Преди едва 13 години отборът на Болтън хвърли една от големите бомби в европейския футбол, завършвайки наравно 2:2 с Байерн Мюнхен насред "Алианц Арена" в мач от турнира за Купата на УЕФА. Хора като Мирослав Клозе, Лукас Подолски и Франк Рибери бяха шокирани от представянето на скромния английски тим, като дори им се наложи да обръщат резултата след ранен гол на Рикардо Гарднър. Какви луди времена, а?
С огромно съжаление превъртаме лентата до миналия вторник, когато решението на Футболната Асоциация да прекрати сезоните в Лига 1 и Лига 2 запрати Болтън, 4-кратен носител на ФА Къп и един от редовните участници във Висшата лига в продължение на цяло десетилетие в началото на века, в четвъртото ниво на английския футбол.
Вместо да направят крачка нагоре, "тротърс" продължиха стремглаво да пропадат надолу във футболната йерархия на Острова след години на невероятен упадък, ужасна управленческа криза и финансов колапс. Това вероятно е и една от най-тъжните истории на модерния футбол.
Уондърърс уверено следват стъпките на отбори като Брадфорд, Олдъм, Портсмут и Суиндън, които също извървяха тежкия и низходящ път от Висшата лига до Лига 2. Повечето от тях успяха да си стъпят на краката и да спрат потъването си, но никой от тях все още не е успял да достигне до старите си славни дни.
Решението на ФА да използва интересна формула, за да разпредели местата за крайното класиране, навя тъга в сърцата на феновете на Болтън, но в същото време, това бе едно милостиво спасение за клуба. "Тротърс" започнаха сезона с пасив от 12 точки, наложен заради административната бъркотия, а в същото време тимът разполагаше с едва трима футболисти на професионален договор.
Единствената причина, поради която Уондърърс не завършиха на последното 24-то място в Лига 1 бе, защото отборът на Бъри не успя да избегне фалита и преустанови съществуването си през август. За един дълъг и болезнен момент изглеждаше, че съдбата на Болтън ще е същата, но тимът успя да избегне забвението, благодарение на новите собственици, които се появиха изневиделица в последните секунди от поставените срокове. Сезон 2020/21 ще е едва вторият в четвъртото ниво на английския футбол за "тротърс" в цялата им 146-годишна история, но поне сега те ще имат възможност да започнат да изграждат всичко наново.
Болтън никога не са били известни с някаква невиждана финансова мощ, дори и по време на престоя си във Висшата лига. Когато Сам Алардайс пристигна на тогавашния "Рийбок Стейдиъм" и успя да спечели финалния плейоф за влизане в елита през 2001г. срещу Престън Норт Енд, "тротърс" трябваше сериозно да се съобразяват с харчовете си и за разлика от тимовете от дъното на класирането, Големият Сам бе принуден да привлича предимно на играчи под наем или такива без трансферна сума.
Това не му попречи да доведе в Голям Манчестър футболисти като Юри Джоркаеф, Иван Кампо, Фернандо Йеро, Никола Анелка и Джей-Джей Окоча - играчи от световна класа, които бяха печелили световни и европейски купи, но пък бяха позагубили посока и не знаеха как да продължат кариерите си. Кампо бе двукратен носител на КЕШ и директно от Реал Мадрид премина в Болтън. Окоча пък замени шеметния Париж за Ланкашърско градче, известно със своите мелници и остана там цели 4 сезона. И двамата бяха на по 28 години, което се счита за пика в кариерата на всеки един футболист.
Под ръководството на Алардайс, отборът придоби славата на труден и упорит тим, който често успяваше да пребори дори претендентите за титлата. Директният и физически доминиращ футбол бе истински кошмар за всеки, който гостуваше на "Рийбок", но пък осигури на "тротърс" три поредни класирания в топ 10 на Висшата лига, 2 от които дори в зоната на Европейските клубни турнири. Въпросният сезон с равенството с Байерн далеч не е най-големият успех на Уондърърс. Тогава те успяха да елиминират Атлетико Мадрид в 1/16-финалите от турнира за Купата на УЕФА.
Обикновено методиките на Големия Сам карат хората да го свързват по негативен начин с футбола, но по време на управлението му на Болтън, той бе същински иноватор. През 1983г., когато все още бе активен футболист, Алардайс изкара известно време в американската МЛС с екипа на Тампа Бей Роудийс - тим, който споделяше стадиона си с отбора по американски футбол от същия град във Флорида.
Точно там Алардайс бе въведен в това как може да се управлява един отбор - масажисти, диетолози, анализиране на статистики и видеозаписи на стари мачове на опонента са само част от нещата, направили сериозно впечатление на англичанина. Дори в началото на 21-ви век подобни похвати не бяха често срещани в английския футбол. Алардайс, който влезе в любимата си роля на аутсайдер, поемайки Болтън, представи всичко това на "тротърс", което позволи на тима сериозно да надхвърли собствените си възможности.
Когато Големият Сам напусна в посока Нюкасъл през 2007г., Болтън вече не бе страшилището, което стряскаше сънищата на топ мениджърите в лигата. Тимът започна все по-често да завършва в долната половина на таблицата и логично през сезон 2011/12 изпадна от Висшата лига. Дори тогава едва ли някой изобщо е можел да даде толкова мрачна прогноза за бъдещето на клуба.
След като Уондърърс не успяха бързо да си подсигурят завръщане в елита, тяхното финансово състояни се влоши. Натрупаха се дългове и Болтън загази. Дългогодишният собственик Еди Дейвис, който бе направил цяло състояние от рекламата на елементи за електрически кани и термостати, бе инвестирал в клуба около 180 милиона паунда през годините, но с оглед на задаващите се тежки времена, той също желаеше да се оттегли.
Дълговете на тима наброяваха близо 173 милиона паунда, а в същото време "тротърс" се намираха в дъното на Чемпиъншип през декември 2015г., което означаваше само едно - съобщение от данъчните с предупреждение от ликвидация, ако не се направи бързо плащане в размер на 600 000 паунда.
Плащането бе отлагано и отлагано в съда, докато през март 2016г. най-сетне се появи лъч светлина в тунела. Бившият футболист на тима Дийн Холдсуърт и неговата компания купиха контролния пакет акции в клуба и изтеглиха заем в размер на 4 милиона, който да покрие поне временно плащанията.
Въпреки че Болтън изпаднаха в Лига 1, още през следващия сезон те успяха да се изкачат обратно в Чемпиъншип под ръководството на мениджъра Фил Паркинсън. Това бе доста впечатляващо, тъй като по това време на клуба бе наложено ембарго да прави трансфери.
Тогава обаче се случи нещо, което щеше да се окаже пагубно за Уондърърс. На президентското място седна човек на име Кен Андерсън. Той бе изкупил компанията на Холдсуърт и така 95% от акциите на клуба се оказаха в ръцете му. Футболисти като Роб Холдинг и Зак Клъф бяха продадени в опит да се свържат двата края, но загубите на тима продължиха да нарастват.
Сезон 2018/19 се превърна в кистински кошмар. Болтън изпадна обратно в Лига 1, като още през септември получи поредното съобщение от данъчните - общо четвъртото в последните 14 месеца. Цирковете продължиха, когато Андерсън влезе в сериозна обществена полемика с президента на Форест Грийн Роувърс Дейл Винс. Обект на спора бе футболистът Кристиан Дойдж, който бе преминал под наем при Уондърърс тъкмо от Роувърс, но не бе получавал заплатата си в продължение на няколко месеца.
Това провокира Винс да нарече Андерсън "ненадежден и несигурен мошеник". В отговор на това пък Андерсън обвини Винс в "липса на уважение и извъртане на истината". Независимо от намеренията на президента, през февруари 2019 започна търсенето на нов собственик, който да вкара тима в правия път. През април пък и футболистите се вдигнаха на стачка преди мач срещу Брентфорд, защото дълго време не бяха получавали заплатите си.
Най-срамният момент през сезона не бе изпадането, а фактът, че Болтън трябваше да затвори тренировъчния си център, защото не можеше да си позволи да плати тока и водата. По трибуните на "Рийбок", който вече се казваше "Болтън Юнивърсити Стейдиъм", започнаха да се появяват плакати с надписи "Андерсън вън" и "Андерсън - убиец на клубове". Феновете дори изразиха недоволството си от състоянието на тима по време на мача срещу Уест Бромич през януари, хвърляйки десетки тенис топки на терена, което наложи двубоят да бъде прекъснат.
Изпадането на тима от Чемпиъншип вкара клуба в администрация, а неплатените данъци в размер на 1,2 милиона паунда означаваха, че Болтън ще започне новия сезон с актив от минус 12 точки. През лятото пък играчите заявиха, че не са получавали възнагражденията си за последните 20 седмици, така че по време на старта на сезон 2019/20, клубът все още бе собственост на Андерсън, а в състава бяха останали едва трима футболисти. Другите бяха разтрогнали договорите си по вина на Болтън.
"Тротърс" се обърнаха към академията в търсене на играчи, които да запълнят дупките. Младежите бяха хвърлени в безкомпромисния футбол, който предлага животът в Лига 1 и тежките поражения не закъсняха. Уондърърс заредиха загуби с по 0:5 от Транмиър, Ипсуич и Джилингам, последвани от унижение и от Родъръм с 1:6.
В същото време съществуването на клуба бе сериозно заплашено, тъй като сделката с консорциума Football Ventures не се осъществи. Изглеждаше все по-вероятно един от отборите, основатели на Футболната лига преди над 140 години, да изчезне от футболната карта.
И докато с Бъри се случи точно това, то Болтън изкара късмет и в последния възможен момент, в последния ден от зададения срок 28 август, клубът се сдоби с нов собственик, въпреки опитите на Андерсън по всеки възможен начин да провали сделката. Администраторът Пол Апълтън, който бе назначен да съблюдава процеса, заяви: "За съжаление господин Андерсън използва позициите си, за да затрудни и осуети всяка оферта, която не задоволяваше него или неговите цели."
Привържениците на "тротърс", които се бяха събрали пред стадиона, очакваха с нетърпение новини, тъй като крайният срок, даден от футболната лига изтичаше. В последния момент те научиха, че може да дишат спокойно.
Така или иначе, новото управление на Болтън има сериозна работа, която трябва да свърши, за да започне възраждането на този славен някога клуб. Ниската посещаемост, която през сезона бе от порядъка на 6000 души средно на мач, както и наложените ограничения заради пандемията от коронавирус, които ще продължат поне още няколко месеца, ще лишат тима от приходи от билети, а това е един от основните източници на средства за тимовете от по-ниските дивизии.
Все пак Болтън успя да се спаси от сигурно заличаване, така че може бавно и полека да започне своето изграждане. След години на разруха и отчаяние, феновете на Уондърърс най-сетне могат да погледнат оптимистично на живота и да зачакат с нетърпение бъдещето, което евентуално да доведе още славни дни за "тротърс", като онази легендарна вечер в Мюнхен преди 13 години...
Чудесен сайт, поздрави от Буенос Айрес !!!
Отговори 0 0