Пет играчи от световна класа, които пропиляха кариерите си

Пет играчи от световна класа, които пропиляха кариерите си

 Футболът е игра, която може да даде много, но може да бъде и безпощадна. Както ще се убедите днес, дори и най-надарените футболисти не са имунизирани срещу провал. В следващите редове ще разгледаме случаи на играчи, които трябваше да се наредят до легендите, но поради различни несполуки завинаги са хвърлени в тъмната бездна на падналите герои.

1. Матея Кежман

 Сърбинът пристига в ПСВ като шампион на родината си и в Нидерландия репутацията му продължава да расте. Той записва 105 гола в 122 срещи - постижение, което предизвика интереса на новобогаташите от Челси.  

 Лондончани плащат около 7,50 млн. евро за него, като в онова време сделката се смята за истински трансферен удар. Един от най-обещаващите европейски нападатели е привлечен за джобни пари. Джобни за Роман Абрамович, разбира се, а не за обикновените хора.

 Надеждите на Жозе Моуриньо са, че Матея ще се впише добре в нападението на "сините" и ще е добър партньор на Дидие Дрогба. Сърбинът обаче разочарова новите си работодатели и така и не успява да покаже формата, която демонстрира в ПСВ. В края на сезона той е продаден на Атлетико Мадрид, а от там следва въртележка от отбори и дори се стига до момента, когато той е свободен агент и се пробва в клубове от Хонг Конг и Беларус за по няколко месеца.

 Все пак е важно да отбележим, че според друго наше проучване Кежман е футболистът, печелил титлите на най-много различни страни - Сърбия, Нидерландия, Англия, Франция и Беларус.

2. Рафаел ван дер Ваарт

 Нидерландецът започва обещаващо кариерата си, като ролята на капитан и лидер на Аякс Амстердам му приляга перфектно. Любопитно е, че Рафа не се хвърли веднага в дълбокото с някой европейски колос, а вместо това реши да подпише с Хамбургер през 2005 г.

 Ходът се оказа успешен за него и времето на Ван дер Ваарт в Бундеслигата убеди Реал Мадрид, че те трябва да се преборят за подписа на играча. През 2008 г. испанците го привличат за 10 млн. евро. (Други времена, други суми!)

 На "Бернабеу" обаче Рафаел не успява да намери постоянство си и е засенчен от изявите на своя сънародник Уесли Снайдер. Само след два сезона той напуска Испания, за да заиграе за Тотнъм Хотспър.

 В началото халфът е приет добре на "Уайт Харт Лейн" и се радва на титулярно място, но с времето ролята му в клуба намалява и той е принизен до резервен играч. Следва неуспешно завръщане в Испания и Реал Бетис, преди да приключи кариерата си в Дания.

3. Андерсон

 Бразилецът впечатлява на Световното първенство до 17 г. през 2005 г., което му печели трансфер в Порто. В Португалия Андерсон продължава със силните изяви и не след дълго той привлича вниманието на не кой да е, а самия "Кръстник" на английския футбол сър Алекс Фъргюсън.

 През 2007 г. халфът е привлечен на "Олд Трафорд" за сумата от 31 млн. евро, което показва вярата, която имат в него "червените дяволи".

 Не може да се отрече, че стартът му е силен и той дори спомага на отбора си да спечели дубъл още в първия си сезон. Андерсон изкарва общо 8 години в Манчестър и печели множество трофеи, но цялостно не играе централна роля в отбора и няма голям принос за който и да е от тях.

 През 2015 г. той се завръща в Бразилия и също така  играе в Турция преди да сложи край на активната си кариера.

4. Робиньо

 За жалост най-големите бразилски таланти трябва да се справят с напрежението да бъдат наричани "Новия Пеле". Именно за такъв бе смятан Робиньо, който пристигна в Реал Мадрид за 24 млн. евро и от него се очакваха чудеса на терена.

 Той игра още за Манчестър Сити и Милан, но така и не успя да оправдае сравненията с Пеле. Последните години от кариерата си бразилецът изкара в различни отбори от Турция и Бразилия, а за капак е издирван от италианските власти за изнасилване от периода му в Милано.

5. Адриано

 Болезнено е да видим това име в статията, защото Адриано бе наистина невероятен футболист за гледане и свестен като човек. Нападателят игра за италианския Интер доста години, което разбира се предизвика сравнения с Роналдо, който също блестя с екипа на миланския гранд през 90-те.

 И поне веднъж изглаждаше, че подобни сравнения може да се окажат правилни. Върховният момент в кариерата на Адриано без през 2004 г., когато той спечели Копа Америка с Бразилия. В Серия "А" той ниже гол след гол и по всичко личи, че е на път да се превърне в един от най-силните и трудни за спиране нападатели в света.

 Но кариерата на бразилеца се обърква след кончината на баща му. Според множество източници Адриано изпада в дълбока депресия и търси утеха в алкохола и безкрайните купони.

 Нападателят губи мястото си в националния отбор и дори Интер се отказват от него. През 2009 г. той се завръща в родината си, където доиграва остатъка от кариерата си. През 2016 г. Адриано тихо се оттегля от играта без да остави трайна следа.


  Прочетете също:  


Гласували: 6, рейтинг: 4.0

Добави коментар

Препоръчано за вас

Подвизите на малките отбори в големия европейски футбол
Най-добрите десет, които никога не играят на Световно първенство
Най-откачените футболни президенти (част 1)
Британците, които опитаха да покорят Серия "А"
Двата мача на Христо Стоичков за Ал Насър
10 треньора, които се завръщат в старите си клубове
От губещ в победител, статистиката е срещу Челси и ПСЖ
10 от най-странните футболни случки и факти, които може би не знаете
Десетте обречени, които все пак намериха пътя напред в ШЛ
Обрат по африкански
Димитър Пенев – футболистът: един от най-великите български играчи
България на Евро 2004: Къде са те сега?
Великите евромачове на българските клубове
Десетте най-посетени мача в историята на Шампионската лига (КЕШ)
Вторият живот на Тиаго Силва
Десет отбора, които правят най-слаба защита на "Ушатата"
Феноменът „Лингард“: футболисти, възродили кариерата си извън елитните клубове
Най-резултатните вратари в историята
От двете страни на барикадата
„Златният“ гол, който остави един футболист без отбор