Най-ужасните футболни президенти

Най-ужасните футболни президенти

Както добре знаем, президентите (или собствениците) са тези, които налагат стандартите в един футболен клуб. Може би за това родните отбори се представят по такъв апокалиптичен начин. Реално погледнато, работата на един президент не е никак лесна - той трябва да намери подходящия треньор, подходящите играчи, да организира целия клуб по такъв начин, че той да може да функционира нормално и да преследва зададените цели. И да, понякога това се получава и отборът прогресира (пример - Ювентус при управлението на Андреа Аниели). Само че в други случаи управлението на президента е толкова неадекватно, че тимът изпада в дълбока криза, къде финансово, къде чисто спортно-техническа.
Тук ще опитаме да изнамерим най-ужасните президенти в европейските клубове (изключаем Първа лига).

 

10) Кен Бейтс


Споменавайки неадекватен собственик, няма как да не засегнем неколцина индивида от футболния фолклор на острова. Кен Бейтс има честта да притежава не един, а два от големите английски клубове, макар и не по едно и също време. Той се сдобива срещу символичната цена от 1 паунд с контролния пакет акции в Челси в началото на 80-те, когато тимът се намира във Втора дивизия, главен кандидат е за изпадане и е на ръба на фалит. Приносът на Бейтс за възхода на "сините" е феноменален, като за 21 години начело на лондончани, Челси се превръща в един от солидните тимове във Висшата лига. Само че в същото време, президентът взима един куп слабо адекватни решения. Първо решава да постави електрически огради на трибуните на "Стамфорд Бридж" за да укроти бесните по това време английски хулигани от нахлуване на терена. Разбира се, идеята му веднага е отхвърлена от местните власти. Години по-късно той нарича собствените си фенове "паразити", забранява на любимците на Челси Рон Харис и Питър Осгуд да присъстват на мачове, сбива се с вицепрезидента Матю Хардинг и какво ли още не! Продавайки клуба на Роман Абрамович през 2003г., Бейтс става президент на друг колос в криза - Лийдс Юнайтед. Само че престоят му на "Елънд Роуд" далеч не е толкова успешен, колкото този в Лондон. По време на неговото ръководство "йоркшърци" стигат дори до Лига 1, а през 2013г. той сдава властта и става почетен президент на клуба.

 

9) Флорентино Перес


С абсолютна сигурност голяма част от вас ще подскочат като ужилени и ще кажат "КАКВОО?!?! Че този човек е донесъл толкова успехи на Реал Мадрид!!!" И ще са прави! Флорентино Перес, по-известен като Папа Фло в "От Засада" вселената, връща блясъка в "кралския клуб" след десетилетия на почти нулеви евроуспехи. Избран за президент на тима през далечната 2000г., той има амбициозен проект. Иска да привлече в Мадрид най-добрите играчи в света и с това да сформира "Галактикос". В това няма нищо лошо, но тъкмо Папа Фло е човекът, който пръв започва да харчи главоломни суми за играчи - тенденция, която днес следват огромна част от европейските отбори, довела на невероятната инфлация на трансферния пазар. Той привлича на "Бернабеу" по една суперзвезда всяко лято, пръскайки стотици милиони за да разполага с най-доброто. Луиш Фиго, Зинедин Зидан, Дейвид Бекъм, Роналдо... Само част от тези супериграчи, които демонстрираха най-добрия футбол в света в началото на 20-ти век под зоркия поглед на Папа Фло. И все пак на фона на огромните разходи, Реал Мадрид прибави само 1 купа на европейските шампиони към колекцията си по време на първия му престой начело на тима. Това го направи хем обичан, хем мразен сред феновете на "белия балет" и предимно ненавиждан из масовите футболни среди. Самият той не си помогна особено много, окачествявайки топ-играч като Клод Макелеле по следния начин: "Той няма да ни липсва. Техниката му е посредствена, бавен е, не може да дриблира и 90% от пасовете му са назад или настрани". Тъкмо липсата на такъв футболист става причина отборът да се срине след КЕШ-а през 2002г. и цели 12 години да чака "Ла Десима".

 

8) Майк Ашли


Каквото и да се каже за този английски бизнесмен ще е малко. Може би най-мразеният човек в Нюкасъл за последните 12 години. Роденият в Уолсол Ашли трябваше да е най-големият фен на отбора, да го подкрепя във всеки мач, да пътува с привържениците за гостуванията и да е обичан и уважаван. Нищо подобно! Всички надежди на "джордитата" че Майк Ашли ще върне клуба към борбата за титлата и ще се бори за европейска слава много бързо приключват. В началото той назначава за мениджър Кевин Кийгън, с когото "свраките" едва не стават шампиони в средата на 90-те, но горе-долу това е и единственото му позитивно прието решение за 12 години. Нюкасъл почти веднага бе обявен за продажба, Кийгън бе заменен от някой си Джо Киниър и в края на сезон 2007/08 изпада от Висшата лига. Дори фигура като Алан Шийрър не успя да помогне. Неговият наследник Крис Хютън успя да върне отбора в елита почти мигновено и да го задържи в средата на таблицата, но това явно не е достатъчно и той е уволнен в средата на кампанията. Какво минава през главата на Майк Ашли е непредсказуемо, точно като английското време, а солидните времена за "джордитата" по времето на сър Джон Хол и Фреди Шепърд остават далечен спомен. В същото време Ашли става известен и с пословичното си нежелание да инвестира пари в добри играчи, харчейки скромни суми за посредствени футболисти. Всичко това, заедно с преименуването на култовия "Сейнт Джеймсис Парк" в "Спортс Дайрект Арина" за да може да рекламира собствената си фирма, правят Майк страшно омразен за всички привърценици на "свраките". 

 

7) Джордж Жилет и Том Хикс


Тук ще сложим две имена на двама американски бизнесмени, защото те са обединени от общата фиксидея за пари, Пари, ПАРИ! Едва ли някой смята, че даден клуб може да мрази собствениците си повече, отколкото феновете на Юнайтед мразят братята Глейзър. Е, щом става въпрос за Ливърпул, те гледат никога да не остават по-назад от големите си врагове от Манчестър. Пристигането на Хикс и Жилет през 2007г. не бе прието добре от феновете на "мърсисайдци", но те обещаваха какво ли не, само и само да се харесат на Коп-а. Вместо това обаче, управлението на двамата американци постави Ливърпул на колене доста бързо, като дълговете на клуба станаха колосални. Всеки път щом на "Анфийлд" се заговореше за пари, то се имаше в предвид някое закъсняло плащане по някой заем, а не относно подсилването на тима и привличането на нови играчи. Така или иначе феновете на Ливърпул бързо разбраха, че солидните обещания на Хикс и Жилет нямат нищо общо с реалността и започнаха да призовават за продажбата на клуба. Покачващото се напрежение направи така, че самите собственици да се скарат помежду си. Синът на Том Хикс - Том Хикс Младши пък трябваше срамно да подаде оставка от управлението на клуба, след като стана ясно че е пратил обиден е-мейл до привърженик на тима, в който се казва "Да го духаш, тъпако! Върви по дяволите, писна ми от теб!" Също така разрив се получи и в отношенията на собствениците с мениджъра Рафаел Бенитес и спортния директор Рик Пари.Така през 2010г. Ливърпул бе продаден на Джон Хенри и неговия Фенуей Спортс Груп почти на половин цена от това, което Хикс и Жилет бяха поставили като искана сума, само и само да се свърши тази агония.

 

6) Питър Ридсдейл


Ако някой се чуди как и защо славен тим като Лийдс Юнайтед вече 15 години не може да се завърне в елита, ето ви категоричен отговор. Клубът имаше малшанса да бъде управляван от някои от най-ужасните президенти в света. Само че тук съдбата му се споделя още и от Кардиф и Барнзли. Цялостно всички отбори, на които Питър Ридсдейл хвърли око, веднага започват да се сриват. Човек да си помисли, че Питър е същински сатана! Никой от тези три клуба не пострада толкова много колкото Лийдс. От полуфиналист в Шампионската лига и редовен участник в борбата за разпределяне на местата, даващи право на участие в европейските клубни турнири, "йоркшърци" се смъкнаха до Лига 1, продадоха най-добрите си играчи на безценица, както и стадиона си, само и само да припечелят някой лев и да избегнат фалита. Безразсъдното управление и главоломните харчове на Ридсдейл вкараха Лийдс в тежка рецесия каквато до сега на "Еланд Роуд" не бяха виждали. Подобна бе ситуацията и в Барнзли и Кардиф, като без значение какво се случваше на терена, винаги финансите на тези тимове вървяха към червено, а дълговете се увеличаваха. За късмет, винаги се намираше по някой, който да се намеси в последния момент и да спаси клубовете от сигурен фалит. Подобна бе съдбата и на Плимут Аргайл, където все пак се стигна до администрация и изпадане. По настоящем Питър Ридсдейл е само съветник на собственика на Престън Норт Енд, г-н Хемингс, и всички се надяват да си остане такъв и да не се занимава повече с ръководене на какъвто и да е клуб!

 

5) Дейвид Голд и Дейвид Съливан


Поредното скандално дуо, което дърпа конците на отбор във Висшата лига. Нещастието да бъде този клуб се пада на лондонския Уест Хям Юнайтед. В миналото двамата Дейвидовци стопанисваха тима на Бирмингам, но където и да отидат те демонстрират неутолимото си желание да покажат колко много всъщност не разбират от футбол! Подпомагани от техния верен лейтенант Керън Брейди, "The Dildo Brothers" , както са известни двамата заради бизнеса си със секс-играчки, не носят нищо добро. По едно време Съливан и Брейди дори бяха обвинени в корупция и уговаряне на мачове, но бяха оправдани, като съмненията винаги ще останат. Сега в Уест Хям, Дейвидовците показват, че не са научили нищо от това как се води отбор. По време на престоя си на "Ъптън Парк" и в момента "Лондон Стейдиъм", те: назначиха начело на тима мениджър, чийто отбор завърши последен; обявиха за продажба всички играчи на "чуковете" с изключение на Скот Паркър; въвлякоха огромен брой агенти да им търсят футболисти; държаха начело на тима мениджър, само защото им искал по-малко пари от другите кандидати... мога да продължа така до утре! Всичко това доведе то масови протести срещу управлението на Голд и Съливан от страна на феновете на тима, като те дори нахлуха на терена в мач срещу Бърнли. Наложи се Съливан да бъде извеждан с ескорт от стадиона, като все пак не се размина без да бъде уцелен с монета в окото. За последно пък същият този Дейвид Съливан бе обвинен, че е укрил данъци в размер на 700 000 паунда, използвайки клуба, за да ги изпере. Собственици-мечта!

 

4) Хесус Хил


Почти 16-годишният престой на този колоритен бизнесмен начело на Атлетико Мадрид може да се окачестви само с една дума: пъстрота! Редом с шампионската титла, която "дюшекчиите" спечелиха през 1995/96, както и трите Купи на краля, безкрайните изцепки на Хесус Хил се превърнаха в същински евъргрийн на "Пиринеите". Той обичайно дава своите интервюта от басейна в частната си вила, заобграден от манекенки, но това можем просто да отнесем в графата "колорит". А иначе, поради някаква причина, през 1992г. Хил решава да закрие школата на Атлетико Мадрид, което води то това цяла генерация талантливи хлапета да се прехвърли в лагера на градския съперник Реал, включително и някой си Раул Гонзалес Бланко, 15-годишен по това време. Реакциите сред феновете на "дюшекчиите" са тотално негативни, като на Хил му се налага да наеме бивши командоси за лична охрана. През 1997г. пък се забърква в расистки скандал след мача на Атлетико срещу холандския Аякс, в чиито редици изобилства от играчи от конгоански произход. По време на неговото управление, на "Висенте Калдерон" се изреждат точно 40 мениджъри, като Хил няма угризения да ги сменя, защото не споделят неговите виждания. "Аз съм човекът, който плаща сметките, така че треньорът трябва да се съгласява с мнението ми." - Хесус Хил. Да не говорим, че краят на неговата ера в Мадрид е съпътстван с разследване за финансови злоупотреби, клубът му е отнет и вкаран в администрация, в следствие на което изпада от Ла Лига. 

 

3) Роман Абрамович


Безспорно бившият губернатор на Чукотка е човекът, който донесе най-големите успехи в историята на Челси. След като той купи клуба през 2003г., "сините" от Лондон спечелиха 5 пъти титлата във Висшата лига, още толкова пъти ФА къп и дори стъпиха на европейския клубен връх, побеждавайки Байерн насред Мюнхен във финала на Шампионската лига през 2012г. Страхотно, нали? В същото време обаче, "Стамфорд Бридж" е същински ад за всеки, получил привилегията да бъде назначен за мениджър на тима. Единственото нещо, което може да те задържи на поста, е думата "успех". В момента, в който Челси започне да буксува, Абрамович не се свени да търси промяна на скамейката, плащайки тлъсти суми за неустойки. До този момент той е похарчил близо 100 милиона паунда за компенсации за вече бившите мениджъри на лондонския клуб. Имена като Клаудио Раниери, Жозе Моуриньо (на 2 пъти), Карло Анчелоти, Луиш Фелипе Сколари, Андре Вияш-Бояш и Антонио Конте, въпреки безспорните си успехи и впечатляващите си визитки (Сколари дори е Световен шампион) са били изритвани като мръсни котета от "Стамфорд Бридж". Да не говорим пък, че той бе първият чужденец, пристигнал на Острова и готов да харчи големи пачки от личните си средства за подсилване на отбора. Още в първия си сезон, той привлече в Лондон имена като Хуан Себастиян Верон, Ернан Креспо, Адриан Муту, Петър Чех и така нататък, когато другият лондонски тим Арсенал бе далеч по-успешен. Но пачките на чичо Роман промениха това статукво.

 

2) Масимо Морати


Ако има някой, който можем да наречем еквивалент на Роман Абрамович, то това безспорно е бившият президент на Интер. Тук ще оставим на страна факта, че Масимо Морати бе обвинен за причинител и съучастник в скандала "Калчополи" дори и от бивши играчи на "нерадзурите", включително легендата Кристиан Виери. Той пристигна на "Сан Сиро" в труден период за тима, когато интеристите бяха замесени в борбата за оцеляване в елита. Не само че стабилизира състоянието на клуба, но Морати харчеше и обилни суми за да докара в Милано някои от най-добрите в света. Желанието му за победа и възкачване на Интер на върха не винаги обаче имаше положително влияние върху тима. Също както Абрамович и Хил, Морати не се слави със своето търпение спрямо треньорите. Само че каквото и да правеше, Интер така и не успяваше да стигне до Скудетото в една много силна Серия А в края на 90-те и началото на 20-ти век. След свръх-болезнения край на сезон 2001/02, когато "нерадзурите" загубиха титлата буквално в последния ден от сезона, бъдещето пред отбора бе светло. Под ръководството на хора като Роберто Манчини и Жозе Моуриньо, интеристите се превърнаха в хегемон на Ботуша, а през 2009/10 дори завоюваха требъл, вдигайки и Шампионската лига. Само че едва ли по-старите фенове на тима са забравили множеството безсънни нощи, в които са се терзали от поредния провал на своите в по-ранните години на Морати на "Сан Сиро", чудейки се дали всичките пари, харчени за големи играчи, някога ще донесат успех.

 

1) Йонгхонг Ли


Това е той! Доайенът в класацията за ужасни президенти! Александър Томов на западноевропейския футбол! Цялата му персона е обвита в мистерия и така и не се разбра кой точно е той. По предварителни информации, Ли е собственик на една от големите корпорации за добив на въглища в родния му Китай. Само че се оказа, че никой в азиатската страна не го е чувал. Въпреки, че всички смятаха тази сделка за опасна, Силвио Берлускони все пак я сключи и прехвърли акциите си на новооснования фонд Сино-Еуръп Спортс Инвестмънт Мениджмънт. От тук започна и кошмарът за всички тифози на "росонерите". Началото бе сравнително обещаващо, като Ли се бръкна и похарчи близо 200 милиона евро за селекция през лятото на 2017г., привличайки някои доста класни играчи - такива, каквито на "Сан Сиро" бяха отвикнали да виждат. Само че измамата бързо лъсна и на китайските собственици им се наложи да си събират панаира. Оказа се, че те са придобили клуба с огромен заем от американски хедж-фонд и тъй като представянето на Милан в Серия А не бе толкова добро, колкото всички се надяваха, стана така, че те не могат да погасяват вноските си навреме. В следствие на това миланският гранд премина в ръцете тъкмо на този хедж-фонд, който ще търси нов собственик. В същото време пък данъчните инспекции в Китай направиха проверка на компанията на Йонгхонг Ли, но завариха офисите на "фирмата" му обърнати с краката нагоре, а компютрите с изтръгнати хард-дискове. Милан пък го грози наказание с лишаване от участие в европейските клубни турнири заради неспазване на финансовия феърплей, нарушен от същите тези китайски собственици. Персоната Йонгхонг Ли изчезна вдън земя също толкова внезапно, колкото се беше появила, оставяйки след себе си разруха и проблеми. 


Гласували: 3, рейтинг: 5.0

Още новини от деня:
Добави коментар

Препоръчано за вас

Мачът, в който отбор умишлено си вкара автогол, за да подобри головата си разлика
10 топ футболисти, които банкрутират
Контра: Когато последната минута се оказва златна за нас
Футболисти, играли за 2 национални отбора
Най-грубият мач в света
Скандалният Джоуи Бартън и единственото му дерби от "Старата фирма"
Снежното Класико - Най-студеният мач в света
Мачовете, които големите звезди пропускат поради травми
Най-добрите играчи на Тотнъм в ерата на Висшата лига
От сирак до един от най-могъщите олигарси: Как Роман Абрамович натрупа огромното си богатството
Последната минута - големият враг на българския футбол
Фортуна вместо футбол: Мачове, решени от чоп или монета
Дреболия бави трансфера на Суарес в Юве
Играчите, вкарвали за най-много клубове във Висшата лига
Картел Къп 2020: първото и последно издание на смъртоносния затворнически турнир
Забравените легенди на женския футбол - Ан О'Брайън
Баскът, който шокира модерния футбол
Футболисти, вкарвали и в двата европейски клубни финала
Паралелни таланти: Боян Къркич - геният, който трябваше да задмине Лионел Меси
Треньорите, които властват в турнира Лига Европа