В предишна статия разказахме за това колко добри са били професионалните играчи, преди да станат известни. Благодарение на много коментари от нашите читатели можем да направим и българско издание по същата тема. Ето какво споделят те за срещите си по терените с българските футболисти, преди да се прочуят:
Александър Спасов:
"Тошко Неделев, като малък, 9-10 годишна възраст, ни минаваше целия отбор (Спартак Пловдив), включително и вратаря, още с изпълнението на център и бележеше."
Христо Соколов:
"Бербатов завърши 81 соу в Младост 3 , бях 7 клас на малки вратички не можеше да му се вземе топката, гардираше с гръб към вратата, обръщане и гол ! От 10 шута 8 гола, игра на Play Station преди да бъде измислена играта!"
Иван Илиев:
"Вальо (Валентин Антов) от ЦСКА също. Като малък около от 13 до 17 годишен го пускаха нападател при лоши резултати за ЦСКА. Беше израснал за възрастта си и обръщаше мачовете. Играехме с тях 14 годишни и 0-0 на полувремето и като мина нападател загубихме 3-0. Със сигурност 1 гол вкара, не помня за другите обаче."
Васил Бележков:
"Имаше едно момче от нашия блок, с когото играехме преди около четвърт век. Беше най-малкият на години и най-можещият. Знаехме, че е най-добрият в блока, но тогава не предполагахме, че ще стане "Футболист на годината" и че ще вдигне две купи и една Суперкупа с любимия си роден клуб - Димитър Илиев."
Дани Георгиев:
"Божидар Краев ни правеше луди и щастливи из врачанските училищни терени. Още тогава ни хрумваше, че един ден би могъл да стигне до националния. А днес обществото от разбирачи му се подиграва за... прическата му! Да, прическата! Сякаш всички са двойници на Ален Делон."
Ренан Мехмедалиев:
"Беше в 5 клас дойде нов в училище, обичаше футбола бърз, едър и много подвижен правеше на тези години задни ножици на цимента, а преди няколко месеца вкара на Тотнъм в квалификациите за лига Европа - Георги Минчев."
Иван Тодоров Иванов:
"Ние играем срещу Ботев Пловдив (юноши старша възраст). Полувремената са по 40 минути, но понеже падаме 9-0 съдията реши да свири края малко по-рано. Димитър Телкийски му викна изнервен : "Еее господин съдия, има още няколко минути!" Не можехме да го настигнем фаул да му направим, беше уникален. В Пловдив винаги е имало големи таланти."
Антон Мурджев:
"Аз съм учил и играл като ученик с братята Садула, само малкият стана професионален футболист, а всъщност големият беше в пъти по-талантлив. Ники Годжев също ми беше съученик, но тогава играеше като полеви играч и то уникално. После бях много учуден, че стана вратар!"
Mомчил Петров:
"Момчил Цветанов - Чико, още като играеше в Спартак Плевен. Даже ги бихме, ама още тогава беше адски бърз и със страхотни центрирания и удари."
Тодор Герчев:
"С Бербатов и Крум Бибишков, от Марикостиново съм и от малки сме играли заедно на нашия стадион на малки метални вратички хокеен размер, Митко беше още тогава много техничен, а Крумчо доста мощен и бърз със силен удар, Митко тогава правеше по 300 на 21."
Прочетете също:
