Ако попитаме който и да е фен кой е отборът, който мрази най-много, той веднага би ни отговорил, без въобще да се замисли. Разбира се, че футболните запалянковци презират големите съперници на любимите си клубове, както и такива, срещу които любимците му често се провалят.
Сега обаче се замислете за нещо друго: дали има отбори, на които не сте фенове, но въпреки това им симпатизирате? Естествено, че има. Едни ни печелят със славна история, която напоследък е поугаснала, други с изконните си принципи, а трети - с футболната си философия и атрактивен стил на игра.
Тук ще проследим няколко тъкмо такива отбора, които трудно бихме могли да мразим. Ето ги и тях:
Аталанта
Историята на скромния клуб от Бергамо не е особено пъстра, но напоследък Аталанта демонстрира сериозно израстване и се превърна в любимия на всички италиански "аутсайдер". "Ла Дея" определено е един от най-сериозно проспериращит отбори на Ботуша в последните няколко години не само в игрови, но и в организационен план. Аталанта е сред малкото клубове, които притежават стадионите си, след като го откупиха от общината и инвестираха сериозни средства в модернизацията на морално остарелия "Атлети Адзури д'Италия". Освен това офанзивният стил на игра на хората на Джан Пиеро Гасперини гарантира силно резултатни мачове и много голове. Едва ли може да се намери отбор в Италия, който се радва, когато трябва да срещне Аталанта. Две поредни класирания в Шампионската лига, както и редица победи и престижни резултати срещу топ отборите в Италия и Европа правят "бергамаските" един от най-симпатичните тимове на Стария континент.
Аякс
Горе-долу същото важи и за рекордьора по титли в Нидерландия Аякс. "Божиите синове" са един от най-легендарните клубове в света, като историята им е пребогата и изпълнена с множество значими триумфи. Аякс е един от отборите, които трябва да бъдат обявени за истинско културно наследство във футбола, след като е дал на света редица топ-футболисти, сред които и идола Йохан Кройф. Винаги иновативен, винаги атрактивно играещ и винаги даващ път на младите - това представлява отборът от Амстердам. Когато преди 2 сезона нидерландците направиха поход в Шампионската лига и бяха на броени секунди от участие във финала, цяла Европа гледаше със затаен дъх невероятната игра на бъдещите звезди на световния футбол - Матайс де Лихт, Френки де Йонг и т.н. и с огромно удоволствие подкрепяше възпитаниците на Ерик тен Хаг.
Борусия Дортмунд
Рядко ще се намери немски клуб, който да генерира толкова много позитивни емоции по свой адрес. Разбира се, че абсолютният хегемон в Бундеслигата е Байерн Мюнхен, но дори в момента най-големият немски стадион е този на Борусия. Феновете не само в Германия, но и в света толкова много харесват жълто-черния клуб, че когато той достигна финала в Шампионската лига през 2013г., от УЕФА бяха получили рекорден брой запитвания за билети за мача на "Уембли" именно в сектора на дортмундци. Политиката на Борусия много се доближава до тази на Аякс - тимът винаги дава шанс на младите и залага на 200% на атакуващия футбол. Това, разбира се, не винаги води до желания успех, тъй като прагматизмът е важна част от играта, но не и във философията на жълто-черните. За Борусия е доста по-важно да играеш вълнуващ футбол, отколкото да печелиш грозно мачовете си. Тъкмо това привлича милиони фенове към този клуб и рядко може да се намери някой, който да не го харесва.
Севиля
Определено след Реал Мадрид и Барселона, тъкмо севилци са тимът, който генерира най-много симпатии в Ла Лига. Не Валенсия, тъй като "прилепите" отдавна са бледа сянка на себе си, както и не Атлетико, където дефанзивният стил на игра на Чоло Симеоне отблъсква сериозна част от футболните любители, а тъкмо Севиля може да се окачестви като "отбора на народа". В последните 20-тина години "рохибланкос" демонстрираха сериозен прогрес и успяха да завоюват куп трофеи, сред които 6 купи и 1 суперкупа на Европа. В тима невинаги се подвизават футболисти от световен калибър, но пък философията на Севиля не се променя, без значение от наличното качество и от убежденията на треньора. Отборът от едноименния испански град винаги играе вълнуващ, атрактивен и нападателен футбол, като предлага на неутралните футболни фенове множество гръмки обрати и резултатни зрелища.
Лестър Сити
"Лисиците" ни предоставиха едно от модерните чудеса във футбола, като успяха да шокират всички и да спечелят титлата във Висшата лига на Англия. Никому неизвестни играчи като Джейми Варди, Нголо Канте и Риад Марез станаха любимци на феновете по цял свят, а дори и днес Лестър продължава с добрите игри, въпреки всички продажби, които бе принуден да направи. Историята на тима от сезон 2015/16 ни накара отново да повярваме в това, че футболът е велика игра и че въпреки финансовата мощ на топ-отборите в Европа, все пак всичко е възможно. Главно заради тази кампания на момчетата на Клаудио Раниери, Лестър едва ли някога ще бъде мразен. Най-големият аутсайдер, поднесъл най-голямата сензация на 21-ви век, поне до момента.
Шапекоензе
Признаваме, че информацията ни за този скромен бразилски клуб бе доста оскъдна до черната дата 28 ноември 2016г. Вероятно ценителите на южноамериканския футбол, които следят редовно двубоите от местните първенства, Копа Либертадорес и Копа Судамерикана са били запознати що за отбор е Шапекоензе, но след ужасяващата трагедия със самолетната катастрофа, която уби почти целия състав, бразилците ще останат завинаги в сърцата на футболните фенове. Само до преди десетина години Шапе се състезаваше в четвъртото ниво на футбола в страната, но след това успя да стане четирикратен първенец на щата Катаринензе и да се класира за въпросния финал в турнира Копа Судамерикана, тъкмо за който пътуваше отборът, когато го сполетя тази тежка съдба. Последвалите катаклизми направиха така, че Шапекоензе все пак да изпадне от Бразилейро Серия "А" през 2019г., но преди броени часове зеленият тим си подпечата билетите обратно за елита.
БОНУС:
Унион Берлин
Определено тимът от немската столица не е най-атрактивният на света, нито пък има най-бляскавата история. Защо обаче го споменаваме тук? Определено за нас, българите, Унион Берлин винаги ще бъде малко по-специален, защото през 2001г., предвождани от нашия сънародник Георги Василев, берлинчани успяха да достигнат до финала в турнира за Купата на Германия, докато се намираха в Трета Бундеслига. Тъкмо заради това Гочето все още е много уважаван на "Старото лесничейство". Освен това Унион е единственият клуб (освен РБ Лайпциг) от бившата Източна Германия, който успя да си пробие път до немския елит и за разлика от "червените бикове", берлинчани направиха това по стандартния, ествествен начин - с игрово надграждане всеки следващ сезон. Отбор, чиито фенове се събират на 25 декември на стадиона, за да пеят коледни песни и чиито фенове даряват от собствената си кръв срещу пари, за да могат да помогнат финансово на клуба, никога не може да бъде мразен!
Прочетете също:
