От властелините Стяуа Букурещ на Чаушеску в края на 80-те години, през гордите възпитаници на Капело в Милан от сезон 1991/1992, до непобедимите Арсенал на Венгер в началото на новия век, със страхопочитание преразказваме легендите за онези отбори, които обезсмъртиха своите триумфи в кампании без нито една загуба. Широкият футболен кръгозор ни открива едва шепа от тези така редки подвизи от близкото и далечно минало. А всепризнатите им постижения дълго ще кънтят в обителта на вечния футболен пантеон.
По презумпция все пак приемаме, че тези единични случаи на непобедим поход носят след себе си блясъка на завоюван домашен трофей. Ето, обаче, че това не винаги е така. От тези близо 20 отбора без шампионатна загуба в един сезон, сред които са още Аякс, Рейнджърс, Селтик, Престън, Шахтьор Донецк и дори родния Левски (сезон 1948/49) присъстват и 2 тима, които извършват може би най-парадоксалното - кампания без нито едно поражение в домашното първенство, но сезон, завършил с горчилката от 2-рото място. Техните имена - Бенфика и Перуджа.
Бенфика - сезон 1977/1978 година
Водени от бившия централен защитник на Челси Джон Мортимор, Бенфика започват кампанията неустрашимо след 3 последователни успеха в предходните 3 сезона. Основни подгласници, които да им се опълчат донякъде равностойно, се явяват най-вече големият им лисабонски враг Спортинг и в по-малка степен Порто, чиито последен триумф е дошъл през далечната вече 1959 година. В отбора на “орлите” от португалската столица по това време се състезава непоклатимия мустакат бранител Умберто Коелю, който в продължението на своята кариера ще държи за няколко години рекорда за най-много изиграни мачове с португалския национален отбор.
Началото на сезона не буди изненади - Бенфика печели 3 и регистрира едно реми в своите първи 4 мача, докато Порто вече е записал в пасива си загуба от Ещорил. Това обаче е напът да се окаже и единствената загуба за Порто през целия сезон. След 14 победи и 4 равни в 18 мача преднината на Бенфика в класирането се задържа чак до 19-тия кръг. Тогава равенството им с тима на Варзим позволява на Порто да ги изпревари в подреждането за първи път.
Гонитбата на върха в таблицата не знае почивка и се задържа до 28-мия кръг. Тогава 2 мача преди триумфалния край на първенството за един от двата претендента битката стига до кулминационния двубой между тях в Порто на “Ештадио даш Анташ”. Защитаващите титлата си шампиони трябва да гонят победата в опит да прескочат Порто, които пък биха се задоволили и само с равенство. Още в 3-тата минута защитникът на Порто Карлос Симоеш прехвърля нелепо собствения си вратар и Бенфика повеждат. За да се върнат в мача “драконите” са изправени пред Йерихонска стена - за 27 срещи съперникът им е допуснал оскъдните 9 гола, а осанката на исполина Коелю в отбрана продължава да смразява не един и двама нападатели. През първото полувреме полузащитникът на домакините Антонио Оливейра дори удря греда, но по-скоро е видно, че Бенфика доминират, изпускайки положение след положение. Акробатиката на вратаря на Порто Жоао Фонсека на няколко пъти е единственото им спасително въже, а пропуските и напречната греда някакси ги оставят в мача до самия му край. Тъкмо тогава в 83-тата минута Оливейра центрира от свободен удар, топката се избива с глава, а на ръба на наказателното поле дебне Адемир, който я намира във въздуха по великолепен начин и с воле изравнява за 1:1. Това се оказва и крайният резултат.
Впоследствие Порто прави равен 0:0 с Академиа и бие с 4:0 Брага, за да вдигне първата си титла от 19 години. За Бенфика липсва всякаква утеха - лисабонци завършват с равен брой точки с Порто, но с 15 гола по-лоша голова разлика. В статистиката им са записани 21 победи, 9 равенства и нито една загуба, наред с едва 11 допуснати гола.
Перуджа - сезон 1978/79 година
Само сезон по-късно и на 1,800 километра източно от Лисабон, в централна Италия, събитията почти се повтарят. Дотогава провинция Умбрия е позната не толкова с какви да е почести по футболните терени, колкото със съкровената си средновековна история, непокътната си природа и средиземноморската си кухня. Но скатан тъкмо там е град Перуджа, чийто тим достига нечуван из целия “Ботуш” дотогава подвиг, а именно сезон в Серия "А" без нито една загуба.
Подпомогнати от магната в бранша със спортни облекла Франко Д’Атома, който 4 години по-рано през 1974 година ги откупува в Серия "Б", и окуражени от проницателния треньор с някои доста модерни възгледи за играта Иларио Кастанер, Перуджа стъписват традиционните първенци. За това роля играе най-вече Кастанер, който е особен почитател на идеологията за тоталния футбол, изповядвана от Ринус Михелс в Аякс и националния холандски отбор в началото на 70-те години
Междувременно Перуджа са докрай мобилизирани още от предходните си сезони в Серия "А" най-вече заради два съществени фактора. Един от приносите за самочувствието на всички обвързани с клуба е построеният по това време изцяло нов стадион в парка Пиан ди Масиано с капацитет 28,000 души. Дори по-решаваща обаче се оказва преждевременната смърт на 24-годишния полузащитник на тима Ренато Кури, който получава инфаркт през второто полувреме на мача срещу Ювентус през сезон 1977/78 година пред онемелите на целия стадион тифози.
Перуджа играят в авангарден стил и разполагат с необорим отбранителен вал, който в продължението на сезона ще допусне едва 16 гола в 30 срещи. Терзанията им обаче идват най-вече с постройката на отбора в нападение, където оставеният често самотен нападател-таран Валтер Спеджионин бележи само 9 попадение през цялата кампания.
Сезонът за Перуджа започва с насърчителна победа с 2:0 у дома над Верона. Още в първото си последвало гостуване на Интер обаче, зародиша на непобедената им серия от мачове едва не намира своя край. Нужен им е изравнителен гол на Марко Качатори 2 минути преди края на мача, който да спаси “грифоните” от поражение. Но равенствата са напът да се окажат и ахилесовата им пета. Ремито постигнато на “Джузепе Меаца” е само първото от общо цели 19 такива или над 63% от всичките им срещи. Общо 7 от тях дори завършват без отбелязан гол.
Въпреки тази чудновата статистика, Перуджа записват някои особено сладки успехи като гост над Фиорентина и дори в Торино срещу защитаващия два поредни шампионатни трофея Ювентус. Ценно равенство е регистрирано и в домакинството на Перуджа с Интер, където до почивката домакините изостават с 2 гола, а легендата за “непобедимите” е на 45 минути от това да бъде най-накрая развенчана. До това обаче така и не се стига след голове на Франко Ванини и попадение в последните секунди на мача на защитника Антонио Чекарини.
В завършека на сезона решаващи ще се окажат и равенствата навън с шампиона Милан, срещу който Перуджа дори повеждат, само за да запишат впоследствие своето 16-то равенство, последвано от още 3 такива в последните им три мача, съответно срещу Катанзаро, Верона и Болоня. Така Скудетото става притежание на Милан, а на точка зад тях остават Перуджа. Въпреки това те пируват по шампионски и се класират за първи път за Купата на УЕФА.
Серията на Перуджа без загуба пък бива удължена с още 7 мача през следващия сезон преди да бъде прекратена със загуба като гост от Торино. Така тя преустановява последователните им мачове без поражение на впечатляващите 38 двубоя за този иначе тъй непретенциозен провинциален клуб.
С
Отговори 0 0