През изминалия уикенд в Английската Висша лига се срещнаха единствените два отбора със стопроцентов до тогава актив – Ливърпул и Арсенал. Домакините от „Мърсисайд“ спечелиха категорично с 3:1, като последваха доста въпроси от рода на „Защо Ливърпул спечели толкова лесно?“ и „Къде сгрешиха „артилеристите“?“
Първият отговор, който изниква в съзнанието на повечето фенове, е разликата в класите. Да, Ливърпул определено притежава повече индивидуална класа, а и е действащият европейски клубен шампион, което само по себе си говори достатъчно. Но и опонентът им от Северен Лондон също е доста силен и отборно и индивидуално. Това обаче не пролича на терена и сега ще разгледаме няколко причини от тактическа гледна точка, защо Арсенал не оказа нужната съпротива.
1. Прекалено защитният стил на игра, избран от Унай Емери
Определено е трудно да надиграеш тима на Юрген Клоп на „Анфийлд“, но все пак може поне да не се защитаваш с 11 човека като третодивизионен отбор. Оставянето на пълния контрол над събитията в ръцете на „мърсисайдци“, особено с тяхната атакуваща мощ, не вещае нищо добро за техните опоненти, защото е ясно, че колкото повече контрол имат, толкова повече те ще стесняват обръча около противниковото наказателно поле и рано или късно гол ще падне.
2. Поставяне на четирима вътрешни халфове в полузащитната линия
Опит за изненада от страна на испанския специалист, оказал се крайно неуспешен. Няма нищо лошо в това да експериментираш, но насищането на средата на терена отвори прекалено големи пространства на двата фланга. Точно тва, което чакаха двата изключително атакуващи бека на домакините. Робъртсън и Александър-Арнолд се славят като защитниците, създаващи най-много положения за своите съотборници и го доказаха и в този мач. Макар техните многобройни центрирания да не носеха директен успех, те създаваха грижи за защитниците на Арсенал и доведоха до няколко корнера, след един от които резултатът бе открит. Отново след пас на Александър-Арнолд от дясното крило се получи положението, при което Салах бе съборен в наказателното поле от Давид Луис.
Друго, което трябва да се отбележи е, че и четиримата полузащитници на „топчиите“ са с почти еднакви функции на градящи играта, или иначе казано „плеймейкъри“. Един Лукас Торейра можеше да внесе малко разнообразие и борбеност, което си пролича след неговото влизане през втората част.
3. Тандемът Обамеянг – Пепе
Класата на двамата е безспорна, ала някак си разположението на двамата на терена не беше преценено на 100%. Бързоногите играчи изглеждаха по–скоро като крила и реално често в атака гостите изглеждаха все едно играят без централен нападател. В много от случите някой измежду двамата излизаше на фланга, за да получи топката, докато другият се опитваше да влезне навътре от другото крило, което оставяше владеещия топката сам за много дълго време и извънземната преса на Ливърпул често обръщаше притежанието на кълбото.
4. Начо Монреал вместо Колашинац
Дали заради инцидента с Колашинац и Йозил току преди сезона, или заради чисто футболни причини, във всичките мачове досега опитният испанец бе предпочитан пред здравия босненец. Няма лошо в този избор, но в този случай беше ясно, че вече на тридесет и три, Монреал няма физическия капацитет да се справи с Мохамед Салах. За това и защитникът беше доста по–пасивен в предни позиции в сравнение с колегата му Ейсли Мейтлънд-Найлс и това се отрази особено в атакуващ план на тима от Северен Лондон. Бившият играч на Малага все пак съумя да не изостава много от темпото, зададено от суперзвездата на европейския шампион. И може би все пак много по–енергичния и здрав физически Колашинац щеше да е по–добрият избор във въпросния двубой. Тук не трябва да забравяме, че новото попълнение на „лондончани“, Кийрън Тиърни все още не е възстановен напълно от травмата си, иначе той щеше да е най-вероятният избор на Емери за ляв защитник.
