След като Хърватия получава своята независимост през 90-те, националният отбор на тази балканска държава надминава всички очаквания във футболно отношение и дори достига своя върхов момент през 2018 г., когато има възможност да играе на финал в Световно първенство.
Футболната епопея на хърватите изглежда още по-невъзможна, като вземем под внимание и факта, че населението ѝ е доста скромно - едва 4 млн. души, а икономиката не е от най-силните в света.
В днешната статия ще проследим пътя на Хърватия от страна, разкъсана от опустошителна война, до футболна сила, с която се съобразява цял сват.
Неочаквано добро начало
Първият голям успех за хърватите идва в средата на 90-те, когато те се класират за Евро 96, въпреки факта, че са в една група с Италия. Това е техният първи голям турнир като независима нация.
На самото първенство представянето им е повече от достойно. Хърватия измъква победа от Турция и триумфира над действащите шампиони от Дания. Едва на 1/4-финалите рейдът им е спрян от тима, който ще вдигне купата - Германия.
Следващата голяма цел на младата държава е да остави следата си в надпреварата за Световната купа. Хърватите се класират още при първия си опит за Франция 98', след като бият Украйна в плейофите.
Четири години по-рано други храбри балканци в лицето на България са достигнали 1/2-финал на Световното и играчите на Хърватия тайно се надяват да репликират този нечуван успех.
Началото им в надпреварата със сигурност е обещаващо. Те надделяват над Ямайка (3:1) и Япония (1:0) в групата си и продължават на 1/8-финалите.
Там съперник е силният отбор на Румъния, който се измъква от трудна група с Англия и Колумбия. Хърватия е аутсайдер, но излиза победител с минималното 1:0. Давор Шукер бележи победното попадение от дузпа. Напред към 1/4-финалите и Германия!
След унижението от българите през 1994 г. немците искат да избегнат нов провал на този етап от турнира. Те са действащ крал на Европа и мечтаят за нова Световна титла. В състава им личат имена като Дитмар Хаман, Лотар Матеус, Йенс Йеремис и Юрген Клинсман.
Непреклонните хървати обаче отново изненадват цял свят, като побеждават този звезден германски отбор с безапелационното 3:0. За втори пореден път "маншафтът" напуска Световното на 1/4-финалите с нелюбезното съдействие на балкански тим, а Хърватия е на крачка от финалния мач и при това още в първото си участие. Разбира се, това не е случайност. Тяхната футболна школа е една от най-силните на Балканите и в редиците им намираме играчи като Славен Билич (Евертън), Роберт Ярни (Реал Бетис), Дарио Шимиш (Загреб), Звонимир Бобан (Милан) и Давор Шукер (Реал Мадрид).
На 1/2-финалите съперник е домакинът Франция и балканците най-после губят, въпреки че взимат неочаквана преднина в резултата. Два гола на Лилиан Тюрам обръщат хода на събитията и слагат край на голямата мечта.
Хърватия дори завърша на трето място след победа над Холандия и в крайна сметка се прибира у дома с бронзови медали. Играчите са посрещнати като герои, които носят безкрайна радост на изстрадалото население.
Неизбежното падение
Интересно за нас, българите е, че тук може да се направи паралел с родния футбол. След този голям успех хърватският национален отбор също тръгва надолу. Смяната на поколенията не е особено успешна и в следващите няколко големи футболни форума те дори не успяват да преминат груповата фаза. През 2016 г. изглежда, че най-после имат шанс за нещо значимо след като група D (Испания, Турция, Чехия) от Европейското първенство е спечелена. За жалост още на 1/8-финалите сърцата на хърватите са разбити след загуба в продълженията от Португалия с 0:1.
Русия 2018
Така достигаме до 2018 г. След две десетилетия без сериозни успехи, очакванията към отбора не са големи. Никой обаче не може да отрече, че съставът е талантлив. В него личат имена като Матео Ковачич (Реал Мадрид), Лука Модрич (Реал Мадрид), Иван Ракитич (Барселона), Иван Перишич (Интер Милано), Никола Калинич (Милан) и Марио Манджукич (Ювентус).
В групата си хърватите побеждават Нигерия с 2:0, Аржентина с 3:0 и Исландия с 2:1. За десетина дни всичко се обръща. Играчите набират инерция и мотивация и дават надежди на сънародниците си за нещо голямо. Групата е спечелена с 9 точки от възможни 9 и 7 вкарани гола срещу само 1 допуснат.
Следващите мачове на балканците не са срещу възможно най-трудните съперници, но въпреки това се оказват тежки препятствия. Първо датчаните са сломени след 120 минути игра и дузпи, а след това и Русия - също с дузпи.
След точно 20 години Хърватия отново е на 1/2-финал на Световно първенство. Този път съперник е Англия, като албионците дори взимат преднината чрез Киърън Трипиър. Хърватите обаче са целеустремени да не допуснат ново отпадане на същата фаза като предишното поколение и успяват да изравнят чрез Перишич. Мачът отново е хвърлен в продължения - трето поредно за балканците и въпреки умората и тежкия съперник, те триумфират с 2:1. Цял свят е изненадан. Хърватия ще играе на финал! Не Бразиля или пък Германия, а малката Хърватия с население от 4 млн. души.
За тяхното нещастие там срещат златно поколение на Франция, което няма нито една загуба до този момент. "Петлите" дори са спечелили 4 от 6-те си играни мача без да допуснат гол.
Техният състав се оказва твърде голям залък за играчите на Хърватия, които в един момент от срещата изостават с 1:4.
Трудно е да загубиш големия финал, но за балканската нация скоро горчивината от поражението се изпарява, за да остане гордостта от това ново триумфално постижение. А кой знае, след още двадесет години хърватите може и най-после да вдигат Световната купа! Със сигурност не бихме ги отписали.
Прочетете също:
Доста слаба статия, написана е отгоре-отгоре, пропуснати са световното от 2002 и евро 2008. Изобщо не е интересно...
Отговори 1 1