Нигерия - една необикновена олимпийска история

Нигерия - една необикновена олимпийска история

 Лятото на 1996г. премина под знака на Европейското първенство по футбол в Англия. Родината на футбола предложи прекрасни условия за провеждане на състезанието, което бе белязано с неочаквани обрати, красиви голове и най-вече титлата на Германия. По-паметливите фенове в Англия си спомнят победата на трите лъва над Холандия с 4:1, но най-вече победата над Шотландия с 2:0 и фамозното изпълнение на Пол Гаскойн. Еврото предложи и фантастични голове – от прехвърлящите удари на Давор Шукер срещу Дания в груповата фаза и Карел Поборски срещу Португалия на четвъртфиналите, до гола на Оливер Бирхоф, донесъл титлата на Бундестима на "Уембли". За нас, българите, Евро '96 ще си остане и един от последните епизоди, в които ние се наслаждавахме на поколението от САЩ 1994. И макар и водените от Димитър Пенев лъвове да не постигнаха очакваните резултати, България все пак бе сред най-силните отбори на стария континент.

 През същата тази година се състояха летните Олимпийски игри в Атланта, САЩ. Традиционно футболът присъства като част от олимпийските спортове от далечната вече 1904г. когато става първият отборен спорт, включен в състезанието. От тогава насам, с изключение на игрите в Лос Анджелис през 1932г., най-великата игра заема почетно място в короната на игрите, но не се радва на особено голям зрителски интерес. Основните причини за това са много, но най-важната от тях се корени в липсата на най-големите футболни звезди, които традиционно не играят на турнира. Трябва да отбележим, че Олимпийските игри са под егидата на Международния Олимпийски Комитет, а не на ФИФА. Поради тази причина резултатите на отборите не се причисляват към ранглистата на ФИФА, т.е. отборите не получават точки за победите по време на турнира.

 Друг съществен елемент е това, че клубните отбори не са задължени да пускат играчите си за турнира и много от тях традиционно отказват, предвид това, че по същото време текат националните първенства (примерно в Южна Америка) или квалификационните кръгове за европейските клубни турнири. През 1984г. се приема правилото отборите да регистрират играчи само до 23г.  (изключение бяха игрите в Токио през 2021г. когато играчи до 24г. бяха допускани), като всеки участник има право и да добави трима играчи, които не попадат в тази възрастова група. Такива бяха Дани Алвеш в Токио миналата година, както и Райън Гигс, който бе капитан на сборния отбор на Великобритания на Олимпийските игри в Лондон през 2012г. За пръв път в Атланта беше организиран и женски футболен турнир, което в последствие ще даде началото на развитието на женския футбол в световен мащаб. Интересното при жените е, че при тях няма възрастово ограничение.

 Регламентът на футболния турнир е съществено различен от други познати футболни състезания. Всяка една федерация (УЕФА, КОНКАКАФ и др.) има различни състезания, които определят отборите, които ще се представят на игрите. Страната-домакин се класира автоматично, за разлика от победителите от предното състезание. Например Германия, победителите от 2016г. в женския турнир, не попаднаха на игрите в Токио. УЕФА изпраща четири отбора на игрите, като това са отборите от призовите места от европейското първенство до 21г. Океания, КОНМЕБОЛ и КОНКАКАФ имат специални квалификациони турнири, като победителят от Океания се класира автоматично, докато в КОНКАКАФ и КОНМЕБОЛ се класират участниците във финала. Африка и Азия изпращат по три отбора, които заемат призовите три места съответно от Купата на африканските нации до 23г. и Азиатската купа до 23г. 

 Всичко това прави общо 16 отбора, които мерят сили в турнира. В Атланта отборите също са 16, като Европа изпраща 5 отбора (Италия, Испания, Франция, Унгария и Португалия), Австралия идва от зона Океания, Мексико от КОНКАКАФ, Гана, Тунис и Нигерия от Африка, Бразилия и Аржентина от Конмебол, Южна Корея, Япония и Саудитска Арабия от Азия, както и домакина САЩ. Първенството се провежда от 20 юли до 3 август и най-неочаквано се печели от....Нигерия! В този материал ще ви разкажем невероятната история на супер орлите и може би един от най-паметните моменти в историята на африканския футбол. Преди триумфа на Нигерия, африканските отбори не се представят с кой знае какви успехи в турнира. Египет губи битката за бронзовите медали срещу ГДР през 1964г. в Токио. Паметен е мачът през 1988г. когато Замбия сразява Италия с 4:0 в Сеул, но в груповата фаза. Гана постига първия африкански успех на турнира, след като заема трето място на Олимпийските игри в Барселона през 1992г.

 Жребият за турнира в Атланта определя някои интересни мачове още в груповата фаза. Водени от Даниел Пасарела, аржентинците попадат в Група А заедно с Португалия, САЩ и Тунис. Сочени за един от фаворитите на турнира, гаучосите обаче изпитват много трудности в групата, която въпреки всичко печелят след две равенства и победа над САЩ. В тимовия лист личат имената на цял отбор настоящи или бъдещи звезди по онова време – Пабло Кабалеро, Хавиер Санети, Нестор Сенсини, Диего Симеоне, Ариел Ортега, Матиас Алмейда, Клаудио Лопес, Марсело Делгадо, Марсело Гаярдо, Ернан Креспо....

 В Група В, Испания и Франция очаквано не срещат съпротива от Австралия и Саудитска Арабия. Начело с Хавиер Клементе, испанците водени от Раул, Мориентес, Иван де ла Пеня и Мендиета постигат две победи и равен с Франция, изкован след прекрасен мач на ленгендата на Атлетик Билбао Рафаел Алкорта. От своя страна, момчетата на Раймон Доменек изпитват трудности, но се добират до победи срещу Австралия и Саудитска Арабия. В тимовия лист тук също личат сериозни имена, които за в бъдеще ще играят в топ отбори – Венсан Кандела, Оливие Дакур, Флориан Морис, Клод Макелеле, Патрик Виейра, Силвен Вилтор, Роберт Пирес.

 Изненадващо за мнозина, Група С се печели от мексиканците. Водени от лобимеца на поколения Хорхе Кампос на вратата (който играе с номер 9!), ацтеките записват трудни равенства с Гана и Южна Корея, но успяват да победят Италия с 1:0. От своя страна, италианците водени от Чезаре Малдини се провалят тотално, като освен от Мексико, губят и от Гана с 2:3, което праща африканците в следващата фаза, а скуадра адзура обратно на самолета за Апенините. Очаквано Малдини е уволнен. В тима на Малдини тогава личат имената на Неста, Фабио Канаваро, Марко Делвекио, Марко Бранка (който вкарва 4 гола!), Доменико Морфео, Дамиано Томази, Фабио Галанте. На вратата е Джанлука Палиука, а негова резерва е едно малко познато тогава име – Джанлуиджи Буфон.

 В Група D, нашите герои от Нигерия попадат в компанията на Бразилия, Япония и Унгария. Супер орлите постигат измъчена победа над Унгария с 1:0, докато по същото време в Маями, Япония побеждава Бразилия с 1:0  в един рецител на Хидетоши Наката в халфовата линия на самураите. Японците обаче се оказват безпомощни в следващия мач срешу храбрите нигерийци, които повеждат след късен автогол в 83-та минута. В самия край на мача един италиански джентълмен на име Пиерлуиджи Колина отсъжда дузпа, реализирана от Джей Джей Окоча и така африканците изковават победата с 2:0. По същото време Бразилия пуска цялата си мощ срещу Унгария и побеждава с 3:1 след голове на Роналдо, Бебето и Жуниньо. Така всичко се решава в последните мачове, като и трите отбора могат да се класират напред. Японците побеждават Унгария, но трудно с 3:2, което прави голавата им разлика неутрална. Нигерия би се класирала като втори в групата, освен ако не загуби с голям резултат от Бразилия. Това не се случва, но Бразилия (която има нужда от победата) побеждава с 1:0 с гол на Роналдо в средата на първото полувреме.

 На четвъртфиналите, Нигерия се изправя срещу Мексико, но не среща сериозна съпротива и логичко побеждава с 2:0 след голове на Окоча и направилия нелоша кариера в Челси Селестин Бабаяро. Португалия изненадва Франция с 2:1 сред продължения, Бразилия очаквано побеждава Гана с 4:2, а Аржентина помита Испания с 4:0. Гаучосите продължават победната серия и след 2:0 над Португалия очакват победителя от Нигерия – Бразилия, мач който ще остане завинаги в историята на африканския футбол.

 Нванкво Кану, част от звездния отбор на Аякс по онова време и най-добър играч на Африка през 1996г., споделя:

 “Имахме много характери в отбора и качество. Напрежението беше огромно когато стигнахме полуфиналите, защото бразилците вече ни бяха победили в груповата фаза. Искахме да дадем всичко, но никой не вярваше, че ще можем да победим, след като те поведоха в резултата.

 Бразилия влиза в мача като големия фаворит за титлата, заедно с Аржентина. Водени от Марио Загало, кариоките имат отбор от вече утвърдени футболисти, както и такива, които в следвашите години ще преминат в най-добрите отбори в света. На вратата е Дида, който тогава още е в Крузейро. В защита са Роберто Карлош който тъкмо е завършил трансфера си от Интер в Реал Мадрид, Зе Мария, който преминава в Парма през същата 1996г., както и ветерана Алдаир от Рома. В полузащита започват Флавио Консейсао, който тогава играе за Палмейрас, а след игрите преминава в Депортиво Ла Коруня (и след това в Реал Мадрид), Амарал от Фламенго, който вече има договор с Парма, дефанзивния полузатник на Коринтианс Зе Елиаш (който след игрите преминава в Леверкузен), както и плеймекъра на Мидълзбро Жуниньо Паулища. В атака Роналдо, който току що е завършил трансфера си в Барселона от ПСВ Айндховен, е подпомаган от новото попълнение на Севиля – героя от САЩ 94, Бебето. Ривалдо и бъдещото крило на Реал Мадрид Савио Бертолини започват от резервната скамейка.

Кариоките повеждат набързо с два гола на Флавио Консейсао и един на Бебето, като даже успявят и да си отбележат автогол за 3:1 на края на първото полувреме. Мачът отива към очаквана победа за бразилците, когато в 78-та минута, нападателят на Монако Виктор Икпеба отправя далечен удар, който изненадва Дида – 3:2! Това е може би един от най-важните голове на Икпеба, който впоследствие играе за Борусия Дортмунд и Бетис. В последната минута обаче, Кану успява някакси да намери топката в едно разбъркване пред бразилската врата и изненадва Дида – 3:3! Следват продължения, в които двата отбора основно се бранят, но отново Кану с удар от около 16 метра успява да вкара за 4:3! Тогава важи правилото за златен гол, което означава, че Нигерия е на финал срещу Аржентина! За мнозина това е най-великият мач в историята на олимпийските игри.

 На 3 август, Нигерия и Аржентина се изправят един срещу друг пред над 86,000 души на "Станфорд Стейдиъм" в Атина, Джорджия. Гаучосите повеждат след ранен гол в третата минута на бъдещета звезда на Валенсия Клаудио Лопес, но Бабаяро успява да изравни в средата на първото полувреме. Ернан Креспо обаче успява да отбележи дузпа и дава преднина на аржентинците в 50-тата минута. Познатият на много българи от САЩ, 94 Даниел Амокачи обаче връща интригата с далечен удар в 74-тата минута. Тогава се стига до златния миг на Емануел Амунике. Тогава играч на Спортинг Лисабон, Амунике влиза от скамейката и бележи за 3:2 секунди преди края! Нигерия е олимпийски шампион!

 "Гарантирам ви, че цяла Африка празнува! Няма да се спи тази нощ! Всеки ще празнува, това е успех за цяла Африка!, казва Съндей Олисех, един от героите за нигерийците, тогава абсолютно неизвестен играч на белгийския Лиеж, който в последствие играе в Аякс, Ювентус и Борусия Дортмунд. Героят Амунике споделя, че това е най-важният гол в неговата кариера, по-важен и от този, с който прави Нигерия шампион на Африка през 1994г., когато отбелязва срещу Замбия. Амунике е нелош футболист за времето си. На световното в САЩ през 1994г. успява да отбележи не само срещу България, но и срещу Италия. Печели наградата за най-добър футболист на Африка през 1994г., а след игрите в Атланта преминава в Барселона. Не успява да пробие, а след това играе в Албасете, корейския Бусан и Ал-Вахда в Йордания. В спомените си вратарят Досу Джоузеф споделя, че това е гордост за цяла Африка и чест за Нигерия да спечели първия в историята златен медал във футболно състезание.

 “Преди турнира, играхме приятелски мач с Того, който загубихме в Лагос. Медиите ни определяха като мечтатели и всички смятаха, че няма да стигнем далече в САЩ. Спечелването на златните медали през 1996г. беше успех за цяла Африка – направихме го за нас, за нашата страна и за целия континент!”

 Победата отваря вратите на много от играчите в Европа и става трамплин за техни трансфери в едни от най-реномираните отбори на стария континент. Амунике преминава от Спортинг Лисабон в Барселона, а Съндей Олисех се озовава в Германия след кратък период в италианския Реджиана. Там и отива и вратарят Досу Джоусеф, но кариерата му свършва преждевременно след автомобилна катастрофа преди Франция '98. Кану и емблематичният Тарибо Уест преминават в италианския Интер, като особено за защитника това е първи голям трансфер. Тогава той играе в Оксер, където работи с легендата Ги Ру, а след Интер играе в кръвния враг Милан, Дарби Каунти и Плимут Аргайл. По настоящем сърцатият защитник е пастор в родната Нигерия. Звездата на тима Аугустин "Джей-Джей" Окоча преминава в Айнтрахт Фракнфурт, а след това играе за Фенербахче, ПСЖ, Болтън, Катар СК и Хъл Сити. Подобна е и съдбата на Гарба Лавал. Полузащитникът, който в края на кариерата си ще се озове даже и в столичния Левски, тогава е играч на Есперанса Тунис, но след добрите му игри на американска земя преминава в холандския Рода. Той дава кредит към Джо Бонфрере, холандският наставник на Нигерия, който с един скромен отбор успява да победи великите Бразилия и Аржентина.


  Прочетете също:  


Гласували: 4, рейтинг: 4.8

Добави коментар

Препоръчано за вас

Звездите, които отсвириха Реал Мадрид
Как щеше да изглежда "Златната топка", ако Меси и Роналдо не съществуваха
Мачът, който промени кариерата на Ерлинг Холанд
Най-лудите картони в историята
Трансферните разочарования на Милан през годините
5 "златни случки" от последните 20 години в родния футбол (част 3)
"Непобедимите" - отборите, които не загубиха нито веднъж през сезона
Когато "Полюд" заплака
Голмайсторите на десетилетията
Когато Брентфорд бе набелязал Юрген Клоп, Томас Тухел и Юлиан Нагелсман за свои мениджъри
Легендите, които мразеха да тренират
Неизвестните голмайстори по света
"Похитените" - договорени футболисти, които в последния момент подписват с друг клуб
ФК Версай 78 – аматьорите от кралските градини, които изживяват магията на купата
5 "златни случки" от последните 20 години в родния футбол (част 2)
Когато Динамо стана “Кроация”
Прокудените: ФК Карабах
Нереализираните трансфери в Бундеслигата
Майсторите на хеттрика през 21-ви век
Как неслонимият Дънди щурмува собствената си футболна гибел