НАЙ-ИЗНЕНАДВАЩИТЕ НОСИТЕЛИ НА КЕШ

НАЙ-ИЗНЕНАДВАЩИТЕ НОСИТЕЛИ НА КЕШ

И така, изтеглен беше жребия за осминафиналите на Шампионската лига. Някои от сблъсъците изглеждат неравностойни, но други обещават да бъдат крайно интригуващи! Всички големи фаворити продължават пътя си към най-големия мач в Европа, а през тази година почти няма "изненади". Може би единствено съставите на Лион и Шалке 04 са последните представители на "малките клубове", но с оглед на тежкия жребий (Барселона и Манчестър Сити) по всяка вероятност и те ще си отидат в този кръг. В този ред на мисли тазгодишното издание на турнира отново клони да бъде триумф на парите и богатите клубове, които не дават никакъв шанс на по-скромни отбори да помечтаят за "Ушатата". В едни отминали времена, трофея от Шампионската лига/КЕШ е ставал притежание на тимове, които никой не е слагал сред фаворитите. Кои са десетте най-изненадващи европейски клубни шампиони, ще опитаме да открием в тази статия, заедно с помощта на колегите от 90min.     10) Олимпик Марсилия "Фокейците", както е един от прякорите на клуба, е единственият френски отбор, печелил някога Европейската купа. Това е малко странно, тъй като националния отбор на "петлите" винаги е бил един от най-силните в света. Лошата политика на френските клубове да продават най-добрите си играчи в другите топ-първенства обаче лишава франсетата от по-трайни успехи на европейската клубна сцена. Въпреки това през 1993 съставът на Олимпик Марсилия все пак успява да стигне до върха. Собственикът на тима Бернар Тапи, който в последствие е осъден за манипулиране на мачове (прочети тук: https://otzasada.com/2018/07/26/ugly-truth/), не пести средства за да направи от марсилци сериозен претендент за трона. През 1990/91 французите губят финала на състезанието, но през 1992/93 успяват да вдигнат купата, след като преминават през иглени уши в група А. Тъй като през онова време целият турнир се състои от две групи с по 4 отбора, като победителят от всяка група се класира директно на финала, французите са силно облагодетелствани. Те постигат три равенства и три победи срещу отборите на Рейнджърс, Брюж и ЦСКА Москва, а в предварителните кръгове отстраняват северноирландския Гленторан и румънския Динамо Букурещ. Във финала Олимпик среща състава на Милан, в който по онова време се подвизават легенди като Малдини, Тасоти, Албертини, Барези, Костакурта, Рийкард и Ван Бастен. Същият този Милан печели изданието на турнира година по-рано като размазва Барселона с 4:0 в големия мач. Французите от своя страна разполагат с Бартез на вратата и пред него Базил Боли, Жослен Англома, Марсел Десаи, Алек Бокшич, Дидие Дешан, Руди Фьолер и Абеди Пеле. С гол на Боли в края на първата част, Марсилия печели финала с 1:0 и вдига "Ушатата", но само няколко седмици по-късно гръмва така небезизвестния скандал във френския футбол, в последствие на който Олимпик е лишен от спечелената титла в местното първенство и пратен във Лига 2.     9) Астън Вила Бирмингамския клуб е доста доминиращ в края на 19 и началото на 20 век, когато в периода между 1893 и 1910 печели шест пъти титлата на Англия. След това следва един период от 70 години без "виланите" да се докопат до трофея, но през 1980-81 отново са първенци, което им дава право да се състезават в турнира за Купата на Европейските шампиони. Мениджърът Рон Саундърс се справя много добре и в евроодисеята на тима, като успява последователно да елиминира исландския Валур и шампиона на ГДР Динамо Берлин. В средата на сезона обаче, Саундърс напуска клуба, защото не успява да постигне договорка с ръководството за новия си договор. Горещият пост е зает от асистента на Рон, Тони Бартън. По това време Астън Вила се намира в средата на таблицата в местното първенство и целта пред Бартън е да завърши колкото се може по-нагоре и да осигури на тима ново евроучастие. Вместо това, новият мениджър се концентрира изцяло върху Европейската купа и успява да достигне финал, минавайки като парен локомотив през Динамо Киев и Андерлехт. В големия мач обаче опонент е Байерн Мюнхен. Шансовете далеч не са на страната на Астън Вила, защото в състава на "баварците" личат имената на Клаус Аугенталер, Пол Брайтнер, Дитер Хьонес и Карл-Хайнц Румениге. Бирмингамци обаче не трепват и печелят с 1:0 след гол на нападателя Питър Уайт в средата на второто полувреме. По това време само Манчестър Юнайтед, Ливърпул и Нотингам са вдигали Купата на Европейските шампиони и Астън Вила стават четвъртия английски тим, който успява да постигне това през сезон 1981-82, което е огромна изненада за всички футболни фенове из "стария континент".     8) Бенфика Въреки че "лисабонските орли" са рекордьори по титли в шампионата на Португалия, те не се представят никак добре в първите 5 издания на Купата на Европейските шампиони. Още по-лошо, те взимат участие само в едно от тях, защото през останалото време Порто и Спортинг печелят титлата на страната. И все пак във втория си опит, те постигат една от големите изненади, успявайки да вдигнат Европейската купа през сезон 1960-61. Как става това? Момчетата на легендарния Бела Гутман играят изключително атакуващ и успешен футбол и разгромяват всички съперници в пътя си към финала. Първо Хартс (общ резултат 5:1), а след това и унгарския Уйпещ (7:4), датския Аархус (7:2) и австрийския Рапид (4:1) стават жертва на суперфутбола на "орлите". А те дори все още не са подписали с легендата Еузебио! Така на финала през 1961 в швейцарския град Берн, Бенфика спори за най-ценното клубно отличие с отбора на Барселона. Португалския тим е съставен единствено и само от местни играчи, болшинството от които са гръбнак и на националния отбор на иберийската страна. Можем да споменем името на Жозе Агуаш, който е капитан и на Бенфика, и на Португалия. В клубната си кариера, той има 392 мача и 376 гола. Един от тези голове пада във вратата на Барселона, а крайния резултат е 3:2 за "орлите". Двубоя е крайно интересен, след като унгарските перли на "каталунците" Сандор Кочиш и Золтан Сибор вкарват по един гол, но португалците бележат на три пъти и грабват отличието за разочарование на актуалния носител на Златната топка Луис Суарес, който предвожда армадата от звезди в нападението на испанския гранд. Бенфика е и първият отбор, различен от Реал Мадрид, който печели Европейската купа.     7) Селтик Във вечната борба с градския съперник Рейнджърс, "детелините" дърпат с едни гърди през 1966/67, печелейки трофея от турнира КЕШ. Те са и първият британски клуб, който постига това. Периода между 1938 и 1953 е труден за Селтик, тъй като (изключвайки Втората световна война) те се мъчат да заменят легендарния си мениджър Уили Мали. Хората, които го наследяват не успяват да спечелят титлата в продължение на 13 години! Най-сетне Джими МакГрори успява да го стори през 1953-54, но след това феновете на клуба трябва да чакат още 12 години за да видят нова титла. Печели я Джок Щайн през 1965-66 и то в дебютната си кампания. Това значи, че Селтик ще вземе участие в КЕШ за пръв път в историята си. Щайн, който е бивш играч на клуба, се утвърждава като легенда, тъй като тотално неочаквано достига финал в турнира още в дебютния си опит. По пътя "детелините" разбиват швейцарския Цюрих с 5:0, а след това и Нант с 6:2. В четвъртфналите Селтик губи от Войводина в Югославия, но наваксва резултата в реванша и с крайното 2:1 продължава напред. На полуфиналите шотландците бият шута и на чешкия шампион Дукла Прага, в чиито редици се изявява носителят на Златната топка за 1962 Йозеф Масопуст. Така във финалния мач момчетата на Джок Щайн трябва да мерят сили с отбора на Интер, който се проваля да спечели турнира през 1965-66, но го прави през 1963-64 и 1964-65. Желязното Катеначо на аржентинския специалист Еленио Ерера отказва една сурия европейски грандове, а в състава на "нерадзурите" се състезават легендите Джачинто Факети и Сандро Мацола. И когато италианците повеждат още в 7-мата минута от дузпа, реализирана от Мацола, мнозина си мислят, че мача е приключил. Упражнението е добре познато - ранен гол и след това непробиваемата защита отказват опонент след опонент. Само че не и бойките шотландци! Те обсаждат вратата на Интер и започват да търсят път към гола. Вратарят Сарти прави спасяване след спасяване и в средата на втората част капитулира след мощен шут на левия бек Томи Гемел. Малко преди края пък удар от далечна дистанция е отклонен във вратата на италианците за втори път. Автор на попадението е нападателят Стиви Чалмърс. Време за реакция няма и мощният Интер е на колене пред бойките шотландци. Те печелят с 2:1 и грабват трофея за 1966-67.     6) ПСВ Айндховен Чудите се как по-точно Гуус Хидинк придобива такава популярност? Ето как: човекът печели първата и единствена в историята на ПСВ европейска купа, и то в дебютния си сезон като мениджър въобще! Както казва популярния израз - ето така се прави! "Филипсите" печелят два пъти поред титлата в Холандия през 1985-86 и 1986-87. Тогава обаче ръководството на клуба прави някаква странна вътрешна врътка, която разклаща сигурността в съблекалнята. В следствие на това треньорът Джон Рекер напуска и поста заема неговия асистент Гуус Хидинк. До тогава той не е водил самостоятелно отбор, но все пак му е поверен холандския шампион. Още повече че след края на сезон 1986-87 клубът е напуснат от звездата Рууд Гулит, който дава скандално интервю и е продаден за рекордна сума на италианския Милан. Въпреки това ПСВ разполага с добра смесица от опитни играчи, като защитникът Ерик Герец и халфът Сьорен Лерби. В състава намираме още и Роналд Куман. Походът на "филипсите" е дълъг и труден и започва с тънкото елиминиране на Галатасарай с общ резултат 3:2 в предварителния кръг. След това отборът като че ли набира инерция и започва да играе все по-убедително, отстранявайки Рапид Виена, Бордо и накрая Реал Мадрид. Противник във финала е състава на Бенфика. Мнозина все още не го осъзнават, но Бенфика, въпреки че е фаворит според медии и букмейкъри, всъщност няма шанс да спечели, заради т.нар. Проклятие на Бела Гутман (прочети тук: https://otzasada.com/2018/08/03/proklqtieto-bela-gutman/). Колкото и глуповато и суеверно да звучи, то все още властва над португалците и те не успяват да спечелят евротрофей вече в продължение на 56 години. Разбира, се провалят се и в този мач на 25 май 1988 в Щутгарт. Въпреки че са много близо, те все пак губят с дузпи, след като холандците са безгрешни и вкарват всичките 6 от 6 опита, докато Антонио Велосо (бащата на Мигел Велосо) пропуска. Така ПСВ грабва отличието и настига своите големи съперници Аякс и Фейеноорд, които успяват да спечелят КЕШ доста по-рано.     5) Фейеноорд Първата асоциация, когато човек чуе за холандски футбол, е тоталния футбол на Ринус Микелс и успехите на Аякс през 70-те. Истината обаче е, че преди да дойде ерата на Аякс, друг е първия отборт от "ниската земя", който стъпва на европейския клубен връх и това е Фейеноорд. Сега ще се уверим, че в това постижение няма нищо изненадващо, тъй като на кормилото на тима от Ротердам е легендарният австрийски наставник Ернст Хапел. Това е и първият му досег с големия европейски футбол. Той прави треньорския си дебют в скромния Адо Ден Хааг, с който печели местната купа. През 1969 е назначен начело на Фейеноорд и останалото е история. Холандците, които са шампиони на Ередивизи за 1968-69, влизат в състезанието още от самото начало и разгромяват исландския КР Рейкявик с 16:2! Следващото препядствие пред Фейеноорд е много трудно, защото ротердамци трябва да мерят сили с Милан, но с общ резултат 2:1 успяват да го преодолеят. След това са последователно елиминирани източногерманския Форвертс Берлин и полския Легия Варшава. Във финалния мач холандците са аутсайдери срещу носителя на отличието за 1966-67 Селтик, чийто състав е почти същия, а и все още ги води легендата Джок Щайн. "Детелините" дори повеждат, но Фейеноорд бързо изравнява преди почивката, а мачът влиза в продължения, тъй като двата тима не успяват да се победят в редовното време. И когато изглежда, сякаш ще има дузпи, шведския нападател на холандците Ове Киндвал бележи в 117-тата минута, след като вкарва отблизо лошо отбита топка от капитана на Селтик Били МакНейл. Щайн и компания нямат време за реакция и губят, а Фейеноорд става първия холандски отбор, завоювал КЕШ.     4) Нотингам Форест Историята е подробно описана в новата книга на екипа на От Засада "Аутсайдери", но тук ще дадем кратката версия на това невероятно постижение. Нотингам взимат най-доброто решение в живота си и решават да подадат ръка на провалилия се с гръм и трясък в Лийдс мениджър Браян Клъф през 1975. Преди неговото идване, тимът все пак има спечелени две купи на ФА, но последната е през 50-те години на 20 век. Клъф и неговият асистент Питър Тейлър имат невероятен усет към привличането на точните играчи, които биха им свършили перфектна работа за настоящия момент. Те успяват да спечелят титлата на Англия през 1977-78, което дава възможност на отбора да се състезава за пръв път в историята си в турнира за европейската купа. Още в първия кръг съперник на "червените" е друг английски тим - този на Ливърпул. Победата с 2:0 отваря пътя на Нотингам напред, като следващият съперник е доста по-лек и се казва АЕК Атина. С общ резълтат 7:2 гърците са изхвърлени от турнира, а след тях е разгромен и състава на Грасхопър. Нотингамци се затрудняват единствено с немския шампион Кьолн и след 3:3 на Сити Граунд, Форест успява да постигне много измъчена победа с 1:0 в Германия и да се класира за финала. Там съперник е шведския Малмьо, който също е воден от англичанин - Боб Хоутън. В мача няма фаворити и аутсайдери, тъй като никой не е вярвал, че тъкмо тези два тима ще спорят за отличието. Все пак Нотингам печели с 1:0 с гол на Тревър Франсис в продължението на първото полувреме и става поредният английски отбор, който вдига европейската купа. Те повтарят успеха си и през следващата година, като стават единствения клуб, който е ставал шампион на Европа повече пъти, отколкото на собствената си страна.     3) Хамбургер На Волкспаркщадион, където тима играе домакинските си мачове, има огромен часовник, който отброява годините, в които "червените шорти" не са изпадали от немския елит. Е, този часовник бе занулен в края на сезон 2017-18, защото Хамбургер загуби битката за оцеляване и по настоящем се състезава във Втора Бундеслига. Не така обаче седят нещата в началото на 80-те, когато отборът от Северна Германия е един от най-силните в Европа. Като шампион на Бундеслигата за сезон 1981-82, тимът получава възможност да мери сили с най-добрите на "стария континент". Треньор на отбора е добре познатият ни Ернст Хапел, който се превръща в първия треньор, печелил КЕШ с два различни клуба. Хамбургер започва срещу първенеца на другата част от Германия - Динамо Берлин и показва превъзходството си, печелейки с 3:1. След това биват отстранени и гърците от Олимпиакос, съветския Динамо Киев и испанския Реал Сосиедад. Във финала немците трябва да срещнат суперфаворита Ювентус, който е предвождан от легендата Джовани Трапатони, а освен това разполага с играчи като Мишел Платини, Паоло Роси, Марко Тардели, Роберто Бетега, Гаетано Ширея, Клаудио Джентиле, Збигниев Бониек, а на вратата е капитанът Дино Дзоф. Хамбургер не разполага с такова съзвездие в състава си, но колективния и задружен футбол, който Хапел практикува, доминира и иновативното 4-4-2, което австрийският специалист решава да използва, се оказва печелившо. С гол на Феликс Магат още в началото на мача, Хамбургер печели с 1:0 и грабва трофея.     2) Цървена Звезда Мнозина биха възроптали срещу включването на югославския тим в тази класация, тъй като победата им през 1990-91 е постигната по ужасно грозен начин, но това не я прави по-малко изненадваща и дори шокираща! Цървена звезда е рекордьор по титли в местното първенство и е постоянно присъствие в турнира за Европейската купа. До тогава обаче "звездашите" не успяват да направят нещо кой знае колко запомнящо се, въпреки някои позитивни резултати като например 3:3 с Манчестър Юнайтед през 1957-58 или елиминирането на Ливърпул през 1973-74, както и това на Реал Мадрид през 1974-75. През 1990-91 обаче, възпитаниците на добре познатия ни Люпко Петрович успяват да извървят целия път до финала, побеждавайки последователно Грасхопър с 5:2, Рейнджърс с 4:1, Динамо Дрезден с 6:0 и шедьовъра на всичко - Байерн Мюнхен с 4:3. Мачът в баварската столица е обявен за мачът на века за югославяните, след като те печелят с 2:1, а в реванша нещата отиват към продължения, когато в 90-тата минута Клаус Аугенталер си вкарва автогол и довежда резултата до 2:2 и 4:3 в общия. Така Цървена звезда получава възможността да спори за отличието с Олимпик Марсилия. Французите разполагат с имена като Абеди Пеле, Жан-Пиер Папен, Крис Уодъл и Жан Тигана, а на пейката им се намира бившият капитан на "звездашите" Драган Стойкович, който преминава там през лятото на 1990. Все пак Петрович има в състава си Владимир Югович, Синиша Михайлович, Роберт Просинечки, Деян Савичевич и македонското чудо Дарко Панчев, който печели Златната обувка за 1991. След подчертано дефанзивни 120 минути, в които отбиват безкрайните атаки на Марсилия, "звездашите" се добират до изпълнение на дузпи, където са безпогрешни. За французите още първият изпълнител Аморос пропуска и така трофея отива в ръцете на югославския тим.     1) Стяуа Букурещ Последният супер изненадващ победител в "турнира на богатите" в този списък е румънският рекордьор по титли на местното първенство. Стяуа, който е еквивалент на нашия ЦСКА, тъй като е клуб на армията, е създаден сравнително късно, но през годините успява да спечели солидно количество трофеи. Бижуто в короната или черешката на тортата или кой както иска да го нарича е Купата на Европейските шампиони. През 1985-86 "червено-сините" влизат в турнира като първенец на Румъния и в крайна сметка вдигат купата, а пътят им може да бъде окачествен като сравнително лек. Само че няма леки съперници, щом става въпрос за състезание, в което участват само шампиони! След норвежкия Вейле (5:2) идва ред и на унгарския Хонвед Будапеща (4:2), а след това и на финландския Куусиси (1:0) (!?!?). В полуфинала пък е сразен белгийския Андерлехт с 3:1. В последния мач Стяуа трябва да мери сили с Барселона. Само по себе си, името на каталунския гранд стряска опонентие, но не и старши треньора на румънците Йемерих Йеней. Неговото 4-4-2 е подчертано по-дефанзивно от това на Барса и целта му е изпълнена. "Каталунците" така и не успяват да отбележат гол в рамките на 120 минути. Двубоят се решава след изпълнение на дузпи. В тях се наблюдава невероятен феномен - Барса пропускат всичките 4 наказателни удара. До пети не се стига, защото румънците показват една идея по-точен мерник и вкарват два от четирите си опита. След края камерите хващат треньора на испанците Тери Венейбълс как беснее, гледайки как щастливите играчи на Стяуа вдигат отличието над главите си.


Гласували: 0, рейтинг: 0

Добави коментар

Препоръчано за вас

Двата мача на Христо Стоичков за Ал Насър
10 треньора, които се завръщат в старите си клубове
От губещ в победител, статистиката е срещу Челси и ПСЖ
10 от най-странните футболни случки и факти, които може би не знаете
Десетте обречени, които все пак намериха пътя напред в ШЛ
Обрат по африкански
Димитър Пенев – футболистът: един от най-великите български играчи
България на Евро 2004: Къде са те сега?
Великите евромачове на българските клубове
Десетте най-посетени мача в историята на Шампионската лига (КЕШ)
Вторият живот на Тиаго Силва
Десет отбора, които правят най-слаба защита на "Ушатата"
Феноменът „Лингард“: футболисти, възродили кариерата си извън елитните клубове
Най-резултатните вратари в историята
От двете страни на барикадата
„Златният“ гол, който остави един футболист без отбор
Историята зад "Малката Вещица"
Загубените български таланти
Футболисти, играли за два национални отбора (част 2)
Клубове, които правят грешка, променяйки емблемите си