Втората част от поредицата ни за изчезнали български клубове, ще ви разкаже за клуб, който вероятно много от вас са чували. В първата статия от тази нова серия, научихте за неособено известния Глория Добрич, който обаче е единствения български отбор, носител на купа от чужда страна. Днес ще ви прочетете за най-известния предшественик на също доста изстрадалия Спартак Варна, а именно Шипченски сокол .
Основаване
Официално Шипченски сокол е създаден на 30 януари 1924г., но историята около основаването му започва няколко години по-рано.
През 1916г. младежи ритали в северозападна Варна на игрища или поляни, които са доста по-малки от стандартния футболен терен и използвали всякакви подръчни материали за да направят очертанията и вратите. В същото време българските войници на фронта биват наричани “витязи”/воини/. От това название се родила идеята клубът да бъде наречен Витяз. Учредителното събрание се провело на 28 август 1918г. или иначе казано две години след първоначалното увлечение на младежите и една след идеята им да създадат собствен клуб.
Според легендата, след неодобрението на първоначалната идея за името Витяз, Милан Георгиев, който бил от най-младите на това събрание, вдигнал високо перо от сокол и предложил отборът да се казва така, което било подкрепено от всички. За председател бил избран 16 годишният Нягол Колев. Заради невъзможността клубът да се регистрира, като Сокол, на ново събрание било прието името Български сокол.
Шипченски сокол
Като Български сокол отборът печели варненското областно първенство през 1922г. след две победи над най-силния варненски отбор тогава Тича. В началото на 1924г. наскоро възстановеният отбор на Шипка и Български сокол се обединяват в Шипченски сокол. Първият президент на дружеството е холандецът Дирк Бронз.
.jpg)
Успехите
През 1927г. е учредена градска купа “Варна” и първият и носител е именно Шипченски сокол, като на финала побеждава Левски (Варна) с минималното 1:0. Това се явява първи трофей за Шипченски сокол. Две години по-късно соколите отново печелят варненската купа. Същата 1929г. е изключително успешна за синьо-белите, като те печелят и първенството на ВОСО(Варненска окръжна спортна област). Като първенец на областта си отборът печели правото да участва във финалната фаза на българския шампионат. Там варненският първенец се представя изключително достойно и отпада на полуфинал от Ботев Пловдив, като бива награден с бронзовите медали. Клубът изпраща много успешни първи пет години и постепенно се утвърждава на футболната карта на Царство България.
Новото десетилетие
Началото на третото десетилетие на XX век се оказва изключително за варненките соколи. Те печелят шампионатът на варненска околия 3 пъти подред между 1931г. и 1933г. Това обаче е само стъпка към по-големите успехи за отбора, който в тези години се превръща и в първия български отбор играл три последователни финала за Царската купа(трофеят който се връчва на българския шампион).
За съжаление на синята част от Варна, в два от случаите соколите губят финалния двубой. Първият финал на отбора през 1931г. го изправя срещу един от най-силните български отбори АС 23. Около 15 минути преди краят на двубоя, варненци водят с 2:1, но техен играч получава зловеща контузия, след грубо влизане на играч от софийския клуб. От Шипченски сокол искат изваждане на Атлетик Слава, но желанието им не е уважено и след много спорни обстоятелства е присъдена служебна победа за офицерския клуб, който обаче не получава трофеят.
През 1932г. все пак отборът заслужено вдига най-ценния трофей в България, след като на финалът на шампионата побеждава софийския Славия с 2:1 след продължения в много оспорван двубой.
Когато през 1933г. отборът завоюва за трети път правото да играе на финал за Царската купа, много хора смятат отборът от северозападна Варна за фаворит срещу Левски (София), въпреки че и срещата ще е в София. Тимът обаче не успява да защити титлата си и отстъпва на софиянци с 3:1.
Залезът
Само година след третия пореден финал, отборът изпада във финансова криза, която се задълбочава с всяка изминала година, което води и до все по-лошо представяне във всички турнири в които соколите участват. След всички събития в клуба, през 1937г. той не намира място в новосъздадената национална дивизия, въпреки постиженията си само няколко години по-рано. За известно време в началото на четвъртата декада на века, отборът дори не извършва никаква реална дейност.
Лъч надежда
През зимната пауза на 1942г. когато ситуацията в Шипченски сокол изглежда абсолютно необратима. Настроението на всички поддръжници на соколите е почти траурно, предвид тежката криза, която може да погуби отбора. Тогава секретарят на клуба Димитър Топалов, заедно с един от последните останали футболисти в клуба и един от най-запалените фенове на отбора, събират средства и вдъхват глътка живот на Шипченски сокол. Отборът прави добра селекция, взимайки и млади и опитни футболисти, с които през 1944г. за пети път в историята си отборът печели варненското футболно първенство и правото да играе в държавния шампионат.
Краят
Както се досещате и от предната статия, през 1944г. шампионатът в България не завършва поради политически причини. През времето от преустановяването на първенството до следващото Шипченски сокол се връща в пагубното си положение от началото на 40те, когато практически не съществува. Така с решение на новата управляваща партия, на 18 март 1945г. Шипченски сокол бива обединен с варненските Левски и Радецки в Спартак. Обединение с което се завършва историята на един от предшествениците на сегашния Спартак Варна.
Изчезналите български клубове: Глория Добрич
Поклон!
Отговори 1 0