Завърши първият сезон от 1996г. насам, в който Арсен Венгер не беше начело на Арсенал. В тази статия ще Ви покажем какво се случи в дебютната кампания на Унай Емери начело на „артилеристите“ и какво предстои от тук нататък за испанеца и клуба от Лондон.
Ако погледнем цифрите ще видим, че отборът няма особен прогрес. Да, „топчиите“ достигнаха до първи европейски финал от 2006г. насам, но само за да бъде разгромен с 1:4 от Челси. Останалото си е по старому - място извън топ 4 и Шампионската лига за трети пореден път и ранно отпадане за домашните купи. Тук обаче е важна ролята на Емери по друг начин. Той не докара моментално успехи, каквото се изискваше от него в ПСЖ. Неговото виждане за футбола, тактическата вариативност и перфекционизма му са нещата, които могат да вдигнат този отбор отново на върха с течение на времето.
И така, преди малко повече от година на кормилото на Арсенал застана Унай Емери, който трябваше да заеме мястото, на което от 22 години стоеше Арсен Венгер. Първото, с което новият мениджър на тима се зае, разбира се, бяха тансферите. Беше важно за Емери да пригоди отбора към своя стил на игра и за това трябваше съставът да разполага с точните футболисти. Арсенал се раздели с хора, които имаха доста периферна роля през предишната кампания като Джак Уилшър, Лукас Перес, Чуба Акпом и Санти Касорла и не продаде нито един от своите ключови играчи. Още от тогава обаче започна да се говори, че Арън Рамзи иска да напусне, като Емери се зае с личен разговор да убеди уелсецът да остане и че отборът ще постигне прогрес с него в редиците си. И все пак до раздяла през лятото не се стигна с надеждата, че Рамзи все пак ще преподпише в хода на сезона. В редиците на „топчиите“ бяха привлечени опитните Стефан Лихщайнер от Ювентус и Сократис Папастатополос от Борусия Дортмунд, а заедно с тях и по–млади играчи като Матео Гендузи от Лориен, Лукас Торейра от Сампдория и Бернд Лено от Байер Леверкузен.
В предсезонната подготовка нямаше как да има крайни заключения относно това какво предстоеше за Арсенал, тъй като те се изправиха срещу децата и резервите на ПСЖ, Ателтико Мадрид и Челси и отбори като Бореъм Ууд, а пък и част от основните играчи на лондончани се присъединиха по – късно към тима заради ангажименти към националните си отбори на Световното първенство.
В началото на първенството си пролича, че на тима ще му е нужно време да заиграе както иска Емери и логично загуби първите си два мача, съответно срещу Манчестър Сити и Челси. След това обаче сякаш всичко лошо от последните години беше забравено и Арсенал тръгна стремглаво нагоре с 22 поредни мача без загуба във всички турнири. Тази забележителна серия включваше победа на големият враг на „артилеристите“ – Тотнъм с 4:2. Също така бяха постигнати равенства с Ливърпул и Манчестър Юнайтед, а да отбележим и безпроблемното минаване през групите на Лига Европа.
Именно в мача срещу Манчестър Юнайтед обаче се случи нещо неприятно за Арсенал. Тежка контузия получи защитника Роб Холдинг, като се оказа, че той няма да играе до края на сезона. Англичанинът, колкото и да звучи абсурдно, особено при факта, че той беше със статут на резерва и при Арсен Венгер, а и в началото при Емери, се беше превърнал в най–важния и най–постоянен защитник на „артилеристите“. Случайно или не, именно след неговата контузия и без това колебливата защита започна да се представя още по–зле.
Декември не бе добър месец за „топчиите“. Те записаха първата си загуба от 22 мача и то с 2:3 от борещия се за оцеляване в Премиър лийг Саутхемптън, а след това отпаднаха едва на четвъртфинал от турнира за Купата на Лигата от големия враг Тотнъм с 0:2. За сравнение в тази надпревара през миналия сезон те играха финал, където загубиха от Манчестър Сити с 0:3. В края на годината Арсенал записа тежка загуба с 1:5 от Ливърпул и веднага се видя, че лондончани все още не могат да се мерят с големите акули и да са постоянно на високо ниво срещу тях през цялата кампания.
През януари стана ясно, че Арън Рамзи няма да поднови договора си с клуба, но все пак той бе оставен да доиграе сезона в Северен Лондон за да помогне на тима да се класира в Шампионската лига и да спечели европейски трофей. Междувременно в редиците на Арсенал беше привлечен Денис Суарес от Барселона под наем до края на сезона с опция за закупуване. Той обаче се оказа меко казано разочарование, записвайки общо 6 мача във всички турнири, от които нито един като титуляр. Иначе Арсенал стабилизира представянето си през новата година, поне що се отнася до вътрешното първенство, но голям проблем се оказваха гостуванията на тима. Това се видя най – отчетливо в турнира Лига Европа, където лондончани записаха загуби далеч от дома от непретенциозните Бате (Борисов) и Рен. Все пак това бе компенсирано в мачовете у дома. Но преди да стигнат до тази част на сезона Арсенал претърпя лошо отпадане от турнира за ФА Къп още във втория си мач, губейки от Манчестър Юнайтед на Оле Гунар Солскяер като домакин.
В последните два месеца от сезона нещата се обърнаха за „топчиите“. Те записаха само 2 победи в последните си 7 мача за първенство, но в Лига Европа достигнаха до финал, като постигнаха общо четири победи в четвъртфиналите и полуфиналите – по две над Наполи и Валенсия. Този финал обаче се оказа пълна катастрофа, тъй като за пореден път изключително слабата защита този сезон се провали гръмогласно. Загуба с 1:4 от Челси и 5-то място в Премиър лийг означаваше, че Арсенал ще се прости с участие в Шампионската лига за трети пореден сезон. Това на свой ред потвърди, че в Арсенал ще изпуснат значителни приходи от „турнира на богатите“ и ще намалят сериозно бюджета за новия сезон, което ще рефлектира неминуемо и върху трансферите.
Очаквайте втора част на статията, в която ще анализираме какво трябва да се случи от тук нататък, за да може отборът отново да се върне сред най – добрите в Англия и Европа.
