Интересна тема от популярен футболен форум разкри колко добри всъщност са били професионалните играчи, преди да станат известни. Конкретният въпрос, на който отговориха много потребителите, бе дали са играли с някой известен футболист, преди да пробие и дали е бил значително по-добър от връстниците си. Ето най-интересните отговори:
Ян Облак:
"Играх срещу Облак, когато бях на 14. Изгубихме с 0:2, той вкара и дузпа!"
Симоне Дзадза:
"Братовчед ми е италианец и веднъж, като му гостувах, ме покани да играем на мач на малки врати с отбори по 5+1. Имаше един с бръсната глава, който ни взе в тима си и предложи да играем 5 на 7. Отвърнах му, че е луд, че с двама играчи по-малко ще трябва да бягаме като откачени, но той каза да не се тревожа. Същият започна да бележи и да дриблира за удоволствие и ги бихме с около 10 гола разлика. После научих, че това е бил Симоне Дзадза."
Рос Баркли:
"Играх срещу него във финала за Купата Еко на "Анфилд" през 2008г. Той бе най-добрият на терена и дори не бе смешно колко много ни превъзхождаше. Загубихме с 1:3, а той вкара с два шута от далечно разстояние. Помня, че съучениците ми говориха за него и преди мача: как тренирал в академията на Евертън и дори имал спонсорство от "Найк". Не осъзнах, че ще играя срещу бъдещ национал на Англия."
Кайл Уокър
"Играх срещу него на ниво младежи. Кайл бе типичното талантливо хлапе в академията на Шефилд. Беше много по-бърз и силен от връстниците си, въпреки че не изглеждаше грамаден. Не мога да кажа, че винаги е бил най-добрият на терена, но истински го мразех, защото аз играех като централен бранител, а центриранията му бяха смъртоносни и причиняваха много паника в наказателното ни поле. Когато пък ме слагаха да играя като бек ме правеше на луд, нямаше как да го опазя.
Сега, години по-късно, схващам манталитета му - той винаги крещеше на съотборниците си и го имахме за откачен, но той знаеше точно какво иска от тях на терена и никога не спря да се подобрява и сега е шампион на Англия и има много други успехи, които никой от нас няма."
Рахим Стърлинг:
"Играх срещу него, когато бях футболист от академията на Уотфорд. Това бе доста отдавна - в отборите до 14 или 15г. Веднага след първия съдийски сигнал Рахим отправи удар от центъра с десния си крак и топката прониза мрежата. Успяхме да ги изравним, но през втората част се случи същото - той получи топката някъде на центъра и този път стреля с левия и отново отбеляза. Това беше ненормално!"
Йошуа Кимих:
"Играх срещу него в среща между отбори до 8 и 9г. Мачът бе с продължителност от 40 минути и за това време ни разбиха с 34:0. Целият им отбор бе съставен само от специални таланти, така че не само Кимих се отличи."
Равел Морисън:
"Преди време играхме мач на малки врати в Манчестър. Съперниците ни обаче не се появиха и се оказа така, че играхме приятелски срещу момчета, които случайно бяха там. Те бяха с анцузи и маратонки и дори нямаха истински вратар, но въпреки това ни смазаха. Имаха едно хлапе, което бе нереално в уменията си. Финтираше ни по два пъти и никога не бъркаше в пасовете си. Опитвах се да му влизам, но без успех. Оказа се, че това е Равел Морисън!"
Джузепе Роси:
"Израстнах в Ню Джърси и той бе с година по-голям от мен. Бях вратар в мач, в който той ми вкара 13 гола. В крайна сметка те ни биха с 23:3. Никога няма да забравя онзи ден."
Бернардо Силва:
"Бях на трибуните в мач на младежите, където мой приятел игра срещу Бенфика с Бернардо в състава си. Той бе най-дребният футболист на терена, но бе доминантен в центъра. Всичко минаваше през него и никой дори не успя да го доближи, за да се опита и да му отнеме топката. Зрелостта в играта му бе много над другите на терена."
Неизвестен футболист от академията на Манчестър Юнайтед:
"Посещавах едно училище с едно момче, което бе юноша на Манчестър Юнайтед и беше невероятно добър. Ако играеше срещу отбора ти, просто нямаше смисъл да излизаш на терена. За жалост от академията го освободиха преждевременно, след което той игра за клубове от ниските дивизии. Доколкото знам тези дни си има нормална работа (извън футбола), но все още играе на аматьорско ниво някъде на север. Като чух това се замислих колко добри трябва да са професионалистите в елита и дори във вторите лиги, щом някой толкова добър не успя да пробие там."
Прочетете също:
