Големият Марчело Липи остаря с още една година

Днес рожден ден има една от най-легендарните фигури в историята на играта. Марчело Липи, печелил всичко във футбола, член на италианската зала на славата, неколкократен треньор на годината според Института по футболна статистика и история и т.н. Та днес той става на 71!
Роден през далечната 1948г., Липи започва футболната си кариера в отбора в родния му град Виареджио. На 21 е привлечен в Сампдория, където изкарва и по-голямата част от кариерата си. Подвизава се като централен защитник, но не е особено впечатляващ. Играе едва два мача за младежкия национален отбор на Италия и нито един за мъжкия състав. Кариерата му приключва през 1982г. в сркомния Лучезе. 
Дотук с посредствеността!
Марчело Липи веднага се впуска в треньорското поприще. Първо ръководи младежките формации на Сампдория, а след това започва да обикаля из Италия. Понтедера, Сиена, Пистойезе, Карарезе, Чезена, Лучезе, Аталанта и Наполи. В нито един от тези клубове той не се задържа повече от 2 години. Единствено начело на Наполи успява да постигне някакъв успех - класира южняците в турнира за Купата на УЕФА, което е прието като приятна изненада на Ботуша. Все пак неаполитанци вече не разполагат с идола Диего Марадона в редиците си, а и финансовото им състояние е силно разклатено. 
Това привлича интереса на големите риби на Апенините, като най-бърз и съобразителен е отборът на Ювентус. Липи е назначен за старши треньор през лятото на 1994г., като още в дебютната си кампания печели дубъл - титлата и купата на Италия. Освен това тимът играе и финал за Купата на УЕФА, загубен от мощния по това време отбор на Парма. Все пак в състава на "старата госпожа" фигурират имена, които година по-късно ще завоюват Европейската купа - Джанлука Виали, Алекс Дел Пиеро, Фабрицио Раванели, Роберто Баджо, Анжело Перуци, Анжело Ди Ливио, Морено Торичели, Дидие Дешан, Пауло Соуза, Антонио Конте, Алесио Такинарди и Чиро Ферара, който пристига тъкмо от Наполи. След успеха в Шампионската лига, в Ювентус акостират още един куп звезди - Зинедин Зидан, Едгар Давидс, Филипо Индзаги, както и Игор Тудор, Паоло Монтеро и Марк Юлиано. Под ръководството на Липи, този отбор печели още две последователни титли в Калчото през 1996/97 и 1997/98, Суперкупата на Италия през 1997, Суперкупата на Европа за 1996, както и Интерконтиненталната купа. 
След нулевия сезон, който Юве записва през 1998/99, Марчело напуска и поема друг италиански колос - Интер. В първия си сезон при "нерадзурите", той класира тима на четвърто място в Серия А и достига финала за Купата на Италия, но губи от Лацио. Уволнен е още в самото начало на сезон 2000/01 след ранно отпадане от Европейските клубни турнири и загуба в първия кръг от Калчото. 
През лятото на 2001 Липи се завръща в Юве и започва да изгражда нов супер-отбор. Въпреки напускането на Зинедин Зидан в посока Реал и на Филипо Индзаги, продаден на Милан, той успява да привлече добри заместници. В Торино пристигат чешкият халф Павел Недвед, най-обещаващият вратар на Апенините Джанлуиджи Буфон и неговият съотборник в Парма Лилиан Тюрам. Ефектът е моментален и Липи извежда Ювентус до нови два дубъла в Италия през 2001/02 и 2002/03, както и до нов финал в Шампионската лига. 
През 2004 Марчело Липи е назначен начело на националния отбор на Италия. След разочароващо отпадане в групите на Европейското първенство в Португалия, "скуадра адзура" се разделя с Джовани Трапатони. Марчело не губи време и още на първия голям футболен форум в отбора, той постига успех - вдига световната титла на турнира в Германия през 2006г. Непосредствено след този триумф той напуска, но две години по-късно се завръща. Италия обаче разочарова с представянето си на Мондиала през 2010г. и Липи отново разтрогва договора си и се насочва към следващото си приключение - Китай.
Воденият от него Гуанджоу Евергранде налага тотална доминация в местния шампионат и печели три поредни титли, Купата на страната, Суперкупата на Китай и най-престижния трофей в Азия - местната версия на Шампионската лига. Липи застава начело и на националния отбор на Китай, но не съумява да го класира на световното първенство в Русия, а в турнира за Купата на Азия през януари 2019г. отпада рано, което е и последното му действие на този пост.
Всички тези значителни успехи се дължат на изключителните му треньорски методи. Липи много държи на отборния дух и на задружността на играчите в тима. Много добър психолог, насажда у футболистите мисълта, че отборът е тяхното семейство. Тактиките му залагат изцяло на отборната игра, никой играч не е по-важен от другите и всеки трябва да играе за отбора, не за себе си. Привърженик е на твърдението, че група от най-добрите играчи не винаги съставят най-добрия отбор. По-важно за него е правилната тактика, която да извлече максимума и най-добрите страни от всеки футболист. Формацията, която ползва, зависи от играчите, с които разполага. Той не избира играчите според схемата, а схемата според играчите. В игрово отношение, неговите отбори знаят как да се защитават и зоново и с персонална опека. В италианския футбол масово се използва зоновата отбрана в периода между 70-те и 90-те, преди революцията на Ариго Саки. Липи учи играчите си да играят и по двата начина, което позволява да се защитават успешно и след това да контраатакуват опасно. 
Освен изброените трофеи, той печели и огромно количество индивидуални награди. Треньор номер 1 на Европа за 1997/98, трикратен най-добър треньор в Италия, най-добър национален треньор в света за 2006г., треньор на годината според Онзе Мондиал за 1997г. и т.н. Наскоро бе включен под номер 16 в топ 50 на най-добрите треньори в историята на футбола от френското списание Франс Футбол. Вече на 71 едва ли ще го видим отново в голямата игра, но той е дал вече толкова толкова много!

_{Помогнете на мисията ни за достоверност на новините. Споделете тази статия във Facebook и посещавайте otzasada.com всеки ден!}