Сезонът в Англия започна едва преди две седмици, но някои топ-тимове вече изпитаха огорчение. Други пък влязоха в кампанията по същия начин, по който изпратиха предходната - с гръм и трясък. Колкото и интересна и завладяваща да е Висшата лига, днес ще погледнем в подстъпите й, а именно върха на класирането в Чемпиъншип. Второто ниво на английския футбол също е свръх интересно, а освен това сред тимовете, борещи се за промоция, личат имената на някои доста славни от близкото минало клубове. В челото на класирането намираме точно един такъв отбор - Лийдс Юнайтед. Тимът от Йоркшир започва своя петнадесети сезон извън елита. Срамота... В големи периоди от историята, грандовете се изпускаха в гащите, когато им се налагаше да гостуват на "Елънд Роуд", главно защото Лийдс също беше гранд! Или ако не гранд, то поне отбор, борещ се винаги за челните места в класирането. Йоркшърци разполагаха с играчи, способни да стъжнят живота на всеки, който се осмели да ги подцени. Разбира се, най-пресен пример е отборът на Лийдс от края на 20-ти и началото на 21-ви век, но това дори e малка частица от цялостното величие на клуба. Юнайтед е създаден през далечната 1919, когато предшественикът му, Лийдс Сити, е разформирован от футболната лига, тъй като е плащал нерегламентирано на играчи по време на Първата Световна Война. Друг местен тим - Йоркшър Амачърс, който получава правото да играе на "Елънд Роуд" след края на Лийдс Сити, решава да преотстъпи съоръжението на новия клуб. През първите 40 години от своята история, Лийдс Юнайтед е асансьор между дивизиите. През 30-те тимът се състезава главно в елита, но пък за сметка на това в края на 40-те и през 50-те се подвизава предимно във втория ешалон. Така се стига до заветната 1961, когато за нов мениджър на отбора е назначен Дон Реви. Реви, който тъкмо се кани да приключва с активната си спортна кариера, решава че през сезон 1961-62 ще успее да се справи с бремето едновременно да е играч и треньор на тима и приема работата. Забавното е че Реви е искал да напусне Лийдс и да поеме Борнемут, но "черешките" не са успели да съберат исканите от йоркшърци 6000 лири стерлинги, с които да откупят правата на играча. Без да се колебае, Дон Реви се заема да превърне изпадналия във Втора дивизия по онова време тим във фактор. Интересен факт е, че по онова време по-популярният спорт в града е ръгбито. Последният двубой на Лийдс от сезон 1960-61 е посетен от едва 7000 души, докато отборът по ръгби е гледан от над 50 000 фена. Това не се харесва на Реви и той започва да прави промяна след промяна. Първо, по негово нареждане, играчите биват настанявани в по-добри хотели. След това самият Реви започва да се интересува от живота на всеки един член на клуба - от най-големите звезди до последния човек от персонала, създавайки семейна атмосфера на "Елънд Роуд". Той елиминира и така наречените "големи егота" от съблекалнята, а също така показва доверие в абсолютно всеки. Реви работи усърдно да събира информация за всеки един футболист от противниковите отбори, за да могат неговите играчи да знаят прекрасно срещу кого излизат. Освен това мениджърът е и много суеверен и тъй като смята, че птиците носят лош късмет, по негово настояване е премахнат пауна от емблемата на клуба. Въпреки всичко това, Лийдс успяват да се качат в Първа дивизия чак през сезон 1964-65, като шампиони на втория ешалон. Още в дебютната си кампания в елита, йоркшърци завършват на второ място в класирането с равни точки с първия Манчестър Юнайтед. "Червените дяволи" обаче са коронясани за шампиони, тъй като имат по-добра голова разлика. Лийдс губи и финала за ФА Къп от Ливърпул в продълженията, а стоте хиляди зрители на Уембли до последно наблюдават страхотно зрелище. През 1965-66, йоркшърци отново завършват на второ място в класирането зад шампиона Ливърпул. На всички е ясно - отборът на Дон Реви не е за подценяване и е дошъл за да остане. "Белите" са допуснали едва 38 гола за цял сезон, заради което централната им двойка защитници Джеки Чарлтън - Норман Хънтър получават повиквателна за националния отбор на Англия за Световното първенство през 1966 и в последствие стават Световни шампиони. Същевременно Лийдс играе и в Европа - тимът е участник в турнира за Купата на панаирните градове (предшественик на КНК и Купата на УЕФА, но тотално различен като регламент). През 1967-68 йоркшърци печелят първото си голямо отличие, след като побеждават Арсенал с 1:0 във финала за Купата на Лигата. В същата година Лийдс печели и Купата на Панаирните градове. След като последователно отстраняват Спора (Люксембург), Партизан (Югославия), Хибърниън (Шотландия), Рейнджърс (Шотландия) и ФК Дънди (пак Шотландия), "белите" се изправят на финала срещу Ференцварош. Унгарците имат в състава си Флориан Алберт (вторият най-велик унгарски футболист в историята след Ференц Пушкаш), но това е без значение, защото желязната отбрана на англичаните не допуска нито едно попадение и в двата мача. Реви е на върха на щастието! След като през 1966-67 Лийдс отпада от Динамо Загреб, суеверният мениджър вика циганка, която да "премахне проклятието" и тимът най-накрая да спечели трофей. Е, той успява да го стори още през следващата кампания и поставя началото на великия тим на Лийдс Юнайтед. Сезон 1968-69 пък най-накрая е сезонът, в който "белите" печелят титлата във Висшата лига и то убедително. Реви се цели в требъл за сезон 1969-70, а и предпоставките са на лице. Лийдс купуват нападателя на Лестър Алан Кларки за рекордните по онова време 80 000 лири стерлинги. За съжаление на Дон, той не печели нито едно отличие през тази кампания. Въпреки това, Реви не се колебае и с лекота отхвърля тлъстата оферта на Бирмингам. "Сините" са готови да платят му 100 000 лири за 4 сезона, но мениджърът отказва. Лийдс печелят отново Купата на Панаирните градове през 1970-71, но на домашната сцена остават с празни ръце. Шампион става Арсенал, а йоркшърци остават на второ място, след като в последния кръг губят от Уест Бромич с нередовен гол от засада. Дон Реви си позволява да критикува рефера Рей Тинклър, което води до наказание Лийдс да изиграе първите 4 домакинства от сезон 1971-72 на неутрален терен. В крайна сметка "белите" отново остават втори, а шампион е Дарби Каунти. Все пак сезонът не е пълен провал, защото е завоювана първата в историята на тима ФА къп, а на финала е победен Арсенал. През 1973-74 Лийдс отново печели титлата, втора в своята история, а това отличие е последното в ерата "Дон Реви", защото той получава предложение да води Националния отбор на Англия. Реви се съгласява и след 13-годишен престой на "Елънд Роуд" напуска, а заместникът му се казва Браян Клъф. Това назначение изненадва мнозина, тъй като Клъф винаги се е показвал като един от най-големите критици на Реви. Той напада стила на наставника и го нарича "мръсен" и "нечестен" и дори призовава футболната лига да изхвърли Лийдс във Втора дивизия заради грубата им игра и множеството картони, които тимът получава. Още на една от първите тренировки, Клъф заявява на играчите си, че могат спокойно да изхвърлят шампионските си медали на боклука, тъй като те са спечелени нечестно и не им принадлежат. Това, разбира се, създава голямо напрежение между новия мениджър и "старите кучета" в състава. Лийдс губи мача за Чарити Шийлд от Ливърпул, а капитанът на тима Били Бремнър и звездата на "мърсисайдци" Кевин Кийгън са изгонени заради сбиване. Освен това йоркшърци правят ужасяващ старт на кампанията, което принуждава ръководството да уволни Клъф едва 44 дни след като е назначен. По темата има направен един доста хубав филм, който се казва "Проклетият Лийдс Юнайтед" (The Damned United). Клъф е заменен от Джими Армфийлд и противно на очакванията, клубът постига най-големия си европейски успех, достигайки до финала за Купата на Европейските Шампиони. Лийдс елиминира последователно Цюрих (Швейцария), Уйпещ (Унгария) и Андерлехт (Белгия) с доста резултатен футбол, но след това на полуфинала "белите" трябва да мерят сили с Барселона. В редиците на "каталунците" личат имената на знаменитите холандци Йохан Кройф и Йохан Неескенс, а треньор е бащата на "Тоталния футбол" Ринус Микелс. Въпреки че на пръв поглед Лийдс изглеждат обречени, Армфийлд има план. Следват най-бруталните 180 минути в историята на европейския клубен футбол. Цялостно, йоркшърци са известни с грубия си стил на игра, заради което Джордж Бест ги нарича "шибан ритащ кошмар", но това, на което са подложени играчите на Барселона, е наистина жестоко. Дирижирани от капитана Бремнър, играчите на Лийдс ритат каквото им се изпречи пред очите, без значение дали е топка или крак на противник. Така след победа с 2:1 на "Еланд Роуд", йоркшърци играят още по-свирепо в реванша. И постигат целта си! С общ резултат 3:2, те се класират за финала, но там са победени от "златния" отбор на Байерн Мюнхен с Майер, Бекенбауер, Мюлер, Хьонес и Румениге в редиците. Това слага край на големия отбор на Лийдс от края на 60-те и началото на 70-те. Тимът е мразен от мнозина заради грубия футбол, който практикува и постепенно започва да се свлича в класирането, докато изпадне през сезон 1981-82. След няколко години престой във Втора дивизия, ръководството на Лийдс отново взима добро решение. През октомври 1988 бившият капитан и по това време мениджър на тима Били Бремнър е уволнен, а на негово място е назначен Хауърд Уилкинсън. Под негово ръководство тимът се спасява от изпадане в Трета дивизия, от каквото е заплашен, а през сезон 1989-90 печели промоция за елита. Веднага си проличава, че този отбор на Лийдс има потенциал. Още в дебютната кампания след завръщането в Първа дивизия, йоркшърци се класират на престижното четвърто място. В състава личат доста интересни имена като Саймън Грейсън, Гари МакАлистър, Гари Спийд, Гордан Стракан, а допълнително са привлечени Тони Дориго, Джон Нюсъм, Род Уолъс, Стийв Ходж и Дейвид Уедърал. Можем да забележим и младите Гари Кели и Дейвид Бати. Тимът върви добре през сезон 1991-92 и в първите си 27 мача допуска само една-единствена загуба! Уилкинсън прави нещата още по-интересни, привличайки от Олимпик Марсилия скандалния нападател Ерик Кантона на полусезона. Въпреки че лудият Ерик вкарва само 3 попадения, той пасва идеално на тима и в крайна сметка Лийдс печели титлата, като губи само 4 мача за цялата кампания. По традиция следващите няколко сезона са турболентни за "белите", а Уилкинсън напуска през 1996. Неговият наследник Джордж Греъм изкарва едва две години и поема в посока Тотнъм, а ръководството на Лийдс предоставя възможност на асистента на Греъм - Дейвид О'Лиъри да води тима. О'Лиъри върши работата си прекрасно по време на четиригодишния си престой, но пропуска да се класира за Шампионската лига в два последователни сезона, като това се оказва пагубно. През този период, собственикът на клуба Питър Ридсдейл взима огромни заеми, с които да плаща за нови попълнения и високи заплати. До един момент това не е проблем, защото Лийдс е участник в Шампионската лига, а това гарантира достатъчно приходи, за да може Ридсдейл да закърпи бюджета. Тимът изиграва някои наистина изключителни мачове, а през сезон 2000-01 дори играе полуфинал, но губи от Валенсия. Състава е супер-впечатляващ! Освен младият и много надежден вратар Пол Робинсън, в състава още личат имената на Иън Харт, Рио Фърдинанд, Лукас Радебе, Джонатан Уудгейт, Хари Кюъл, Алан Смит, Марк Видука и т.н. Постепенно обаче на всички им се налага да напуснат, защото клубът се нуждае от пари. Фърдинанд и Смит са купени от Манчестър Юнайтед, Кюъл от Ливърпул, Видука от Мидълзбро и т.н. Мениджърите се сменят през няколко месеца, но никой от тях не успява да спре стремглавото пропадане на Лийдс, като логичното се случва през сезон 2003-04. Йоркшърци изпадат от Висшата лига и до сега все още не могат да се завърнат. През това време се смениха много собственици, които направиха каквото можаха за да спасят тима от фалит. Наложи се да бъде продаден стадиона "Елънд Роуд", но кризата прати Лийдс в Лига 1. Въпреки сравнително бързата промоция обратно до Чемпиъншип, "белите" не могат да запишат по-високо класиране от 7-мото място, което да им даде шанс да се борят за завръщане в елита. Новият собственик Андреа Радрицани като че ли този сезон е успял да направи нещо интересно, назначавайки Марсело Биелса за мениджър на тима. Резултатите са поразителни и след изиграването на четири кръга, Лийдс води в класирането, а безспорната заслуга за това е на Биелса. "Лудият" аржентинец работи на много високо ниво и изглежда, че най-накрая ще има бели дни за изстрадалите фенове на този иначе класически английски отбор. А да видим!
Ако искаш да прочетеш още яки истории, вземи си новата книга на От Засада – Аутсайдери Поръчай директно от тук!
