Най-добрите свободни трансфери

16.04.2019

С невероятно раздутите цени на играчи в наши дни, звучи направо невероятно, че някой някога би пуснал добър играч за без пари. Само че дори и в настоящата футболна реалност, от време на време се случват изненадващи свободни трансфери, при които даден клуб "удра кьоравото" и привлича топ футболист. Вярно, в повечето случаи е към края на кариерата му, но това не му пречи да се превърне в легенда.
Това са десетте най-добри свободни трансфера в последните години.

10) Демба Ба

С оглед на последните няколко сезона от кариерата на сенегалеца, едва ли някой би го нарекъл топ играч. Само че не така стоят нещата преди около 8 години, когато Демба Ба впечатлява с екипа на немския Хофенхайм. Започва да бъде следен от редица по-големи клубове, сред които и английският Уест Хям. Първият досег на Ба с отбор от Острова е със Стоук Сити, където сделката е договорена за 7 милиона паунда, но той се проваля в медицинските тестове. Така в крайна сметка той подписва с "чуковете" през януари 2011г. и избухва със 7 гола в 12 мача, но въпреки това лондончани изпадат от Висшата лига. Демба Ба отказва да подпише нов договор и вместо това отива в Нюкасъл за без пари. Мениджърът Алан Пардю взима това решение, въпреки съветите да не подписва със сенегалеца, защото имал проблеми с коленете. И все пак Ба бележи 29 гола в 54 срещи за "свраките" без да има какъвто и да е проблем с коляното. През януари 2013г. Челси плаща сума, близка до 7 милиона паунда на Нюкасъл, за да има нападателя в редиците си. Изключително добра сделка за "джордитата"!

9) Джей-Джей Окоча

Още един удар за английски отбор! Аугустин Акуза Окоча, както е цялото име на този нигерийски полузащитник, е един от топ-играчите във френската Лига 1 и в националния отбор на "суперорлите". През 1998г. той подписва с ПСЖ за около 10 милиона паунда, но когато контрактът му с парижани изтича, той решава да напусне. Тогава на хоризонта се появява Сам Алардайс, мениджър на Болтън по това време, специалист по привличането на играчи по правилото Босман. Джей-Джей Окоча е считан дори за ментор на Роналдиньо по време на съвместния им период на Парк де Пренс. Така че когато подписва с "тротърс" за без пари, изненадвата е повсеместна. Нигериецът се превръща в истинска легенда на Болтън за четирите години, които изкарва на Рийбок Стейдиъм. Дори местните фенове се шегуват с името му: "Джей-Джей - толкова е добър, че са го кръстили два пъти". Окоча е и капитан на тима в даден период от кариерата си. Когато напуска, за да порита и в Катар, всички са тъжни да го видят как си тръгва.

8) Мирослав Клозе

Ето това вече е истинска находка! Интересно, но кариерата на немския щурмовак на клубно ниво не е чак толкова бляскава, както тази с националната фланелка. Разбира се, Клозе е един от топ нападателите в световен мащаб. След успешни престои в Кайзерслаутерн и Вердер Бремен, той следва съдбата на всеки един класен немски играч - попада в редиците на Байерн Мюнхен. Там обаче не успява да разкрие потенциала си и след 4 сезона при "баварците" напуска. Последната кампания с червената фланелка е крайно разочароваща - той бележи само веднъж в Бундеслигата. Вече на 33, мнозина предричат край на кариерата му. Само че Клозе сменя курса и се мести в Италия. Осъществява свободен трансфер в Лацио, където се наслаждава на спортно дълголетие. Бележи 63 гола в 170 мача за "орлите", като в същото време подобрява и куп рекорди с националната фланелка. Той става най-резултатният играч на "маншафта", задминавайки Герд Мюлер, а освен това става и футболистът с най-много голове на световни първенства, където пък изпреварва "Феномена" Роналдо.

7) Раул

През годините Реал Мадрид са имали редица легендарни играчи в състава си. Ди Стефано, Пушкаш, Бутрагеньо, Уго Санчес, Зидан, Роналдо, но може би най-емблематичният от тях е Раул Гонзалес Бланко. Познат повече само като Раул, той е юноша на "белия балет" и през годините подобрява редица рекорди, поставени от неговите предшественици с бялата фланелка. Най-много мачове за Реал Мадрид, най-много участия в мачове в Ла Лига за "кралете", най-много мачове в европейските клубни турнири и т.н. За това когато през 2010г. мадридчани посочват вратата на 33-годишния Раул, това шокира мнозина. Освен всичко друго, "седмицата" е и клубен капитан. От ситуацията се възползва немският Шалке 04 и прибира Раул при себе си. За две години на Фелтинс Арена, "кралско-сините" печелят Купата на Германия и Суперкупата на страната - първи трофеи за тях от доста време насам. Раул е главно действащо лице със своите 40 гола в 98 мача, превръщайки се в легенда и за немския клуб!

6) Роберто Баджо

След края на сезон 1996/97, кариерата на легендарния нападател е в застой. Той е отбелязал само 9 гола в 33 срещи за Милан и не е желан в клуба от новия треньор на "росонерите" Фабио Капело. Предполага се, че Баджо ще премине в Парма, но тамошният ръководител Карло Анчелоти също не го иска, защото разполага с по-добри играчи по това време. Ах, каква голяма грешка, Татко Карло! Отритнат от всякъде, Роберто Баджо подписва договор със средняка Болоня, реже така характерната за него опашчица и намира най-добрата форма в кариерата си. Бележи 22 гола за скромния клуб и изведнъж отново е един от най-исканите играчи на Ботуша. Извикан е и в националния отбор за световното първенство във Франция. Номиниран е за Златната топка, както и за Играч на годината на ФИФА. На Апенините пък остава на второ място в класациите за Най-добър италиански играч и Най-добър играч в Серия А, като е изпреварен респективно от Алесандро Дел Пиеро и Роналдо. И всичко това е постигнато от един "ненужен" играч...

5) Естебан Камбиасо

Аржентинският полузащитник прави шеметна кариера, но в началото нещата не се развиват по най-добрия начин за него. Юноша на Архентинос Хуниорс, Естебан Камбиасо се присъединява към академията на Реал Мадрид едва 16-годишен. На 18 се завръща в родната Аржентина и играе три сезона за Индепендиенте. Привлечен е в Ривър Плейт, където прави впечатляваща кампания. Реал решава да върне на Бернабеу халфа, който преди това е изгонил. Камбиасо, 22-годишен, се завръща, но за два сезона с бялата фланелка не успява да убеди Флорентино Перес, че има необходимите качества за да бъде "галактико". Оставен е да си тръгне когато договорът му изтича. Тук някъде кариерата на Естебан Камбиасо прави 180-градусов завой. Той подписва за без пари с италианския гранд Интер и в следващите 10 години печели абсолютно всичко възможно - 5 пъти Скудетото, по 4 пъти Купата и Суперкупата на страната, Шампионската лига и Световното клубно първенство. През това време е и титуляр за националния отбор на Аржентина. Утвърждава се като един от най-добрите халфове в света. През 2014г. се присъединява към английския новак Лестър и е особено полезен за тима по време на "Великото бягство". Избран е за играч на сезона от феновете на "лисиците". И всичко това за без нито един цент!

4) Сол Кембъл

Всички знаят тази история, но за да сипем малко сол в раната на по-старите фенове на Тотнъм, ще я разкажем отново. Сол Кембъл е един от най-добрите защитници в лигата и английски национал когато през лятото на 2001г. договорът му със "шпорите" изтича. След седмици на преговори и бомбастично предложение от страна на президента Даниел Леви, което ще направи защитника най-високоплатения играч в историята на клуба, той заявява, че желае да напусне, за да играе в Шампионската лига. Няколко топ отбора искат Кембъл в редиците си, но вместо това той подписва с най-големия враг на Тотнъм - лондонския съперник Арсенал. Обявен е за враг номер 1 от феновете на "шпорите", които го посрещат при визитата на "артилеристите" на Уайт Харт Лейн с плакати "Юда". Въпреки това, Кембъл постига големите си цели. Той става шампион на Англия и играе във финала на Шампионската лига през 2006г., като дори бележи гол във вратата на Барселона. След като напуска Арсенал играе още за Портсмут, Нотс Каунти и Нюкасъл. През цялата кариера на Сол Кембъл, нито един отбор не е дал и пени за услугите му. Всичките му трансфери са на свободен.

3) Робърт Левандовски

Поляците определено се радват на силна генерация играчи, особено тези в нападение. Когато през 2010г. закъсалият Борусия Дортмунд привлича някой си Робърт Левандовски от Лех Познан, никой не е впечатлен. Полякът бележи сериозно количество голове за Лех, но Бундеслигата е друга бира. В дебютната си кампания при "жълто-черните", Лева вкарва само 9 гола във всички турнири. През следващия сезон обаче вкарва 30 и привлича погледите на всички. Още повече че Борусия успява да защити титлата си по един безапелационен начин. Още 36 гола през следващата кампания и вече е ясно, че Дортмунд е отеснял на полския нападател. През ноември 2013г., Левандовски обявява, че е подписал предварителен договор с Байерн Мюнхен, тъй като контрактът му с Борусия изтича през лятото на 2014г. Това не е прието добре от футболната общественост в Дортмунд, тъй като по това време се дават луди пари за нападатели, а Лева лишава "жълто-черните" от десетки милиони, отказвайки да бъде продаден или да подпише нов договор с клуба.

2) Пол Погба

Едно от брилянтните попадения на бившия изпълнителен директор на Ювентус Джузепе Марота. Пол Погба е юноша на Манчестър Юнайтед, но играе само седем мача за "червените дяволи", преди да подпише с италианския гранд. От Юнайтед не полагат никакво усилие да задържат талантливия халф. Погба не се нрави на хората в английския клуб с поведението си, а такива играчи не се задържат дълго при сър Алекс Фъргюсън. Голяма грешка! С черно-белия екип, Пол Погба доказва, че е един от най-добрите млади играчи в света. Той бързо се налага в стартовия състав на "бианконерите", което кара треньора Макс Алегри да промени схемата на игра на отбора, за да може да има място и за французина. Партнира си по отличен начин с Видал, Маркизио и Пирло в халфовата линия на Юве. Погба е техничен, задържа добре топката, подава точно, има страхотна визия и стреля много умело от далечна дистанция. Същинска находка! През 2016г. Жозе Моуриньо поправя грешката на Фъргюсън и връща Пол на Олд Трафорд, само че това му струва 100 милиона евро. Брилянтен трансфер за Ювентус!

1) Андреа Пирло

Традиционно италианските грандове не се свенят да си разменят играчи, като някои от най-великите в историята на футбола на Апенините са носили екипите и на Милан, и на Интер, и на Ювентус. Такъв е случаят и с Андреа Пирло. Той е юноша на Бреша, но още на 19 преминава при "нерадзурите". Те явно не виждат таланта му и бързо-бързо го продават на големия враг Милан за около 17 милиона евро (или поне на толкова е изчислен трансферът, тъй като той е част по сделката за някой си Дражен Бърнчич). За десет години с червено-черната фланелка, Андреа Пирло се утвърждава като един от най-класните играчи по италианските терени. Част от брилянтната халфова линия на Милан редом с Кларънс Зеедорф, Дженаро Гатузо и Кака, която печели два пъти Шампионската лига в първото десетилетие на новия век. С напускането на Карло Анчелоти през 2009г., новият наставник Масимилиано Алегри решава да ползва Пирло на друга позиция. "Маестрото" не е доволен от новата си роля и отказва да преподпише договора си, напускайки през 2011г. От това се възползва падналият гигант Ювентус. Пирло, почти 32-годишен, акостира на новопостроения Ювентус Стейдиъм със свободен трансфер, а останалото, дето се вика, е история.