Зад "Желязната завеса" - националните стадиони на бившите страни от Източния блок

Зад "Желязната завеса" - националните стадиони на бившите страни от Източния блок

 Датата е 12-ти октомври, а годината е 2002-ра. Цяла България се вълнува заради едно грандиозно събитие - колосалният ремонт на националния стадион "Васил Левски" най-сетне е завършен след многогодишно разтакаване и "лъвовете" най-сетне могат да приемат отново мачовете си там. Лутането из стадионите на Левски, ЦСКА, та дори и Нефтохимик най-накрая приключва, а въпросното откриване на възобновеното съоръжение е в мач от Европейските квалификации за първенството в Португалия. Противник е бойкият тим на Хърватска, предвождан от арогантния специалист Ото Барич.


 В онзи октомврийски следобед побеждаваме хърватите с 2:0, а екзалтираните над 43 000 зрители приветстват новите звезди на националния отбор - Стилиян Петров, Мартин Петров, Димитър Бербатов, Георги Пеев и т.н. Бъдещето пред футбола в България изглежда светло, а модернизираният стадион "Васил Левски" е перлата в короната на БФС.

 По това време малко източни страни могат да се похвалят с такова лъскаво съоръжение. Капацитетът на стадиона е намален, тъй като старите дървени пейки са заменени с пластмасови седалки, а освен това арената е цялостно сеизмично укрепена, сменени са част от ВИК и ел. инсталациите, теренът е подменен, обновени са лекоатлетическата писта, осветлението, информационното табло, озвучителната система и т.н. Ремонтирани са и всички помещения в подтрибунното пространство като съблекални, бани, тоалетни, сменена е и дограмата. "Васил Левски" е истинска гордост за всеки българин.

 Днес амортизацията на съоръжението е видна. Изгорели от слънцето седалки, ръждясали парапети и неработеща санитария са само част от проблемите на стадиона. През годините многократно се обсъждаха варианти за нов дом на националния отбор, но до построяването му така и не се стигна.

 Какво обаче правят нациите, които преди разпада на Източния блок бяха "на същата черга" като нас? Как се справят те с футбола и на какви стадиони домакинстват националните им отбори? Тъкмо това ще проследим тук.

 

Румъния


 Разбира се, ще започнем с нашите драги комшии, към които винаги сме таяли "топли чувства". След като по времето на Чаушеску външният дълг на румънците се утрои и в един момент те нямаха какво да ядат, след падането на режима те се справят далеч по-добре от нас. Показателно за това е и развитието на футбола им. През 2008г. Румъния обяви началото на строежа на нов стадион. През 2011г. "Национал Арена" се появи на бял свят, а за изграждането й бяха инвестирани 234 милиона евро. С капацитет от малко над 55 000 зрители, съоръжението покрива всички критерии на УЕФА и е оценено с 4 звезди от лицензионната комисия към централата. "Национал Арена" ще е и един от стадионите, които ще приемат мачове от Евро 2021, а освен националния отбор, там мачовете си играят и букурещките Стяуа, а Динамо и Рапид приемат някои от срещите си там. Освен това красиво съоръжение, с нови стадиони могат да се похвалят още тимовете на Петролул, Клуж и Университатя Крайова, а през есента се очаква откриването и на новия "Генча", на който да се премести Стяуа.

 

Северна Македония


 Историята и езика на тази страна винаги ще останат спорни в нашите очи, но нищо спорно няма в развитието на футбола в Северна Македония. Националният отбор бележи сериозен прогрес и изостава само с 10 позиции от България в последната ранглиста на ФИФА. Може би на клубно ниво Северна Македония има още доста да ни гони, но пък комшиите ни разполага с играчи в отбори като Спортинг, Наполи, Дженоа, Удинезе, Щутгарт и Майорка - на пръв поглед нищо впечатляващо, но пък тези клубове са доста по-именити от онези, в които в момента се състезават българските топ-футболисти. Освен това, наред с невероятната грандомания на македонците и тяхната безумна амбиция да се наредят сред най-великите народи в света, те успяха да направят сериозен ремонт на националния си стадион. В реконструкцията на съоръжението бяха наляти около 60 милиона евро, а то се сдоби с хубави трибуни във всички сектори, козирка, нов терен и нова лекоатлетическа писта, както и увеличен капацитет до 36 000 места. Лицензионната комисия на УЕФА му даде 4 звезди, а преди 3 години дори Суперкупата на Европа бе решена тук в мач между колосите Реал Мадрид и Манчестър Юнайтед. Съоръжението още се ползва и от местните грандове Работнички и Вардар. Единственото недоразумение бе с името на стадиона, който първоначално бе кръстен "Филип II", но след като се оказа, че той май всъщност е грък, арената бе прекръстена на името на трагично загиналия местен поп певец Тоше Проески.

 

Албания


 Може би ще ни е неприятно да чуем, че националният отбор на Албания също не изостава чак толкова много от България в последната ранглиста на ФИФА. Те са на 66-та позиция, само на 8 зад нас, а прогресът на футбола в страната е очевиден. Същото, което казахме за македонските национали, важи и за тези на Албания: че играят в доста реномирани западни клубове като Лацио, Аталанта, Наполи, Парма, Твенте, Базел, Фрайбург, Рейнджърс, та дори в младежките отбори на Ювентус, Челси и Барселона! В унисон с това е и новият национален стадион в Тирана, който носи спонсорското име "Еър Албания Стейдиъм" и който бе отворен само преди половин година. Албанците инвестираха в строежа му около 85 милиона евро, а арената побира 22 500 зрители, което е предостатъчно за такава малка страна. Съоръжението е категоризирано с 4 звезди от лицензионната комисия на УЕФА. Старият национален стадион "Кемал Стафа" бе сринат из основи, за да отстъпи място на тази нова и лъскава арена. Ех, кога ще ги стигнем... албанците...



Беларус


 Националният отбор на Беларус може и да е далеч зад нашия в последните класации на ФИФА, а футболът, който се практикува там, не е много по-различен от този, който гледаме и по родните футболни терени (както се убедихме в последните няколко месеца по телевизията). Въпреки това обаче, беларусите сериозно ни водят по показателя "нови и хубави стадиони", на които редовно гостуват големи отбори. Предполагам всички помните кривата нива, на която БАТЕ Борисов прие Левски в онзи трагичен баражен мач за Шампионската лига преди години. Е, от тогава тимът успя да се утвърди като постоянен участник в груповите фази както на ШЛ, така и на Лига Европа, което доведе до изграждането на "Борисов Арена" през 2014г., за което бяха платени 40 милиона евро. Въпреки скромния си капацитет от 13 000 зрители, съоръжението бе оценено с 4 звезди. Наскоро пък завърши и модернизацията на стадион "Динамо" в столицата Минск. Арената силно приличаше на стадион "Васил Левски", но след реконструкцията вече има визията повече на космически кораб, отколкото на каквото и да било друго.

 

Естония


 Започваме с уговорката, че футболът далеч не е най-популярният спорт в страната. Пред него са баскетболът, както и множество зимни спортове. Това може би отразява подобаващо факта, че националният отбор на Естония е извън топ 100 в ранглистата на ФИФА, но пък в същото време страната разполага с прекрасен национален стадион. Името му е доста странно, но в общия случай би трябвало да се произнася така: "А Ле Кок Арена", като другото му наименование е "Лилекюла Стейдиъм". Въпреки че е построен през 2000г., стадионът наскоро претърпя модернизация, която увеличи капацитета му от 10 до 15 000 места, което позволи през 2018г. там да се играе финалът за Суперкупата на Европа между Атлетико Мадрид и Реал Мадрид. Освен това съоръжението е част от огромен спортен комплекс, който включва няколко игрища с естествена и изкуствена настилка и спортна зала. 

 

Грузия


 Някой български отбор да е печелил отличие от Европейски клубен турнир? Не, нали? Сега ще ви застреляме с един интересен факт. Отборът на Динамо Тбилиси е един от най-силните в бившия съветски футболен шампионат и дори на няколко пъти успява да пребори конкуренцията на останалите съветски грандове и да триумфира с титлата. Освен това Динамо печели и КНК през сезон 1980/81, без значение колко е подценяван този турнир. След разпада на Съветския съюз Грузия определено не процъфтява, особено във футболно отношение, като националният отбор е близо до това да изпадне от топ 100 в ранглистата на ФИФА. Клубовете също не са от най-силните, но въпреки това страната разполага със стадион с капацитет от 54 000 зрители, който само преди десетина години претърпя сериозна модернизация и вече е категоризиран с 4 звезди от УЕФА. Той носи звучното име "Борис Паичадзе Динамо Арена" и освен на националния отбор е дом и на гореспоменатите Динамо Тбилиси. Това е и поредният стадион, който приема мач за Суперкупата на Европа, този път през 2015г., когато на него играят звездите на Барселона и Севиля.

 

Словакия


 Самочувствието ни започва да спада все повече и повече, нали? Оказва се, че и словаците наскоро са си построили превъзходен национален стадион, оценен с 4 звезди от лицензионната комисия на УЕФА. Единствената ни утеха е, че той не е приемал мач за Суперкупата на Европа, но това е може би защото бе отворен едва миналата година. "Техелне поле" побира 22 500 зрители и бе изграден за не чак толкова внушителните 98,5 милиона евро от строителната фирма Страбаг. Старият стадион, който носеше същото име, бе сринат из основи и за 6 години бе построен този толкова кокетен и лъскав нов дом на националния отбор, а също така и на клубния Слован Братислава. Всички добре знаете в какви отбори играят словашките национали, така че е излишно да изреждам, тяхното превъзходство е просто осезаемо.



 Държави, които отдавна играят мачовете си на прекрасни футболни стадиони:

Чехия
 Интересното е, че чешкият национален отбор няма един стадион, на който да играе мачовете си. Това може би е поради факта, че страната изобилства от страхотни съоръжения като например тези в Прага (2 на брой), Оломуц, Пилзен и Теплице. Въпреки че в момента Чехия преживява труден период и преход между поколенията, националният отбор все още е с около 10 позиции пред нашия.

Унгария
 Може би вече унгарците не са онези пионери във футбола, които бяха преди 70 години, но въпреки това те са доста пред нас по футболно развитие. Наскоро те разрушиха до основи стария "Непщадион", на който глава са прекланяли редица футболни сили и построиха 67-хилядния красавец "Пушкаш Арена", който бе отворен през ноември и до момента успя да приеме едва един мач, но ще домакинства 4 мача от Евро 2021.

Украйна
 Какво изобщо имаме да говорим за страна, която бе домакин на Европейски футболни финали? Украинците, освен със силен национален и клубен футбол, разполагат и с редица невероятни стадиони. Този, на който най-често националният отбор домакиства, е Олимпийският национален спортен комплекс, който побира 70 000 зрители и на който се игра финалът в Шампионската лига през 2018г. между Реал Мадрид и Ливърпул.

Полша
 Същото важи и за поляците. Те, заедно с Украйна, бяха съдомакини на Евро 2012, което предполага, че са изградили редица феноменални футболни съоръжения. Националният отбор на Полша играе мачовете си на 61-хилядния "ПГЕ Народови", който бе построен през 2011г. за 430 милиона евро и който бе домакин на 5 мача от Евро 2012. 

Словения
 Преди десетина години словенците взеха решение да затворят и тотално да разрушат националния си стадион "Бежиград" и да издигнат превъзходно ново съоръжение, което побира 16 000 зрители. Освен националния отбор на Словения, на новия "Стожице Стейдиъм" играе и клубният Олимпия Любляна, а арената има и адски готин прякор - "Змайево гнездо", в пряк превод - Гнездо на дракони.

 

 Държави, които все още нямат модерни стадиони, но пък футболът им е доста по-добър от нашия:

Хърватска
 По незнайни причини хърватите продължават да играят домакинските си мачове на стария "Максимир", но вече има предложение за строеж на нова арена, която да прилича на вулкан и да се казва "Кайзерица". Проектът е на стойност 264 милиона евро и все още не е стартиран, но на фона на това, че Хърватска игра финал на последното световно първенство, вероятно ръководните органи няма да се бавят дълго, преди да осигурят нов дом на националния си отбор.

Сърбия
 Това, че стадион "Райко Митич" е доста стар и неугледен е ясно на всички, но пък щом Сърбия или Цървена Звезда излязат на терена, никой не гледа съоръжението. То обикновено е изпълнено до краен предел от 53 000 "навиачи", които правят неповторимо шоу. Може би тъкмо атмосферата на "Мала Маракана" е в основата на възхода на сръбския футбол в последните години. А това, че "плавите" разполагат с играчи като Сергей Милинкович-Савич, оценен на над 100 милиона евро, е добре известно.

Босна и Херциговина
 Напоследък футболът в страната бележи наистина невероятен прогрес, като босненците имат представители в клубове като Милан, Ювентус, Хофенхайм, Рома, Удинезе и Арсенал. И въпреки че Сараево отдавна е кошмарно място за гостуване, националният отбор все още няма лъскав нов стадион, а вместо това домакинства на стадион "Гръбавица", на който играе и клубният Железничар. Преди едва 2 месеца бе завършено последното обновяване на съоръжението, като бе изграден покрив над една от трибуните и в момента "Гръбавица" вече е оценен с 3 звезди от УЕФА.

Черна гора
 Още откакто страната извоюва своята независимост и се сдоби с отделен национален отбор, стана ясно, че това ще е поредният балкански кошмар за нас. Потомък на югославската футболна школа, Черна гора бързо се превърна в неприятен отбор за всеки съперник. В момента тимът домакинства на градския стадион в Подгорица, където играе още клубният Будучност. Въпреки това черногорците разполагат с почти нова база, която бе изградена преди десетина години и която разполага с 6 терена.

 

 Държави, които все още нямат модерни стадиони и които все още не са по-силни от нас.

 Списъкът е доста кратък, като просто ще го обобщим до Литва, Латвия и Молдова. Може би е доста неприятно, че последният голям форум, за който се класирахме, бе Евро 2004, където латвийците също взеха участие и дори успяха да завършат пред нас по показатели. Те домакинстват на почти вековния "Даугава", който в момента се реконструира и плановете са през 2022г., когато бъде завършен, да получи 4 звезди от лицензионната комисия на УЕФА. Литва пък домакинства на добре познатия ни "ЛФФ Стейдиъм", където преди година игра шампионът Лудогорец срещу местния Жалгирис. Той побира 5000 зрители и е изцяло с изкуствена настилка. Молдовците пък играят домакинските си мачове на стадион "Зимбру" в Кишинев, като той е построен през 2006г. и побира малко над 10 000 зрители и покрива всички критерии за провеждането на международни срещи.

 

 Същевременно ето ги и някои от топ-проектите в България, които така и не бяха реализирани: Стадионите в България, които останаха просто мираж


Гласували: 18, рейтинг: 4.7

Коментари
Иорго 27.05.2020 17:23

Жааалки сме

Отговори 0 0
Име 02.07.2020 23:37

Молдова още 15 години имаха модерен стадион, част от прекрасен спортен комплекс (Шериф Тираспол). Малко по-късно издигнаха и кокетното стадионче на Зимбру Кишинев. За седалките на Васил Левски сте в тотална заблуда. От 30 години ходя на мачове и дървени седалки не е имало. Седалките след ремонта са уникално качество - за близо 20 години излагане на всички метеорологични условия почти не са мръднали и със сигурност ще изкарат по-дълго от прехвалените седалки на Лудогорец Арена, дето ги шибат дъждове и снегове заради недоразвитата им козирка. Има и други неточности в статията, но като цяло интересно четиво.

Отговори 0 0
Добави коментар

Препоръчано за вас

Ново начало: Дългоочакваните завръщания и дебюти през идния сезон 2020/21
Технологиите и футбола: Новата топка на Nike обещава революция в спорта
5 алтернативи на Джейдън Санчо за Манчестър Юнайтед
Лятото на 2014: последният силен трансферен прозорец за Барселона?
Манчестър Юнайтед ли е най-дузпаджийският отбор в последното десетилетие?
Талантите, които проспаха престоя си в Байерн
Чистилище за таланти - как Наполи обрече собствената си школа
От Байерн до Бароу: Стремглавото пропадане на Болтън Уондърърс
10 млади играчи, които скоро ще преминат в по-голям клуб
Ето кое е следващото поколение “One-club man” играчи
Бивши футболисти, за които не знаехте, че са станали треньори
Десет най-велики отбора за периода 2000-2010г.
Преди кръга в немската Бундеслига. Дерби за топ 4 и последна репетиция за Байерн и Дортмунд преди решаващия сблъсък
Кралят е гол: веднъж завинаги да разбием мита за величието на Пеле
Футболни отбори, които не са наясно с географията
Потенциалните дербита през следващия сезон
Как би изглеждал отборът на Пловдив, ако следваше политиката на Билбао да налага само местни играчи
Играчи за които съжаляваме, че никога не са играли заедно
5 европейски първенства, които трябва да се решат с един грандиозен финален мач
Великденските 11: играчите родени по Възкресението