НАЙ-ИЗНЕНАДВАЩИТЕ НОСИТЕЛИ НА КЕШ

НАЙ-ИЗНЕНАДВАЩИТЕ НОСИТЕЛИ НА КЕШ

И така, изтеглен беше жребия за осминафиналите на Шампионската лига. Някои от сблъсъците изглеждат неравностойни, но други обещават да бъдат крайно интригуващи! Всички големи фаворити продължават пътя си към най-големия мач в Европа, а през тази година почти няма "изненади". Може би единствено съставите на Лион и Шалке 04 са последните представители на "малките клубове", но с оглед на тежкия жребий (Барселона и Манчестър Сити) по всяка вероятност и те ще си отидат в този кръг. В този ред на мисли тазгодишното издание на турнира отново клони да бъде триумф на парите и богатите клубове, които не дават никакъв шанс на по-скромни отбори да помечтаят за "Ушатата". В едни отминали времена, трофея от Шампионската лига/КЕШ е ставал притежание на тимове, които никой не е слагал сред фаворитите. Кои са десетте най-изненадващи европейски клубни шампиони, ще опитаме да открием в тази статия, заедно с помощта на колегите от 90min.     10) Олимпик Марсилия "Фокейците", както е един от прякорите на клуба, е единственият френски отбор, печелил някога Европейската купа. Това е малко странно, тъй като националния отбор на "петлите" винаги е бил един от най-силните в света. Лошата политика на френските клубове да продават най-добрите си играчи в другите топ-първенства обаче лишава франсетата от по-трайни успехи на европейската клубна сцена. Въпреки това през 1993 съставът на Олимпик Марсилия все пак успява да стигне до върха. Собственикът на тима Бернар Тапи, който в последствие е осъден за манипулиране на мачове (прочети тук: https://otzasada.com/2018/07/26/ugly-truth/), не пести средства за да направи от марсилци сериозен претендент за трона. През 1990/91 французите губят финала на състезанието, но през 1992/93 успяват да вдигнат купата, след като преминават през иглени уши в група А. Тъй като през онова време целият турнир се състои от две групи с по 4 отбора, като победителят от всяка група се класира директно на финала, французите са силно облагодетелствани. Те постигат три равенства и три победи срещу отборите на Рейнджърс, Брюж и ЦСКА Москва, а в предварителните кръгове отстраняват северноирландския Гленторан и румънския Динамо Букурещ. Във финала Олимпик среща състава на Милан, в който по онова време се подвизават легенди като Малдини, Тасоти, Албертини, Барези, Костакурта, Рийкард и Ван Бастен. Същият този Милан печели изданието на турнира година по-рано като размазва Барселона с 4:0 в големия мач. Французите от своя страна разполагат с Бартез на вратата и пред него Базил Боли, Жослен Англома, Марсел Десаи, Алек Бокшич, Дидие Дешан, Руди Фьолер и Абеди Пеле. С гол на Боли в края на първата част, Марсилия печели финала с 1:0 и вдига "Ушатата", но само няколко седмици по-късно гръмва така небезизвестния скандал във френския футбол, в последствие на който Олимпик е лишен от спечелената титла в местното първенство и пратен във Лига 2.     9) Астън Вила Бирмингамския клуб е доста доминиращ в края на 19 и началото на 20 век, когато в периода между 1893 и 1910 печели шест пъти титлата на Англия. След това следва един период от 70 години без "виланите" да се докопат до трофея, но през 1980-81 отново са първенци, което им дава право да се състезават в турнира за Купата на Европейските шампиони. Мениджърът Рон Саундърс се справя много добре и в евроодисеята на тима, като успява последователно да елиминира исландския Валур и шампиона на ГДР Динамо Берлин. В средата на сезона обаче, Саундърс напуска клуба, защото не успява да постигне договорка с ръководството за новия си договор. Горещият пост е зает от асистента на Рон, Тони Бартън. По това време Астън Вила се намира в средата на таблицата в местното първенство и целта пред Бартън е да завърши колкото се може по-нагоре и да осигури на тима ново евроучастие. Вместо това, новият мениджър се концентрира изцяло върху Европейската купа и успява да достигне финал, минавайки като парен локомотив през Динамо Киев и Андерлехт. В големия мач обаче опонент е Байерн Мюнхен. Шансовете далеч не са на страната на Астън Вила, защото в състава на "баварците" личат имената на Клаус Аугенталер, Пол Брайтнер, Дитер Хьонес и Карл-Хайнц Румениге. Бирмингамци обаче не трепват и печелят с 1:0 след гол на нападателя Питър Уайт в средата на второто полувреме. По това време само Манчестър Юнайтед, Ливърпул и Нотингам са вдигали Купата на Европейските шампиони и Астън Вила стават четвъртия английски тим, който успява да постигне това през сезон 1981-82, което е огромна изненада за всички футболни фенове из "стария континент".     8) Бенфика Въреки че "лисабонските орли" са рекордьори по титли в шампионата на Португалия, те не се представят никак добре в първите 5 издания на Купата на Европейските шампиони. Още по-лошо, те взимат участие само в едно от тях, защото през останалото време Порто и Спортинг печелят титлата на страната. И все пак във втория си опит, те постигат една от големите изненади, успявайки да вдигнат Европейската купа през сезон 1960-61. Как става това? Момчетата на легендарния Бела Гутман играят изключително атакуващ и успешен футбол и разгромяват всички съперници в пътя си към финала. Първо Хартс (общ резултат 5:1), а след това и унгарския Уйпещ (7:4), датския Аархус (7:2) и австрийския Рапид (4:1) стават жертва на суперфутбола на "орлите". А те дори все още не са подписали с легендата Еузебио! Така на финала през 1961 в швейцарския град Берн, Бенфика спори за най-ценното клубно отличие с отбора на Барселона. Португалския тим е съставен единствено и само от местни играчи, болшинството от които са гръбнак и на националния отбор на иберийската страна. Можем да споменем името на Жозе Агуаш, който е капитан и на Бенфика, и на Португалия. В клубната си кариера, той има 392 мача и 376 гола. Един от тези голове пада във вратата на Барселона, а крайния резултат е 3:2 за "орлите". Двубоя е крайно интересен, след като унгарските перли на "каталунците" Сандор Кочиш и Золтан Сибор вкарват по един гол, но португалците бележат на три пъти и грабват отличието за разочарование на актуалния носител на Златната топка Луис Суарес, който предвожда армадата от звезди в нападението на испанския гранд. Бенфика е и първият отбор, различен от Реал Мадрид, който печели Европейската купа.     7) Селтик Във вечната борба с градския съперник Рейнджърс, "детелините" дърпат с едни гърди през 1966/67, печелейки трофея от турнира КЕШ. Те са и първият британски клуб, който постига това. Периода между 1938 и 1953 е труден за Селтик, тъй като (изключвайки Втората световна война) те се мъчат да заменят легендарния си мениджър Уили Мали. Хората, които го наследяват не успяват да спечелят титлата в продължение на 13 години! Най-сетне Джими МакГрори успява да го стори през 1953-54, но след това феновете на клуба трябва да чакат още 12 години за да видят нова титла. Печели я Джок Щайн през 1965-66 и то в дебютната си кампания. Това значи, че Селтик ще вземе участие в КЕШ за пръв път в историята си. Щайн, който е бивш играч на клуба, се утвърждава като легенда, тъй като тотално неочаквано достига финал в турнира още в дебютния си опит. По пътя "детелините" разбиват швейцарския Цюрих с 5:0, а след това и Нант с 6:2. В четвъртфналите Селтик губи от Войводина в Югославия, но наваксва резултата в реванша и с крайното 2:1 продължава напред. На полуфиналите шотландците бият шута и на чешкия шампион Дукла Прага, в чиито редици се изявява носителят на Златната топка за 1962 Йозеф Масопуст. Така във финалния мач момчетата на Джок Щайн трябва да мерят сили с отбора на Интер, който се проваля да спечели турнира през 1965-66, но го прави през 1963-64 и 1964-65. Желязното Катеначо на аржентинския специалист Еленио Ерера отказва една сурия европейски грандове, а в състава на "нерадзурите" се състезават легендите Джачинто Факети и Сандро Мацола. И когато италианците повеждат още в 7-мата минута от дузпа, реализирана от Мацола, мнозина си мислят, че мача е приключил. Упражнението е добре познато - ранен гол и след това непробиваемата защита отказват опонент след опонент. Само че не и бойките шотландци! Те обсаждат вратата на Интер и започват да търсят път към гола. Вратарят Сарти прави спасяване след спасяване и в средата на втората част капитулира след мощен шут на левия бек Томи Гемел. Малко преди края пък удар от далечна дистанция е отклонен във вратата на италианците за втори път. Автор на попадението е нападателят Стиви Чалмърс. Време за реакция няма и мощният Интер е на колене пред бойките шотландци. Те печелят с 2:1 и грабват трофея за 1966-67.     6) ПСВ Айндховен Чудите се как по-точно Гуус Хидинк придобива такава популярност? Ето как: човекът печели първата и единствена в историята на ПСВ европейска купа, и то в дебютния си сезон като мениджър въобще! Както казва популярния израз - ето така се прави! "Филипсите" печелят два пъти поред титлата в Холандия през 1985-86 и 1986-87. Тогава обаче ръководството на клуба прави някаква странна вътрешна врътка, която разклаща сигурността в съблекалнята. В следствие на това треньорът Джон Рекер напуска и поста заема неговия асистент Гуус Хидинк. До тогава той не е водил самостоятелно отбор, но все пак му е поверен холандския шампион. Още повече че след края на сезон 1986-87 клубът е напуснат от звездата Рууд Гулит, който дава скандално интервю и е продаден за рекордна сума на италианския Милан. Въпреки това ПСВ разполага с добра смесица от опитни играчи, като защитникът Ерик Герец и халфът Сьорен Лерби. В състава намираме още и Роналд Куман. Походът на "филипсите" е дълъг и труден и започва с тънкото елиминиране на Галатасарай с общ резултат 3:2 в предварителния кръг. След това отборът като че ли набира инерция и започва да играе все по-убедително, отстранявайки Рапид Виена, Бордо и накрая Реал Мадрид. Противник във финала е състава на Бенфика. Мнозина все още не го осъзнават, но Бенфика, въпреки че е фаворит според медии и букмейкъри, всъщност няма шанс да спечели, заради т.нар. Проклятие на Бела Гутман (прочети тук: https://otzasada.com/2018/08/03/proklqtieto-bela-gutman/). Колкото и глуповато и суеверно да звучи, то все още властва над португалците и те не успяват да спечелят евротрофей вече в продължение на 56 години. Разбира, се провалят се и в този мач на 25 май 1988 в Щутгарт. Въпреки че са много близо, те все пак губят с дузпи, след като холандците са безгрешни и вкарват всичките 6 от 6 опита, докато Антонио Велосо (бащата на Мигел Велосо) пропуска. Така ПСВ грабва отличието и настига своите големи съперници Аякс и Фейеноорд, които успяват да спечелят КЕШ доста по-рано.     5) Фейеноорд Първата асоциация, когато човек чуе за холандски футбол, е тоталния футбол на Ринус Микелс и успехите на Аякс през 70-те. Истината обаче е, че преди да дойде ерата на Аякс, друг е първия отборт от "ниската земя", който стъпва на европейския клубен връх и това е Фейеноорд. Сега ще се уверим, че в това постижение няма нищо изненадващо, тъй като на кормилото на тима от Ротердам е легендарният австрийски наставник Ернст Хапел. Това е и първият му досег с големия европейски футбол. Той прави треньорския си дебют в скромния Адо Ден Хааг, с който печели местната купа. През 1969 е назначен начело на Фейеноорд и останалото е история. Холандците, които са шампиони на Ередивизи за 1968-69, влизат в състезанието още от самото начало и разгромяват исландския КР Рейкявик с 16:2! Следващото препядствие пред Фейеноорд е много трудно, защото ротердамци трябва да мерят сили с Милан, но с общ резултат 2:1 успяват да го преодолеят. След това са последователно елиминирани източногерманския Форвертс Берлин и полския Легия Варшава. Във финалния мач холандците са аутсайдери срещу носителя на отличието за 1966-67 Селтик, чийто състав е почти същия, а и все още ги води легендата Джок Щайн. "Детелините" дори повеждат, но Фейеноорд бързо изравнява преди почивката, а мачът влиза в продължения, тъй като двата тима не успяват да се победят в редовното време. И когато изглежда, сякаш ще има дузпи, шведския нападател на холандците Ове Киндвал бележи в 117-тата минута, след като вкарва отблизо лошо отбита топка от капитана на Селтик Били МакНейл. Щайн и компания нямат време за реакция и губят, а Фейеноорд става първия холандски отбор, завоювал КЕШ.     4) Нотингам Форест Историята е подробно описана в новата книга на екипа на От Засада "Аутсайдери", но тук ще дадем кратката версия на това невероятно постижение. Нотингам взимат най-доброто решение в живота си и решават да подадат ръка на провалилия се с гръм и трясък в Лийдс мениджър Браян Клъф през 1975. Преди неговото идване, тимът все пак има спечелени две купи на ФА, но последната е през 50-те години на 20 век. Клъф и неговият асистент Питър Тейлър имат невероятен усет към привличането на точните играчи, които биха им свършили перфектна работа за настоящия момент. Те успяват да спечелят титлата на Англия през 1977-78, което дава възможност на отбора да се състезава за пръв път в историята си в турнира за европейската купа. Още в първия кръг съперник на "червените" е друг английски тим - този на Ливърпул. Победата с 2:0 отваря пътя на Нотингам напред, като следващият съперник е доста по-лек и се казва АЕК Атина. С общ резълтат 7:2 гърците са изхвърлени от турнира, а след тях е разгромен и състава на Грасхопър. Нотингамци се затрудняват единствено с немския шампион Кьолн и след 3:3 на Сити Граунд, Форест успява да постигне много измъчена победа с 1:0 в Германия и да се класира за финала. Там съперник е шведския Малмьо, който също е воден от англичанин - Боб Хоутън. В мача няма фаворити и аутсайдери, тъй като никой не е вярвал, че тъкмо тези два тима ще спорят за отличието. Все пак Нотингам печели с 1:0 с гол на Тревър Франсис в продължението на първото полувреме и става поредният английски отбор, който вдига европейската купа. Те повтарят успеха си и през следващата година, като стават единствения клуб, който е ставал шампион на Европа повече пъти, отколкото на собствената си страна.     3) Хамбургер На Волкспаркщадион, където тима играе домакинските си мачове, има огромен часовник, който отброява годините, в които "червените шорти" не са изпадали от немския елит. Е, този часовник бе занулен в края на сезон 2017-18, защото Хамбургер загуби битката за оцеляване и по настоящем се състезава във Втора Бундеслига. Не така обаче седят нещата в началото на 80-те, когато отборът от Северна Германия е един от най-силните в Европа. Като шампион на Бундеслигата за сезон 1981-82, тимът получава възможност да мери сили с най-добрите на "стария континент". Треньор на отбора е добре познатият ни Ернст Хапел, който се превръща в първия треньор, печелил КЕШ с два различни клуба. Хамбургер започва срещу първенеца на другата част от Германия - Динамо Берлин и показва превъзходството си, печелейки с 3:1. След това биват отстранени и гърците от Олимпиакос, съветския Динамо Киев и испанския Реал Сосиедад. Във финала немците трябва да срещнат суперфаворита Ювентус, който е предвождан от легендата Джовани Трапатони, а освен това разполага с играчи като Мишел Платини, Паоло Роси, Марко Тардели, Роберто Бетега, Гаетано Ширея, Клаудио Джентиле, Збигниев Бониек, а на вратата е капитанът Дино Дзоф. Хамбургер не разполага с такова съзвездие в състава си, но колективния и задружен футбол, който Хапел практикува, доминира и иновативното 4-4-2, което австрийският специалист решава да използва, се оказва печелившо. С гол на Феликс Магат още в началото на мача, Хамбургер печели с 1:0 и грабва трофея.     2) Цървена Звезда Мнозина биха възроптали срещу включването на югославския тим в тази класация, тъй като победата им през 1990-91 е постигната по ужасно грозен начин, но това не я прави по-малко изненадваща и дори шокираща! Цървена звезда е рекордьор по титли в местното първенство и е постоянно присъствие в турнира за Европейската купа. До тогава обаче "звездашите" не успяват да направят нещо кой знае колко запомнящо се, въпреки някои позитивни резултати като например 3:3 с Манчестър Юнайтед през 1957-58 или елиминирането на Ливърпул през 1973-74, както и това на Реал Мадрид през 1974-75. През 1990-91 обаче, възпитаниците на добре познатия ни Люпко Петрович успяват да извървят целия път до финала, побеждавайки последователно Грасхопър с 5:2, Рейнджърс с 4:1, Динамо Дрезден с 6:0 и шедьовъра на всичко - Байерн Мюнхен с 4:3. Мачът в баварската столица е обявен за мачът на века за югославяните, след като те печелят с 2:1, а в реванша нещата отиват към продължения, когато в 90-тата минута Клаус Аугенталер си вкарва автогол и довежда резултата до 2:2 и 4:3 в общия. Така Цървена звезда получава възможността да спори за отличието с Олимпик Марсилия. Французите разполагат с имена като Абеди Пеле, Жан-Пиер Папен, Крис Уодъл и Жан Тигана, а на пейката им се намира бившият капитан на "звездашите" Драган Стойкович, който преминава там през лятото на 1990. Все пак Петрович има в състава си Владимир Югович, Синиша Михайлович, Роберт Просинечки, Деян Савичевич и македонското чудо Дарко Панчев, който печели Златната обувка за 1991. След подчертано дефанзивни 120 минути, в които отбиват безкрайните атаки на Марсилия, "звездашите" се добират до изпълнение на дузпи, където са безпогрешни. За французите още първият изпълнител Аморос пропуска и така трофея отива в ръцете на югославския тим.     1) Стяуа Букурещ Последният супер изненадващ победител в "турнира на богатите" в този списък е румънският рекордьор по титли на местното първенство. Стяуа, който е еквивалент на нашия ЦСКА, тъй като е клуб на армията, е създаден сравнително късно, но през годините успява да спечели солидно количество трофеи. Бижуто в короната или черешката на тортата или кой както иска да го нарича е Купата на Европейските шампиони. През 1985-86 "червено-сините" влизат в турнира като първенец на Румъния и в крайна сметка вдигат купата, а пътят им може да бъде окачествен като сравнително лек. Само че няма леки съперници, щом става въпрос за състезание, в което участват само шампиони! След норвежкия Вейле (5:2) идва ред и на унгарския Хонвед Будапеща (4:2), а след това и на финландския Куусиси (1:0) (!?!?). В полуфинала пък е сразен белгийския Андерлехт с 3:1. В последния мач Стяуа трябва да мери сили с Барселона. Само по себе си, името на каталунския гранд стряска опонентие, но не и старши треньора на румънците Йемерих Йеней. Неговото 4-4-2 е подчертано по-дефанзивно от това на Барса и целта му е изпълнена. "Каталунците" така и не успяват да отбележат гол в рамките на 120 минути. Двубоят се решава след изпълнение на дузпи. В тях се наблюдава невероятен феномен - Барса пропускат всичките 4 наказателни удара. До пети не се стига, защото румънците показват една идея по-точен мерник и вкарват два от четирите си опита. След края камерите хващат треньора на испанците Тери Венейбълс как беснее, гледайки как щастливите играчи на Стяуа вдигат отличието над главите си.


Гласували: 0, рейтинг: 0

Добави коментар

Препоръчано за вас

Най-високият мач в света
Мачът, в който отбор умишлено си вкара автогол, за да подобри головата си разлика
10 топ футболисти, които банкрутират
Контра: Когато последната минута се оказва златна за нас
Футболисти, играли за 2 национални отбора
Най-грубият мач в света
Скандалният Джоуи Бартън и единственото му дерби от "Старата фирма"
Снежното Класико - Най-студеният мач в света
Мачовете, които големите звезди пропускат поради травми
Най-добрите играчи на Тотнъм в ерата на Висшата лига
От сирак до един от най-могъщите олигарси: Как Роман Абрамович натрупа огромното си богатството
Последната минута - големият враг на българския футбол
Фортуна вместо футбол: Мачове, решени от чоп или монета
Дреболия бави трансфера на Суарес в Юве
Играчите, вкарвали за най-много клубове във Висшата лига
Картел Къп 2020: първото и последно издание на смъртоносния затворнически турнир
Забравените легенди на женския футбол - Ан О'Брайън
Баскът, който шокира модерния футбол
Футболисти, вкарвали и в двата европейски клубни финала
Паралелни таланти: Боян Къркич - геният, който трябваше да задмине Лионел Меси