В тази статия ще проследим кои са десетте най-неочаквани изпадащи в историята на играта:
10) Нюкасъл, 2008/09
Не че "джордитата" са от великите тимове английския футбол, но са постоянно присъствие в елита в 79 сезона от 116-годишната си история. А това не е никак малко! Тимът е 6-кратен носител на ФА къп, а дори веднъж печели Купата на панаирните градове. През годините в Нюкасъл са играли един куп легендарни играчи, направили невероятни кариери. В началото на сезон 2008/09, "свраките" отново разполагат с интересни имена в редиците си. Майкъл Оуен, Фабрицио Колочини, Джоуи Бартън, Марк Видука, Алан Смит, Деймиън Дъф, Джереми Нджитап, Ники Бът, Хонас Гутиерес, Обафеми Мартинс и т.н. обаче правят невероятно слаба кампания. Нюкасъл е силно разтърсен от идването на новия собственик Майк Ашли, който през 2007г. закупува клуба, но политиката му не се харесва нито на фенове, нито на играчи. Насажда се напрежение, а смяната на 5 (да, ПЕТ) мениджъра през сезона не помага особено за подобряването на атмосферата на Сейнт Джеймсис Парк. Кевин Кийгън, който започва кампанията начело на "джордитата", е освободен още през септември заради слаби резултати. Неговият наследник Крис Хютън не преживява и месец и е сменен от Джо Киниър. През февруари последният е заменен отново от Хютън, който на 1 април, не на шега, отново е уволнен. На кормилото застава клубната легенда Алан Шийрър, но той печели едва един от оставащите 8 мача на Нюкасъл и така "свраките" се озовават в Чемпиъншип. От тогава до сега те така и не успяват да се върнат към силните си години и въпреки че в момента са във Висшата лига, винаги са сред основните кандидати за изпадане.
9) Наполи, 1997/98
Диего Марадона със сигурност не е бил доволен, гледайки какво се случва с клуба на сърцето му след неговото напускане. След шампионските титли в Серия А през 1986/87 и 1989/90, както и триумфа в Купата на УЕФА за 1988/89, в Неапол настават мрачни времена. Тимът изкарва едва 6 сезона извън елита от създаването си през 1926г. насам, но края на 90-те белязват може би най-слабия период в историята на клуба. Въпреки че разполагат с играчи като Роберто Аяла, Джузепе Джанини, Масимилиано Алегри, Альоша Асанович и Игор Проти, неаполитанци правят ужасяващ сезон! Голмайстор на тима става Клаудио Белучи, който отбелязва едва 10 гола. По време на кампанията са сменени четерима мениджъри - Бортоло Мути, Карло Мацоне, Джовани Галеоне и Винченцо Монтефуско. Президентът Корадо Ферлайно не успява да се справи с финансовите проблеми, които настъпват след напускането на Марадона и разпада на шампионския отбор. Така за цял сезон Наполи печелят едва 14 точки! Утвърденият топ-нападател Игор Проти бележи едва 4 пъти, а защитата допуска цели 72 гола. Година по-рано Наполи завършва на 13-то място с равни точки с Рома и две по-малко от Милан и все пак никой не очаква южняците да изпаднат и то по такъв начин. Това е и първа раздяла с елита за тима от далечната 1964г., когато неаполитанци банкрутират.
8) Хибърниън, 2013/14
Всички привърженици на единбургския отбор са разочаровани когато Хибс попадат във втората шестица на шотландската лига за сезон 2012/13. Те смятат, че тимът им е прекалено добър за да се бори със слабаците в дивизията. Само че това, на което ще станат свидетели година по-късно, ги разтърсва до мозъка на костите. Хибърниън започва тежко кампанията, но в даден момент изглежда сякаш има силите дори да се бори за място в европейските клубни турнири. В същото време другият отбор от Единбург и кръвен враг Хартс прави ужасяваща кампания и върви към почти сигурно изпадане. И докато привържениците на Хъбс организират прощално парти за своите градски съперници, изведнъж тимът им се оказва на предпоследното място във временното класиране преди единбургското дерби в края на Март. До тогава през 2014г., Хибс са спечелили едва две срещи. Гостуването на Тинкасъл Парк е загубено с 0:2, а до края на сезона Хибърниън не печели нито веднъж. В последните си 13 мача, единбургци взимат едва 4 точки и то от 4 равенства, завършвайки редовния сезон на предпоследна позиция. Налага им се да играят бараж за оставане с Хамилтън Академи. Хибс печелят първата среща като гост с 2:0 и излизат спокойни на реванша. Това, което се случва, е достойно за Оскар. Хамилтън печели с 2:0 ответния мач и след дузпи изпраща Хибс в шотландския Чемпиъншип.
7) Атлетико Мадрид, 1999/00
Интересно четиво за по-младите любители на футбола. 90-те са турболентен период в историята на Атлетико Мадрид. "Дюшекчиите" са член на Ла Лига от далечната 1934г. и не са изпадали никога след това. Престоят им в елита е белязан от титли, купи, европейски пробиви и какво ли още не. Отбор, с който всеки трябва да се съобразява. Още повече че за сезон 1995/96 Атлетико печели титлата в Примера Дивисион, изпреварвайки Валенсия и Барселона, а голмайстор на тима е "Ел Голеадор" Любослав Пенев. Мадридчани печелят и Купата на краля, постигайки дубъл през този сезон! Слава, слава и пак слава! Само че едва 4 сезона по-късно нещата седят по коренно различен начин. Президентът Хесус Хил е отстранен от поста си и разследван за финансови измами. Клубът се управлява от административно назначения от правителството Хосе Мануел Руби. В отсъствието на Хил отборът се срива. Старши-треньорът Клаудио Раниери напуска около средата на сезона заради сътресенията, а наследницитите му Радомир Антич и Фернандо Замбрано не внасят нужния прогрес. В състава личат имената на играчи като Хосе Молина, Хуан Карлос Валерон, Джими Флойд Хаселбанк, Жоан Капдевиля, Радек Бейбъл, Сантиаго Солари, Рубен Бараха, Велко Паунович и Уго Леал - всичките национали! Огромната несигурност в клуба обаче ги прави нервни и непостоянни. В крайна сметка Атлетико завършва сезона на 19-та позиция и се сбогува с елита.
6) Манчестър Юнайтед, 1973/74
Времената са трудни за "червените дяволи" след напускането на великия сър Мат Бъзби. Неговият наследник Франк О'Фаръл се справя ужасно и е уволнен само година след своето назначаване. Заменен е с Тони Дохърти, който пък води клуба към най-големия му резил. Юнайтед не разполагат с качествени играчи и губят 20 от 42-та си мача за сезона. Това е напълно достатъчно да се разделят с елитния си статут. Нищо от това, което ръководството и мениджърът правят, не помага и никой не може да спре стремглавия полет надолу на "червените дяволи". Дори завръщането на Джордж Бест се увенчава с провал. Така или иначе легендарният северноирландец е в зенита на кариерата си, разклатен и натежал от ежедневното прекаляване с алкохола. Той е отпратен на полусезона от Олд Трафорд след като става ясно, че не може да помогне. Цялата кампания е срамна за тима, но последния пирон в ковчега, за да е оше по-тегаво за феновете на тима, го забива градският съперник Манчестър Сити. В жизненоважен мач на Олд Трафорд през април, Юнайтед губи от "гражданите" с 0:1, а попадението е дело на червената легенда Денис Лоу, който напуска през лятото на 1973г. и за когото това е последен сезон и последен гол в кариерата.
5) Виляреал, 2011/12
Сценарий, който има голяма възможност да се повтори и през този сезон. Отборът на Виляреал дебютира в испанския елит през 1998/99 и моментално изпада обратно в Сегунда, но още 1 година по-късно печели промоция и от 2000/01 е член на Ла Лига. За този период "жълтата подводница" се утвърждава като един от най-неприятните противници за всеки тим, а Ел Мадригал става кошмарно място за гостуване, дори за колосите Реал Мадрид и Барселона. Всички добре помним как при дебютното си участие в Шампионската лига през сезон 2005/06, Виляреал бе на косъм от финала, но една пропусната дузпа от Хуан Роман Рикелме изпрати Арсенал в прекия спор за "ушатата". Велики времена за този скромен клуб, използван като сателит на испанските грандове в миналото. Виляреал завършва на четвърта позиция сезон 2010/11, което му гарантира ново участие в турнира на богатите. Само че следващата кампания е може би най-ужасната в цялата история на тима. Той отпада от Шампионската лига след 6 загуби от 6 мача, а в Ла Лига печели едва 8 пъти. Трима старши-треньори се сменят в опитите си да спасят "жълтата подводница" от потъване, но и тримата не успяват да го сторят. Хуан Карлос Гаридо, Хосе Молина и Мигел Анхел Лотина виждат как никак нелошия състав на Виляреал прави издънка след издънка. В крайна сметка тимът изпада, а в редиците си има играчи като вратарите Сезар Санчес и Диего Лопес, клубните легенди Кани и Маркош Сена, бразилският голмайстор Нилмар, Карлос Марчена, Матео Мусакио, Джузепе Роси, Борха Валеро, Бруно Сориано и т.н.
4) Коринтианс, 2007
Бразилският клуб е поставен на 14-та позиция сред най-важните отбори в света. По това време той е 25-кратен първенец на щата Паулища, трикратен шампион на Бразилия и двукратен носител на купата на страната. Наред с това в Коринтианс постоянно се състезават играчи от световна класа, най-известният от които може би е Сократес. Най-странното е, че тимът печели титлата на Бразилия през 2005г. и по това време тимът разполага с футболисти като Вендел, Карлос Тевес, Карлос Алберто и Жо. Само две години обаче са нужни да се извърви пътят от абсолютната слава до феноменалното падение. Ключови са припирните и неразбирателствата между финансовия благодетел на клуба Киа Йорабчиан, британски мултимилионер от индийски произход, и треньорите на тима. Това води до ранно отпадане от Копа Либертадорес и слаб край на 2006г. Дори опитен специалист като Мано Менезеш не успява да се справи с предизвикателството да закрепи отбора, който усилено се е запътил към бразилската Серия Б. В крайна сметка в края на декември 2007г. немислимото се случва и Коринтианс изпада след равенство 1:1 срещу Гремио. Смутни времена стадион Пакаембу. Така или иначе "Великият", както го наричат привържениците му, се завръща веднага в елита и дори подписва с Роналдо, печелейки купата на Бразилия.
3) Монако, 2010/11
Изпаданията не са чужди на отбора от княжеството, но последното от тях се случва през 70-те. Исторически погледнато отборът е печелил 7 титли на Франция до прословутия сезон 2010/11, както и 5 купи на страната. Монако е и първият топ-отбор, дал шанс на Арсен Венгер да пробие във футбола, за което "монегаските" са наградени със завоюване на титла. Абсолютният пик на тима все пак е сезон 2003/04 когато той разполага с изключителен състав и стига до финал в Шампионската лига. Това е прието като същинска сензация, тъй като старши-треньор на тима е младият Дидие Дешан, прясно пенсионирал се от активната игра. Още повече последният френски отбор, играл финал в най-престижния европейски клубен турнир, е Олимпик Марсилия през 1993г. Разбира се, "монегаските" губят, а след това продават и най-добрите си играчи в големите клубове в Европа. В следващите няколко години представянето на Монако се влошава и тимът дори не стига до челните места. Вместо това придобива статут на средняк. Апогеят на това пропадане е сезон 2010/11, когато тогавашният проект на треньора Ги Лакомб претърпява пълен крах. Наставникът залага главно на млади местни играчи, които да развие и след това да продаде за сериозна сума. Е, това не сработва и отборът, в който личат имената на Мамаду Диара, Стефан Руфие, Джими Траор и Паскал Фейдуно, изпада. Разбира се, Лакомб е уволнен още през януари, а на негово място пристига Лоран Банид. Това обаче не променя фактите: за цял сезон Монако бележи само 36 гола и допуска 40 и въпреки че тимът има най-малко загуби от всички отбори от втората половина на таблицата, това е недостатъчно за спасение и "монегаските" завършват на 18-та позиция.
2) Лийдс Юнайтед, 2003/04
Болна тема за английския футбол като цяло. Един от най-емблематичните отбори в цялата история на футболната лига. Лийдс е същинско страшилище в края на 60-те и началото на 70-те години, когато под ръководството на Дон Реви, скромният тим от Йоркшър бележи феноменален прогрес. Какъв е приносът на този мениджър към развитието на клуба може да прочетете в отделната ни статия тук: https://otzasada.com/the-damned-united След това Лийдс изживява и втори футболен ренесанс в началото на 90-те, когато пък Хауърд Уилкинсън е начело и печели последната титла от старата Първа дивизия преди въвеждането на Висшата лига. Няколко години след това клубът е в ръцете на младия наставник Дейвид О'Лиъри. Той успява да задържи "белите" в челото на класирането в продължителен период от време, като прави някои доста сериозни трансфера за големи суми. Така на Елънд Роуд идват топ играчи като Джими Флойд Хаселбанк, Марк Видука, Хари Кюъл, Алан Смит, Рио Фърдинанд, Лукас Радебе, Доминик Матео и т.н. През сезон 1999/00 Лийдс завършва на трето място и печели участие в Шампионската лига. Тимът достига чак до полуфиналите, където е елиминиран от Валенсия. В същото време обаче пропуска да се класира за турнира на богатите за следващия сезон, което означава сериозни финансови загуби за О'Лиъри и компания. Дълго време Лийдс не искат да приемат фактите, които са, че те трябва да продават най-добрите си играчи. Когато това става, вече е прекалено късно. Сезон 2003/04 е последният за йоркшърци в елита. Те печелят едва 8 мача и завършват на 19-то място, поемайки към Чемпиъншип заедно с Уулвърхемптън и Лестър Сити. Разликата е, че другите два клуба не само се завърнаха, но "лисиците" станаха и шампиони на Англия, докато Лийдс все още се намира точно там през последните 15 години - в Чемпиъншип, че дори и в Лига 1 в даден период от историята!
1) Ривър Плейт, 2011
Как ви звучи да сте един от двата най-големи отбора в страна двукратен световен шампион и да изпаднете? Е, явно на всеки се случва, а ние тук се вайкаме как Пирин потънали за сметка на Витоша. Ривър Плейт, 35-кратен шампион на аржентинската Примера Дивисион по това време, направи немислимото и вместо да се пребори за титлата с вечния си враг Бока Хуниорс, "милионерите" останаха четвърти. Ама отдолу нагоре! Въпреки наличието на играчи като Ерик Ламела, Роберто Перейра, Диего Бунаноте, Мануел Лансини и неостаряващия капитан Матияс Алмейда, Ривър се проваля и по безумното правило за сумиране на точките от последните 3 сезона е принуден да играе бараж за оставане в елита. В същото време шампион става Велес Сарсфийлд. Бока Хуниорс пък остават девети. И все пак "милионерите" имат шанс да избегнат изпадането, което ще е първо в цялата им 110-годишна история! Те играят срещу четвъртия от втория ешалон на аржентинския футбол тим на Белграно. Притиснати и от тежното финансово състояние на клуба, играчите мислят по-скоро за заплатите си, а не за оцеляването на Ривър Плейт и губят баража с общ резултат 1:3 в двата мача. Така "милионерите" се оказват за пръв път извън аржентинския елит, но веднага се завръщат и дори печелят на два пъти Копа Либертадорес след това!
Бонус:
Хамбургер, 2017/18
История, прясна-прясна, та още пари! Хамбургер е един от традиционно силните немски тимове. Така е от основаването на Бундеслигата през 1963г., така е било и по време на Оберлигата, както и на Гаулигата. Трикратен шампион на Германия, двукратен носител на купата на страната, Европейски клубен шампион, носител на КНК, двукратен победител в турнира Интертото. Това е кратката история на тима от Хамбург. В даден момент в отбора се подвизава и носителят на Златната топка Кевин Кийгън, както и немските легенди Уве Зелер, Хорст Хрубеш и много други. Хамбургер е известен с това, че никога в цялата си повече от вековна история (ако броим и тази на предшественика му ФК Германиа) не е изпадал от немския елит. Дори на стадиона на тима Фолкспаркщадион има сложен огромен часовник, който неуморно отмерва времето, в което хамбургци не са изпадали. Е, през последните няколко години те губят стария блясък и се движат по острието на бръснача, но сезон 2017/18 се оказва пагубен за тях. Отборът е толкова слаб, че нито един от изредилите се трима треньори не успява да го стабилизира. В крайна сметка Хамбургер завършва на 17-та позиция, пропускайки дори шанса да играе плейоф за оставането си в елита. Клубът е под чертата от началото на декември та чак до края на шампионата. Така за съжаление на привържениците на този знаков клуб, часовникът ще трябва да се рестартира когато хамбургци влязат в Първа Бундеслига следващия път, което може и да е още тази година.
