Бразилия е родина на много талантливи играчи, които с атрактивните си футболни умения заемат специално място в сърцата на феновете. Роналдо де Асиш Морейра е сред най-ярките примери за такъв футболист. Щом топката е в неговите крака, публиката е готова за представление от най-висок клас. Вероятно и до днес има защитници, които сънуват кошмари с бразилската икона. Той е едва един от осемте играчи, които са успявали да спечелят “Златна топка”, Световно първенство и Шампионска лига. Считан от мнозина за един от най-великите футболисти в историята, пътят който той извървява до световното величие, е дълъг и интересен. Днес ще проследим историята на играча, а и на човека Роналдиньо.
Началото
Роден е в Порто Алегре на 21-ви март 1980 г. в семейството на Мигелина Дос Сантош, която е медицинска сестра и Жоао де Асиш Морейра, който през свободното си време играе в местния футболен отбор Крузейро. Има брат на име Роберто и сестра, която се казва Дейзи. Когато Роберто подписва с отбора на Гремио, от клуба подаряват къща на семейството му, за да го убедят, че мястото му е при тях. Професионалната му кариера обаче бива прекратена заради контузия. В новия дом на семейство Морейра се случва инцидент, бащата на Роналдо си удря главата и пада в басейна, където намира и края на живота си. Бъдещият бразилски национал е едва на осем години тогава. Малко след тази случка започва да се проявява неговият футболен гений. Получава прякора си Роналдиньо (иньо означава малък), защото редовно е най-дребният в мачовете, които играе на игрищата из бразилския град. Първоначално се занимава основно с плажен футбол, после започва с футзал, откъдето научава и повечето си финтове и накрая проявява интерес и към истинската игра. Първото му споменаване в медиите е, когато в един мач на местно ниво завършил с резултат 23:0, той отбелязва всичките голове. През 1997 г. той блести на Световното първенство за младежи до 17-годишна възраст (за представянето си е награден с “Бронзова топка”) и привлича вниманието към себе си.
Период в Гремио
След като прекарва известен период с младежките състави на Гремио, Роналдиньо записва дебюта си за мъжкия отбор по време на Копа Либертадорес през 1998 г., но започва да се налага като титуляр през следващата година. На 18-годишна възраст той записва 47 мача и отбелязва 22 гола. Най-силният си мач прави на финала на щатския шампионат на Рио Гранде, когато на няколко пъти прави за смях капитана на бразилския национален отбор Дунга със финтовете си и допринася за победата на своя тим. Освен този трофей с екипа на Гремио, бразилската икона печели и Копа Сул. През 2001 г. от Арсенал се опитват да го привлекат, но трансферът се проваля, тъй като от Великобритания отказват да му издадат работна виза, защото няма достатъчно мачове за мъжкия отбор на Бразилия. Малко след това се проваля и опитът му да отиде под наем в шотландския Сейнт Мирън. Причината е скандал с фалшиви паспорти в родината му, в който е замесен.
ПСЖ - изгревът
След провалените трансфери, в крайна сметка се стига до такъв в ПСЖ. Получава екип с 21-ви номер и през първите си няколко месеца в Париж се лута между стартовия състав и резервната скамейка. Когато приключва зимната почивка, бразилецът отбелязва голям подем във формата си, вкарвайки голове в четири поредни мача във френското първенство. Завършва сезона със 9 гола и 7 асистенции. Освен в Лига 1, прави силни мачове и за купата на Франция, където отборът му достига полуфинал, който губи от Бордо. Доброто му представяне за парижани не удовлетворява мениджъра на тима Луис Фернандес, който го критикува, защото смята, че атакуващият халф е бил фокусиран повече върху нощния живот във френската столица отколкото върху играта си на терена. Въпреки обвиненията, Роналдиньо започва и следващия сезон с ПСЖ, получава 10-ти номер и изиграва няколко зашеметяващи срещи в Лига 1, в една, от които бележи и гола на годината, определен с вот на феновете. Попадението пада в мач с Гингам, когато кариоката финтира един от защитниците на противниковия отбор, след което с двойно подаване преминава втори, прескача с топката над трети, залъгва четвърти и накрая с прехвърлящ удар намира вратата. Благодарение на двата му гола срещу Бордо, този път парижани играят финал за купата на Франция, но губят с 1:2. Дори забележителните представяния на малкия Роналдо не успяват да помогнат на ПСЖ за добра позиция в първенството. След 11-тото място бразилецът желае да напусне, за да играе в Шампионската лига.
Барселона - на върха
Новоизбраният президент на Барселона Жоан Лапорта обещава, че ще превърне “блаугранас” в европейска сила и казва, че за тази цел трябва да закупи един измежду Тиери Анри, Дейвид Бекъм и Роналдиньо. Анри остава в Арсенал, а Бекъм подписва с големия съперник Реал Мадрид. Барса в крайна сметка подписва с бразилския халф за 30 милиона евро, надделявайки над Манчестър Юнайтед. Точно на “Камп Ноу” той прекарва най-силните години от своята кариера. Започва подобаващо своя период в клуба, но контузия му пречи да играе почти цялата първа половина от сезона и Барселона пада до 12-та позиция в класирането. Завръщането на бразилеца обаче се оказва повратна точка за каталунците, които успяват да завършат кампанията на 2-ро място и да запишат първата си победа на “Сантяго Бернабеу” от 7 години насам. Съотборникът му Шави твърди, че именно този мач е дал началото на възхода на Барселона. През следващия сезон отборът печели титлата в Ла Лига, а самият Роналдиньо взима наградата на ФИФА “Играч на годината” за 2004 г. Капитанът на “блаугранас” Карлес Пуйол твърди, че именно бразилският халф е върнал обратно духа на каталунците и ги е накарал да се усмихват отново. По това време Диньо забавлява публиката с атрактивни и ефективни отигравания и е истинско удоволствие да се наблюдава неговата игра. Макар отборът от Каталуния да отпада от Челси в Шампионската лига с общ резултат 5:4, феновете винаги ще помнят онзи забележителен гол, който роденият в Порто Алегре футболист бележи. Стои между няколко играчи на “сините” до дъгата на наказателното поле и с елегантен финт успява да намери пролука между тях и да изненада вратаря Петр Чех. Самият Роналдиньо твърди, че тогава почувствал как сякаш някой натиска бутона “пауза” за три секунди и само той се движи. На 1 май 2005 г. дава асистенция за първия гол на Лионел Меси - ден, който за много от феновете на Барселона е запомнен като началото на една ера. В края на календарната година Роналдиньо бива избран за втори пореден път за “Играч на годината”, както от ФИФА, така и от съюза на професионалните футболисти. Отделно печели и наградата за най-добър играч в Европа. Същата година получава и “Златната топка”, която напълно подчертава доминацията му като най-силен играч. Насред “Сантяго Бернабеу” при резултат 3:0 в полза на Барселона, феновете на Реал се изправят на крака и го аплодират - нещо, което дотогава се беше случвало само на Диего Марадона. Сезонът, в който се случва това (2005-2006), е един от най-добрите за бразилеца. Барса печели дубъл, а той продължава да вкарва красиви голове и да кара защитниците да мразят професията си с невероятните си умения с топката. В тази кампания Диньо бележи рекордните за него 26 гола и за трети пореден път получава място в “Най-добрите 11 на УЕФА” и печели наградата “Футболист на годината на УЕФА”. Гол номер 50 в кариерата му пада в мач от следващия сезон в Ла Лига срещу Виляреал. Още в същия двубой бележи и красива задна ножица при успеха с 4:0. В интервюто след мача казва, че още от детската си възраст е мечтал за такъв гол. Въпреки поредната невероятна кампания на Диньo, Барса губи титлата заради по-лоши показатели в директните двубои с шампиона Реал Мадрид. Следващият сезон, който е и последен за него с екипа на каталунския гранд, бива белязан от доста контузии и приключва преждевременно с такава на още в началото на април. Предишните години Роналдиньо тренира усърдно и е мотивиран да печели трофеи. Вече спечелил всичко възможно в Испания, той започва повече да се фокусира над купоните и нощния живот и все по-малко се старае при тренировките. Лапорта казва, че на бразилеца му е нужно ново предизвикателство, а из новините започват да се появяват изказвания, в които се твърди, че Диньо е изчерпан и магията му е изтощена. В последния си мач за “блаугранас” вкарва два гола и прави две асистенции. Две години по-късно той пише писмо до феновете на каталунците, в което казва, че най-добрият му период от живота му е минал с тях, а след време в интервю споделя, че съжалява, че е напуснал преди да играе поне още малко с Лионел Меси.
Милан и завръщане в родината - залезът
През първия си сезон в Италия той взима фланелката с номер 80 на гърба и след добра първа половина от кампанията започва да преживява спад във формата - нещо, което не изненадва треньора му Карло Анчелоти, който твърди, че въпреки неуспоримия талант на бразилеца, неговият начин на живот му пречи да покаже това, на което е способен. През следващата година в Серия А той отново възвръща впечатляващата си форма и завършва на първо място по асистенции. Последната му кампания с екипа на Милан приключва в зимната пауза, защото той бива трансфериран във Фламенго, но въпреки това печели медал, когато италианският гранд завършва на първо място. За бразилския отбор той играе една година и печели шампионата на Рио де Жанейро. Следва трансфер в Атлетико Минейро, където през 2013 г. е основната фигура в спечелването на Копа Либертадорес, а година по-късно взима медал и от Копа Судамерикана. След два кратки периода в мексиканския Керетаро и бразилския Флуминезе, Диньо заминава да играе футзал в Индия, където официално приключва състезателната си кариера.
За Бразилия
Още през 1999 г. първият голям успех с националния екип за Роналдиньо идва със спечелването на Копа Америка, където заедно със съотборниците си Ривалдо и Роналдо се превръщат в кошмара за всяка защита. Въпреки загубата във финала за купата на конфедерациите, Диньо получава “Златна топка” за най-добър играч в турнира и “Златна обувка” за топ реализатор. 2002 г. е най-силната му за националния отбор, защото тогава “трите Р-та” отново щурмуват противниковото наказателно поле и са същинско страшилище за всеки, изправил се срещу тях. На четвъртфинала срещу Англия, роденият в Порто Алегре магьосник асистира за изравнителното попадение на Ривалдо и отбелязва красив пряк свободен удар, за да направи обрата пълен. Въпреки че малко по-късно си изкарва червен картон и пропуска полуфинала, в последния мач от турнира той отново е там, когато отборът му побеждава Германия с 2:0. Следващият успех идва през 2005 г., когато Бразилия печели купата на конфедерациите. С головете, които вкарва, Роналдиньо изравнява Куатемок Бланко като топ реализатор на турнира за всички времена. Въпреки че са считани за едни от фаворитите на Мондиал 2006, бразилците и тяхната вълшебна атака начело с Роналдо, Роналдиньо, Адриано и Кака се представят разочароващо и отпадат още на четвъртфинал. Още на следващия ден Диньо и Адриано заминават за Барселона, където вдигат голям купон и оставят огромно огорчение на феновете, които се чувстват предадени от отношението на техните звезди. Последният успех за халфа за отбора на Бразилия идва на Олимпийските игри през 2008, където извоюват бронзов медал. За Мондиал 2010 Роналдиньо не бива повикан, макар желанието му е да участва. Преди Световното през 2014 г. отново играе няколко мача за “селесао”, но отново не получава повиквателна за самия турнир.
БОНУС: Живот извън терена
Култов на терена, но и извън него. По време на състезателната си кариера, той се появява в няколко реклами на “Пепси”, но през 2011 подписва договор да участва в такава за техния заклет враг “Кока-Кола”, който обаче бива прекратен, защото по време на снимките е хванат да пие “Пепси”. Негова реклама за “Найк” пък е първото видео във платформата за видеосподеляне Ютуб, което достига един милион гледания. Роналдиньо неведнъж е имал проблеми със закона, като най-пресният случай е от 2020 г., когато е хванат да преминава границата на Парагвай с фалшиви документи. Той и брат му са вкарани в затвор, където Диньо участва във футзал турнир. Неговият отбор естествено печели турнира, като на финала звездата успява да отбележи 5 гола и да асистира за 6 при общ резултат 11:2.
Прочетете също:
