Най-слабите трансфери на Арсенал в последните 20 години

 Продължаваме с нашата поредица, изобличаваща най-неуспешните трансфери на топ-клубовете за последните 20години. Днес под прицел попада тимът на Арсенал. Последните две десетилетия бяха доста разноположни като успехи за лондончани. Те успяха да запишат няколко шампионски сезона, в един от които не загубиха нито веднъж, финал в Шампионската лига и Лига Европа, титли от ФА къп и т.н. Същевременно с това, ръка за ръка вървяха и разочарованията, като непрекъснатото сриване на "топчиите" в класирането в последните десетина сезона.

Разбира се, това се дължи най-вече на доста скромната трансферна политика на клуба. Бившият мениджър Арсен Венгер не обичаше да харчи големи суми, а и такива почти никога не му бяха осигурявани. Постепенно, от клуб за пример, "артилеристите" се превърнаха в дестинация за отритнати таланти и играчи със съмнителни качества.

Ето и някои от най-ужасните трансфери на Арсенал за последните 20 години:

10) Парк Чу-Йонг
Може би трябва да кажем, че Венгер направи този трансфер само и само и той да има кореец в състава си, също като Манчестър Юнайтед. Парк Чу-Йонг имаше един-единствен читав сезон във френския Монако, в който отбеляза 12гола за сезона и дори бе пред преминаване в Лил. Играчът минаваше медицински прегледи при "песовете" когато чу,че Арсенал има интерес към него, събра си багажа и замина за северен Лондон. "Топчиите" платиха за него 5,5милиона паунда през лятото на 2011г. и дори му дадоха тениската с номер 9. Традиционно, кореецът беше използван главно в мачовете от европейските клубни турнири или различните състезания за купи в Англия, като вкара гол в мач от Купата на Лигата срещу Болтън и... толкова. Във висшата лига Парк изигра едва 8 минути за цял сезон и то при загубата от Манчестър Юнайтед с 1:2 през януари. Общо за цялата кампания статистиката му сочеше 6 мача и 1гол. Следващата кампания изкара под наем в испанския Селта, където вкара 4 гола във всички турнири, а при завръщането си на "Емирейтс" изигра само още 1 мач с червената фланелка - отново за Купата на Лигата, след което бе пратен под наем в Уотфорд, а в последствие продаден на арабския Ал-Шабаб. Значителен брой травми донякъде спънаха кариерата му, но така или иначе се видя, че Парк няма класата да играе за Арсенал.

9) Себастиен Скилачи
По време на пристигането си в Арсенал, този човек беше ФРЕНСКИ НАЦИОНАЛ! Скилачи бе един от солидните бранители на "петлите", а през годините се изявяваше на много високо ниво. Той бе част от легендарния отбор на Монако,достигнал до финала в Шампионската лига през 2004г., загубен от Порто с 0:3. След това защитникът записа и няколко титли на Лига 1 с тогавашния хегемон Олимпик Лион, а в последствие се прехвърли в Испания, за да стане част от коравия тим на Севиля, с който спечели Купата на Краля. В същото време Скилачи редовно бе използван от Раймон Доменек в сърцето на отбраната на националния отбор, а всички знаем колко много Арсен Венгер обичаше да купува французи. През 2010г. Скилачи бе трансфериран на "Емирейтс" за сума около 4 милиона паунда, но за огромно съжаление се оказа, че най-добрите му дни са минали отдавна. В дебютния си сезон той изигра 22 мача във Висшата лига, но така и не успя да влезе във форма и постоянно правеше грешки, които костваха доста голове в мрежата на"артилеристите". Слабото му представяне доведе до закупуването на немския защитник Пер Мертезакер през 2011г., а Скилачи седна на пейката, като от време на време получаваше шансове да порита в мачовете за различните купи в Англия. След края на сезон 2012/13 се завърна във Франция, този път с екипа на Бастиа.

8) Игорс Степановс
Доста интересен вариант за заместник на Тони Адамс. Преди началото на сезон 2000/01 капитанът на"артилеристите" получи травма и се наложи Арсен Венгер в последния момент да търси нов вариант за отбраната си.Незнайно защо, неговият поглед се спря на бранителя на Сконто Рига, Игорс Степановс. Противно на очакванията латвиецът се включи нелошо в началото на кампанията, но за негово огромно съжаление дойде заветната среща с големия съперник за титлата Манчестър Юнайтед на "Олд Трафорд", където "топчиите" загубиха с разгромното 1:6.Степановс имаше ключова роля за този разгром с няколко доста слаби прояви. След това вече не беше същият играч.Очевидно поражението го бе разклатило на психическо ниво. Започна все по-често да прави грешки, след което бе изваден от титулярния състав. За три сезона на "Емирейтс" той записа общо 17 мача във Висшата лига, а платените за него 1,35 милиона евро се оказаха истинско разхищение. През сезон 2001/02 той все пак записа 6 мача,помагайки на Арсенал да спечели титлата във Висшата лига, но накрая не получи медал. Бе даден под наем в Беверен, а след това се премести в Грасхопър.

7) Андре Сантош
В последните доста години защитата на Арсенал винаги е най-слабото звено в отбора. Кой ли не се изреди да играе в нея, но сякаш някаква зла магия караше всичките бранители, пристигнали на "Емирейтс", да се дънят. Не по-различен бе случаят с Андре Сантош. "Кариоката" пристигна от Фенербахче за сумата от 7 милиона евро в същия трансферен прозорец през лятото на 2011г., когато "артилеристите" взеха още Пер Мертезакер и Йоси Бенаюн. Той трябваше да добави дълбочина към опциите за ляв бранител, тъй като по това време лондончани разполагаха само с Кийрън Гибс. Сантош обаче не можа да се справи добре. Оказа се, че е прекалено бавен и тромав като за краен защитник. Освен това и позиционирането му също беше огромен проблем. С две думи - нямаше необходимата класа да играе за клуб като Арсенал. Върхът на сладоледа бе срещата срещу Манчестър Юнайтед, когато Сантош демонстрира апокалиптично представяне, а на всичкото отгоре имаше дързостта да поиска тениската на предателя Робин ван Перси на почивката. Това преля чашата на търпение у феновете на Арсенал, които веднага се надигнаха срещу него и призоваха за напускането му. В крайна сметка той изкара на "Емирейтс" сезон и половина, след което бе даден под наем в Гремио, а след това подписа с Фламенго.

6) Амаури Бишоф
Амаури... кой? По всяка вероятност дори привържениците на Арсенал не си спомнят за френското крило, което тотално се провали в мисията си да остави следа на "Емирейтс". Трансферът на Амаури Бишоф беше един от специалитетите на Арсен Венгер. Млад, обещаващ французин, взет почти за без пари - "Професорът" имаше десетки такива успешни сделки през годините. Самият Венгер призна, че този ход е доста рисков заради дългото досие с контузии, които Бишоф вече бе претърпял до 2008г., а бе едва на 21 години. Така или иначе по времето, в което младежът успя да се възстанови от поредната травма и най-сетне да успее да дебютира за "артилеристите", те вече бяха изградили солидно ядро от талантливи халфове и неговото присъствие бе доста излишно. Той изигра едва 25минути за целия сезон във Висшата лига, а също така записа няколко мача и за различните купи на страната. В края на кампанията Амаури реши, че ще е по-добре да напусне северен Лондон с нагласата, че там няма да успее да се пребори за титулярно място. Следващите няколко сезона също не бяха от най-успешните за него, тъй като той не успя да запише над 10 мача на сезон заради постоянните му травми. Чак когато се премести в Трета Бундеслига започна да трупа обилно количество срещи.

5) Маруан Шамак
Може би единственият позитив около бившия капитан на Бордо бе, че той пристигна в Арсенал като свободен агент.Преди началото на сезон 2010/11 Арсен Венгер имаше проблем. Той бе свързан с травмата на основния голаджия на отбора Робин ван Перси, който щеше да пропусне старта на кампанията. В същото време бе ясно, че мароканският нападател Маруан Шамак няма да поднови договора си с френския Бордо. Поредната "Арсен Венгер" сделчица за"артилеристите". Шамак пристигна на "Емирейтс" със свободен трансфер и първите няколко месеца за него бяхап риемливи. След това обаче нещата се обърнаха против него когато Ван Перси се завърна от травмата си през януари. Самият играч описва недоволството си по следния начин, обвинявайки Венгер, че го е подвел относно статута му в отбора: "Играх в продължение на шест месеца, вкарвах голове, бях с решаваща роля. След това през януари Робин се завърна от контузия и сякаш за една нощ се приземих на пейката. Очевидно съм бесен на Венгер,защото смятам, че заслужавах да играя повече, отколкото ми бе разрешено. Беше ми казал, че има възможност да промени тактиката и може би ще играем двамата с Робин напред." В крайна сметка за два сезона и половина, Шамакизигра 67 мача за Арсенал и вкара 14 гола, преди да напусне в посока Уест Хям, а след това и Кристал Палас.

4) Филип Сендерос
Още един играч, пристигнал при "артилеристите" много млад, който така и не успя да се превърне в играча, когото всички искаха да видят. Сендерос бе считан за изключително обещаващ защитник, особено след като на 21 вече бе основен футболист на Арсен Венгер и помогна на тима да стигне до финала в Шампионската лига през 2006г. Въпреки че в индивидуалните сблъсъци сериозно отстъпваше на противниковите нападатели, синхронът и позиционирането му бяха на ниво. След като пострада в мач срещу Южна Корея по време на Световното първенство през 2006г.,швейцарецът повече никога не беше същият играч. Заредиха се грешка след грешка, коя от коя по-фрапантни. Така постепенно дойде залезът, а Сендерос бе едва на 25. Арсенал опитаха да го пратят в други тимове, за да смени обстановката, но и това не се получи. След два безуспешни наема в Милан и Евертън, швейцарецът премина във Фулъм, но още в самото начало на кампанията скъса ахилес и пропусна почти всички останали мачове за сезона.

3) Мануел Алмуния
От къде да започна? Трансферът на вратар без почти никакъв опит в елитните дивизии на която и да е страна в клуб като Арсенал бе меко казано спорен и объркващ. Алмуния се бе изявявал главно в Сегунда Дивисион и то с екипите на непретенциозни отбори като Ейбар, Рекреативо и Албасете. Изведнъж той акостира в северен Лондон като алтернатива на немския национал Йенс Леман. В началото изобщо не игра, а една от редките му изяви беше на финала на Шампионската лига през 2006г., когато му се наложи да влиза като смяна още през първата част. Всички помним ситуацията, в която Леман бе изгонен за фал извън наказателното поле, дала шанс за изява на испанеца. Алмуния допусна два леки гола от Самуел Ето'о и Жулиано Белети от малки ъгли и Арсенал пропусна да грабне "ушатата".След сериозния спад във формата на Леман, Мануел все пак започна да се изявява като титуляр на вратата, но добрите му мачове бяха доста по-малко от ужасните. Арсенал редовно допускаше леки голове заради неточности отстрана на стража, докато най-накрая той се намери извън групата на тима като трети избор зад поляците Войчех Шчесни и Лукаш Фабиански.

2) Ким Калстрьом
За съжаление кариерата на този играч ще остане легендарна само и единствено в игрите на Championship Manager,където той се превръщаше в един от най-добрите халфове в света. Калстрьом, или Шелстрьом, както ви е по-удобно,така и не направи "скока" към големите отбори, въпреки добрите игри, които показваше в своите клубни Юргорден, Рен и Лион, както и за националния отбор на Швеция. Когато навърши 30 беше продаден в Русия и заигра в СпартакМосква, а най-изненадващо през месец януари, 2014г., бе пожелан под наем в Арсенал. Странен ход от страна на Венгер, тъй като Калстрьом бе на 31, почти 32 години, а освен това и медицинските прегледи показаха, че той има хронична травма в гърба. Въпреки всичко, той премина на "Емирейтс" и за половин година игра общо в 4 мача във всички турнири. Ще се запомни само с това, че вкара своята дузпа когато Арсенал трябваше да елиминира Уигън в полуфиналите от турнира за Купата на Лигата след изпълнение на 11-метрови наказателни удари, но не игра във финалния мач. Въпреки всичко, играчът каза, че се е насладил на престоя си в северен Лондон. Странно...

1) Франсис Джеферс
Може би най-голямата трансферна издънка на Арсенал, която не само бе неуспешна за клуба, но и тотално разби кариерата на този млад и обещаващ играч. Нека припомним: Франсис Джеферс бе играч на Евертън. Той произлиза от школата на "карамелите" и докато навърши 20 години, той вече бе нанизал 20 гола за тима. Въпреки честите травми в рамото и глезена, той бе най-добрият играч на Евертън за сезон 2000/01, което накара борда да му предложи нов договор. Джеферс отказа и се наложи да бъде продаден. Веднага насреща се оказа Арсен Венгер, който плати 8милиона паунда за острието плюс още 2 милиона под формата на бонуси. За нещастие на играча обаче, по това време в предни позиции за "артилеристите" си партнираха супер успешно французите Тиери Анри и Силвен Вилтор. За двегодини на "Хайбъри", Джеферс изигра само 39 мача, в които отбеляза 8 гола във всички турнири. Венгер разкри, че се е колебаел дали да привлече него или Рууд ван Нистелрой и в крайна сметка се е спрял на англичанина. Огромна грешка. През 2004г., след като изкара сезон 2003/04 под наем в родния Евертън и вкара 0 гола в 18 мача, Джеферс бе продаден на Чарлтън, но никога не успя да възвърне старата си форма.

БОНУС:

Шкодран Мустафи
Въпреки че не желаем да включваме настоящи играчи в тези списъци, по всичко личи, че кариерата на германеца на"Емирейтс" може да бъде класифицирана само с едно определение: потресаваща. Платените за него 35 милиона паунда бяха рекордни за защитник в състава на "артилеристите". Въпреки сравнително позитивното начало, представянията му зазляха с всеки изминал мач и през лятото на 2019г. му бе казано, че може да си ходи, но пък другият проблем бе, че никой не го поиска...

Давид Луис
Същото, което казахме за Мустафи, в пълна сила важи и за кариоката. Давид Луис бе един от паническите ходове на вече бившия мениджър на тима Унай Емери. След като имаше цяло лято за да намери класен защитник, испанецът похарчи целия бюджет за Никола Пепе и в крайна сметка му се наложи да вземе Луис за 8 милиона от градския съперник Челси. До момента бранителят се изявява ужасяващо, като вече направи няколко дузпи за съперника и получи червен картон.

Микаел Силвестър
Когато сър Алекс Фъргюсън доброволно се отказва от някой, не трябва да го взимаш в отбора си! Закон! Френският поливалентен бранител направи изключителна кариера при "червените дяволи", но когато не получи дългосрочен нов договор реши да напусне. В крайна сметка бе привлечен в Арсенал за неоповестена сума, вкара си автогол в дебютния си мач и изобщо не беше солидният и решителен бранител, който "артилеристите" мислиха, че са взели.

Денилсон Невеш
Много надежден млад играч, който беше записал мачове за националния отбор на Бразилия до 17 години, когато пристигна в Арсенал на 18 за 3,4 милиона паунда. В началото изглеждаше, че включванията му са качествени и ще се развие в прекрасен халф, но в последствие се оказа, че единственото, което може, е да подава назад и настрани. Присъствието му в средата на терена бе слабо осезаемо и влиянието му върху мачовете беше минимално. Всичко това, гарнирано с чупливата му натура и множеството травми, направиха Денилсон доста слаб трансфер.

Паскал Сиган
Гологлавият бранител пристигна на "Емирейтс" с визитката на доста солиден и опитен играч, направил редица силни сезони за своя Лил. Трансферът на стойност 2 милиона паунда изглеждаше смешен в сравнение с качествата на Сиган,но пък бързо се разбра, че английският футбол се движи с няколко светлинни години по-бързо от него. В повечето мачове, в които се появяваше на терена, беше неуверен и колеблив, допусна доста грешки, но пък имаше късмета целият отбор да играе на изключително силно ниво, за да замазва провалите му.

Рио Мияичи
Някой изобщо разбра ли защо японецът бе привлечен в Арсенал? Разбира се, това бе по преценка на самия Арсен Венгер, останал впечатлен от качествата на Мияичи по време на летни проби през 2010г. Той веднага бе даден под наем във Фейенорд, след това в Болтън, Уигън, Твенте и т.н. За Арсенал успя да запише един-единствен мач във Висшата лига и още няколко в турнира за Купата на Лигата. В крайна сметка се оказа, че качествата му стигат за Втора Бундеслига, където и се озова - в тима на Санкт Паули.

Андрей Аршавин?
Мнозина биха присъединили руснака към този списък, но ние смятаме, че той имаше доста добри мачове за тима,което, на фона на цялото негово пиянство, си беше наистина впечатляващо!

Никлас Бендтнер
Наистина ли ви трябва причина???

Прочетете също:
Най-слабите трансфери на Ювентус в последните 20 години
Най-слабите трансфери на Ливърпул в последните 20 години
Най-слабите трансфери на Челси в последните 20 години