IT CAME HOME!

30 юли 1966! Дата, записана със златни букви в историята на английския футбол. На днешния ден преди 52 години, националния отбор на "трите лъва" успява да спечели най-значимия трофей в света - "Жул Риме", или още Световната купа. Историята около това събитие е изключително интересна, тъй като в нея има буквално всичко. Нека се върнем още малко по-назад. Англия, позната още като Родината на футбола, винаги е имала високо мнение за нивото, на което се играе на Острова. Тъкмо заради това "трите лъва" пропускат първите три световни първенства - от високомерие. За тях футболът извън пределите на Албиона е аматьорски и не заслужава вниманието им, а най-престижния турнир в света е Британският Вътрешен Шампионат, който се провежда ежегодно между четирите държави на Британските острови - Англия, Шотландия, Уелс и Ирландия. Началото на тази надпревара е дадено още през далечната 1883-84, а последното му издание е през 1983-84, като единствените прекъсвания са в периодите 1914-19 (Първата Световна Война), 1939-45 (Втората Световна Война) и 1980-81 (Гражданската Война в Северна Ирландия). Така първият Мондиал, в който Англия взима участие, е този през 1950 в Бразилия. Там албионците разбират, че са доста далеч от реалността и футболът им изостава осезаемо от този в останалата част на света. След победа на старта срещу Чили, англичаните губят от Испания и още по-унизителното - губят от САЩ, в следствие на което отпадат още в групите. Медиите на Острова разкъсват от критики старши треньора Уолтър Уинтърботъм и футболистите му. Нужно е да се вземат спешни мерки. На следващото Световно през 1954 англичаните излизат доста по-мотивирани и успяват да прескочат групата си, но след това са разгромени от защитаващия титлата си Уругвай с 2:4 на четвъртфиналите. Мондиала през 1958 също е катастрофален, като "трите лъва" не успяват да спечелят нито веднъж и отново отпадат в груповата фаза. Медиите отново хулят треньора Уинтърботъм най-вече защото много обещаващият млад нападател Боби Чарлтън не получава нито една игрова минута. Взети са мерки и голяма част от състава е подновен. Наложени са някои младежи като Боби Мур и Джими Грейвс. На Уинтерботъм е даден последен шанс за пробив на Мондиала през 1962. Англичаните прескачат групата, но след това срещат лудия тим на Бразилия, където играят Пеле, Гаринча, Вава, Диди, Нилтон, Марио Загало и т.н., респективно островитяните са победени с 3:1 и отново отпадат на четвъртфиналите. На всички в ФА е ясно, че е необходима промяна. Още повече, че следващото Световно първенство ще се проведе именно на Острова. Англия побеждава кандидатурите на Западна Германия и Испания и печели домакинството за 1966. За старши треньор на "трите лъва" е назначен мениджъра на Ипсуич Алф Рамзи. Под негово ръководство "трактористите" (прякорът на тима от Ипсуич) успяват да спечелят титлата в Първа Дивизия през 1961-62, първа и до този момент единствена в историята им. Хората в ФА са впечатлени и предлагат на Рамзи да поеме националния отбор, което той прави през 1963. Разбира се, турнирът не минава и без скандали. Първо, всички африкански отбори отказват участие в първенството, тъй като според схемата на ФИФА те трябва да играят допълнителни плейофи срещу отборите от Азия, което според тях е липса на уважение. Освен това те са ядосани и от факта, че Южна Африка отново е присъединена към ФИФА през 1963, след като през 1958 е изключена заради Апартейда. Освен това през март 1966 се случва и прословутата кражба на трофея "Жул Риме", който е отмъкнат от Централната зала в Уестминстър. Крадците са поискали от президента на ФА Джо Миърс откуп от 15 000 паунда в дребни банкноти, като го предупредили, че ако се обади в полицията, купата ще бъде претопена. Миърс все пак иска съдействие от органите на реда и след некадърен опит да бъдат заловени извършителите, трофеят е намерен седмица по-късно от случаен гражданин и неговото куче, скрит в живия плет на една от къщите в лондонския квартал Бюла Хил. Така турнирът все пак започва по план. Англичаните играят в мача на откриването срещу двукратния шампион Уругвай. Треньорът на "трите лъва" Алф Рамзи революционно въвежда нова схема - 4-3-3. До тогава е било прието, че футболът е игра на голове и схемите масово са били от сорта на 3-3-4, 2-4-4 и т.н. Рамзи обаче предпочита тимът му да не получава голове, а едва след това да вкарва. Така в мачът срещу Уругвай, Англия не успява да вкара гол, но и не допуска такъв. Освен с качествен и иновативен треньор, албионците разполагат и с класен състав. Вратар е стражът на Лестър Сити Гордън Банкс, а пред него действат капитанът Боби Мур и защитникът на Лийдс Джеки Чарлтън. Вляво е ползван опитния Рей Уилсън а вдясно Джордж Коен. Пред тях се е подвизава дефанзивният халф на Манчестър Юнайтед Норбърт "Ноби" Стайлс, подкрепян от Алън Бол. Малко пред тях е пускан Боби Чарлтън, който е ползван като бокс-ту-бокс халф. В нападение е тризъбецът Джими Грейвс - Роджър Хънт - Джордж Конъли. Разбира се, в течение на първенството се налага един друг нападател, а именно острието на Уест Хям Джефри Хърст. Въпреки равния мач на старта, хората на Острова са въодушевени, защото Англия играе солиден футбол - сигурен в защита и разнообразен в нападение. В следващия мач е победен отбора на Мексико с 2:0, а Боби Чарлтън вкарва гола на турнира, като поема топката пред своето наказателно поле, пробягва почти целия терен и със страхотен шут извън пеналта праща топката в горния ляв ъгъл. Малко след това Роджър Хънт отбелязва второ попадение. В третия мач е победен състава на Франция отново с 2:0 и Англия излиза от групите без допуснат гол. След това обаче става сложно. На четвъртфинала опонент е тимът на Аржентина. Въпреки че по онова време "гаучосите" все още не са печелили титла и в състава им не личат някои кой знае колко гръмки имена, те прескачат с лекота груповата фаза. Мачът е крайно завързан и равностоен, но започналият като титуляр на мястото на Джордж Конъли Джеф Хърст успява да отбележи почти в края на двубоя и да прати своите на полуфинал за пръв път в историята. Там съперник е състава на Португалия. Иберийците разполагат с един играч, който прави разликата във всичките им мачове - Еузебио. "Черната перла от Мозамбик" е избухнал с 6 гола в турнира до момента, а португалците мачкат наред. Още в груповата фаза те постигат 3 победи - срещу България (великия автогол на Иван Вуцов), Унгария (които по онова време имат изключително силен отбор) и Бразилия. След това на четвъртфинал е прегазен и състава на Северна Корея, който буквално играе за живота си и повежда с 3:1, но след това Еузебио взима нещата в свои ръце и вкарва 4 гола. Та ето срещу този отбор трябва да се изправят англичаните. В предварителните прогнози Португалия е фаворит. Страхотният футбол, който играят, им печели много симпатии. Срещу това, англичаните излизат със защита, която не е допуснала нито едно попадение до момента в турнира. Еузебио е опазен брутално от Джеки Чарлтън и Боби Мур, а другият Чарлтън в състава - Боби - се разиграва и отбелязва два прекрасни гола във вратата на поргугалците. Чак в самия край на двубоя Еузебио е фаулиран в наказателното поле и връща едно попадение от дузпа, но за повече няма време. Близо 95 000 на Уембли ликуват - Англия е на финал! Противник в най-големия мач на света е отборът на Западна Германия. Възпитаниците на Хелмут Шон също са безгрешни до финала. След две победи и едно равенство в груповата фаза, немците размазват с 4:0 Уругвай в четвъртфинала, а на полуфинала е отстранен и коравия тим на Съветския съюз. В състава на "маншафта" прави впечатление един млад полузащитник от Байерн Мюнхен - Франц Бекенбауер. Той е неуморим, снове по целия терен, отнема топки, изнася, подава точно, а на всичкот отгоре успява да отбележи и четири гола до финала. Цялостно състава на Западна Германия е доста млад. В него дори фигурира "котката" Сеп Майер, но той не се появява въобще в игра. Пази стражът на Борусия Дортмунд Ханс Тилковски. Другите по-известни имена в отбора са Карл-Хайнц Шнерлингер (участник в "Мача на века" - прочети статията), Хелмут Халер, Лотар Емерих, Волфганг Оверат, както и капитанът и нападател на Хамбургер Уве Зелер. Арена на събитието, разбира се, е Уембли, който е препълнен! Почти 97 000 души се стичат да гледат този исторически финал, като хора има на стълбите, на изходите... Капитаните Зелер и Мур си стискат ръцете и мачът започва. В началото немците са доста по-активни и на Банкс му се налага да прави страхотно спасяване срещу Зигфрид Хелд. В 12-тата минута обаче стражът на Лестър е безпомощен и резултатът е открит от нападателя на Болоня Хелмут Халер. Малко след това англичаните успяват да изравнят с гол с глава на Джеф Хърст. Мачът е двуостър и има положения и пред двамата вратари, но до нов гол преди почивката така и не се стига. Второто полувреме запова с натиск на англичаните, а всяка топка минава през Боби Чарлтън. Атакуващият халф на Манчестър Юнайтед обаче е доста нервен и малко от нещата, които опитва, му се получават. Чистите ситуации липсват и са заместени от центрирания и дълги топки, които не водят до нищо. В 78-мата минута една от тези изсипани топки затруднява десния защитник на немския отбор Хорст-Дитер Хьотгес и той не успява да се справи добре, предоставяйки кълбото на Мартин Питърс. Халфа на Уест Хям не се колебае и от близо разстрелва Тилковски за 2:1, а трибуните на Уелмбли избухват. Немците са стъписани, а Англия се опитва да ги довърши с трети гол. Вместо това обаче, албионците правят груба грешка в защита и централния бранител на "маншафта" Волфганг Вебер успява да отбележи отблизо след разбъркване в наказателното поле. Банкс протестира, че в мелето топката е ударила Шнерлингер по ръката, но съдията не вижда такова нещо. Минутата е 89-та и време за повече голове няма. Мачът влиза в продължения. Англичаните са доста по-настоятелни и обграждат вратата на Германия. Вратарят Тилковски прави спасяване след спасяване, а дори и гредата му помага. В 101-вата минута се стига до най-спорния момент в мача. Джеф Хърст поема топката в наказателното поле с гръб към вратата, обръща се и стреля. Ударът му се отбива от напречната греда, а след това кълбото тупва някъде около голлинията и е изчистено от притичал защитник. Хърст вдига ръце, според него топката е влязла във вратата. Главният съдия Готфрид Дайнст от Швейцария не е сигурен какво да отсъди и се консултира със своя помощник на тъчлинията Тофик Бахрамов от Съветския съюз. Страничният рефер е категоричен - топката е влязла във вратата с пълния си обем. Така резултатът става 3:2, а немците са бесни и нападат руския съдия. Той обаче не връща решението си и голът е зачетен. На Западна Германия й се налага да атакува. Защитниците на "маншафта" се впускат в атака, което дава възможност на бързите английски крила да създават опасности. При една такава контра-атака в 120-тата минута, Джеф Хърст с бомбен шут оформя своя хет-трик, както и крайния резултат - 4:2 за Англия. Уембли пощурява от радост след последния съдийски сигнал. Играчи, треньори, щаб и публика са в екстаз, а немците не могат да преглътнат това поражение - те продължават да искат обяснение от съдията за спорното му решение. Години по-късно е доказано, че топката не преминава голлинията с целия си обем, а руския страничен рефер си признава, че дори не е видял, че топката се удря в гредата, а му се сторило, че тя отскача от мрежата (WTF?!!?!?). Всичко това обаче е без значение, защото капитанът на Англия Боби Мур вдига трофея "Жул Риме" и Англия за пръв път в историята си стъпва на световния връх. Успехът е увековечен от статуя на Мур, Хърст, Уилсън и Питърс, поставена пред Болейн Граунд (или още Ъптън Парк - старият стадион на Уест Хям), тъй като всички (без Уилсън) са играчи на "чуковете" по онова време. За постижението си, треньорът Алф Рамзи е удостоен с титлата "сър". Това е първият и до момента единствен успех на "трите лъва" в Световни футболни финали, но и до ден днешен играчите, спечелили "Жул Риме" се почитат като богове на Острова.


Гласували: 0, рейтинг: 0

Още новини от деня:
Добави коментар

Препоръчано за вас

Мачът, в който отбор умишлено си вкара автогол, за да подобри головата си разлика
10 топ футболисти, които банкрутират
Контра: Когато последната минута се оказва златна за нас
Футболисти, играли за 2 национални отбора
Най-грубият мач в света
Скандалният Джоуи Бартън и единственото му дерби от "Старата фирма"
Снежното Класико - Най-студеният мач в света
Мачовете, които големите звезди пропускат поради травми
Най-добрите играчи на Тотнъм в ерата на Висшата лига
От сирак до един от най-могъщите олигарси: Как Роман Абрамович натрупа огромното си богатството
Последната минута - големият враг на българския футбол
Фортуна вместо футбол: Мачове, решени от чоп или монета
Дреболия бави трансфера на Суарес в Юве
Играчите, вкарвали за най-много клубове във Висшата лига
Картел Къп 2020: първото и последно издание на смъртоносния затворнически турнир
Забравените легенди на женския футбол - Ан О'Брайън
Баскът, който шокира модерния футбол
Футболисти, вкарвали и в двата европейски клубни финала
Паралелни таланти: Боян Къркич - геният, който трябваше да задмине Лионел Меси
Треньорите, които властват в турнира Лига Европа