В историята на футбола различни играчи са блесвали по много различни начини. Едни впечатляват с невероятните си технически умения, други с точните си удари, трети пък се показват като големи лидери в трудните моменти за тима си. Но има и една друга категория играчи, които остават в аналите освен с всичко гореизброено, още и с грубата си игра, невъздържаното си поведение, провокациите, агресивните влизания и т.н. Днес ще се възползваме от проучванията на английските ни приятели от Daily Mail за да издирим най-твърдите футболисти в Европа. 10) Найджъл Де Йонг 
Нисичкият халф започва кариерата си в Аякс и там го ползват на няколко позиции, включително и на дясното крило, но по време на престоя си в Хамбургер се утвърждава като дефанзивен полузащитник-разбивач. Заради твърдата си игра и грубите си влизания, Де Йонг си спечелва прякора der Rasenmaher (Косачката). След преминаването си в Англия, той се сработва прекрасно с Гарет Бари и заформят страховит дует дефанзивни играчи в центъра на Манчестър Сити, а "лалето" пренася ненавременните си шпагати и на Острова. В мач срещу Болтън, той чупи крака на американеца Стюърт Холдън, който след тази случка така и не успява да се възстанови и се отказа от футбола на едва 29 години. На финала на Световното през 2010 пък, Де Йонг прилага карате-ритник в гърдите на Шаби Алонсо, но като по чудо получава само жълт картон, а по тялото на испанеца остават белези от раните, причинени от бутонките на холандеца. Няколко месеца след това ново грубо влизане на Де Йонг вади от игра Хатем Бен Арфа за дълъг период, а диагнозата отново е двойно счупване на крака. Заради постоянните си необмислени намеси, Де Йонг спира да получава повиквателни за националния отбор на Холандия. В интервю халфът казва, че не съжалява за нищо и че като малък се е увличал по играта на Рой Кийн, което обяснява доста голяма част от неговите действия. В момента той доиграва кариерата си в Катар. 9) Паоло Монтеро 
Футболът може и да се е зародил в Англия, но със сигурност тъмната му страна се е появила в Уругвай. Паоло Монтеро е син на Хулио Монтеро, който също играе за националния отбор на "урусите" на Мундиалите през 1970 и 1974, където южноамериканците си печелят славата на най-грубия тим в историята на състезанието. Наследил "уменията" на татко си, Паоло прави добра кариера в италианската Серия А, като носи цветовете първо на Аталанта, а след това и на Ювентус. Той се показва като невероятен лидер и безкомпромисен защитник, като голяма част от неговите съотборници хвалят пословичните му качества. Не така обаче смятат опонентите на "старата госпожа". Раян Гигс казва, че Монтеро и неговият партньор в защита Чиро Ферара са "най-твърдите опоненти, срещу които някога е играл, като доста често са прекалявали с грубостта". Рекордът на уругваеца за най-много червени картони в историята на Серия А подкрепя думите на Гигс, като той е бил отстраняван от игра цели 16 пъти, а шпагатите с двата крака напред са неговата запазена марка. Също така Монтеро често ползва и подмолни средства като блъскане в гръб, бъркане в очите, удари с лакет, а в една среща той най-безцеремонно нанася кроше в лицето на Луиджи Ди Биаджо. Общият брой червени картони в кариерата на бранителя е 21! 8) Марко Тардели 
В ерата на Катеначото, дефанзивният полузащитник на Ювентус блести със солидната си игра в отбрана. Той е едновременно елегантен и техничен, но когато се налага - груб до безобразие! Тардели има страхотен баланс на тялото, като често след единоборства остава на крака, докато съперникът му се търкаля по земята. Тези му умения дори карат легендарния Джими Грейвс да възкликне: "Този човек причини повече белези отколкото цялото отделение по хирургия в болницата в Хеърфийлд, и то само за едно полувреме!" Тандемът му с Клаудио Джентиле остава пословичен за грубост дори и до днес, като дуото не пести никакви средства в похода си към Световната купа през 1982. А в една среща на Ювентус срещу Милан, на Тардели са му необходими едва 2 секунди след началния съдийски сигнал, за да подсече мъжката Джани Ривера. Агресията, която струи от него, често обезкуражава противниците още преди да е започнал мача. По-възрастните любители на футбола със сигурност помнят дивото празнуване, което Тардели прави, след като вкарва гол във финала на Световното през 1982. Е, ако това не те откаже от трофея, не знам какво друго би успяло! 7) Клаудио Джентиле 
Каква ирония, че фамилното име на този човек се превежда от италиански като "мил". Защото Джентиле е всичко друго, но не и мил към съперниците си на терена! Твърдата му и в големи периоди отявлено груба игра му печели прозвището "Железния". Ако не вярвате, питайте Диего Марадона и Зико, които имат нещастието да бъдат пазени персонално от бранителя на "скуадра адзура" по време на Световното през 1982. Джентиле умее да играе еднакво успешно и като защитник, и като либеро, а в края на кариерата си - и като дефанзивен халф. Част от прийомите, които ползва, (наред с грубите фалове) са забиване на нокти в ръцете на опонентите си, докато им помага да станат, или забиване на пръст в... дупките на противника, докато уж се извинява, след поредното си твърдо влизане. Едър, мускулест, често с мустаци и с тежък златен ланец около врата, самият вид на Джентиле подсказва на съперниците му какво да очакват от него. Интересен факт е, че той е гонен само веднъж и то за два жълти картона, получени за игра с ръка в мач на Ювентус срещу Каляри. Джентиле е известен и с крилатата си фраза: "Футболът не е за балерини!". 6) Марко Матераци 
Поредният италианец, който намира място в този списък. Матераци, по прякор "Матрицата", всъщност доста късно достига до своя пик в кариерата, която в даден момент го отвежда и на Острова, където той играе за Евертън. Одисеята му в Англия продължава само един сезон, в който той бива изгонен 3 пъти за 27 срещи. Сериозен брой играчи напускат терена контузени след единоборство с железния бранител. След края на мача на неговия Интер срещу Сиена, той разбива устата на Бруно Чирило с юмрук, за което отнася двумесечно наказание. Малко по-късно пък в двубой от Европейските клубни турнири, Хуан Пабло Сорин от Виляреал също напуска терена разкървавен - Марко му е инсталирал лакет в лицето. Всичко това, допълнено с безброй ритници, изблъсквания и шпагати с двата крака, печели на Матераци името на един от сериозните грубияни във футбола. А тук дори няма нужда да споменем за вербалната му провокация срещу Зинедин Зидан на финала на Световното през 2006. Оставяйки това настрана, Матераци все още държи рекорда за най-резултатен защитник за сезона, като през 2000-01 бележи цели 12 гола за Перуджа, голяма част от които от пряк свободни удари и дузпи. 5) Трифон Иванов 
Българският футбол е сред една от любимите теми на братята англичани, тъй като той им е толкова непонятен, колкото и ядрената физика е непонятна за Вили Вуцов. Странната прическа, неподдържаната брада и студеният поглед придават на нашенеца вид на човек, или по-скоро на върколак, току-що излязъл от гората. Преди четвъртфиналния мач срещу Германия, Трифон Иванов казва на Димитър Пенев (по непотвърдена информация) да не се притеснява за немците, тъй като те ще изплашени от външния му вид, а Руди Фьолер ще пада на тревата само като усети дъха на Туньо във врата си. Твърдата игра на нашия дори кара легендата Марко Ван Бастен да го определя като най-трудния защитник, срещу когото е излизал. Оставяйки настрана себераздаването на Туньо, той доста често действа необмислено и влиза остро в краката на съперника. Друга част от играта му са изпълненията на пряк свободен удар от 30 метра, когато той стреля с все сила и почти никога не уцелва вратата. За съжаление Трифон ни напусна преди 2 години, когато почина от инфаркт, но снимката му все още стряска европейците и от време на време се появява в различни антикласации. 4) Патрик Виейра 
По настоящем отборът на Арсенал е известен с изящната си и технична игра, но не така стоят нещата в ранните години на Арсен Венгер начело на "топчиите". С брутални халфове от калибъра на Рей Парлър и Патрик Виейра, лондончани са един от най-твърдите състави в цялата лига, като по-голямата заслуга за това е на французина. Висок, атлетичен и с много дълги крайници, той оглавява вечната ранглиста на Висшата лига с 8 червени картона. През 2000 той бива изгонен два пъти в рамките на 72 часа след като първо нанася удар с ръце на играч на Съндърланд, а след това прави ужасяващ шпагат с двата крака срещу Ливърпул. Виейра е често критикуван от местните медии за грубата си игра, но винаги е заявявал, че не смята да се променя, тъй като стилът му му е спечелил трансфер в Арсенал, а през онова време "артилеристите" са сред най-големите фаворити за титлата всяка година. Враждата между лондончани и другият голям кандидат за трофея Манчестър Юнайтед е толкова голяма, че има сблъсъци дори още в тунела преди мача, а главни действащи лица - Патрик Виейра и, разбира се, Рой Кийн. 3) Дженаро Гатузо 
Сърцатият халф на Милан първо преминава през едно от най-елитните училища за каляване на воля и характер в света, преди да се превърне в неизменна част от редиците на "дявола" - Шотландия. Едва 19-годишен, Гатузо се сблъсква с футболната действителност на островната държава и това му изживяване остава за цял живот. След завръщането си в Италия, халфът става пословичен с неуморимостта си и твърдата си игра. Ниският му ръст го прави доста гъвкав и му позволява да печели бързо топката в центъра на терена, както и да изнася уверено. Разбира се, голяма част от влизанията на Рино (италианската дума за Носорог), са от твърди по-твърди, а темперамента му е типично южняжки, което му пречи да разграничи невинните ситуации от предизвиканата грубост. Едно от най-известните му изпълнения е хващането за врата на треньора на Тотнъм Джо Джордан (познат като един от най-бруталните британски играчи в историята), както и това че пробожда с вилица ръката на съотборник по време на вечеря. Самият Гатузо е наясно с чисто футболните си качества и когато някой се опитва да го сравни с Андреа Пирло отговаря "Нека не сравняваме Нутела с ла*на". Халфът е толкова корав, че той успява да доиграе мач със скъсани коленни връзки, а след това по време на операцията, докторите чупят скалпела, докато се опитват да разрежат костта му. 2) Андони Гойкоечея 
Три думи са достатъчни, за да опишат този играч: "Касапинът от Билбао". Защитникът на "баските" е един от рядко грубите испански футболисти, като той става известен със своите зверски влизания най-вече в краката на Диего Марадона и Бернд Шустер. Разбира се, Гойкоечея прави редица необмислени намеси, но тези двете са основната причина да му бъде лепнат този зрелищен прякор. Първо, той прави ужасно влизане в колената на тогава младия халф на Барселона Бернд Шустер, с което автоматично му причинява скъсване на кръстните връзки, поради което германецът да пропусне почти целия сезон 1981-82. Няколко години след това той прави подобен фал и срещу Диего Марадона, като едва не прекратява кариерата му. Самият аржентински идол си спомня как е чул собствения му крак да издава страшен пукот, сякаш някой чупи дъска на две с голи ръце. По-злокобното е, че Гойкоечея все още пази обувките от този мач в стъклена кутия в дома си, явно горд от деянията си.
Ако искаш да прочетеш още яки истории, вземи си новата книга на От Засада – Аутсайдери Поръчай директно от тук!
1) Христо Стоичков 
Като българи, отново се потрисаме от класацията на братята англичани, тъй като британски резачки от сорта на Кийн, Бартън и Катърмоул липсват, а в нея присъства "модерния ляв". И все пак няма как да не признаем, че донякъде са прави. Самият Йохан Кройф казва за Стоичков, че е смятал, че "майната" е закърмен с някакво зло мляко, тъй като спортната злоба, с която той играе е толкова голяма, че средностатистическият испански зрител изпитва страх от българското крило, дори само да го гледа по телевизията. Разбира се, това не е единствената причина. Наред с невероятните си умения, Ицо е автор на някои изключително големи грубости. Още в дебютния си сезон за Барселона, той е наказан за 2 месеца, задето нарочно настъпва местен съдия, причинявайки му счупване на костта. Преди това той се замесва в онзи пословичен бой между Левски и ЦСКА във финалния мач за купата на България през 1985, като първоначално е наказан да не играе футбол доживот, но в последствие отстраняването му е намалено за 1 година. Гаменският характер на "Камата" се пренася и след края на кариерата му на активен играч в треньорството, като неговите караници с играчи и журналисти едва ли ще бъдат забравени. Почетни членове на този елитен клуб: - Джоуи Бартън - донякъде е срамно, че този човек има дори 1 мач за националния отбор на Англия. Бартън има класа в краката си, но пространството между ушите му е тотално празно. Забърква се в какви ли не скандали, повечето от които в следствие на груби действия от негова страна, а червения му картон срещу Манчестър Сити, когато натръшка половината отбор на противника, е записан със златни букви в архивите на BBC. - Рой Кийн - ако някой дори за момент си е помислил, че ще пропуснем да споменем бившия капитан на Манчестър Юнайтед, жестоко се лъже. Агресията на Кийн е толкова голяма, че е голяма рядкост да намерим мач, в който той не получава жълт картон. Дори пропуска финала на ШЛ през 1999 поради натрупани картони! А за влизането в краката на Алф Инге Халанд вече сме говорили надълго и нашироко. - Серхио Рамос - безспорно един от най-качествените защитници в света, но също така и един от най-безскрупулните щом се отнася до твърдата игра. Рамос е рекордьор по картони в Ла Лига, като е бил предупреждаван официално 173 пъти, а в 19 случая е бил гонен, което пък също е рекорд за най-много червени картони. Освен това Рамос е и най-често декорирания в жълто играч в историята на Шампионската лига, както и в историята на националния отбор на Испания. Освен груби нарушения, той често си изпросва картони и заради симулации, провокации, спорове със съдията и т.н.
