Сещате ли се как напоследък всеки, който направи няколко добри мача, автоматично бива провъзгласяван за "следващата голяма звезда на световния футбол"? Играчи с по половин силен сезон се търгуват за десетки милиони евро и обикалят топ-отборите, където разочароват с изявите си. Е, тук ще обърнем внимание на точно обратния вид играчи. Ще намерим нападатели, които са силно недооценени и така и не получават голямо признание от футболните фенове.
5. Александър Фрай
По някакви причини този швейцарски голмайстор така и не съумява да нашуми достатъчно много, за да бъде привлечен в някой топ европейски клуб. А качествата ги има! Интересното за него е, че дори родният му клуб Базел не оценява по достойство таланта му и го прокужда. Фрай обаче помага на Сервет да спечели последния за сега трофей във витрината си - Купата на Швейцария, след което е привлечен от френския Рен. По това време той вече е коронован за най-добър швейцарски играч на 2003г. С екипа на Рен, Фрай продължава да се доказва, като дори веднъж печели Златната обувка на Лига 1 за голмайстор на сезон 2004/05 с 20 гола. Следва трансфер на стойност 5 милиона евро в Борусия Дортмунд, където в дебютния си сезон става водещ реализатор на тима, но след това тежка травма го вади от игра за доста дълго време. В крайна сметка се завръща в родния Базел когато навършви 30 години и в следващите 4 сезона забива 72 гола в 103 мача. Изключителна статистика! Футболист номер 1 на Швейцария за 2004, 2005 и 2007г., голмайстор на швейцарската лига за 2010/11 и 2011/12, играч на сезона и т.н. Водещ голмайстор и в историята на националния отбор на Швейцария с 42 гола. Да се чуди човек как никой гранд не го привлече в редиците си.
4. Антонио Ди Натале
Както много добре знаем, младите играчи не виреят особено добре в италианския футбол. Такъв е случаят и с Антонио Ди Натале. Роден в Неапол, но юноша на Емполи, той е пращан под наем тук и там, за да трупа опит. През сезон 1999/00 най-сетне дебютира за родния си клуб, който по това време се подвизава в Серия "Б". Ди Натале за пръв път вкусва елитен футбол когато е на 25 и оставя страхотно впечатление у зрителите. Заформили бомбастичен дует в атаката на Емполи, Ди Натале и неговият партньор Томазо Роки веднага стават обект на интерес от страна на водещите италиански клубове. Когато година по-късно Емполи изпада обратно в Серия "Б", и двамата са продадени. Роки на римския Лацио, а далеч по-впечатляващия Ди Натале... на Удинезе. При "фриуланите" той продължава с добрите изяви и сякаш е въпрос на време някой топ-отбор да го прилапа. Само че това така и не става. "Тото" остава в Удине до края на кариерата си, като през това време става два пъти голмайстор на Серия "А", три пъти попада в идеалния отбор за сезона и веднъж е избран за играч на годината. Играе и за националния отбор, включително и на Евро 2012, където "скуадра адзура" достига до финала. Освен че футболните му качества го правят подходящ да играе на всяка една позиция в атаката на своите, Ди Натале е и човек с голямо сърце. След смъртта на неговия приятел Пиермарио Морозини през 2012г., Тото поема издръжката на сестрата на играча на Ливорно, която е инвалид.
3. Педро Паулета
Истински шок е, че този португалски голмайстор изкарва най-силните си години във френската Лига 1. Паулета има трудно начало на кариерата, като след дебюта си в родния Ещорил се премества да играе във втородивизионния испански Саламанка. Две години след това е трансфериран в отбора на Депортиво Ла Коруня, който по онова време е сред коравите на Пиринеите. Паулета помага на "Супер Депор" да стигне до така заветната титла в Ла Лига, въпреки че не бележи кой знае колко много голове. Става обект на интерес от страна на редица клубове на Острова, но вместо това той приема офертата на френския Бордо, като изтъква семейни причини за това. За три години с екипа на "жирондинците", португалецът бележи общо 91 гола във всички турнири, но печели само един трофей - Купата на лигата. Все пак той се озовава във френската столица и подписва с ПСЖ, но това се случва през 2003г. и "принцовете" са много далеч от финансово мощния клуб, който са в момента. Вместо това в Лига 1 има друг властелин - тимът на Олимпик Лион. Не само това, но и парижани се намират в един от най-трудните периоди в историята си и тъкмо Паулета е човекът, който ги крепи и дори в даден момент спасява от Зоната на изпадащите. За 5 години на "Парк де Пренс" той вкарва общо 109 гола. За националния отбор на Португалия пък вкарва 47 пъти и става най-добрия голмайстор в историята на "мореплавателите" до появата на Кристиано Роналдо, който подобрява постижението именно на Паулета.
2. Марио Жардел
Да се чуди човек как този феноменален голмайстор така и не заигра в някой от топ-клубовете в Западна Европа. Не че Порто и Спортинг са слаби отбори, но ако феномен като Жардел се появи в наши дни, той веднага ще бъде прилапан в Англия или Испания. Бразилецът пристига в Европа на 23 години, като преди това се е вихрил с екипите на Вашку да Гама и Гремио. Той е желан от големия враг Бенфика, както и от шотландския Рейнджърс, но тогавашните стриктни правила на местната футболна федерация не му позволяват да премине на Острова. В крайна сметка се озовава на "Даш Анташ" за огромен късмет на "драконите". Следват 168 гола в 170 мача, титли, купи, индивидуални отличия и награди за Жардел в Португалия. Печели и Златната обувка на Европа за 1998/99. Очаква се бразилецът да премине в някой голям клуб от топ 5 първенствата, но вместо това той акостира край Босфора и подписва с турския Галатасарай. Сумата, която Порто получава за него, е от порядъка на 28 милиона долара. С помощта на Жардел, Галатасарай печели Купата на УЕФА, а той отново избухва с 34 гола в 43 мача. На 28 и в разцвета на силите си, той се завръща в Португалия и облича екипа на Спортинг, където отново печели Златната обувка на Европа и помага на "лисабонските лъвове" да станат шампиони на страната - за последно до момента в тяхната история. Въпреки феноменалния сезон, той не попада в списъка на Луиш Фелипе Сколари за Световното първенство през 2002г. за сметка на някой си Луизао, което го съсипва психически. Кариерата му тръгва надолу и в даден момент от нея той дори играе за варненския Черно Море. "Тича" вместо "Олд Трафорд"...
1. Улф Кирстен
Една крайно любопитна персона от близкото минало. Кирстен е роден в Източна Германия, или още ГДР, което го скрива от светлините на прожекторите в началото на кариерата му. Той играе в отбора, чиято юноша е - Динамо Дрезден и дори още 20-годишен дебютира за националния отбор на страната си. Печели и два пъти титлата в Оберлигата (първенството на ГДР). Погледнато повърхностно, Улф прилича на всичко друго, но не и на футболист. Нисък и набит, той е висок само 1,72 метра, но тежи цели 81 кг. Ниският му център на тежестта му позволява да е конкурентен физически на далеч по-високи и грамадни противникови бранители. Умее да пази добре топката, да се обръща бързо, а въпреки ниския си ръст и да играе отлично с глава. Сравняван е даже с великия Герд Мюлер. След обединението на Германия, Кирстен е един от първите, които преминават в западногермански клуб - Байер Леверкузен. Както е добре известно, "аспирините" никога не са били сред големите фаворити за Сребърната салатиера, въпреки моментните си проблясъци. Кирстен започва да бележи като луд за тима от "Байарена", но така и не напуска Леверкузен до края на кариерата си, въпреки че е трикратен голмайстор на Първа Бундеслига, голмайстор на КНК и на Купата на УЕФА по веднъж. Два пъти попада в идеалния отбор на сезона в немското спортно списание Kicker. И до ден днешен Кирстен е лидер по най-много голове в историята на Байер Леверкузен със своите 220 попадения. Само за сравнение, вторият в тази класация Щефан Кислинг има 162.
