешкият халф Павел Недвед, най-обещаващият вратар на Апенините Джанлуиджи Буфон и неговият съотборник в Парма Лилиан Тюрам. Ефектът е моментален и Липи извежда Ювентус до нови два дубъла в Италия през 2001/02 и 2002/03, както и до нов финал в Шампионската лига. 
През 2004 Марчело Липи е назначен начело на националния отбор на Италия. След разочароващо отпадане в групите на Европейското първенство в Португалия, "скуадра адзура" се разделя с Джовани Трапатони. Марчело не губи време и още на първия голям футболен форум в отбора, той постига успех - вдига световната титла на турнира в Германия през 2006г. Непосредствено след този триумф той напуска, но две години по-късно се завръща. Италия обаче разочарова с представянето си на Мондиала през 2010г. и Липи отново разтрогва договора си и се насочва към следващото си приключение - Китай.
Воденият от него Гуанджоу Евергранде налага тотална доминация в местния шампионат и печели три поредни титли, Купата на страната, Суперкупата на Китай и най-престижния трофей в Азия - местната версия на Шампионската лига. Липи застава начело и на националния отбор на Китай, но не съумява да го класира на световното първенство в Русия, а в турнира за Купата на Азия през януари 2019г. отпада рано, което е и последното му действие на този пост.
Всички тези значителни успехи се дължат на изключителните му треньорски методи. Липи много държи на отборния дух и на задружността на играчите в тима. Много добър психолог, насажда у футболистите мисълта, че отборът е тяхното семейство. Тактиките му залагат изцяло на отборната игра, никой играч не е по-важен от другите и всеки трябва да играе за отбора, не за себе си. Привърженик е на твърдението, че група от най-добрите играчи не винаги съставят най-добрия отбор. По-важно за него е правилната тактика, която да извлече максимума и най-добрите страни от всеки футболист. Формацията, която ползва, зависи от играчите, с които разполага. Той не избира играчите според схемата, а схемата според играчите. В игрово отношение, неговите отбори знаят как да се защитават и зоново и с персонална опека. В италианския футбол масово се използва зоновата отбрана в периода между 70-те и 90-те, преди революцията на Ариго Саки. Липи учи играчите си да играят и по двата начина, което позволява да се защитават успешно и след това да контраатакуват опасно. 
Освен изброените трофеи, той печели и огромно количество индивидуални награди. Треньор номер 1 на Европа за 1997/98, трикратен най-добър треньор в Италия, най-добър национален треньор в света за 2006г., треньор на годината според Онзе Мондиал за 1997г. и т.н. Наскоро бе включен под номер 16 в топ 50 на най-добрите треньори в историята на футбола от френското списание Франс Футбол. Вече на 71 едва ли ще го видим отново в голямата игра, но той е дал вече толкова толкова много!

Помогнете на мисията ни за достоверност на новините. Споделете тази статия във Facebook и посещавайте otzasada.com всеки ден!


Гласували: 2, рейтинг: 5.0

Добави коментар

Препоръчано за вас

Войните на Арсен Венгер
Бивш национал на САЩ заменен от дете
Случаят „Дони ван де Бек“ – играчи, станали заложници в своите клубове
Най-тежките загуби на Жозе Моуриньо
Блатер не искал Световното да е в Катар
2. Бундеслига си има своят Робърт Левандовски: Симон Тероде
Фалкао: една (не)осъществена мечта
Звездни играчи, за които не знаехте, че са изгърмели с допинг
Как Томас Тухел изкачи футболния Еверест
Най-шокиращите победи на аутсайдери в Шампионската лига
Да обиколиш света за една футболна кариера
Синовете, които избягаха от сянката на легендарните си бащи
Пет сензационни факта за най-емблематичното представяне на Левандовски
Падението на Шалке 04
Малките отбори, които събраха заедно големи играчи
Треньорите, напуснали своите отбори преди да са изиграли официален мач
Повелителите на дузпи на Световни първенства
Неповторимият Жан-Пол Белмондо и връзката му с ПСЖ
Най-срамните (и абсурдни) мачове в историята на футбола
Мачът на живота им: най-големият шок на Световните първенства