IT CAME HOME!

IT CAME HOME!

30 юли 1966! Дата, записана със златни букви в историята на английския футбол. На днешния ден преди 52 години, националния отбор на "трите лъва" успява да спечели най-значимия трофей в света - "Жул Риме", или още Световната купа. Историята около това събитие е изключително интересна, тъй като в нея има буквално всичко. Нека се върнем още малко по-назад. Англия, позната още като Родината на футбола, винаги е имала високо мнение за нивото, на което се играе на Острова. Тъкмо заради това "трите лъва" пропускат първите три световни първенства - от високомерие. За тях футболът извън пределите на Албиона е аматьорски и не заслужава вниманието им, а най-престижния турнир в света е Британският Вътрешен Шампионат, който се провежда ежегодно между четирите държави на Британските острови - Англия, Шотландия, Уелс и Ирландия. Началото на тази надпревара е дадено още през далечната 1883-84, а последното му издание е през 1983-84, като единствените прекъсвания са в периодите 1914-19 (Първата Световна Война), 1939-45 (Втората Световна Война) и 1980-81 (Гражданската Война в Северна Ирландия). Така първият Мондиал, в който Англия взима участие, е този през 1950 в Бразилия. Там албионците разбират, че са доста далеч от реалността и футболът им изостава осезаемо от този в останалата част на света. След победа на старта срещу Чили, англичаните губят от Испания и още по-унизителното - губят от САЩ, в следствие на което отпадат още в групите. Медиите на Острова разкъсват от критики старши треньора Уолтър Уинтърботъм и футболистите му. Нужно е да се вземат спешни мерки. На следващото Световно през 1954 англичаните излизат доста по-мотивирани и успяват да прескочат групата си, но след това са разгромени от защитаващия титлата си Уругвай с 2:4 на четвъртфиналите. Мондиала през 1958 също е катастрофален, като "трите лъва" не успяват да спечелят нито веднъж и отново отпадат в груповата фаза. Медиите отново хулят треньора Уинтърботъм най-вече защото много обещаващият млад нападател Боби Чарлтън не получава нито една игрова минута. Взети са мерки и голяма част от състава е подновен. Наложени са някои младежи като Боби Мур и Джими Грейвс. На Уинтерботъм е даден последен шанс за пробив на Мондиала през 1962. Англичаните прескачат групата, но след това срещат лудия тим на Бразилия, където играят Пеле, Гаринча, Вава, Диди, Нилтон, Марио Загало и т.н., респективно островитяните са победени с 3:1 и отново отпадат на четвъртфиналите. На всички в ФА е ясно, че е необходима промяна. Още повече, че следващото Световно първенство ще се проведе именно на Острова. Англия побеждава кандидатурите на Западна Германия и Испания и печели домакинството за 1966. За старши треньор на "трите лъва" е назначен мениджъра на Ипсуич Алф Рамзи. Под негово ръководство "трактористите" (прякорът на тима от Ипсуич) успяват да спечелят титлата в Първа Дивизия през 1961-62, първа и до този момент единствена в историята им. Хората в ФА са впечатлени и предлагат на Рамзи да поеме националния отбор, което той прави през 1963. Разбира се, турнирът не минава и без скандали. Първо, всички африкански отбори отказват участие в първенството, тъй като според схемата на ФИФА те трябва да играят допълнителни плейофи срещу отборите от Азия, което според тях е липса на уважение. Освен това те са ядосани и от факта, че Южна Африка отново е присъединена към ФИФА през 1963, след като през 1958 е изключена заради Апартейда. Освен това през март 1966 се случва и прословутата кражба на трофея "Жул Риме", който е отмъкнат от Централната зала в Уестминстър. Крадците са поискали от президента на ФА Джо Миърс откуп от 15 000 паунда в дребни банкноти, като го предупредили, че ако се обади в полицията, купата ще бъде претопена. Миърс все пак иска съдействие от органите на реда и след некадърен опит да бъдат заловени извършителите, трофеят е намерен седмица по-късно от случаен гражданин и неговото куче, скрит в живия плет на една от къщите в лондонския квартал Бюла Хил. Така турнирът все пак започва по план. Англичаните играят в мача на откриването срещу двукратния шампион Уругвай. Треньорът на "трите лъва" Алф Рамзи революционно въвежда нова схема - 4-3-3. До тогава е било прието, че футболът е игра на голове и схемите масово са били от сорта на 3-3-4, 2-4-4 и т.н. Рамзи обаче предпочита тимът му да не получава голове, а едва след това да вкарва. Така в мачът срещу Уругвай, Англия не успява да вкара гол, но и не допуска такъв. Освен с качествен и иновативен треньор, албионците разполагат и с класен състав. Вратар е стражът на Лестър Сити Гордън Банкс, а пред него действат капитанът Боби Мур и защитникът на Лийдс Джеки Чарлтън. Вляво е ползван опитния Рей Уилсън а вдясно Джордж Коен. Пред тях се е подвизава дефанзивният халф на Манчестър Юнайтед Норбърт "Ноби" Стайлс, подкрепян от Алън Бол. Малко пред тях е пускан Боби Чарлтън, който е ползван като бокс-ту-бокс халф. В нападение е тризъбецът Джими Грейвс - Роджър Хънт - Джордж Конъли. Разбира се, в течение на първенството се налага един друг нападател, а именно острието на Уест Хям Джефри Хърст. Въпреки равния мач на старта, хората на Острова са въодушевени, защото Англия играе солиден футбол - сигурен в защита и разнообразен в нападение. В следващия мач е победен отбора на Мексико с 2:0, а Боби Чарлтън вкарва гола на турнира, като поема топката пред своето наказателно поле, пробягва почти целия терен и със страхотен шут извън пеналта праща топката в горния ляв ъгъл. Малко след това Роджър Хънт отбелязва второ попадение. В третия мач е победен състава на Франция отново с 2:0 и Англия излиза от групите без допуснат гол. След това обаче става сложно. На четвъртфинала опонент е тимът на Аржентина. Въпреки че по онова време "гаучосите" все още не са печелили титла и в състава им не личат някои кой знае колко гръмки имена, те прескачат с лекота груповата фаза. Мачът е крайно завързан и равностоен, но започналият като титуляр на мястото на Джордж Конъли Джеф Хърст успява да отбележи почти в края на двубоя и да прати своите на полуфинал за пръв път в историята. Там съперник е състава на Португалия. Иберийците разполагат с един играч, който прави разликата във всичките им мачове - Еузебио. "Черната перла от Мозамбик" е избухнал с 6 гола в турнира до момента, а португалците мачкат наред. Още в груповата фаза те постигат 3 победи - срещу България (великия автогол на Иван Вуцов), Унгария (които по онова време имат изключително силен отбор) и Бразилия. След това на четвъртфинал е прегазен и състава на Северна Корея, който буквално играе за живота си и повежда с 3:1, но след това Еузебио взима нещата в свои ръце и вкарва 4 гола. Та ето срещу този отбор трябва да се изправят англичаните. В предварителните прогнози Португалия е фаворит. Страхотният футбол, който играят, им печели много симпатии. Срещу това, англичаните излизат със защита, която не е допуснала нито едно попадение до момента в турнира. Еузебио е опазен брутално от Джеки Чарлтън и Боби Мур, а другият Чарлтън в състава - Боби - се разиграва и отбелязва два прекрасни гола във вратата на поргугалците. Чак в самия край на двубоя Еузебио е фаулиран в наказателното поле и връща едно попадение от дузпа, но за повече няма време. Близо 95 000 на Уембли ликуват - Англия е на финал! Противник в най-големия мач на света е отборът на Западна Германия. Възпитаниците на Хелмут Шон също са безгрешни до финала. След две победи и едно равенство в груповата фаза, немците размазват с 4:0 Уругвай в четвъртфинала, а на полуфинала е отстранен и коравия тим на Съветския съюз. В състава на "маншафта" прави впечатление един млад полузащитник от Байерн Мюнхен - Франц Бекенбауер. Той е неуморим, снове по целия терен, отнема топки, изнася, подава точно, а на всичкот отгоре успява да отбележи и четири гола до финала. Цялостно състава на Западна Германия е доста млад. В него дори фигурира "котката" Сеп Майер, но той не се появява въобще в игра. Пази стражът на Борусия Дортмунд Ханс Тилковски. Другите по-известни имена в отбора са Карл-Хайнц Шнерлингер (участник в "Мача на века" - прочети статията), Хелмут Халер, Лотар Емерих, Волфганг Оверат, както и капитанът и нападател на Хамбургер Уве Зелер. Арена на събитието, разбира се, е Уембли, който е препълнен! Почти 97 000 души се стичат да гледат този исторически финал, като хора има на стълбите, на изходите... Капитаните Зелер и Мур си стискат ръцете и мачът започва. В началото немците са доста по-активни и на Банкс му се налага да прави страхотно спасяване срещу Зигфрид Хелд. В 12-тата минута обаче стражът на Лестър е безпомощен и резултатът е открит от нападателя на Болоня Хелмут Халер. Малко след това англичаните успяват да изравнят с гол с глава на Джеф Хърст. Мачът е двуостър и има положения и пред двамата вратари, но до нов гол преди почивката така и не се стига. Второто полувреме запова с натиск на англичаните, а всяка топка минава през Боби Чарлтън. Атакуващият халф на Манчестър Юнайтед обаче е доста нервен и малко от нещата, които опитва, му се получават. Чистите ситуации липсват и са заместени от центрирания и дълги топки, които не водят до нищо. В 78-мата минута една от тези изсипани топки затруднява десния защитник на немския отбор Хорст-Дитер Хьотгес и той не успява да се справи добре, предоставяйки кълбото на Мартин Питърс. Халфа на Уест Хям не се колебае и от близо разстрелва Тилковски за 2:1, а трибуните на Уелмбли избухват. Немците са стъписани, а Англия се опитва да ги довърши с трети гол. Вместо това обаче, албионците правят груба грешка в защита и централния бранител на "маншафта" Волфганг Вебер успява да отбележи отблизо след разбъркване в наказателното поле. Банкс протестира, че в мелето топката е ударила Шнерлингер по ръката, но съдията не вижда такова нещо. Минутата е 89-та и време за повече голове няма. Мачът влиза в продължения. Англичаните са доста по-настоятелни и обграждат вратата на Германия. Вратарят Тилковски прави спасяване след спасяване, а дори и гредата му помага. В 101-вата минута се стига до най-спорния момент в мача. Джеф Хърст поема топката в наказателното поле с гръб към вратата, обръща се и стреля. Ударът му се отбива от напречната греда, а след това кълбото тупва някъде около голлинията и е изчистено от притичал защитник. Хърст вдига ръце, според него топката е влязла във вратата. Главният съдия Готфрид Дайнст от Швейцария не е сигурен какво да отсъди и се консултира със своя помощник на тъчлинията Тофик Бахрамов от Съветския съюз. Страничният рефер е категоричен - топката е влязла във вратата с пълния си обем. Така резултатът става 3:2, а немците са бесни и нападат руския съдия. Той обаче не връща решението си и голът е зачетен. На Западна Германия й се налага да атакува. Защитниците на "маншафта" се впускат в атака, което дава възможност на бързите английски крила да създават опасности. При една такава контра-атака в 120-тата минута, Джеф Хърст с бомбен шут оформя своя хет-трик, както и крайния резултат - 4:2 за Англия. Уембли пощурява от радост след последния съдийски сигнал. Играчи, треньори, щаб и публика са в екстаз, а немците не могат да преглътнат това поражение - те продължават да искат обяснение от съдията за спорното му решение. Години по-късно е доказано, че топката не преминава голлинията с целия си обем, а руския страничен рефер си признава, че дори не е видял, че топката се удря в гредата, а му се сторило, че тя отскача от мрежата (WTF?!!?!?). Всичко това обаче е без значение, защото капитанът на Англия Боби Мур вдига трофея "Жул Риме" и Англия за пръв път в историята си стъпва на световния връх. Успехът е увековечен от статуя на Мур, Хърст, Уилсън и Питърс, поставена пред Болейн Граунд (или още Ъптън Парк - старият стадион на Уест Хям), тъй като всички (без Уилсън) са играчи на "чуковете" по онова време. За постижението си, треньорът Алф Рамзи е удостоен с титлата "сър". Това е първият и до момента единствен успех на "трите лъва" в Световни футболни финали, но и до ден днешен играчите, спечелили "Жул Риме" се почитат като богове на Острова.


Гласували: 0, рейтинг: 0

Добави коментар

Препоръчано за вас

Бивш национал на САЩ заменен от дете
Случаят „Дони ван де Бек“ – играчи, станали заложници в своите клубове
Най-тежките загуби на Жозе Моуриньо
Блатер не искал Световното да е в Катар
2. Бундеслига си има своят Робърт Левандовски: Симон Тероде
Фалкао: една (не)осъществена мечта
Звездни играчи, за които не знаехте, че са изгърмели с допинг
Как Томас Тухел изкачи футболния Еверест
Най-шокиращите победи на аутсайдери в Шампионската лига
Да обиколиш света за една футболна кариера
Синовете, които избягаха от сянката на легендарните си бащи
Пет сензационни факта за най-емблематичното представяне на Левандовски
Падението на Шалке 04
Малките отбори, които събраха заедно големи играчи
Треньорите, напуснали своите отбори преди да са изиграли официален мач
Повелителите на дузпи на Световни първенства
Неповторимият Жан-Пол Белмондо и връзката му с ПСЖ
Най-срамните (и абсурдни) мачове в историята на футбола
Мачът на живота им: най-големият шок на Световните първенства
Герд Мюлер – Бомбардировачът на нацията