Проклетата бяла точка

Както всички знаем, дузпата е нещо, което често се превръща в гол. Обаче има и немалко случаи, в които топката все пак не влиза във вратата и изпълнителят става за резил. В настоящия материал „От засада” ще ви припомни няколко случая на пропуснати наказателни удари, които са толкова емблематични и фрапантни, че останаха завинаги във футболния фолклор. Списъкът, разбира се, не е изчерпателен и ще се радваме, ако се включите в неговото обогатяване със свой спомен за фрапантно пропуснати дузпи, които са останали незабравими за вас.

 Кошмарът на Баджо

 Световно първенство САЩ’94 (ох!), финал. След 0:0 в редовното време и продълженията , финалистите Бразилия и Италия изпълняват дузпи, а удар номер 5 за „Скуадра адзура” е поверен на брилянтния Роберто Баджо. Преди него вече двама играчи в сини фланелки са пропуснали, „селесао” води с 3:2 и за да бъде запазена надеждата на италианците за трофей, Роби трябва да вкара, а следващият бразилец да пропусне. Баджо се засилва, отправя мощен изстрел с десния крак и… праща топката доволно високо над напречната греда. В латиноамериканския щаб са в еуфория, Бразилия печели четвъртата си световна титла, а за Роберто това си остава вероятно най-кошмарния момент в цялата му иначе доста славна кариера. Но много българи останаха доволни от сгромолясването на „адзурите”, защото според целокупното мнение на нашия народ, на този финал е трябвало да бъдем ние, но съдията на полуфинала срещу Италия ни е порязал здраво, правейки най-непростимото – да прецака предсказанието, уж дадено от Ванга, че на финала в САЩ ще играят два отбора, започващи с буквата „Б”. Е, пред арбитрите и великите пророци са безсилни…

Тери си полегна, без да му се спи

Финалът на Шампионската лига през 2008-а между „Манчестър Юнайтед” и „Челси” завършва 1:1 и победителят трябва да бъде определен чрез изпълнения на дузпи. С петия удар за своите се нагърбва капитанът Джон Тери, след като неговият тим води с 4:3 (за „червените дяволи” пропуска Кристиано Роналдо, а срещу него дори не е Владо Стоянов) и ако лидерът на лондонския клуб се разпише, титлата отива на „Стамфорд бридж”. Но не било писано, както се казва. Тери се засилва и ударът му сигурно би бил по-стойностен, ако не се бе подхлъзнал и паднал точно в момента на съприкосновението с топката. Тя излита встрани от вратата, а два удара по-късно Едвин Ван Дер Саар спасява при изпълнението на Никола Анелка и купата е „червена”.

„Оранжеви” неволи

 Евро 2000, полуфинал, Холандия – Италия. След 0:0 идва ред на дузпите и този път италианците са на върха на радостта, защото цели три „лалета” – Франк Де Бур, Яп Стам и Пол Босвелт, пропускат от бялата точка и „скуадра адзура” е на финал. Там губи от Франция, но това е отделна тема. Горчивата ирония тук е, че холандците, които са съдомакини на форума заедно с рано отпадналата Белгия, можеха хич да не стигат до тези дузпи, ако… си бяха вкарали наказателните удари, отсъдени в тяхна полза през редовното време. Не веднъж, а цели два пъти в двубоя играчи в оранжево имат тази възможност, но първо Де Бур (да, бе, пак той), а после и Клуйверт пропускат.

Списъкът на Кьопке

Четвъртфиналът между Германия и Аржентина на Мондиал 2006 ще се запомни с много неща, сред които и масовият бой, който си спретват играчите на двата тима след края на мача, но интересни сцени има и преди това. В редовното време резултатът е 1:1, в продълженията голове не падат и се стига до дузпи. Там немският страж Йенс Леман, като един същински Боби Михайлов’94, отразява цели два удара на аржентински изпълнители (Аяла и Камбиасо), Германия триумфира, а това, което прави впечатление на всички, е фактът, че Леман, без да има кристално кълбо или поне октопод на име Паул край себе си, уцелва ъгъла на изпълнение на всеки един от „гаучосите”. На всеки един от четиримата, които застават срещу него! Впоследствие се оказва, че стражът е разплагал с бележка, написана от Андреас Кьопке и съдържаща списък на вероятните изпълнители от латиноамериканския състав и кой от тях къде ще пласира удара си. След края на първенството въпросното листче бива продадено на благотворителен търг за 1 млн. евро. (т. е., струва много повече от всеки настоящ български национал, бел. авт.).

 Топка в стратосферата

 Един от полуфиналите на Шампионската лига през 2012 сблъсква „Реал” (Мадрид) и „Байерн” (Мюнхен), а след равенство финалистът ще трябва да бъде излъчен чрез дузпи. Фрапантен пропуск за „белия балет” тогава прави Серхио Рамос, който изпраща кълбото толкова високо над вратата, че целият футболен свят го спуква от бъзици седмици наред. Карикатури, в които капитанът на „кралския клуб” си търси топката на Луната, видеоколажи, в които след удара му бива уцелен и съборен самолет и какви ли не още убийствени шеги заливат публичното пространство. Е, по-късно в годините Рамос отговаря подобаващо, натрупвайки цяла колекция златни медали от ШЛ, но този случай едва ли някога ще бъде забравен.

 Балет „Дзадза”

Ето и един от най-паметните моменти в историята на Евро 2016 (а може би и в историята на футбола изобщо). На четвърфинала между Италия и Германия не е излъчен победител в редовното време и се стига до изпълнения от бялата точка, като второто такова за „Скуадра адзура” е поверено на Симоне Дзадза. По някаква причина италианският нападател решава да направи засилка, състояща се от толкова ситни стъпчици, все едно играе някаква модифицирана ръченица. Е, ако топката беше влязла във вратата, това сигурно би била една от най-култовите дузпи за всички времена. Кълбото обаче излетява далеч встрани, а клетият Симоне си спечелва куп подигравки под каква ли не форма в коя ли не социална мрежа.