Онзи ден Красимир Балъков бе представен официално като нов старши-треньор на националния отбор по футбол. Свикнали сме при всяка смяна на селекционера да се обнадеждаваме за по-добро бъдеще. Балъков е поредния играч от Световното през 1994 г., който ще се опита да класира отбора на голям форум. Мисля, че моментът е подходящ да се върнем към най-големия успех на националния ни отбор. И не, няма да говорим за горещото американско лято от 1994-та.
Турнирът по футбол на Олимпиадите е широко непопулярен в днешно време, но преди 50 години е бил важен способ за демонстриране на качества, а и на надмощие на единия строй пред другия. По това време на отборите е било забранено да използват професионални футболисти. Всички източноевропейски държави заобикалят това правило, като играчите просто са зачислявани на служба към някое ведомство, а през това време са се подготвяли за турнира. Показателен е фактът, че от 1952 до 1980 турнирите винаги са печелени от държави на изток от Берлинската стена.
През 1968 година нашият национален отбор, воден от Георги Берков, се надява на добро представяне в Мексико. В контрола преди игрите постигаме и най-голямата си победа - 10:0 срещу Гана. В груповата фаза българите не срещат проблеми: разгром над Тайланд с 7:0, 2:2 с Чехословакия и успех с 2:1 над Гватемала.
На 1/4-финала на 20-ти октомври 1968 се случва прецедент, които променя играта завинаги. Двубоят с Израел завършва при равенство 1:1, но тогава все още не се изпълняват дузпи. След продълженията резултатът остава непроменен и така се стига до жребий. Имената на двата отбора са сложени в шапка и председателя на игрите изтегля това на България. Генералният секретар на футболния съюз на Израел е недоволен от развоя и внася предложение победителят да се определя чрез футболни средства. Именно този мач е смятан и за причината да се въведе рулетката на дузпите.
България стига до 1/2-финал, където се изправя срещу домакините от Мексико. "Лъвовете" повждат с 2:0 с голове на Петър Жеков и Начко Михайлов, но домакините, подкрепяни от хиляди фенове по трибуните, изравняват. В края на мача Цветан Веселинов - Меци потапя местните в скръб и праща България на първи финал в историята.
В мача за трофея съперник е Унгария. Това обаче не е основния проблем - главен съдия е мексиканецът Диего де Лео. На "Ацтека" българите повеждат чрез Меци Веселинов, но тогава съдията проявява жажда за реванш, заради отпадането на родината му. Унгарците правят пълен обрат, а първото полувреме отива към своя край. Тогава обаче Де Лео гони Веселинов, защото противник се е спънал в крака му, а секунди по-късно към душовете е изпратен и Кирил Ивков. Начко Михайлов е бесен и замерва съдията с топка, но също бива изгонен. На почивката съдията е бурно освиркван и замерван от трибуните, но нещата вече са извън контрола на българите. След почивката "маджарите" вкарват още две попадения и печелят златните медали.
