Натурализацията на чужденци, които да играят за даден национален отбор, отдавна не учудва никого. Наблюдаваме как за Беларус играе Ренан Бресан, или цветовете на Армения гордо са защитавани от Маркос Пицели. И все пак има някои случаи, за които дори най-запалените фенове не биха намерили логика. Представяме на Вашето внимание няколко случая на натурализация, които изглеждат прекалено странни, за да са истина.
Узбекистан купува двама българи
Започваме с българската следа. През 2001 г. по инициатива на Майкъл Чорни узбекистанската футболна федерация кани в националния си отбор футболисти на Левски. Благодарение на близостта на магната с президента на азиатската страна Ислам Каримов двама играчи придобиват узбекски паспорти – Алексей Дионисиев и Георги Георгиев-Македонеца. В замяна пък „сините“ получават по 20 000 германски марки за всеки. Двамата дебютират за Узбекистан на 23 юли 2001 г. в мач с Тайван, спечелен със 7:0 и се разписват по веднъж. И Дионисиев, и Георгиев изиграват по 5 мача за Узбекистан, но не са викани в тима след като „белите вълци“ не успяват да се класират за Световното в Япония и Южна Корея. По-късно в кариерите си нито един от тях не заиграва в узбекистанското първенство.
Мехмет от Рио извежда Турция до бронз
Бразилският халф Марко Аурелио Брито е един от най-добрите на своя пост в турския шампионат в началото на хилядолетието. Физически силен и издръжлив, той е ключов играч за Трабзонспор, а после и за Фенербахче. През юли 2006 г. Аурелио получава турски паспорт и в това няма нищо чудно, освен ако не е една малка подробност – паспортът дава и турско име. И така Марко става Мехмет, редом до Гьокчек Ведерсон и Март Нобре. Най-запомнящото му се участие за националния отбор е на Евро 2008, когато воденият от Фатих Терим тим достига полуфиналите на шампионата, а Аурелио е незаменим в средата на терена. Халфът си спечелва трансфер в Реал Бетис, а до 2011 г. записва 37 срещи за южната ни съседка. Аурелио и до днес живее в Турция, като за последно беше треньор на Чорум Белидийспор.
Индонезия събира интернационален отбор
В последните 10 години през индонезийския национален отбор натурализацията е типична практика. Пионер в това отношение е уругвайският нападател Кристиан Гонсалес. Гонсалес играе в страната от 2003 г. като е четирикратен голмайстор на местния шампионат. През 2010 г. получава индонезийски паспорт и приема исляма. Експериментът се оказва успешен, като Гонсалес записва 25 мача и вкарва 12 гола. След него екипа на Индонезия обличат холандците Серхио ван Дайк и Стефано Лилипали, а през 2018 г. паспорт взима и 36-годишният бразилец Бето Гонсалвеш. Не всеки ден се вижда играч на такава възраст да дебютира за национален отбор. Картинката става още по-цветна, когато забележим, че с номер 9 за Индонезия играе Илия Спасоевич -черногорец, чиято кариера е преминала през Грузия и Литва. Спасо, както е наричан от феновете, дори е играл рамо до рамо със Сеск Фабрегас в контрола между сборен отбор „Фабрегас и приятели“ и индонезийския национален отбор през 2011 г.
Норвежец избра да играе за Китай
През февруари тази година натурализацията застигна и най-многолюдната страна. Норвежкият халф Йон Сетер получи китайски паспорт, като се отказа от този на своята родина, за да може да играе за националния отбор на Китай. Сетер е дете от смесен брак, като майка му е ханска китайка. Въпреки това той е роден и израсъл в Норвегия, като 4 години е част от детско-юношеската школа на Розенборг. Дори участва в международно състезание, организирано от Манчестър Юнайтед и получава награда лично от Боби Чарлтън. Сетер Записва 4 мача за първия тим на Розенборг, преди да премине в Стабек, където прави нелоша кариера. Изненадващо, 21-годишният играч преминава в Пекин Гуан през януари 2019 г. а само месец по-късно стана и китайски гражданин. Вече като Хоу Йонгйонг, халфът е готов да дебютира за тима на народната република.
БОНУС: Платини се завръща във футбола с екипа на Кувейт
Мишел Платини слага край на кариерата си през лятото на 1987 г. През ноември 1988 г., въпреки че не е играл повече от година, легендарният французин получава покана от емира на Кувейт да участва в приятелски мач срещу Съветския съюз. Платини играе 21 минути за арабската страна, но усилията му не успяват да я спаси от поражение с 0:2. Интересното е, че мачът е признат от ФИФА и така Платини играе за два национални отбора – нещо, което дълги години след това ще е забранено.
