Най-известните футболни конспирации (в които има доза истина?) Част 2

В Част 1 вече ви разказахме за някои от най-известните футболни коспирации, в които може да се октрие зрънце истината, а днес продължаваме темата.

 САЩ 94': ФИФА искаше финал между Бразилия и Италия?

 Какво се случи: Ако сте израснали през 90-те или 10-те, добре помните или сте чували от бащите си за тази случка. България постига истински фурор на Световното през 1994 г., но играчите на Димитър Пенев най-после са спрени от Италия и странните отсъждания на френски рефер на име Жоел Киню, защото би било далеч по-изгодно за ФИФА, ако на финала играят Бразилия и Италия.

 Две са спорните отсъждания в мача между българи и италианци, за които имат претенции Стоичков и компания. Едното е за игра с ръка на Костакурта, а второто е за фал срещу Йордан Лечков в наказателното поле на Италия. И в двата случая нарушение не се отсъжда. След мача интервюиращ пита Христо Стоичков дали все още смята, че Господ е българин, на което Камата остроумно отвръща:

 "Да, но съдията е французин."

 Ето какво мислим ние за случката - най-вероятно за ФИФА няма чак такова значение кои са на финала от финансова гледна точка. Правата за предаване на турнира, цената и всички сделки със спонсори и рекламодатели са сключени и документирани в договори далеч преди началото на Световната купа. Дори и никой да не гледа самия финал, световната централа вече си е получила парите. Да, за местната икономика на града домакин на финала ще е една идея по-добре ако италианците са там, вместо българи, но едва ли е чак толкова витално за и без това богатия град на Пасадена, Калифорния. Най-вероятно ако ФИФА желаеше да урежда резултата на срещата в полза на Италия, нямаше да слага френски рефер, защото щеше да е твърде очевидно. Въпреки това, назначението на мосю Киню е едно от най-големите недоглеждания във футболната история. Българите са разбили духа на Франция само 7 месеца преди старта на турнира и този спомен все още е пресен в умовете им. Дори и неволно Киню не таи топли чувства към нашите момчета. И до ден днешен обаче френският рефер смята, че дузпа няма:

 "Много добре знаете, че през първото полувреме отсъдих една дузпа за България. Бих дал и втора, и трета, и четвърта, стига да имах основания за това. Но Костакурта не игра умишлено с ръка. Гледал съм положението на запис десетки пъти и поне за себе си продължавам да съм прав. Дали съм се опитвал да отмъщавам на българите заради чудото от “Парк де Пренс” на 17 ноември 1993 г? Не, това са несериозни обвинения. Допускал съм много грешки. Само че никога не съм го правил преднамерено, просто се е случвало."

 Тук сме длъжни да споменем и думите на българския рефер Любе Спасов в деня преди срещата:

 "Киню е изключително скромен като човек. На терена гледа да не се натрапва. Проблем за него е физическата подготовка. На семинара в Мадрид през 1992 година не можа да покрие теста на Купър и затова не свири на европейското в Швеция."

 Както написахме по-горе, недоглеждането от ФИФА е едва ли не подсъдно, но вероятно неволно. Те слагат френски рефер, който дори и да не си признава или осъзнава, не таи топли чувства към България и в добавка към това не е добре подготвен за американската жега и скоростта на българските контра атаки.

 За да има баланс, ще споделим любопитен цитат от Бончо Генчев, който заменя Стоичков в последните минути от мача с Италия. Мнението му е изключително спекулативно, но сме длъжни да го споменем:

 "Никога нямаше да ни допуснат да стигнем до финала. За това бяха взети мерки още преди мача с Италия. Ако бяхме победили, щяха да ни изкарат допингирани. Всичко беше предварително подготвено. Преди полуфинала ненадейно пред хотела ни спряха двама полицаи с мотори. След това влязоха в ресторанта, ние тъкмо сядахме да се храним. Казаха, че имали сигнал, че в храната ни има допинг. Иззеха всички готови ястия. Чакахме часове по-късно да дойдат други продукти, за да можем да се храним. Не знаехме какви съставки има в тях. Освен това не знаехме къде се съхранява храната, която беше конфискувана. Така че в нея можеха да инжектират каквото си пожелаят. Ако бяхме победили Италия, щяха да кажат, че сме взели стимуланти."

Корея/Япония 2002: Помагат ли реферите на Южна Корея по пътя към 1/2-финала?

 Какво се случи: Република Южна Корея получава известна помощ от съдиите в мачовете срещу Италия и Испания и благодарение на реферско рамо достига несправедливо 1/2-финалите на Световното първенство 2002.

 Преди да разгледаме тези две срещи и обстоятелствата около тях, искаме да споменем нещо важно. Изглежда, че дори и преди Световното, в Южна Корея доминира култура за победа на всяка цена. Така например на Олимпийските игри през 1988, провели се в азиатската република, Рой Джоунс-младши изненадващо губи златото срещу корейския боксьор, въпреки че американецът нанася 86 удара срещу 32 получени. Решението на съдиите е 3:2 в ползва на Парк Си-Хун. Дори самият Парк е изненадан от точкуването и признава, че е изгубил, след като директно е конфронтиран от Рой Джоунс след срещата. Официално разследване на МОК разкрива, че в дните преди сблъсъка тримата съдии, дарили победата на Си-Хун, са били изведени на скъпа вечеря, за която са платили от представители на Южна Корея.

 Вътрешното първенство на страната страда от сходни проблеми и цели 55 играчи в един сезон са били обвинени в уговаряне на футболни мачове.

 Според корейския професор по спортна наука Чунг Хи-джун, всичко това е просто част от културата в родината му:

 "Корейците са обсебени от това да печелят олимпийско злато и да домакинстват мегатурнири като Олимпийските игри или Световното първенство."

 На фона на всичко това, може би няма да е толкова странно да хвърлим сериозни обвинения срещу корейските власти, които изглежда, че са направили всичко възможно страната им да стигне възможно най-далеч в турнира, на който са домакини.

 Срещу Италия например, Южна Корея получава съмнителна дузпа, Франческо Тоти е изгонен за симулация, въпреки че на повторението се вижда, че има контакт между него и защитник. Вторият играе и с топката, така че наказателен удар от бялата точка щеше да е пресилен, но със сигурност Тоти не симулира. В продължението на срещата и гол на Дамиано Томаси е отменен заради несъществуваща засада.

 В мача с Испания пък корейците удържат до 0:0 след 120 минути и печелят на дузпи, но преди това в два отделни случая голове на "ла роха" са отменени несправедливо. За капак и в двете срещи състезателите на Южна Корея бомбардират съперниците си с груби влизания, блъскания и лакти и голяма част от тях остават безнаказани. В интерес на истината отбелязваме, че те не им остават длъжни и специално в мача с Италия двете страни извършват почти 40 фала.

 Не е случайно, че огромна част от обвиненията от играчи и фенове на "скуадра адзура" на насочени срещу главният съдия Байрон Морено. След като се прибира в родината си Еквадор, той е защитен от някои от сънародниците си, но адмирациите бързо изчезват, след като Морено явно демонстрира колко е корумпиран в мач от местната лига още през септември 2002. Той е назначен да води сблъсъка между ЛДУ Кито и Барселона Гуаякил. В тази среща той отсъжда 2 съмнителните дузпи за домакините и гони двама играча на гостите. Морено добавя и 6 минути продължение, но реално мачът продължава цели 12 минути и сигнал за края му е даден едва когато Кито бележат два пъти, за да победят с 4:3. Байрон Морено получава наказание от 20 срещи от еквадорската федерация и е разследван от ФИФА. През 2014 той е арестуван и осъден от американските власти за опит да внесе пратка от 10 кг. хероин в САЩ.

 За главния рефер от мачът с Испания не успяхме да открием подобни провинения, но е факт, че страничният съдия в тази среща е от Тринидад и Тобаго и според италианския вестник Corriere dello Sport е назначени от сънародника си Джак Уорнър - вицепрезидент във ФИФА, който преди време бе признат за виновен по разследване за корупция и изгонен от футболната централа до живот.

Швеция 58': Световното от 1958 никога не се е играло

 И за финал ще ви представим един малко по-различен случай от останалите пет, но също толкова куриозен.

 В Швеция съществува група, която нарича себе си KSP58. Тя се опитва да разкрие истината за Световното първенство в Швеция, което според тях всъщност не се е състояло.

 Преди около 20 години дори по телевизията пускат документален филм за тях, където тези хора показват различни снимки от срещи на турнира и твърдят, че сградите около стадиона дори не са били построени през 1958 г.

 Лидера на KSP58 е ексцентричен господин, който е израснал близо да националния стадион и едно от хобитата му е всяка сутрин и всяка вечер да записва под какъв ъгъл изгрява и залязва слънцето. Според него сенките от сградите в снимките не са правилни и следователно кадрите са фалшиви.

 Групата дори има сайт на име konspirator58.com, който предоставя богата база от данни в подкрепа на хипотезата си.

 Любопитното в случая обаче е, че всичко описано до тук е постановка. Сайтът е създаден от режисьора на документалния филм, а ексцентричният "лидер" всъщност е негов близък приятел, който му помага в целия този цирк.

 Истинската цел на създателите на документалния филм е да докажат колко е лесно да се създаде теория на конспирацията дори и от възможно най-абсурдната идея. Колко е просто да се изфабрикуват "доказателства" и най-вече, колко много хора могат да повярват и да приемат идеята като истината.

 Начинанието му дори има иронични резултати, тъй като е толкова добре изработено, че дори когато той публично разкрива, че е изфабрикувал всичко, все още се намирали хора, които да повярват, че Световното през 1958 никога не се играло.

 Проектът му е добър урок за всички нас и особено хората, които смятат, че имат критично мислене, но в същото време се хващат за възможно най-абсурдните твърдения (пример "5G предизвиква коронавирус", "пандемията е фабрикация") и подобни без каквито и да е сериозни доказателства и без да погледнат двете страни на дебата.