Нашата популярна поредица “Паралелни таланти” разказва историите на играчи, които са били заедно в един и същ клуб в ранен период от кариерата си и дори са се развили като футболисти при сходни условия. Само един от тях успява да се наложи като голяма звезда, а другият често потъва в забвение. Интересното на днешния материал е, че неговите двама протагонисти са братя - Роберто де Асис Морейра и Роналдо де Асис Морейра, по-известен като Роналдиньо.
"Заражда се нова звезда"
С тези думи бразилското футболно списание Placar озаглавява материал за Роберто де Асис през вече далечната 1988г. Статията говори за това как младият бразилец е един от най-обещаващите таланти на Гремио и съобщава за интерес от италианския Торино. Ироничен е фактът, че на една от снимките, футболистът позира с по-малкия си брат Роналдо, но разбира се, за него и уменията му не се споменава нищо.
Роберто постъпва в академията на Гремио, когато е на 11 и бързо впечатлява всички с невероятния си дрибъл, наподобяващ този на Марадона. Не отнема дълго за Асис да привлече вниманието на европейските клубове, като италианският Торино дори успява да го качи на самолет и да го доведе на "Ботуша" за проби. В онова време торинци са сравнително силен отбор, като в началото на 90-те веднъж финишират на трето място в първенството и също вдигат Купата на страната. Кариерата на младия Роберто със сигурност щеше да има по-различно развитие, ако още на млади години бе получил шанс да развива занаята си в Серия "А".
От Гремио обаче са готови да задържат таланта си на всяка цена и предлагат на семейството да ги измъкнат от бедняшката колиба, която населяват във фавелите, и да ги преместят в просторна къща с огромен басейн. Условието е едно - Роберто трябва да подпише първия си професионален договор с тях и да се откаже от Торино.
На този първи кръстопът в живота си Роберто избира да помогне на семейството си с ясната представа, че изборът му не е оптимален за кариерата му. Той подписва с бразилския клуб, а семейство Морейра се мести в богаташки квартал и завинаги забравя за несгодите на Фавелата.
В следващите години Роберто се радва на няколко успешни кампании, в които помага на Гремио да завоюва три поредни щатски титли. С Бразилия пък триумфира в Копа Америка до 20 години (1988) и печели приза за голмайстор на турнира.
В този момент изглежда, че бляскавата кариерата за атакуващия халф е предначертана от съдбата. Той е бърз, дриблира феноменално и умее да бележи. Също така притежава този характерен кураж за големите футболисти, които не само, че не се страхуват от светлините на прожекторите, но дори и ги търсят.
Семейна трагедия
Броени дни преди 18-ия рожден ден ден на Роберто, той се прибира от тренировка у дома, за да намери тялото на баща си в басейна. По-късно семейството научава, че Жоао е получил инфаркт, докато е плувал. Трагедията се отразява тежко на фамилията, а самият Жоао, който преди това работи на пристанище и познава само нищета, никога не вижда успехите на синовете си, "Златната топка" на Роналдиньо и Световната титла с Бразилия.
Като най-големия брат, Роберто де Асис трябва да приеме и трудната роля да е глава на семейството си, което добавя допълнително напрежение върху раменете му. Скоро и кариерата му ще претърпи значителен застой. Асис се контузва тежко и пропуска цели осем месеца от футболното си развитие.
Когато най-после се завръща на терена, той е в слаба форма и е очевидно, че част от магията му е изчезнала. Въпреки това, той е желан от швейцарския ФК Сион, които му предлагат тлъста заплата и финансова сигурност. Роберто бързо приема, още веднъж поставяйки благосъстоянието семейството си пред личните си предпочитания. С парите от контракта, той гарантира, че те никога няма да се върнат към бедността, в която са израснали.
Със Сион Роберто де Асис печели Купата на Швейцария през 1995г. За него следва трансфер в португалския Спортинг. Именно това е мястото, където истинската му успешна кариера най-после трябва да започне. Значителен брой грандиозни футболисти са използвали именно португалския гранд като отправна точка, за да покорят Европа.
Само след пет мача обаче халфът е пратен под наем обратно в Бразилия, а от там следва въртележка от отбори, които му дават шанс. Роберто така и не се завръща в разцвета на силите си. Вярно е, че от време на време показва магически моменти, но след всичко, през което минава в ранните години на кариерата и личния си живот, той вече не е същият футболист.
След като играе за отбори от Япония, Мексико и Франция, той взима нелекото решение да прекрати кариерата си едва на 30. Игровите му години обаче не са напразни. Освен че той осигурява финансова стабилност на брат си, сестра си и майка си, Роберто използва опита си, за да насочи кариерата на малкия Рони в правилната посока.
Новата цел
Дори още преди да спре с футбола, Роберто започва да помага на Роналдиньо, който показва огромен потенциал в Гремио. По-големият брат взима трудното, но правилно решение да спре да играе, за да може да отдаде цялото си време на Рони. Той е не само негов агент, личен асистент, но ментор и най-голям поддръжник.
Веднъж британски журналист отбелязва, че Роналдиньо дори няма да може да намери къде да закуси в хотела без брат си. И именно това е огромната роля на Роберто - да остави Рони да бъде себе си и да не се товари с отговорностите, с които се борят средностатистическите възрастни хора. Да, Роналдиньо е незрял, но именно това, което го правеше специален на терена, му позволяваше да запази тази детска магия, която той винаги носеше в душата си. Магията, която радваше милиони.
Между 2002 и 2010г. Роналдиньо се превръща в един от най-великите и известни играчи на всички времена и голям пръст в този успех има и брат му Роберто, чиито съвети и опит са безценни. Макар и той самият никога да не успява като велик състезател, знанието, че е помогнал във възхода на една грандиозна футболна икона, дарила с щастие милиони, е факт, който завинаги трябва да топли душата му.
През 2020г., когато Рони поздравява по-големия си брат за рождения ден в социалните мрежи, той се изразява така за него:
"Брат, баща, партньор... Честит рожден ден, Роберто! Нека Господ да продължава да те пази! Благодаря ти за всички хубави моменти, които сме изживели заедно! Обичам те!"
Прочетете също:
- Паралелни таланти: Равел Морисън - геният, който трябваше да задмине Пол Погба
- Паралелни Таланти: Фабио Паим - геният, който трябваше да задмине Роналдо
- Паралелни таланти: Гансо - геният, който трябваше да задмине Неймар
- Паралелни таланти: Боян Къркич - геният, който трябваше да задмине Лионел Меси
- Паралелни таланти: Камерън Ланкастър - нападателят, който трябваше да задмине Хари Кейн
