Дали от комплекси, лабилни нерви, задкулисни игри или обикновена глупост, ама едни футболни босове се въдят у нас през годините, кой от кого по-колоритни (и то предимно в отрицателния смисъл). Един си прави отбор с шизофреничното название "Черноморец" (Бургас - София), друг публично "храни" собствените си играчи с изрази, от които и Хауърд Стърн би се изчервил, трети плаща по половин месечна заплата веднъж годишно, а после същите тия се чудят защо момчетата в отборите им са немотивирани и играят ганкиното по-добре, отколкото футбол. Списъкът на подобни образи е по-дълъг от Анди Керъл в легнало положение. А сред най-големите ни любимци са онези, които, станат ли свидетели на несправедливост, която по някаква причина не облагодетелства техния тим, се превръщат в борци за правда, претендиращи да са съизмерими с Мартин Лутър Конг и демонстрират такава степен на "идеализъм", че правят чисто материални жертви, рискувайки точки и пари, като нахлуват на терена и прекратяват даден мач, прибирайки състава си в съблекалнята.
Томас Лафчис
Хората на подходяща за случая възраст сигурно още помнят голямия скандал от началото на май 1996-а, когато в не какъв да е сблъсък, а в самия финал за Купата на България между "Славия" и "Левски", реферът Митко Митрев на няколко пъти вбеси "сините" със спорни отсъждания в техен ущърб. Забавата започва още в 16-та минута, когато Георги Иванов - Геша решава, че ще центрира от пряк свободен, без да се занимава с подробности като изчакване на съдийски сигнал. Стига се до гол, който, разбира се, не е зачетен, а като капак на всичко до края на първата част "белите" си позволяват да поведат в резултата. През второто полувреме "Левски" атакува като Александър Македонски в битка, но защитата в бяло хич не си поплюва с интервенциите и на няколко пъти от "синия" щаб претендират за дузпа, като такава, в крайна сметка, не бива отсъдена поне веднъж, колкото да не е без хич. Четвърт час преди края пък арбитърът спестява (поне в очите на левскарите) жълт картон на Стефан Колев и това прелива чашата на Томас Лафчис. Президентът на "сините" нахлува на терена и нарежда на играчите си да се насочат към тунела. На следващия ден на "Славия" е присъдена служебна победа с 4:0, а на клуба от "Герена" са наложени глоби. Първоначално Дисциплинарната комисия наказва 11-те играча, напуснали игрището, да не участват в четири мача, но впоследствие тази санкция е отменена. Междувременно Лафчис малко преекспонира, твърдейки, че с действията си е предотвратил трагедия, съизмерима с тази на "Хейзъл", но това е доста спорен аргумент.
Станислав Танев
Четири години по-късно президентът на "Олимпик-Берое" (пак едно име, породено от някакви гениални схеми за сливане на клубове) Станислав Танев - Камилата, повтаря действията на своя колега Лафчис. В Стара Загора местният тим домакинства на "Велбъжд" и прави глупостта да изостане с 0:1, при което солидна част от "зелената" публика Нахлува на терена. Вместо да се опита да помогне с успокоение на страстите и мачът евентуално да бъде продължен, Танев нарежда на своите да не подновяват играта. Наказанието за заралийския тим е подобно на това на "Левски" - парична санкция и служебна загуба с 0:4.
Стойчо Стоилов
Най-пресния случай у нас е от декември 2016-а, когато заради редица спорни решения на Георги Йорданов, рефериращ сблъсъка "Левски" - "Литекс", спортният директор на "оранжевите" Стойчо Стоилов се разделя с търпението си в края на първата част, когато съдията оставя ловчанлиите с девет души и отсъжда дузпа за столичния клуб. Стоилов нарежда на играчите си да напуснат терена и е непреклонен, въпреки опитите на авторитетния наставник Люпко Петрович да го разубеди. В крайна сметка, отговорността поема президентът на "Литекс" Трифон Попов, който твърди, че е наредил на спортния директор да изведе играчите. След тези събития из обществеността плъзват подозрения, че цялата работа представлява конспирация с цел "Литекс" да бъде изхвърлен от "А" - група (което се и случва) и това да даде повод на Гриша Ганчев да се оттегли от клуба и да разработи тактика, с която да възроди фалиралия ЦСКА, ползвайки лиценза на друг клуб. Всички знаем каква е ситуацията днес, но дали цялата работа със скандала от двубоя с "Левски" е била едно добре обмислено начало на процеса, вероятно само Ганчев и хората от обкръжението му знаят.
Рангел Берберов
И ако приемем, че в официални срещи е допустимо понякога да полудееш, допускайки, че съдията или като цяло Вселената се бъзикат с теб, то какво ще кажете за подобни действия в... контрола? Точно такива имаше от страна на президента на "Марица" Рангел Берберов преди малко повече от десетилетие, когато в знак на протест срещу арбитъра Руслан Минчев заради една дузпа в приятелски мач с "Ботев" (Пловдив), той не позволи на своите да излязат на терена след почивката.
Иван Саридис
Тези неща обаче не са само българска работа, а на юг от нас неотдавна се стигна и по-далеч. През март м. г. собственикът на гръцкия ПАОК Иван Савидис прекрати мача на своя тим срещу АЕК, след като в края на първото полувреме гол на Фернандо Варела беше непризнат заради засада. Савидис излезе на игрището, като за по-голяма убедителност на аргументите си бе запасал пистолет на кръста. Мачът така и не продължи, а ПАОК бе наказан със служебна загуба, отнемане на точки, солена глоба и три домакинствания без публика.
Впрочем, по отношение на футболните босове, разхождащи се с пистолети в опасна близост до играчи и съдии, ние имаме по-отдавнашен принос в лицето на Христо Порточанов, например, но някогашният благодетел на "Нефтохимик" сам по себе си е тема не за отделен материал, ами за цяла книга...
