Още от създаването си в средата на XIX век, футболът е един от най-популярните спортове в света. Играта е идолизирана и обичана от милиони хора, а основната и цел винаги е била да сплотява почитателите и около обща идея. Примерите, в които тя е служила като помирително средство, не са никак малко. Днес, в духа на настъпващите коледни празници, ще ви разкажем именно за такъв случай – как един футболен мач успя за миг да помири враждуващите войски по време на Първата световна война.
Периодът 1914 – 1918 бива белязан от едно от най-кръвопролитните събития в световната история – Първата световна война. В битките между Антантата и Централните сили взимат участие близо 72 милиона войници, повечето от които европейци, а броят на жертвите се равнява на около 19 милиона, сред които цивилни и военнослужещи. На пръв поглед изглежда сякаш в толкова ожесточена война няма място за временно примирие или сантименталност, но всъщност не е точно така. Един от най-паметните моменти на помирение се е случва точно на Бъдни вечер, в първите месеци на войната, като той винаги ще бъде помнен с един футболен мач.
Зимата на 1914г. не носи лесната победа, която и двете страни очакват. Животът на войниците през тези месеци може да бъде описан като монотонен и мизерен, а суровите метеорологични условия не помагат за повдигането на духа. Още в първите декемврийски дни римският папа Бенедикт XV се опитва временно да помири двете световни сили по случай идващите празници, но диктаторите категорично отказват подобно споразумение. Това не е приятна новина за войниците на най-важния фронт във войната – западния. Там се използват най-качествените и смъртоносни оръжия, което логично води и до най-голям брой жертви. Когато не са се състоят военни действия обаче, войниците трябва да копаят дупки в земята и да се крият на уютни места, за да оцелеят през студените месеци. Идването на най-светлия християнски празник – Коледа, дава шанс на военните от Западния фронт да разведрят сивото си ежедневие. Немските военнослужещи са първите, които забравят за войната, и една вечер запяват дружно коледната песен „Stille Nacht“. Британските войници първоначално смятат приповдигнатото настроение на германците за добре устроен капан, но след като забелязват, че противниците им не носят оръжия, се присъединяват към техните празненства на ничия земя. Враждуващите лагери си разменят храна и цигари, говорят си приятелски, но най-важното – играят заедно футбол. Британският войник Ърни Уилямс описва първия случай, в който бива спретнат футболен мач:
„Изведнъж от някъде се появи топка, не знам точно от къде, но със сигурност от другата страна. Те направиха футболни врати и след като един колега застана под нашата, изиграхме един приятелски мач. Мисля, че няколко стотин човека взеха участие в мача. Опитах се да дриблирам с топката. Бях доста добър тогава, на 19 години. Изглеждаше сякаш всички се забавляваха. Никой не искаше да направи „мръсно“ на другия. Нямаше съдия, нито резултат. Беше чисто и просто едно меле – нищо общо с футбола по телевизията. Обувките, които носехме, бяха опасни за футбол, а топките по онова време бяха направени от кожа и нашата бързо стана много мека и мокра.“
Британските медии не закъсняват в отразяването на случая:
„Този следобед имаше футболен мач отвъд окопите, точно където врагът има пълен изглед към нашите убежища.“ – The Bolton Chronicle
„Немските и британските войници, изиграли знаменития мач на ничия земя на Бъдни вечер през 1914г., не са имали постоянно топка. Вместо това са импровизирали. В някои случаи войниците са ритали купчина сено, вързана с ластик, а в други – използвали дори празен буркан от сладко.“ – The Guardian
Немците също си водят записки от прословутия футболен сблъсък. Лейтенант Курт Зехмиш увековечава момента в своя дневник:
„Англичаните извадиха топка от своите окопи и много скоро настъпи оживена игра. Колко невероятно бе, а същевременно колко странно. Коледа, празникът на любовта, успя да направи кръвни врагове едни истински приятели поне за кратко.“
Още един немски лейтенант – Густав Риебенсам, също пише няколко думи за мача в своите записки:
„Англичаните са изключително благодарни за временното прекратяване на огъня, за да играят футбол отново. Но цялото нещо малко по малко стана нелепо и трябваше да спре. Ще кажа на другите, че от тази вечер всичко приключва.“
Така и става – европейските лидери са бесни от смекчаването на подхода към враговете и освен че прекратяват неформалното примирие, то нито веднъж не се повтаря през следващите 3 години.
В днешно време основно англичаните си спомнят с добро Коледното помирение – възпоменателна плоча на войниците, взели участие в събитието, може да бъде намерена в Националния мемориален дендропарк, намиращ се близо до Личфийлд, Стафордшир. През 2014г. пък британската и немската армии играят приятелски мач, за да ознаменуват 100-годишнината от онзи двубой на ничия земя. Един от секторите на стадиона на Алдършот Таун е отделен специално за британски военнослужещи.
Когато някой ви попита защо именно футболът е една от най-обичаните игри, съвсем спокойно можете да му разкажете за Коледното примирие. История за кръвни врагове по идеали, които за миг забравят враждите помежду си и стават добри приятели с помощта на една кожена топка или празен буркан от сладко.
Прочетете също:
