Съдиите допускат грешки и те почти никога не са умишлени, a в изключително редки случай решенията изглеждат крайно съмнителни. Но ние - феновете, гледайки от своята пристрастна гледка точка, виждаме всичко по един по-различен начин. Често след всеки малко по-драматичен мач идват неизбежните обвинения към съдията, обикновенно от страна загубилия отбор. В интернет почват да се качват видея, снимки и какво ли още не само и само да се докаже, че единият отбор е бил ощетен заради неправилно отменен гол, а за другият отбор не бил отсъден червен картон за грубо влизане. А в края на сезона се събират и изваждат точки от общия брой на всеки отбор в зависимост от грешните съдииски решения и обикновенно, ако фен на някой отбор, правил статистиката, излиза, че тимът му е щял да завърши с 2 места по-нагоре, а този на най-големия враг е щял да завърши с няколко места по-надолу, ако съдиите са били „честни“. Накратко, да си рефер е най-гадната професия – вършиш си работата правилно в 98% от времето и една твоя грешка кара хиляди хора навсякъде по света да говорят за роднините ти, главно по майчина линия.
В днешно време всеки мач се излъчва на живо в HD качество и всяко едно съдийско решение е следено изкъсо от хиляди фенове на стадионите и милиони пред телевизорите. Това поставя огромно напрежение върху плещите на реферите, особено когато нито едно решение не може да бъде върнато назад (с включването на ВАР това донякъде се променя). Бившият елитен английски съдия Боби Мадли казва: „Напрежението е огромно. Понякога се чувстваш наистина ужасно за някое решение, което си взел. В последните години напрежението, поставяно от играчи и меноджъри, не се е покачило. Винаги е било трудно всички 22-ма на терена да са доволни от решенията ти. Като главен съдия разбираш това. Също така осъзнаваш, че животът на много хора зависи от твоите решения и въпреки, че едно решение рядко е пряка причина за уволнението на някой или изпадането му, може да окаже огромно влияние.”
„Ние работим с психолози и ако някое решение те кара да се чувстваш зле, може да си допуснал грешка. Грешните решения могат наистина да болят. Професионалната ти репутация е наранена, а също и личното ти чувство за вина и справедливост. След едно грешно решение може да се панираш и да мислиш само за него, така едно неправилно отсъждане може да се превърне в две, а после и в три.“ – също споделя Мадли, който след отказа си от елитното съдииство се мести в Норвегия, където е рефер в ниските нива на футбола.
„След мач съдиите често се обаждаме на други колеги. Само те разбират в какво положение сте. Те могат да ти помогнат и наистина оценявах това.“
На съдиите във Висшата лига не им е позволено да имат акаунти в социалните мрежи. Както знаем, феновете често изливат гнева си върху тях точно там. Тази забрана защитава хората в черно от атаки и преки заплахи от страна на гневни фенове, доста от тях дори предвещаващи смърт.
Дори въдеждането на ВАР няма да помогне в някои ситуации. Както видяхме този уикенд, ВАР може да бъде от ползва при отсъждането на засади (засадата на Стърлинг срещу Уест Хям), но в други ситуациии зависи от интерпретацията на съдията. Например дузпата за играта с ръка на Кимпембе срещу Ман Юнайтед по време на 1/8-финалите на ШЛ. Това е решение, което 50% от реферите биха отсъдили като дузпа, а другите 50% биха подминали. То разгневи феновете на ПСЖ, а тези на Юнайтед бяха доволни от съдийството. В зависимост от ситуацията може да има по няколко интерпретации на съдийското решение и винаги ще има фенове, критикуващи отсъждането. И това е неизбежно.
След всеки мач съдиите пишат доклад за по-спорните решения, които са взели. Тези доклади се преглеждат от комисии, които обсъждат дали решенията са били адекватни спрямо ситуацията и дават оценки на съдията. Ако един рефер се справя по-добре с напечените ситуации и има по-голям процент на правилни решения, получава по-висока оценка, а с това му биват доверявани по-големи и отговорни мачове.
По данни PGMO (Professional Game Match Officials) рефер от Висшата лига взима средно по 245 решения на мач, което прави решение на всеки 22 секунди. Около 45 от тези решения са технически – тъчове, аутове, корнери, а останалите 200 са решения за контактите между играчите. От тези 200 решения около 35 са отсъдени, а при останалите играта е оставена на продължи. А за всеки мач един съдия прави средно по 5 грешки. Това показва, че цели 98% от решенията на главния съдия са правилни. Асистент-реферите пък вземат по 50 решения на мач като 45 от тях са за засади (дали има засада или не), а само около 4 се превръщат в реални отсъждания, но и техният коефициент на правилни отсъждания е също толкова спечатляващ – пак около 98%.
Имайки предвид колко бързо се играе футболът в днешно време и колко бързо се взимат някои решения, тази статистика изглежда забележителна. Но все пак съдиите не са имунизирани от „пристрастия“. Особено към домакина. Алан Невил от „Уулвърхамптън Юнивърсити“ прави проучване на тази тема. Над 40 професионални съдии са помолени да дадат мнението за 47 ситуации от мач от Висшата лига (Ливърпул - Лестър от сезон 1998/99), като едната група съдии гледа ситуациите със скандиранията на феновете от онзи мач, а другата – без. Резултатуте са изненаднващи – съдиите в „шумната“ стая отсъждат по-малко фалове (15.5%) за домакинския тим. Изводът е ясен - феновете влияят наистина много на съдииските решения. Това е потвърдено и от други проучвание в други спортове.
Миналия сезон Opta откри, че Челси са вкарали 31 гола от засади в цялата история на Висшата лига, а Манчестър Юнайтед – 35. Ако погледнем общия брой голове за двата отбора и головете, които са вкарали след засада, излиза, че процентът на тези след засада е доста нисък. 1,7514% от головете на Челси са нередовни, а този за Ман Юнайтед е 1,756%. Процентът на правилните съдийски решения отново е около 98%. Манчестър Юнайтед получава средно по 1.3 гола от засада на сезон, а Челси - по 1.14. Двата най-добри отбора миналия сезон – Сити и Ливърпул, вкараха по 3 гола от засада за целия сезон (или по-скоро след неотсъдена засада) всеки. Сити отбелязаха цели 96 гола, а Ливърпул – 89, което прави по малко над 3% нередовни голове. Имайки предвид скоростта, с която играят тези отбори, не е учудващо, че са получили повече отсъждания в своя полза.
Междувременно Челси и Манчестър Юнайтед са отборите с най-много засади, отсъдени срещу тях в историята – по 1254 и 1189 съответно. Следват ги Ливърпул, Ман Сити и Арсенал. Поглеждайки и вкараните голове виждаме, че тези 5 отбора са в топ 6 за най-много вкарани голове за всички времена. Това са отбори, известни с атакуващ футбол (в повечето случай), а когато играеш атакуващо е много по-вероятно да бъдат свирени повече засади и съответно да бъдат правени повече грешки в твоя полза. Затова понякога изглежда, че големите отбори са подпирани. Също така това са и отборите с най-много получени дузпи за всички времена, като лидер е Ливърпул с получени 150. Логично е – ако атакуваш повече и имаш по-опасни играчи, получаваш повече фалове във и около наказателното поле, което съответно води до повече голове.
И все пак съдиите ще продължават да бъдат обвинвани от всички – от фенове, от играчи, от мениджъри и всяко тяхно решение ще бъде обсъждано и поставяно под съмнение от журналисти и всякакви други разбирачи.
Всеки от нас понякога се връща назад във времето, за да види моменти, когато отборът му е ощетен от съдията и удобно забравяме когато пък реферът е взел решение в наша полза. Винаги сме убедени, че всяко решение в полза на нашия отбор е правилно, и често се ядосваме на решение в полза на противника. След мача се успокояваме и понякога виждаме отсъждането в истинската му светлина и приемаме, че съдията почти винаги е прав. Е, поне до следващия мач.
