Най-именитите чужденци, играли в Първа лига

Летният трансферен прозорец наближава, а отборите в родния шампионат вече обмислят селекциите си и търсят нови попълнения в целия свят. Обикновено когато бъде привлечен чужденец, реакцията на повечето фенове е: „Този сигурно е играл само по плажовете“ или „Откъде намериха поредната партенка?“. Въпреки голямото текучество на футболисти от повече от 100 държави (включително екзотики като Монсерат, Чад и Кюрасао), и в България са се подвизавали известни в Европа играчи. Представяме на Вашето вниманите десетимата чужденци с най-богати визитки, чиито кариери са преминали през Първа лига.

10. Седрик Бардон

Класацията открива един от най-добрите чужденци в историята на Левски. Бардон е юноша на Олимпик Лион, като играе за тима в продължение на 5 години, а по това време е и младежки национал на Франция. С „хлапетата“ има второ място в Лига 1 през 1995 г. и Купа Интертото през 1997 г. През 1998 г. Бардон става част от Рен, където също играе три години на високо ниво. Впоследствие кариерата му обаче тръгва надолу, като минава през Гингам и Льо Авър, преди да акостира на „Герена“ през 2005 г. Седрик е в основата на европохода на Левски (1/4-финал в Купата на УЕФА и участие в групите на Шампионската лига), а освен това печели 6 трофея със „сините“. След Левски играе в отборите на Бней Яхуда, Анортозис и Сан-Рафаел.

9. Щефан Карл

Навярно дори привържените на Локомотив София не помнят германския опорен халф. Карл е част от Борусия Дортмунд между 1990 и 1994 г. като изиграва 72 мача за тима. След като е хванат да шофира в нетрезво състояние обаче Отмар Хицфелд не се церемони и запраща полузащитника под наем в Манчестър Сити. Следва сезон за швейцарския Сион и отново силни години с екипа на Херта в Бундеслигата. През 2001 г. 31-годишният тогава футболист става първият германец в родния шампионат, подписвайки с Локомотив София. Честите контузии обаче му пречат да покаже класата си и за 2 сезона Карл записва едва 16 мача, след което играе в долните дивизии на Германия. Приключава кариерата си през 2005 г., след като е наказан за уговорени мачове.

8. Лео Лима

Когато пристига в ЦСКА през 2003 г. със сънародника си Родриго Соуза, плеймейкърът е само на 21 години. Въпреки това той е вече шампион на Южна Америка за юноши и младежи и Световен шампион за юноши. Месеци преди да подпише с „армейците“ е повикан в бразилския национален отбор и изиграва 4 мача на приятелски турнир в Катар рамо до рамо с футболисти като Кака, Майкон и Жулио Баптища. Въпреки големите очаквания обаче „червените“ отпадат рано в евротурнирите, а през октомври 2003 г. Лима и Соуза си събират багажа и напускат поради неизплатени заплати. Полузащитникът е истински футболен номад, като записва мачове за Маритимо, Порто, Сантос, Гремио, Фламенго, Палмейрас, Сао Пауло... Стига дори до Ал Насър в ОАЕ, а за последно игра в Анаполина в бразилската Серия Д.

7. Сержиньо Грийн

Холандецът е един от основните играчи на Фейенорд в края на миналото десетилетие, като играе на няколко различни позиции – десен бек, централен защитник и опорен халф. През август 2010 г. подписва с Левски и веднага пасва в центъра на полузащитата. Записва силни мачове за „сините“ в Лига Европа, а тимът е на крачка да продължи в елиминациите. Дори вкарва гол във вратата на Гент при победата с 3:2 в първия мач от груповия етап. Класата на Грийн е очевидна, но бранителят отказва да поднови договора си, поради което през април 2012 г. е отстранен от отбора. Кариерата му минава през тимове като Войводина, АЕК Ларнака и Делхи Дайнамос. В момента играе за Лиенден в трета дивизия на Холандия.

6. Йохан Зайц

Десният бек беше част от Черноморец Бургас под ръководството на Красимир Балъков и въпреки напредналата си футболна възраст допринесе за класирането на бургазлии на 5-то място в А група. Зайц е юноша на Хамбургер, но най-силните си мачове записва като играч на Щутгарт между 2000 и 2003 г. По това време е част и от втория национален отбор на Германия (т.нар. „Тим 2006“), за който записва 4 мача. След Щутгарт играе един сезон за Шалке 04 (18 мача) и година и половина в Кайзерслаутерн, а през сезон 2007/08 помага на Хофенхайм да спечели промоция в Бундеслигата. Завършва кариерата си през 2013 г. в отбора на Байерн Алзенау, играещ в регионалните дивизии.

5. Хамилтън Рикард

Колумбийският нападател блести във Висшата лига с екипа на Мидълзбро в началото на новото хилядолетие, като и до днес е един от най-резултатните футболисти за „Боро“ в елита. Два поредни сезона стрелецът е водещ голмайстор на тима съответно с 15 и 12 гола. През сезон 2001/02 обаче губи титулярното си място при новия треньор Стив Макларън, а и често е преследван от контузии. Нападателят е преотстъпен на ЦСКА за втория полусезон на кампанията, но тотално разочарова червените привърженици като за 12 мача във всички турнири се разписва само два пъти. Логично, колумбиецът бързо е отпратен, а кариерата му преминава през Емелек, АПОЕЛ Никозия, Депортиво Кали, Нумансия, Данубио и Шанхай Шенхуа.

4. Владислав Радимов

В началото на кариерата си в ЦСКА Москва Радимов е определян за голям талант. Играе за националния отбор на Русия на Евро 96, след което е привлечен в Реал Сарагоса. В Испания халфът играе на приливи и отливи, а дори наемът в московския Динамо не му помага да се върне на предишното ниво. През сезон 2000/01 Радимов изпада в немилост в Сарагоса и през април 2001 г. от това се възползва Левски, като полузащитникът подписва краткосрочен контракт. Записва 3 мача, в които вкарва 1 гол. По време на престоя си в България има проблеми с алкохола, а през лятната подготовка е изгонен от тима поради сбиване в хотел. Впоследствие Радимов преминава в Криля Советов, а през 2003 г. става част от Зенит и се завръща в националния отбор на Русия, като играе на Евро 2004. В състава на „питерци“ Радимов става шампион на страната през 2007 г., а година по-късно в последния си професионален сезон вдига и Купата на УЕФА.

3. Габриел Обертан

Не се случва всеки ден играл за Манчестър Юнайтед да облече екипа на български тим. Възпитаникът на Бордо е национал във всички юношески и младежки гарнитури на Франция и през 2009 г., когато „червените дяволи‘ продават Кристиано Роналдо в Реал Мадрид, Обертан акостира на „Олд Трафорд“. Бързо се разбира, че французинът няма класата да замени португалската суперзвезда, а единственият му гол за Юнайтед е в Шампионската лига срещу Бурсаспор. През лятото на 2011 г. преминава в Нюкасъл, но за 5 сезона на „Сейнт Джеймсис Парк“ така и не успява да се наложи и записва едва 58 мача. Следват кратки престои и Анжи и Уигън, преди през 2017 г. да подпише с Левски. Крилото остава на „Герена“ година и половина, а силните му изяви му спечелват трансфер в турския Ерзурумспор.

2. Беноа Кое

В самото начало на кариерата си халфът печели две титли на Франция с Олимпик Марсилия. През 1990 г става част от Каен, а в периода 1994 – 1996 г. е играч на Нант, с който печели Лига 1 през 1995 г. Следва сезон в ПСЖ, като столичани достигат финала на Купата на носителите на купи. През 1997 г. Кое подписва с  Интер и бързо пасва в състава на Джиджи Симони. Още в първия си сезон на „Джузепе Меаца“ печели Купата на УЕФА, а във финала влиза като резерва и асистира на Роналдо за третия гол във вратата на Лацио. През сезон 1998/99 печели наградата на феновете за играч на сезона в клуба. Кариерата му преминава още през Торино, Комо и Бастия преди да подпише с ЦСКА през декември 2004 г. Остава само половин година на „Армията“, като печели титлата на България. Завършва кариерата си в швейцарския Сион.

1. Марио Жардел

Очевидният победител в класацията е носителят на Златната обувка Марио Жардел. Бразилецът е истинска голова машина, като е носител на Копа Либертадорес с Гремио и петкратен голмайтор на португалското първенство. Вкарва 130 гола в 125 мача за Порто и още 53 попадения в 49 срещи за Спортинг Лисабон. Изкарва и сезон в Галатасарай, като помага на тима да се класира за ¼-финалите в Шампионската лига и вкарва общо 28 гола за „чим-бом“. През 2003 г. обаче Жардел изпада в депресия след развод със съпругата си, а пристрастяването към хазарта и наркотиците е основна причина за падението на някогашната звезда. Следва неуспешен период в Болтън, и изяви в по-скромни тимове като Анкона, Бейра Мар и Нюкасъл Джетс. През 2010 г. изкарва половин сезон в Черно море, но за 8 мача се разписва само веднъж, след което набързо се прибира в родината си.