Когато ирландският футбол шокира света

Когато ирландският футбол шокира света

 Какво знаете за клубния футбол в Република Ирландия? Известно ли ви е кой отбор има най-много титли от местното първенство? А от местната национална купа? А кой е най-големият му европейски успех? Едва ли...

 Тук сме, за да ви ограмотим. Ирландската футболна Висша лига е създадена през 1985г. и властелин в нея е тимът на Дъндолк с 8 титли. Следват Шелбърн с 6, Сейнт Патрик и Шамрок Роувърс с по 5, Бохемианс с 4 и там някъде откриваме отбора, на когото е посветена днешната ни статия - Корк Сити.

 Тимът от едноименния югозападен ирландски град има и доста интересен прякор - "бунтовническата армия". Той е трикратен първенец на страната и четирикратен носител на националната купа. Тези му успехи го правят сравнително редовен участник в европейските клубни турнири, където ирландският футбол рядко блести.

 Дебютното участие на Корк в Европа е през сезон 1989/90 и то е в турнира за КНК, но още на старта Сити са елиминирани от Торпедо Москва със звучното 0:6. И все пак опитът за ирландците е безценен. По онова време Корк е едва на 5 години, тъй като е основан през 1984г. чрез сливането на няколко футболни клуба в града.

 Вторият случай, в който "бунтовническата армия" получава правото да играе в Европа, остава паметен. Това се случва през сезон 1991/92, а този път Сити се състезава в турнира за Купата на УЕФА. Съдбата обаче отрежда на тима ужасяващ първи съперник. По време на жребия в Женева, Корк се намира в Китай, където се състезава в приятелския турнир Шанхай Марлборо Къп, а от Швейцария долита новината, че ирландците ще се изправят срещу немския колос Байерн Мюнхен. 

 Всички в града са в екстаз. Баварците достигат до полуфиналите в турнира за Купата на Европейските шампиони едва няколко месеца по-рано, където са елиминирани от бъдещия носител на трофея Цървена Звезда с гол в последната минута. Армадата от звезди, предвождана от легендата Юп Хайнкес, ще трябва да мери сили с клуб, основан едва преди 7 години. 

 Лошите новини за скромния Корк Сити обаче следват една след друга. Веднага става ясно, че техният стадион "Търнърс Крос" няма как да отговаря на необходимите стандарти за провеждането на мач от такъв калибър. Съоръжението е построено в края на 19-ти век и не е виждало почти никакви подобрения и ремонти. Налага се Корк да търси резервна арена, която да приеме очакваното зрелище.

 За щастие, градът разполага и с други стадиони. Република Ирландия е родината на един интересен спорт, наречен Гелски футбол, така че арената на местния тим Корк ГАА също е опция. По същото време обаче, там се провежда двубой от лигата по Гелски футбол, което налага да се търсят други опции.

 В крайна сметка е решено, че Корк ще приеме Байерн на стадион "Мъсгрейв Парк", който пък по принцип е дом на местните отбори по ръгби. "Бунтовническата армия" така или иначе често използва съоръжението за приятелски мачове, като тези срещу Селтик, Лийдс и Манчестър Сити през лятото на 1991г.

 За да бъдат спазени изискванията на УЕФА обаче, Корк трябва да плати около 5000 ирландски лири, за да бъдат сложени двуметрови огради с мрежи, които да предпазват от нахлуване на фенове на терена. Освен това журналистът Марк Уудс от местния вестник "The Cork Examiner" калкулира, че ръководството ще трябва да плати още около 30 000 паунда за самолетни билети до Мюнхен и престой в хотел "Шератон" за реванша в баварската столица.

 Така или иначе по програма двубоят в Ирландия ще се проведе на 18 септември 1991г. От общината на града отменят всички ръгби мачове, които трябва да се състоят на "Мъсгрейв Парк" в продължение на 10 дни преди въпросната среща между Корк и Байерн, за да може тревното покритие да е в идеално състояние.

 В сряда следобяд близо 4500 зрители изпълват до краен предел капацитета на съоръжението, за да наблюдават на живо как техните любимци ще се опълчат на немския гигант. Никой не е оптимистично настроен, тъй като пред Корк Сити има сериозни кадрови проблеми. Трима от най-добрите играчи на тима Филип Лонг, Деклан Хайд и Кормак Котър са контузени. Също аут от двубоя е и новото попълнение Джони Глин. 

 Това налага в игра да се появи ветеранът Майк Конрой (човекът с коремчето вляво на заглавната корица), който вече е изкарал курс за треньор и възнамерява съвсем скоро да окачи бутонките. Напълно против очакванията, халфът прави изключително силен мач срещу дуото в центъра на полузащитата на Байерн Бернардо-Ефенберг. Дори паметните изяви на Конрой обаче не могат да засенчат неговия съотборник Дейв Бари, който в 26-ата минута записва името си в историята.

 След поредната силна игра на Конрой срещу Бернардо, ветеранът печели топката и я отправя към въпросния Бари. Апропо трябва да споменем, че Дейв също така е и състезател по Гелски футбол, а междувременно заработва и като строителен работник. В този мач срещу Байерн обаче, Бари прави нещо, на което биха завидяли над 50% от футболистите от топ 5 лигите в Европа и което го прави известен като "Гелският играч, който стана футболна звезда в дома на ръгбито в Корк".

 Ирландецът получава топката в централната зона, напредва устремено, финтира либерото на Байерн Ролан Грахамер и с поразяващ шут опъва мрежата зад вратаря Гералд Хилрингхаус. 4500 запалянковци по трибуните на "Мъсгрейв Парк" крещят с цяло гърло - никому неизвестният по това време Корк Сити повежда на трикратния европейски клубен шампион Байерн Мюнхен. 

 Самият голмайстор си спомня години по-късно:

 "Имах си и друга работа, занимавах се със строителство. Сутринта преди мача бях на работа на един обект, така стояха нещата. Когато отидох на стадиона, видях Майк Конрой, Пол Банън, Гери МакКейб - те бяха играли дори в чужбина. Конрой беше футболист на Селтик, беше играл финал за купата на Шотландия. И въпреки това, да играем срещу Байерн беше мечта за всички нас."

 16 славни минути. Толкова продължава радостта на Корк, след което нещата донякъде си идват на мястото. Щефан Ефенберг, един от най-добрите полузащитници в света по онова време, изравнява резултата. Очаквано, това стъписва футболистите на мениджъра Ноел О'Махоуни и те допускат още положения пред вратата си.

 Нападателите на Байерн обаче нямат шанс в онзи ден. Един от тях е бъдещият световен шампион Мазиньо, който бива отказан на 2 пъти от вратаря на Корк Фил Харингтън. Същото важи и за неговия партньор в атаката Роланд Волфрат. Най-чистото положение в мача пък пропуска резервата Манфред Швабъл, който в самия край на срещата уцелва гредата. 

 Ирландците също имат възможности да спечелят, но Дейв Бари и Антъни Кинийли се разминават с гола. Така срещата приключва сензационно при резултат 1:1, което е възприето като невероятен успех за домакините от Корк Сити. След последния съдийски сигнал голмайсторът Бари е атакуван от куп журналисти, всеки от които копнее да чуе първите му думи за попадението, което е отбелязал.

 "Виждах, че огромното немско либеро идва към мен на скорост. Знаех, че ако го преодолея, имам шанс да вкарам, така че го залъгах и той литна в другата посока. Вратарят им е много добър, така че реших да стрелям със сила, вместо да насочвам удара си, така че бих силно и въпреки че той се намеси, топката спря в мрежата."

 Резултатът видимо изнервя немците и кибритлията Ефенберг избухва след мача:

 "Бари ли? Той игра като баща ми!"

 Дейв не му остава длъжен и заявява:

 "Ако аз съм играл като баща му, той определено игра като майка ми."

 Реваншът в Мюнхен обаче слага край на мечтите на Корк Сити за нещо още по-голямо. Баварците печелят с 2:0 и изхвърлят "бунтовническата армия" от турнира, макар че успехът на домакините не идва никак лесно. Те трябва да чакат чак до 71-ата минута, за да открият резултата чрез Бруно Лабадия. В последните секунди пък младият Кристиан Циге бележи от дузпа за крайното 2:0. 13 500 зрители по трибуните на "Олимпиящадион" изобщо не са доволни от видяното, въпреки че мачът преминава изцяло пред вратата на Харингтън. 

 Регресът на Байерн обаче е очевиден. Немците са елиминирани още в следващия кръг от датския Б 1903 и то със звучното 6:3. Хайнкес е уволнен и заменен от Сьорен Лерби, който записва нулев сезон и също е освободен. 

 Корк Сити пък завършва сезона на 3-та позиция, а през следващата кампания завоюва първата си титла в ирландската Висша лига, с което получава право на участие в Шампионската лига, където пък записва първата си победа в европейските клубни турнири. "Армията" печели домакинството си на уелския Кумбран Таун с 2:1 и дори успява да го елиминира, за да отпадне от Галатасарай в следващия кръг. 

 От тогава до сега, Сити записват някои престижни победи, като например тази срещу Гьотеборг през 1999г., или пък тази над Малмьо през 2004г. Не са за подценяване и равенствата срещу Нант и Стандарт Лиеж. Те обаче не са чак толкова епични, колкото резултата, постигнат срещу един от най-великите клубове в света през есента на 1991г.


  Прочетете също:  

 


Гласували: 2, рейтинг: 5.0

Добави коментар

Препоръчано за вас

Моу: Голът на Уинкс бе чиста случайност
Ето кои са 11-те номинации за най-красив гол на годината (видео)
На този ден преди 10 години Луис Суарес захапа първата си жертва (видео)
Да вкараш 6 гола и все пак да загубиш
Легендата за неостаряващия Горан Пандев
Явлението Миньор Перник (Чикаго) - един отбор на два континента
Отборите, които надхвърлят очакванията до момента през сезона
Ван Бастен: Трябваше да се откажа по-рано
Треньорът на Клуж хвърля оставка
22 години по-късно: Уимбълдън се завърна у дома
Шотландецът, който отказваше да остарее
Вечният град - мечтана дестинация за българските отбори в Европа
Южноафрикански клуб привлече... Рой Кийн!
"Чичаците", които изумяват от началото на сезона
Лудостта в Ередивизи продължава: Алкмаар изпусна победата за четвърти пореден път
10 години от 10:0
Челен удар за ЦСКА и Лудогорец на старта в Лига Европа
АФК Бароу: аматьорският отбор, който се опита да играе като Барселона
Адил Рами: Можех да съм велик футболист, но обожавах да се тъпча
Капитанът на Армения зарязва футбола, отива на война