От работници до футболисти: странните професии на играчите преди да станат известни

От работници до футболисти: странните професии на играчите преди да станат известни

 Една от най-желаните професии в днешно време, безспорно е тази на футболиста. Почти всяко момче е мечтало един ден да обуе футболните бутонки, да стъпи на зеления терен, приветстван от многобройната публика и да играе рамо до рамо със своите идоли. Днес ще ви запознаем с историите на няколко футболисти, на които преди да постигнат своите мечти, им се е налагало да изкарват прехраната си по друг начин. Това е още един пример, че трябва да се борим за своите мечти и цели, колкото и трудно да ни е.

Папис Сисе

 Папис Демба Сисе е роден през 1985 г. в град Дакар, Сенегал. На 15 години е открит от новосъздадената “Association Sportive Génération Foot”(Спортна Асоциация Футболно Поколение) и прехвърлен в местния Дуан, където се подвизава до 19-годишна възраст, като същевременно работи и като шофьор на линейка. След това е привлечен във втория състав на Метц и година по-късно подписва договор с първия отбор. Следват наеми във втородивизионните Шербур и Шатору, както и епизодични изяви за Метц. През сезон 2009/2010 все пак получава шансове за изява за “гранатите” във втория ешалон на френския футбол и до зимната пауза реализира 9 попадения в 19 мача. Това му печели трансфер във Фрайбург на стойност 1.5 милиона евро. За “бразилците на брайсгау” изиграва 67 срещи, в които се разписва 39 пъти. Тогава идва и пикът в неговата кариера. През 2012 г. на 26 години и 7 месеца преминава в редиците на английския Нюкасъл Юнайтед срещу 12 милиона евро. За “свраките” записва 131 мача, в които бележи 44 гола. Пепис дебютира за националния отбор на Сенегал на 24-годишна възраст, като взима участие в 34 двубоя и реализира 16 попадения. В момента играе за турския Аланияспор.

Адил Рами

 Рами е роден през 1985 г. в град Бастия на остров Корсика, Франция, в семейство на мароканци, като има 2 по-големи сестри и 1 по-малък брат. След това семейството му се мести в град Фрежюс. Когато е на 13-годишна възраст баща им ги изоставя и майка им Рахмуна прави много жертви за да ги изхранва. Малкият Адил кипял от енергия, затова майка му го записва на тренировки в местния Етоал Фрежюс Сен Рафаел. Когато е тийнейджър, той забелязва колко много негови връстници са все по-близо до първите си професионални договори. В същото време за него футболът остава на заден план, тъй като е принуден да работи като градинар и чистач. На 18-годишна възраст, без да каже на никой, отива на проби в Ница, но бива изгонен, тъй като от Етоал Фержюс им се обаждат и казват, че той бил бандит. За Етоал Фержюс играе 2 сезона, след което е привлечен във втория отбор на Лил. След силен сезон за дубъла е извикан в първия отбор и на 21 години и 6 месеца подписва първия си професионален договор. Следват трансфери във Валенсия, Милан, Севиля, Марсилия и Фенербахче, като печели Лига 1, Купата на Франция, Лига Европа и става Световен Шампион с националната фланелка на Франция. Към момента се подвизава по руските терени с екипа на Сочи.

Графите

 Единалдо Батиста Либаньо - Графите е роден през 1979 г. в град Сао Пауло, Бразилия. Израства в бедно семейство и затова от малък е принуден да работи като разносвач на торбички за боклук. През 1999 г. подписва първия си професионален договор със SE Matonense. Следват престои за по една година във Феровиарио, Санта Круз, Гремио, ФК Сеул и Гояш Ешпорте, съпътствани с чести травми, докато през 2004 г. не е привлечен в Сао Пауло. С “клубът на вярата” успява да спечели Копа Либертадорес и Световното клубно първенство, като също така отбелязва 17 попадения в 44 срещи. След това преминава във френския Льо Ман срещу 3.5 милиона евро. Изиграва 56 мача, в които реализира 20 гола и през 2007 г. на 28 години и 3 месеца е закупен от Волфсбург за 7.5 милиона евро. При “вълците” сформира страховито нападение с Един Джеко. През сезон 2008/2009 заедно отбелязват 54 попадения, като така спомагат за спечелването на Бундеслигата, а освен това подобряват рекорда на Герд Мюлер и Ули Хьонес за най-резултатно дуо в историята на шампионата. Графите е избран за играч на годината в Германия, като така се превръща в едва третия чужденец, на когото присъждат това отличие. За националния отбор на Бразилия записва 4 мача, в които реализира 1 гол. През 2018 г. на 38 години и 9 месеца се оттегля от футбола.

Карлос Бака

 Карлос Артуро Бака Ахумада е роден през 1986 г. в град Пуерто Колумбия, Колумбия. Семейството му не е заможно, като баща му Жилберто Бака работи като рибар, а майка му Елоаза Ахумада помагала в продажбата на уловеното. На 9-годишна възраст родителите му го записват в местната школа на Атлетико Джуниър. През 2006-та година е извикан в първия отбор, но така и не получава много шансове за игра. В същото време работи като шофьор на автобус и рибар, за да помага финансово на семейството си. Следват наеми в Баранкила и Минервен, където натрупва опит и за 75 мача отбелязва 38 попадения. През 2008 г. се завръща в Атлетико и най-после успява да си извоюва титулярното място. За “Лос Рохиблакос” записва 97 срещи, в които бележи 51 гола и с тях печели два пъти шампионата в Колумбия. През 2012 г. е трансфериран в белгийския Брюж срещу 1.5 милиона евро.  С екипа на “синьо-черните” изиграва 54 мача и реализира 31 попадения, като печели и голмайсторския приз в лигата с 22 гола. След доброто представяне, през 2013 г. на 26 години и 10 месеца преминава в Севиля срещу 10 милиона евро. За “андалусийците” записва 108 двубоя, в които се отчита с 49 цели, като в два последователни сезона - 2013/2014 и 2014/2015 успяват да завоюват Лига Европа. След това е закупен от Милан за 33.3 милиона евро. За “росонерите” изиграва 77 мача и реализира 34 попадения и заедно печелят Купата на Италия. Към момента защитава цветовете на Виряреал, като до сега е записал 102 срещи, в които се е разписал 33 пъти. За националния отбор на Колумбия има 52 мача и 16 гола.

Джейми Варди

 Джейми Ричард Варди е роден през 1987 г. в град Шефилд, Англия. Варди започва започва кариерата си в школата на Шефилд Уензди, но е обявен за безперспективен и на 16 години е освободен. След това се премества в тима на Стоксбридж Парк от Първа дивизия на Северната Висша лига, която е 8-мо ниво на английския футбол. По това време Варди заработвал едва по 30 паунда на седмица и затова му се е налагало да работи като техник, който прави медицински шийни. След силни изяви, през 2010 г. подписва с ФК Халифакс Таун, които се състезават в 7-то ниво на английския футбол. През сезона успява да отбележи 24 попадения в 33 мача и е избран за играч на сезона в дивизията, след което преминава в петодивизионния Флийтууд Таун. Първият сезон е колеблив за Варди, но през втория се отчита с 31 гола, става голмайстор на дивизията и помага на Флийтууд да спечелят промоцията за Лига 2. След силното си представяне, през 2012 г. на 25 години и 5 месеца преминава в редиците на Лестър Сити срещу 1.24 милиона евро, което е рекорд за играч от петото ниво на футбола в Англия. Началото при “лисиците” не е добро за Варди, като му е трудно да се адаптира и бележи едва 4 попадения в 26 мача. Тогава е на път да се откаже от футбола, но треньорът му Найджъл Пиърсън го убеждава да продължи. През следващия сезон се превръща в ключова фигура за тима, като отбелязва 16 гола и спомага за спечелването на Чемпиъншип и промоцията във Висшата лига. През сезон 2015/2016 отбелязва 24 попадения в 36 срещи, а Лестър сензационно печели титлата. Варди е обличал националната фланелка на Англия 26 пъти, в които се е разписал 7 пъти.

 Петер Шмайхел

 Петър Болеслав Шмайхел е роден през 1963 г. в град Гладсаксе, Дания. Майка му е датска медицинска сестра, а баща му полски джаз музикант. През 1970 г. той, баща му и трите му сестри взимат датско гражданство. На 8-годишна възраст започва да тренира в местния Гладсаксе - Хироу, а на 19 години е извикан в първия отбор. Там играе още 2 години, след което преминава като свободен агент в Хвидовре. Преди да стане професионален футболист, Шмайхел е работел допълнително като бояджия в текстилна фабрика, чистач в дом за възрастни, мениджър по продажбите в Световен фонд за дивата природа (WWF), както и във фирмата на тъста му, докато от Брьондби не му предлагат професионален договор. Така през 1987 г. на 23 години и 7 месеца преминава в редиците на “момчетата от западните покрайнини” без трансферна сума. За тях изиграва 139 мача и печели 4 пъти шампионата, и един път Купата на Дания. През 1991 г. на 27 години и 7 месеца е закупен от Манчестър Юнайдет за 750 хиляди евро. За “червените дяволи” изиграва 398 срещи, като печели 5 титли на Англия, 1 Шампионска лига, 1 Суперкупа на Европа, 4 Суперкупи на на Англия, 3 пъти ФА Къп и 1 път Купата на Лигата. Следват престои за по една година в Спортинг Лисабон, Астън Вила и Манчестър Сити, а през 2003 г. на 39 години и 7 месеца прекратява своята футболна карира. За националния отбор на Дания записва 129 мача, като през 1992 г. става Европейски шампион. Въпреки че е вратар, Петер има отбелязани 10 гола през своята кариера.

Хавиер Санети

 Хавиер Аделмар Санети е роден през 1973 г. в град Буенос Айрес, Аржентина. Учи и работи едновременно, като помага на баща си в зидарството, а успоредно с това разнася мляко и работи в бакалията на братовчед си, като не пренебрегва и страстта си към футбола. Започва да играе футбол на терена в предградията на града и лично се грижи за поддръжката на игрището. След като бива отхвърлен от младежките формации на аржентинския Индепендиенте, Санети за кратко се присъединява към Талерес, но скоро, през 1993 г. преминава в първодивизионния Атлетико Банфийлд. За тях изиграва 2 впечатляващи сезона, което привлича вниманието на Ривър Плейт и Бока Хуниорс, но в крайна сметка през 1995 г. на 21 години и 10 месеца преминава в Интер Милано срещу 6.5 милиона евро. За “нерадзурите” Санети се превръща в легенда, след като изиграва цели 860 мача, в които бележи 21 гола и печели 5 титли на Италия, 1 Шампионска лига, 1 Купа на УЕФА, 4 Купи на Италия, 4 Суперкупи на Италия и 1 Световното клубно първенство. Хавиер е от малкото футболисти, които могат да се похвалят с требъл във витрината. За националния отбор на Аржентина е записал 143 срещи и 4 попадения, като е носил и капитанската лента за кратък период. Оттегля се от футбола през 2014 г. на 40 години и 10 месеца.

Прочетете също:
 10-те най, излезли от школата на Пирин Благоевград
 Футболисти, за които не знаехте, че са били съотборници
 Играчите, за които не знаехте, че са били номинирани за "Златната топка"


Гласували: 26, рейтинг: 4.8

Още новини от деня:
Коментари
Vasil 21.04.2020 03:59

Дадо Пършо?????

Отговори 0 0
coutt 19.05.2020 22:40

http:reyna.userbet.xyz ПРИСОЕДИНЯЙТЕСЬ СЕЙЧАС И ПОЛУЧИТЕ 100 К ВАШЕМУ ПЕРВОМУ ДЕПОЗИТУ! Управляйте роботом самостоятельно! Контроль уровня риска! https:ekb.podarki-market.rucatalogproduct-264980?MID2345&resultreplymessage2345 - Высокотехнологичные инструменты для заработка на криптовалютных активах http:erennews.mnarticle29665 - Высокотехнологичные инструменты для заработка на криптовалютных активах https:today.kgnews245764 - Высокотехнологичные инструменты для заработка на криптовалютных активах 35dcd22

Отговори 0 0
Gregoryjosse 14.11.2023 11:28

http:tuchkas.ru

Отговори 0 0
Добави коментар

Препоръчано за вас

Висшата лига - шампионите, които изпадат бързо
Трансферните разочарования на Реал Мадрид през годините
Шампионите от Лестър - къде са те сега?
Изненади и разочарования - сезонът във Висшата лига е история
"Битката за Брамал Лейн" - мач без аналог в английския футбол
Какво се "счупи" в Тотнъм и защо "шпорите" ще са извън топ 4?
Греъм Потър - изкупителната жертва на Челси?
Брутална грешка на вратаря закопа Борусия Дортмунд (видео)
"Железните" от Берлин - един специален клуб
Когато големият Алан Шийрър отряза Юнайтед... два пъти!
"Бодибилдърът" от Лече: От фермата на баща си до звезда в Калчото
Ужасът "Валенсия": Собственик срещу фенове
Ас на Рома ще съди клуба
Ла Лига скочи на английските клубове, обвини ги в измама
Салах срази Ман Сити (видео)
Бензема наказа Барселона след 11 минути (видео)
Клубовете, пропилели най-много пари за трансфери
Случи се: Роналдо се разписа (видео)
"ТОВА е моята победа!", Патрис Евра за най-вдъхновяващата реч на Сър Алекс
Случаят „Айвън Тони“ – когато разумът надделее над емоцията